Educational objectives
Τhe Маster’s Programme in Digital Humanities is targeted towards undergraduate students having obtained BA degrees from national and international academic institutions in the fields of Arts, Humanities and Social Sciences and with at least intermediate level of competence in English. The Programme is directed towards students interested in the application of today’s information technologies in various fields of the Humanities (such as History, Languages and Linguistics, Philology, Archaeology, Translation Studies, Art Studies and others), as well as in the fields of Cultural Management, Tourism, Cultural Policies, Preservation of Cultural Heritage, Conservation-restoration. The Programme offers a wide range of disciplines allowing for specialization in different spheres connected with both theoretical research and practice. The courses offered are up to date with the latest trends in the relatively new and growing interdisciplinary field of Digital Humanities (DH) and encompass the experience in teaching and research of some of the most distinguished experts in the field on an international level. Representatives of the following faculties to the University of Sofia are among the lecturers in the Programme: Faculty of History, Faculty of Classical and Modern Languages, Faculty of Mathematics and Informatics, Faculty of Slavic Studies, and Faculty of Geography and Geology. International experts in the field of Digital Humanities from the University of London and the University of Leipzig will also be included as teachers and tutors to the Programme.
Professional Qualifications
Upon successful completion of the Programme, the students will have acquired the following skills and competences:
Образователни цели
Магистърската програма „Дигитална хуманитаристика“ (на английски език) е насочена към студенти, придобили бакалавърска и/или магистърска степен в национални и международни висши училища и академии в области на висшето образование хуманитарни и социални науки, владеещи английски език.
Програмата е предназначена за студенти с интерес към приложението на съвременните информационни технологии в различни области на хуманитаристиката (история, филология, археология, лингвистика, превод и др.), както и в областта на туризма, културните политики, опазването на културно-историческото наследство, реставрацията и консервацията. Кандидатът трябва да притежава езикови компетенции по английски език ниво B2, съгласно Европейската езикова рамка, което да бъде установено със съответен документ. Приемът ще бъде осъществяван чрез събеседване на английски език с кандидатите.
В магистърската програма се предлага изучаването на широк набор от дисциплини, позволяващ профилирането в различни сфери както на научноизследователската, така и на практическата дейност. Предлаганите курсове са съобразени с последните тенденции в набиращата популярност сравнително млада интердисциплинарна научна област на Digital Humanities (DH) и включват преподавателската работа и опита на някои от най-добрите специалисти в областта в световен мащаб. Освен от Историческия факултет към програмата ще се включат преподаватели от следните факултети на СУ: Факултет по класически и нови филологии, Факултет по математика и информатика, Факултет по славянски филологии и Геолого-географски факултет. В рамките на програмата са привлечени и международни специалисти в областта на дигиталната хуманитаристика от Университета в Лондон и Лайпцигския университет.
Професионални компетенции:
Студентите, успешно завършили програмата, придобиват следните знания, умения и компетенции:
Admission Requirements
Language competence on level B1/B2 according to the European Framework is required.
Candidates will be admitted to the Programme after an interview in English.
Professional Realization
The students graduated from the MA Programme in Digital Humanities will be able to apply their knowledge professionally in different domain of academic research and development, technology, teaching, working in cultural institutions, state and municipality structures, as well as in non-government organizations addressing the issues of cultural, historical, and linguistic heritage.
The Programme aims at getting the students acquainted with the new and dynamic field of Digital Humanities and to provide the basics for further research or career activities on their part where digital tools are applied to the solution of creative issues in Arts, Humanities and related fields.
Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут. В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.
Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.
Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.
Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.
По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя
Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.
Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.
ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.
Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.
Подробни указания за разработването на всички видове студентски разбаротки в хода на обучението в ИФ можете да откриете тук: Указания за разработване на писмена работа в Историческия факултет / Образователна дейност / Исторически факултет / Факултети / Университетът / Начало – Софийски университет “Св. Климент Охридски” (uni-sofia.bg)
По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.
Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.
Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.