Код на дисциплината: И303
ICTS: 3
И

Погребални обреди, надгробни съоръжения и паметници в Тракия и Долна Мизия (Ι–ΙΙΙ в.)

СеместърСедмична заетост
VI3 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9045

Преподавател

Форма на изпит

Презентация в течение на семестъра и курсова работа
  • Анотация

    Специализираният лекционен курс е посветен на проблемите на погребалните обреди в тракийските земи през римската епоха. В териториален аспект курсът включва провинциите Тракия и Долна Мизия, а в хронологическо отношение обхваща периода І – IV в. Акцентът е поставен на римската епоха, но са проследени промените и приемствеността спрямо предходната епоха с цел изясняване на динамиката в погребалните вярвания. Последователно са разгледани характеристиките на некрополите, на погребалните обреди, на гробния инвентар, надгробните паметници и съоръжения. Дискутирани са тенденциите в развитието на погребалните практики, като сведенията от Тракия и Долна Мизия са поставени в общоимперски контекст с цел да бъдат откроени местните традиции и проследени външните влияния.

  • Препоръчителна литература

    Аладжов, Д. Трако-римски могилен некропол при с. Меричлери. // ИАИ, 28, 1965.

    Ангелов, А. Гробни находки от Южния некропол на Марцианопол. // ИНМВ, 19 (34), 1983, 84 – 88.

    Ангелов, А. Гробни находки от Западния некропол на Марцианопол. // ИНМВ, 21 (36), 1985, 55 – 62.

    Атанасова, Й. Гробни съоръжения от некропола при Рациария. // ИМСЗБ, 2, 1978, 43 – 57.

    Божкова, А., Д. Вълчева. Погребални практики през римската епоха в Кюстендилско. // ИИМК, 8, 1997, 153 – 169.

    Бояджиев, С. Християнска гробнична архитектура в Сердика през II – IV в. – В: Българско архитектурно наследство, 1, 1994, 3 – 27.

    Буюклиев, Х. Тракийският могилен некропол при Чаталка, Старозагорски окръг. // РП, 16, 1986.

    Буюклиев, Х. Гробни съоръжения и погребален ритуал в тракийските могилни некрополи през римската епоха в комплекса „Марица-Изток”. – В: „Марица-Изток”, Археологически проучвания. Т. 1. С., 1991, 105-112.

    Герасимов, Т. Антични саркофази от Одесос. // ИНМВ, 5, 1969.

    Герасимова-Томова, В. Познавали ли са траките обола на Харон. // Нумизматика 1972, 4.

    Герасимова, В., М. Мартинова. Нови данни за източния некропол на Филипопол. // ИМЮБ, 20, 1994, 27 – 40.

    Гетов, Л. Погребални обичаи и гробни съоръжения у траките през Римската епоха. // Археология, 1970, 1, 1 – 12.

    Гетов, Л. За вноса на саркофази в Одесос през Римската епоха. // Археология, 1978, 2, 13 – 19.

    Гетов, Л. Тракийски могилен некропол от римската епоха от Кабиле. – В: Кабиле, т. 1, 1982, 40 – 78.

    Дамянов, Н. Погребалният обряд през Късната античност в Западните Родопи. – В: Тракийската култура в Родопите и горните поречия на Марица, Места и Струма. Смолян, 1990.

    Димитров, Д. П. Портретът върху античните надгробни плочи от римско време в Североизточна Македония. // ИБАИ, 13, 1939, 1 – 128.

    Димитров, Д. П. Надгробни плочи от Северна България. С., 1942.

    Димова, В. Римски погребения, открити в Русе. // ИНМРусе, 4, 1970, 13 – 23.

    Дякович, Б. Тракийската гробница при Пловдив и некрополът на древния град. // МСб., 22 – 23, 1906 – 1907, 1 – 55.

    Иванов, Д. Гробницата – мавзолей край с. Бабово и нейните древнотракийски паралели. // ТАВ, 3, С., 1998, 99 – 105.

    Иванов, М. Импортни саркофази от България II – III в. Производствени центрове, хронология и пътища на разпространение. // ГАИМ, 2, 2002, 262 – 273.

    Иванов, М. Надгробните ари в провинция Тракия от II – III в. // Археология, 2004, 3 – 4.

    Иванов, М. Надгробни паметници от провинция Тракия (І–ІІІ в.). Автореферат. София, 2004.

    Иванов, М. Римски саркофази без украса от Одесос. // ИНМВ 41 (56) 2007, за 2005, 9-17.

    Калчев, К. Гробни съоръжения и погребален ритуал в южния некропол на Августа Траяна (II-IV в.). // ИМЮИБ, 7, 1984, с. 77-87.

    Калчев, К. Погребални практики в некропола на Августа Траяна II – IV в. // Първи международен симпозиум Севтополис. Т. 1, 1993.

    Ковачева, Т. Новооткрити гробове от Ескус. // Археология, 1968, 4, 67 – 71.

    Ковачева, Т. Към въпроса за некрополите на колонията Улпия Ескус. // ИМСЗБ, 9, 1983, 63 – 82.

    Мирчев, М. Късноримският некропол на Одесос. // ИВАД, 8, 1951, 91 – 97.

    Мирчев, М. Паметници на гробната архитектура в Одесос и неговата околност. – В: Сборник изследвания в чест на акад. Д. Дечев. С., 1958.

    Петров, Т., И. Венедиков, Б. Кузупов. Античната гробница край Поморие (Кухата могила). Бургас, 1960.

    Стайкова – Александрова, Л. Некрополите на Пауталия и хинтерланда й ІІ – IV в. The Roman and Late Roman City. S., 2002, 270 – 274.

    Тончева, Г. Сюжетът “погребално угощение” върху паметници от Одесос. // Археология, 1961, 4.

    Тончева, Г. Хронологическо развитие на плочите с “погребално угощение” от Одесос. // Археология, 1964, 4.

    Филов, Б. Разкопки на мавзолея при Лъжене. // ИБАД, 3, 1912/13, 319 – 323.

    Цончев, Д. Трако – римският некропол в Югоизточния край на Филипопол. // ГНАМП, 4, 1960, 121 – 147.

    Църов, И. Владкова, П. Могилните некрополи на Никополис ад Иструм. – В: Първи международен симпозиум Севтополис. Надгробните могили в Югоизточна Европа. Т. 1, 1994, 217 – 233.

    Църов, И., П. Владкова. Гробни паметници от некрополите на Никополис ад Иструм. – В: Втори международен симпозиум Севтополис. Т. 2, 1996, 98 – 107.

    Alexandrescu-Vianu, M. Les stéles funéraires de la Mésie Inférieure. – Dacia, N. Sér. XXIX  (1985), No 1-2, 57–79.

    Audin, A. Inhumation et incineration. – Latomus 19, 2, 1960, 312 – 322, 3, 518 – 532.

    Boyadjiev, S. Essai de classification typologique de l’architecture funéraire en Moesie et en Thrace au 2e – 6e siècle. // Arch. Bul., 2003, No 3.

    Conrad, S. Die Grabstelen aus Moesia inferior. Leipzig, 2004.

    Commemorating the Dead. Texts and Artifacts in Context. Studies of Roman, Jewish, and Christian Burials. Berlin – New York, 2008.

    Garland, R. The Greek Way of Death. London, 1985.

    Davies, J. Death, Burial and Rebirth in the Religions of Antiquity. London – New York, 1999.

    Death and Disease in the Ancient City. London – New York, 2000.

    Jones, R. Burial Customs of Rome and the Provinces. – In J. Wacher (ed.) The Roman World. II. London, 1987, 812-844.

    Ivanov, M. Römische Sarkophage mit grosser tabula ansata aus Bulgarien – Datierung und Herkunft. // Arch. Bul., 2001, No 1.

    Koch, G., H. Sichtermann. Romische Sarkophage. Handbuch der Archaologie. Munchen, 1982.

    Koch, G. Romische Sarkophage. Darmstadt, 1993.

    Kurtz D., J. Boardman. Greek Burial Customs. London, 1971.

    Morris, I. Death-ritual and Social Structure in Classical Antiquity. Cambridge, 1992.

    Nock, A. D. Cremation and Burial in the Roman Empire. // Harvard Theological Review, 25, 1932, 321 – 359.

    Nock, A. D. Sarcophagi and Symbolism. // AJA 50, 1946, 140-170.

    Reece, R. (ed.). Burial in the Roman World. London, 1977.

    Scheid, J. Sacrifices to Gods and Ancestors. – In: A Companion to Roman Religion, London, 2007, 263 – 272.

    Stevens, S. T. Charon’s Obol and Other Coins in Ancient Funerary Practice. // Phoenix 45, 1991, 3, 215 – 229.

    Toynbee, J. M. C. Death and Burial in the Roman World. London, 1996.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар