Настоящата книга е посветена на Юпитер, върховното божество в пантеона на древните римляни, и на проявите на неговия култ в Долна Мизия. Богът е покровител на римската държава още от самото ѝ възникване, а по-късно е смятан за небесен защитник на императора и това е основната причина за популярността му в провинциите.
В Долна Мизия почитането на Юпитер е резултат от римската експанзия. Най-ранните паметници датират от времето непосредствено след настаняването на римски гарнизони по Долен Дунав. От началото на II в. богът печели широка популярност и сред цивилните лица в провинцията, а достигналите до нас паметници са издигнати от представители на всички социални слоеве – от сенатори до настоящи и освободени роби. По време на цялата история на култа Юпитер остава най-вече бог на римската държава, но на него са правени посвещения за лично здраве и благоденствие, образът му е носен като амулет, почитан е в домашните светилища. Всичко това потвърждава първостепенното място на върховния римски бог в пантеона на Долна Мизия и дава основание за монографичното изследване на култа към него.
