Тракийска и класическа археология
Щ
Иван Вълчев е преподавател по тракийска и класическа археология в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са в областта на античната религия и в частност на религията в римските провинции Тракия и Долна Мизия. От 2008 г. е редовен член на археологическия екип, проучващ античния град Кабиле край днешен Ямбол.
Приемно време:

Вторник, 11:00-13:00 ч. в каб. 31

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/564

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15, каб. 31
1504 София
Научни интереси:
Класическа археология (Древна Гърция, Рим, римски балкански провинции), антична религия.
  • Биографични данни

    Роден в гр. Гоце Делчев на 4 февруари 1984 г. Завършва ПМГ „Яне Сандански“ в Гоце Делчев през 2001 г. Дипломира се като магистър по археология в СУ през 2007 г. През 2011 г. защитава докторат на тема „Извънградските светилища в римската провинция Тракия“. От 2013 г. е щатен преподавател в Историческия факултет на СУ.

  • Специализации

    Солунски университет, август 2008

    Атина, Гърция, май 2011 г.

  • Членство в научни организации

    Асоциация на българските археолози

  • Членство в редколегии

    Журнал за исторически и археологически изследвани

  • Проекти

    „LABedia: енциклопедия на Късната античност на Балканите, ІV в.”, член, научен проект, финансиран от Фонд научни изследвания, договор № КН-06-Н30/6, 13.12.2018 г.

    „Древна Тракия в цифри: преоценка на Античността в дигиталната епоха“, член, научен проект, финансиран от Фонд научни изследвания, договор КП-06-Н50/3, 2020 г.

    “Лаборатория по културна политика: Култ и религия в Древна Тракия. Фаза 1. Създаване на база данни за паметниците на религиозния живот”, Член, 2019 г.

    “Историко-географска информационна система на Югоизточна Европа с пилотна фаза Тракия“; Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер” , Член, 2015 г.

  • Избрани публикации
    1. И. Вълчев, „Извънградските светилища в римската провинция Тракия (IIV в.)”. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2015. 404 стр.
    2. И. Вълчев, Монетите в светилищата в римска Тракия. – Известия на Националния археологически институт 44, 2020, 85-94.
    3. И. Вълчев, Колективна монетна находка от IV в. от Кабиле. – Вести на Ямболския музей (Studia in honorem Iliae Iliev), година VI, брой 9, 2019, 282-294.
    4. И. Вълчев, Светилищата в Кабиле през римската епоха. – Stephanos archaeologicos ad 80 anum professoris Ludmili Getov (SAUS SUppl. VI). София, 2018, 279–287.
    5. И. Вълчев, Религиозният живот в Никополис ад Нестум и хинтерланда му през римската епоха. – КРАТIСТОС: Сборник в чест на проф. Петър Делев. София, 2017, 584–593.
    6. И. Вълчев. Оброчни плочки на Тракийския конник от светилището при с. Крепост, Димитровградско. – Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, 5, 2016, 287–297.
    7. И. Вълчев. Религиозният живот в античното селище под съвременния град Хисаря. – Сборник в памет на академик Д. П. Димитров. София, 2013, 498–509.
    8. Вълчев, И. Свещените извори в римска Тракия. – Collegium Historicum. Т. ІІ. София, 2012, 425–444.
    9. Вълчев, И. Антиезическа кампания в диоцеза Дакия през 330-331 г.? – Collegium Historicum. Т. І. София, 2011, 348–357.
    10. И. Вълчев. Бележки към светилището на Зевс Збелсурд при с. Големо село, Дупнишко. – Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Stephcae Angelova. София, 2010, 199–206.
    11. И. Вълчев. Хадес и Персефона върху оброчна плочка от село Чоба, Брезовско. – Изкуство и контекст. IV Младежка научна конференция. София, 2008, 237–241.
    12. С. Паскова, И. Вълчев. Култова пластика от фонда на Исторически музей – Гоце Делчев. – Археология, 2006, 1–4, 146–151.
  • Участие в научни конференции
    1. Money and Ritual in the Greco-Roman World. Tübingen,  15–16 октомври 2015 г. с доклад на тема: Coins in the sanctuaries in Roman Thrace.
    2. Stephanos Archaeologicos. Четения в чест на 80-годишнината на проф. д.и.н. Людмил Гетов. София, 6–7 ноември 2015 г. с доклад на тема: Светилищата в Кабиле през римската епоха.
    3. Докторантска и постдокторантска конференция Филови четения. София, 16–17 декември 2015 г. с долад на тема: Култът към Аполон в Кабиле през римската епоха.
    4. Национална конференция „Тракийски светилища”, град Ямбол, 19–21 юни 2016 г. с доклад на тема: Светилищата на Асклепий в Източна Тракия.
    5. Urbanization of Kabyle in Late Roman Period. – Creation of the Late Antique World on the Balkans, София, 08.11-10.11. 2018 г.
    6. Kabyle in the Road Infrastructure of Thrace. – Roman and Late Antique Thrace Conference. 3rd International Conference, Комотини, Гърция, 18/10-21/10 2018
    7. Roman Religious Artifacts After Antiquity (Examples from modern Bulgaria). – Encounters East/West: Byzantium – Ottoman Empire, Мюнхен, Германия, 29/06-30/06 2018.
    8. Peak and Rock Sanctuaries of Zeus and Hera in Roman Thrace. – Roman and Late Roman Thrace. Текирдаг, Турция, 26/10-30/10 2017.
    9. The Cult of Apollo in Kabyle. – 13 международен конгрес по Тракология, Казанлък, 03/09-07/09 2017.
    10. New Data on Local Craft Production in Kabyle during the Hellenistic Age – Between the Aegean nad the Danube. Thracians, Greeks, and Celts in the Balkans during the Classical and Hellenistic Periods, София, 19/09-23/09 2018. В съавторство с Венета Ханджийска.
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар