Д-р Владимир Станев е възпитаник на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където понастоящем е преподавател по нова българска история. Научните му интереси са в областта на военната, дипломатическата и политическата история. Автор е на редица академични изследвания, публикувани в престижни български и чуждестранни издания, както и на монографията „Междусъюзническият военен контрол в България (1920 – 1927)“.
Идеализирането на партизаните, което е основната насока на пропагандата след 1944 г., има за цел да обоснове претенцията на комунистите върху политическата власт в страната. Това възвеличаване често е без каквато и да е мярка и не съответства на действителността. В продължение на над 40 години непрекъснатото и целенасочено превъзнасяне на партизаните води до изненадваща последица – тяхното дехуманизиране. Настоящата монография ги разглежда като живи човешки същества, които имат свое отношение към дисциплината, правилата, материалните блага, майчинството, любовта, неизбежните спорове и дори конфликтите между тях…