Код на дисциплината: HZ01
ICTS: 6
И

Средиземноморска археология

СеместърСедмична заетост
V2+2
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
1803030

Преподавател

Форма на изпит

Устен изпит през лятната сесия на съответната учебна година
  • Анотация

    Лекционният курс е посветен на основните културни процеси в края на Бронзовата  епоха в Източната Средиземноморие, когато цивилизациите и културите, изградени на икономиката на бронза са принудени да преминат към икономика основана на желязото. Тези процеси водят до социални политически промени имащи за резултат формирането и развитието на блестящите средиземноморски култури на класическата античност след финикийската и гръцката колонизация. Друг акцент на лекционния курс е археологията на войната в Стария свят от прехода към І хил. пр. Хр. до римската епоха.

    Акцентът на семинарните занятия е поставен на гръцката и римската култура и проявите им в Средиземноморието. Разглеждат се основни проблеми от развитието на Древна Тракия, поставени в по-широк контекст, както и разпространението и влиянието на античната култура в Източното Средиземноморие и в частност земите на Сирия и Палестина като древни географски реалии.

  • Препоръчителна литература

    Венедиков, И. 1961. Панагюрското златно съкровище. София, 1961.

    Гетов, Л. 1970. Погребални обичаи и гробни съоръжения у траките през Римската епоха. – Археология, 1970, 1, 1–12.

    Греческие амфоры. Проблемы, развития ремесла и торговли в античном мире. Саратов, 1992.

    Гримал, П. 1998. Римската цивилизация. София, 1998.

    Данов, Х. 1934. Няколко бележки към гръцкия синагогален надпис от Стоби. – Известия на Българския археологически институт 8, 1934, 101-105.

    Димитров, Д. П. 1984. Тракийският град Севтополис. – В: Севтополис. Т. І, 1984, 11-17.

    Динчев, В. 1997. Римските вили в днешната българска територия. София, 1997.

    Иванов, Р. 1999. Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий. София, 1999.

    Иванов, Р. 2002. (ред.). Римски и ранновизантийски градове в България. Т. І. София, 2002.

    Иванов, Т., Р. Иванов 1994. Никополис ад Иструм. Т. 1. София, 1994.

    Кесякова Е. 1989. Антична синагода във Филипопол. – Археология 1989, 1, 20-33.

    Николов, Б. С. Машов, П. Иванов 1987. Тракийско сребърно съкровище от Рогозен. – Известия на музеите в Северозападна България 12, 1987, 9-134.

    Попов, Х. 2002. Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия VI-I век пр. Хр. София, 2002.

    Ривкин, Б. 1985. Антично изкуство (Малая история искусств). София, 1985.

    Стоянов, Т. 1998. Съкровището от Борово в археологически и исторически контекст – Seminarium Thracicum III. Сборник в чест на акад. Г. Кацаров. София, 1998.

    Стоянов, Т. 2004. Панагюрското съкровище – изобразителна програма и принадлежност. – В: “Панагюрското съкровище и тракийската култура”, Доклади от Втори международен симпозиум, Панагюрище 1999. София, 2004, 11-30.

    Стоянов, Т. 2006. Кабиле, Севтополис и Хелис – три варианта на урбанизма в ранноелинистическа Тракия. – В: Поселищен живот в Тракия. IV международен симпозиум. Ямбол, 2006, 79-96.

    Стоянов, Т. и др. 2006. Гетската столица в Сборяново. Двадесет години проучвания. София, 2006.

    Стоянов, Т. и др. 2015. Сборяново. Том. 3. Тракийският град. Градоустройство, укрепителна система, архитектура. София, 2015.

    Трейстер, М. Ю. 1988. Роль металлов в эпоху Великой греческой коллонизации. – ВДИ, 1988, 17-42.

    Ханджийска, В., И. Лозанов 2010. Кабиле през елинистическата епоха. В: Югоизточна България през ІІ-І хилядолетие пр. Хр. Варна, 2010, 247-270.

    Цанова, Г., Л. Гетов 1983. Тракийската гробница при Казанлък. София, 1983.

    Чичикова, М. 1970. Севтополис. София, 1970.

    Чичикова, М., Т. Стоянов, Д. Стоянова 2013. Царската гробница с кариатидите. София, 2013.

    Шаму, Ф. 1979. Гръцката цивилизация. София, 1979.

    Ancient Alexandria between Egypt and Greece. Leiden – Boston, 2004.

    Archibald, Z. H., J. K. Davies, V. Gabrielsen, and G. J. Oliver (eds.) 2001 Hellenistic Economies. London and New York.

    Babbi, A., F. Bubenheimer-Erhart, B. Marín-Aguilera, S. Mühl (eds.) 2015 The Mediterranean Mirror Cultural Contacts in the Mediterranean Sea between 1200 and 750 B. C. International Post-doc and Young Researcher Conference Heidelberg, 6th-8th October 2012. Mainz, 2015.

    Boëthius, A. 1976. Etruscan and Early Roman Architecture. Harmondsworth, 1976.

    Boardman, J. 1980. The Greeks Overseas: their early colonies and trade. Enlarged edn. London: Thames & Hudson.

