Код на дисциплината: И009
ICTS: 3
И
Дипломацията през Късното средновековие (Западна Европа – Византия)
Семестър | Седмична заетост |
---|---|
I/II | 3 ч. |
Общо | Лекции | Семинарни упражнения | Практически упражнения |
---|---|---|---|
90 | 45 |
-
Анотация
Лекционният курс има за цел да запознае студентите с дипломацията през Средновековието, по-специално през периода ХІІІ – ХV в. В сравнителен план ще бъдат проучени сходствата и особеностите на Западноевропейската и на Византийската дипломация. Въз основа на писмени източници ще бъдат анализирани и изяснени понятията “външна политика”, “международни отношения”, “дипломация”. Ще се разгледат принципите, методи и характерните черти на средновековната дипломация. Друг акцент в курса е поставен върху видовете пратеничества, дипломатическите представители, видовете акредитивни писма, дипломатическите дарове. Особено внимание е отделено на дипломатическите отношения между Папството и Византия. Още едни акцент в този лекционен курс е развитието на дипломацията през Ренесанса – дипломатическите контакти на италианските държави с Византия от една страна и с Османците от друга. Проследява се и появата през епохата на Ренесанса на постоянен дипломатически представител, акредитиран в чужда държава.
Заниманията ще включват анализ на писмени свидетелства и представянето на образен материал от паметници, свързани с тази тематика.
-
Препоръчителна литература
Diplomatarium Veneto-Levantinum sive Acta et Diplomata. Res venetas graecas atque Levantis Illustrantia (ca. 1351 – 1454), ed. G. M. Thomas, pars II, Venetiis, 1899.
Dölger, F. Regesten des Kaiserurkunden des oströmischen Reiches von 565 – 1451, München, I –V, 1965.
Mansi, J. D. Sacrorum conciliorum nova et amplissima collectio, 53 vols. Paris, 1901 – 1927.
Rubiò i Lluch, A. Diplomatari de l’Orient català (1301 – 1409). Barcelona, 1947.
Ganshof, Fr. The Middle Ages. A History of International Relations, New York, London, 1968.
Between East and West in the Middle Ages. Ed. by Derek Baker, Edinburg, 1973.
Chaplais, P. Essay in Medieval Diplomacy and Administration. 1981.
Hamilton, K., R. Langhorne. The Practice of Diplomacy. Its Evolution, Theory and Administration, London, New York, 1995.
Huffman, J. The Social Politics of medieval Diplomacy. Anglo-Germans Relations (1066-1307). University of Michigan Press, 2000.
Kazhdan, A. The Notion of Byzantine Diplomacy. – In: Byzantine Diplomacy. Papers from the 24th Spring Symposium of Byzantine Studies, Cambridge, March, 1990. Ed. by J. Shepard and S. Franklin. London, 1992, 3–21.
Mattingly, G. Renaissance Diplomacy, 1965.
Obolensky, D. The Principle and Methods of Byzantine Diplomacy. – In: Actes du XIIe Congrès International d’Études Byzantines Ochride, 10–16 Septembre 1961. Vol. 1. Beograd, 1963, 43–61 [= Obolensky, D. Byzantium and the Slavs. Collected Studies. London, 1971, I].
Oikonomides, N. Byzantine Diplomacy AD 1204 – 1453: Means and Ends. – In: Byzantine Diplomacy. Papers from the 24th Sping Symposium of Byzantine Studies, March, 1990, ed. by J. Shepard and S. Franklin, London, 1992, 73 – 90.
Shepard, J. Information, Disinformation and Delay in Byzantine Diplomacy. – Byzantinische Forschungen, 10, 1985, 233–293.
Zakythinos, D. A. The Principle and Methods of Byzantine Diplomacy. – In: Actes du XIIe Congrès International d’Études Byzantines. Ochride, 10–16 Septembre 1961. Vol. 1. Beograd, 1963, 313–319.
Литаврин, Г. Г., И. П. Медведев. Дипломатия поздней Византии (ХІІІ–ХV вв.). – В: Культура Византии ХІІІ–ХV вв. Т. 3. М., 1991, 341–360.
Медведев, И. П. К вопросу о принципах византийской дипломатии накануне падения империи. – ВВр., 33, 1972, 129–139.
Допълнителна:
Geanakoplos, D. G. Emperor Michael Palaeologus and the West (1258 – 1282). A Study in Byzantine-Latin Relations. Cambridge, Massachussets, 1959.
Gill, J. Byzantium and Papacy 1198 – 1400. New Brunswick, New Jersey, 1979.
Laiou, A. Constaninople and the Latins. The Foreign Policy of Andronicus II (1282 – 1328). Cambridge, Mass. 1972.
Lounghis, T. Les ambassades byzantines en Occident depuis la fondation des États barbares jusqu’aux Croisades (407–1096). Athènes, 1980
Nicol, D. M. Byzantium and Venice: a Study in Diplomatic and Cultural Relations, Cambridge, 1988.
Richard. J. Orient et Occident au Moyen Age: contacts et relations (12 – 15 siecles), L., VRp., 1976.
Setton, K. M. (general editor) History of the Crusades, v. 1 – 3 (esp. v. 3 The Fourteenth and Fifteenth Centuries), Madison, Wisconsin, 1969.
Setton, K. M. The Papacy and the Levant (1204 – 1571). V. 1 The Thirteenth and Fourteenth Centuries., V. 2 The Fifteenth Century, Philadelphia, 1976, 1978.
Попова, И. Византийската дипломация и Западът (1391 – 1425). В. Търново, 2005.
Попова, И. Някои наблюдения върху дара в средновековната балканска дипломация (на основата на българо-византийските дипломатически контакти) – В: Дарове и съкровища – духовна приемственост на Балканите, Благоевград, 1998, 264 – 270.
Попова, И. Византийските пратеници на Констанцкия събор (1414 – 1418) – по пътя към уния между Изтока и Запада. – Историческо бъдеще, 1999, 1 – 2, 64 – 70.
Попова, И. Мисията на Григорий Цамблак на събора в гр. Констанц (1414 – 1418) – за или срещу уния между Западната и Източната Църква. – Българска историческа библиотека, 2000, 1, 39 – 44.
Попова, И. Sources de référence aragonaises à propos des diplomates byzantins en Occident au début du XVe siecles – Études Balkaniques, 2004, 2, 150 – 158.
Попова, И. Един византийски дипломат на Запад – Мануил Хризолорас. – В: CIVITAS DIVINO–HUMANA. В чест на проф. Георги Бакалов. София, 2004, 283 – 297.