    Bremmer, J. 1994. Greek Religion. Oxford University Press, 1994.

    The Bronze Age – Iron Age Transition in Europe. – BAR International series, 483 (i), 1989.

    Burkert, W. 1985. Greek Religion. Archaic and Classical. Harvard University Press, 1985.

    Burkert, W. 1992. Orientalizing Revolution. Near Eastern Influence on Greek Culture in the Early Archaic Age. Harvard University Press, 1992.

    Campbell, D. 2003. Greek and Roman Artillery 399 BC – AD 363. Osprey Publishing, Oxford, 2003.

    Campbell, D. B. 2006.  Besieged: Siege Warfare in the Ancient World. London, 2006.

    Casson L. 1995. Ships and Seamanship in the ancient world. JHU Press, 1995.

    Cohen, G. M. 2006. The Hellenistic Settlements in Syria, the Red Sea Basin, and North Africa. Berkeley – Los Angeles – London, 2006.

    Coldstream, J. 1977. Geometric Greece. London, 1977.

    A Companion to Ancient Thrace. MA – Oxford, 2015

    Connoly, P. 1998. Greece and Rome at war. London, 1998.

    Cook, R.M. Greek Painted Pottery. Methuen & Co Ltd.

    Dickinson, O. 2006.  The Aegean from Bronze to Iron Age. Continuity and change between the

    twelfth and eighth centuries BC. Routledge, London & New York, 2006.

    Eiring, J., Lund, J. (Eds.) 2004. Transport Amphorae and Trade in the Eastern Mediterranean.

    Acts of the International Colloquium at the Danish Institute at Athens, September 26-29, 2002.

    Danish Institute at Athens, Athens.

    Emanuel, J. P. 2014. Sea Peoples, Egypt, and the Aegean: The Transference of Maritime Technology in the Late Bronze-Early Iron Transition (LH IIIB-C). – Aegean Studies 1, 2014, 21-56.

    Empereur, J.-Y., Y. Garlan (eds.) 1986. Recherches sur les amphores grecques. – BCH Suppl. 13. Athens and Paris: Ecole française d’Athènes & de Boccard.

    Fields. N., B. Delf 2006. Ancient Greek Fortifications 500-300 BC. Ospray Publishing.

    Fox, R. J. Lane (ed.) 2011. Brill’s Companion to Ancient Macedon Studies in the Archaeology and History of Macedon, 650 BC–300 AD. Brill, Leiden-Boston, 2011.

    Gamble Cl. 2001. Archaeology: The Basics. Routledge, London and New York, 2001.

    Garland, R. 1985. The Greek Way of Death. London, 1985.

    Gill, D. W. J. 1988. Silver Anchors and Cargoes of Oil: Some Observations on Phoenician Trade in the Western Mediterranean. Papers of the British School at Rome. London, 56, 1988.

    Grace V. 1983. Amphoras and the ancient wine Trade. Excavation of the Athenian Agora. 1983.

    Hansen, M. 2006. Polis. An introduction to the ancient Greek city-state. Oxford, 2006.

    Harris, E. M., D. M. Lewis, M. Woolmer (Eds.) 2016. The Ancient Greek Economy: Markets, Households and City-States. Cambridge University Press, 2016.

    Healey, M., A. McBride 1991. Ancient Assyrians. Ospray Publishing.

    Hodder, I., S. Hutson 2003. Reading the past. Current approaches to interpretation in archaeology. Cambridge University Press, 2003.

    Iacovou, M. (ed.) 2012. Cyprus and the Aegean in the Early Iron Age. The Legacy of Nicolas Coldstream. Nicosia, 2012.

    Kelle, B. E. 2007. Ancient Israel at War 853-586 BC.

    Kassianidou, V., Papasavvas, G. (eds) 2012. Eastern Mediterranean Metallurgy and Metalwork in the Second Millennium BC. A conference in honour of James D. Muhly.Oxford. 2012.

    Kurtz D., J. Boardman 1971. Greek burial customs. Thames & Hudson, 1971.

    Laffineur, R. (éd.) 1999. Polemos: Le Contexte Guerrier en Égée à l’âge du Bronze, Actes de la 7e Rencontre égéenne internationale, Université de Liège, 14-17 avril 1998 (Aegeum 19), Liège, 1999.

    Lawrence, A. 2000. Greek Architecture. Revised Еddition by R. Thomlinson. New York – London, 2000.

    Ligt, L. de 2009. An ‘Eteocretan’ inscription from Praisos and the homeland of the Sea Peoples. – Talanta 40-41, 2008-2009, 151-172.

    Macedonia and Greece in Late Classical and Early Hellenistic Times. Studies in the History of Art. vol. 10 (Symposium Series I), National Gallery of Art, Washington, 1983.

    Malkin, I. Foreign Founders: Greeks and Hebrews. – In Foundation Myths in Dialogue. Naoíse Mac Sweeny (ed.). Philadelphia: University of Pennsylvania Press, 2-40.

    Markoe, G. E. 1992. In pursuit of Metal: Phoenicians and Greeks in Italy. – In: G. Kopcke, I. Tokumaru (еd.), Greece between East and West: 10th-8th Centuries BC. Papers of the Meeting at the Institute of Fine Arts, New York University, March 15-16th 1990, Mayence, 1992, 61-84.

    Markoe G. 2000. Phoenicians. Peoples of the Past. 2000.

    Mazarakis Ainian A. 1997. From Rulers’ Dwellings to Temples. Architecture, Religion and Society in Early Iron Age Greece. Jonsered 1997 (SIMA 121).

    Morris, J. 1992. Death-Ritual and Social Structure in Classical Antiquity. Cambridge University Press, 1992.

    Muhly J. D. 1998. The Phoenicians in the Aegean. – AEGIEUM, 20, 1998, 517-526.

    Niemeyer, H.G. 2006. The Phoenicians in the Mediterranean. Between expansion and colonisation. A non-greek model of overseas settlement and presence. In: G.R. Tsetskhladze (ed.), Greek Colonisation. An Account of Greek Colonies and other Settlements overseas, (Mnemosyne-Suppl. 193), 2006, vol. І, 143-168.

    The Oxford Handbook of Jewish Daily Life in Roman Palestine. Oxford, 2010.

    Pleiner, R. 2000.  Iron in Archaeology. The European Bloomery Smelters. Praha, 2000.

    Religion and Society in Roman Palestine. Old Questions, New Approaches. Edwards, D. R. (ed.). New York – London, 2004.

    Renfrew C., P. Bahn 2005. Archaeology. The Key Concepts. Routledge, London and New York, 2005.

    Roisman, J., I. Worthington (eds.) 2010. A Companion to Ancient Macedonia. Wiley-Blackwell, 2010.

    Safrai, Z. 1994. The Economy of Roman Palestine. London – New York, 1994.

    Sekunda, N. 1992. The Persian Army 560-330 BC. Osprey, 1992.

    Sekunda, N., J. Warry, 1998. Alexander the Great: His Armies and Campaigns, 334-323 B.C. Osprey, 1998.

    Sherratt, S. , Sherratt, A. 1993. The growth of the Mediterranean economy in the Early First Millennium BC. – World Archaeology 24 (3), 361-378.

    Sivan, H. 2008. Palestine in Late Antiquity. Oxford, 2008.

    Snodgrass, A. 1971. The Dark Age of Greece. Edinburgh, 1971.

    Sperber, D. 1998. The City in Roman Palestine. New York – Oxford, 1998.

    Stewart, A. 1990. Greek Sculpture. I – text; II – plates. Yale University Press, 1990.

    Stoyanov, T. 2005. The Mal-tepe Complex at Mezek. – In: The Culture of Thracians and their neighbours. Proceedings of the International Symposium in memory of M. Domaradzki, Kazanlak 1999, Oxford, BAR Archaeopress, International Series. 2005, 123-128.

    Strong, D. 1982. Roman Art. The Pelican History of Art, 1982.

    Toynbee, J. 1971. Death and Burial in the Roman World. The John Hopkins University Press, 1971.

    Trézini, H. (ed.) 2010. Grecs et indigènes de la Catalogne à la mer Noire. Actes des rencontres du programme européen Ramses2 (2006-2008) (= Bibliothèque d’archéologie méditerranéenne et africaine 3), Paris, 2010.

    Treister, M. 1996. The Role of Metals in Ancient Greek History. (Brill) Leiden-Boston- Köln.

    Tsetskhladze, G.R. (ed.) 2006-2008. Greek Colonization. An Account of Greek Colonies and other Settlements overseas, (Mnemosyne-Suppl. 193), 2006, vol. І, 2008, vol. 2.

    Vickers, M., D. Gill 1994. Artful Crafts. Ancient Greek Silverware and Pottery. Clarendon Press, Oxford, 1994.

    Vickers, M., O. Impey, J. Allan 1986. From Silver to ceramic: The Potter’s Debt to Metalwork in the Graeko-Roman,Oriental and Islamic Worlds. Oxford, 1986.

    Walbaum, J. 1978. From Bronze to Iron: The Transition from the Bronze Age to Iron Age in the Eastern Mediterranean. Gøteborg, 1978.

    Ward-Perkins, J. 2000. Roman Imperial Architecture. Harmondsworth: Penguin Books, 2000.

    Warry J. 1995. Warfare in the Classical World. University of Oklahoma Press, Norman, 1995. (препечатки до 2004)

    Weinfeld, M. 1993. The Promise of the Land: The Inheritance of the Land of Canaan by the

    Israelites. Berkeley: University of California Press.

    Wertime, T., Muhly, J. D. (eds.),The Coming of the Age of Iron. New Haven, London.

    Yasur-Landau, A. 2010. The Philistines and Aegean Migration at the End of the Late Bronze Age, Cambridge, 2010.

    Yahalom-Mack, N., A. Eliyahu-Behar 2015. The transition from Bronze to Iron in Canaan: chronology, technology, and context.Radiocarbon, Vol. 57, 2, 2015, 285–305.

    Zimi, E. 2011. Late Classical and Hellenistic Silver Plate from Macedonia. Oxford University Press.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар