Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

З

Падането на Константинопол 1453 Г. и Западът

Преподавател

проф. д-р Ивайла Попова

Форма на изпит

Оценките ще бъдат оформяни в хода на провежданите дискусии и на базата на писмени разработки.
  • Анотация

    Спецкурсът има за цел да запознае докторантите с едно трагично и твърде значимо събитие на границата между Средновековието и Новото време – падането на Константинопол под властта на османците през 1453 г. На базата на конкретен изворов материал ще бъдат изследвани реакциите на Западните хора спрямо византийците, ще се проследи отношението им не само към османските турци, но също и оценката за падането на Царицата на градовете, ще се изследват последиците от загубата на Константинопол в произведенията на западни интелектуалци. Акцент в курса е поставен и върху появата и развитието на един нов културен феномен – ислямският културен модел в християнска среда.

    Заниманията ще включват анализ на писмени свидетеслства и други паметници, свързани с тази тематика.

  • Препоръчителна литература

    Дукас. Византийская история. Гл. 35 – 40; 42. – Византийский временник. 1953, 3, 338-410.

    Критовул. Животът и управлението на Мехмед ІІ Ал-Фатих (Завоевателят). Превод от гръцки език Ирина Радевска. С., 2004.

    Лаоник Халкокондил. История (из кн. 7). –  Византийский временник. 1953, 3.

    Марков, Н. Когато всички пътища водеха към Константинопол. В. Търново, 2012.

    Медведев, И. П. Падение Константинополя в греко-итальянской гуманистической публицистике ХV в. – Византия между Западом и Востоком: Опыть исторической характеристики. СПб., 1999, 293 – 312, текст 312 – 332.

    Шилтбергер, Х. Пътепис. София, 1971.

    Иковски, П. П. Якобо де Промонторио де Кампис. Управлението и приходите на Султана. Държавата на Султана 1475. – Известия на историческото дружество, 9, 1929, 1 – 44, и итал. – 45 – 75

    Doukas. Decline and Fall of Byzantium to the Ottoman Turks. Engl. Translation by H Magoulias. Detroit, Mich. 1975.

    Briefwechsel des Aeneas Silvius Piccolomini, Hrsg. von R. Wolkan, in: Fontes Rerum Austriacarum, Bd. 61 (I,1), 62 (I,2), 67 (II), 68 (III), Wien, 1909 – 1918.

    Pio II (Enea Silvio Piccolomini). LETTERA A MAOMETTO II. (Epsitola ad Mahumetem). A cura di Giuseppe Toffanin, Napoli, 1953.

    Pius II, Papa. EPISTOLA AD MOHUMETEM. Einleitung, kritische Edition, Übersetzung R. Colei und M. Köhler, Trier, 2001.

    Pius II. COMMENTARIUS. Engl. Trans. = Pius II. COMMENTARIUS. Trans. F. A. Gragg and L. C. Gabel. Smith College Studies in History, vols. 22, 25, 30, 35, 43, Northhampton, Mass. 1936 – 1957, 5 vols.

    Aeneas Silvius Piccolomini. EPISTOLA AD MAHOMATEM II (Epistle to Mohammed II). Edited with a Translation, and Notes by Albert R. Baca, New York, Bern, Frankfurt am Main, Paris, 1990.

    Il Corano e la tiara. L’EPISTOLA A MAOMETTO di Enea Silvio Piccolomini (papa Pio II). Introduzione ed edizione a cura di L. D’Ascia. Bologna, 2001.

    Pertusi, A. La Caduta di Costantinopoli, 2 v., Roma, 1976.

    Pertusi, A. Testi inediti e poco noti sulla caduta di Costantinopoli. A cura di A. Carile, Bologna, 1983.

    Nicolo Barbaro, Diary of the Siege of Constantinople 1453, trans. John Melville-Jones (New York, 1969).

    Nicolo Barbaro. Giornale dell’assedio di Costantinopoli. In: La Caduta di Costantinopoli. A cura di A. Pertusi, v. 1, Verona, 1976, 8 – 38.

    Bartholomaei de Jano, Epistola de Crudelitate Turcarum, PG, v. 158, cols. 1055 – 1068. (A letter on the Crudelity of the Turks

    Leonardi Chiensis, Historia Constantinopolitanae urbis a Mahumete II captae. PG, v. 159, cols. 924 – 944.

    Angelo Giovanni Lomellino – Lettera – 23. 06. 1453 – In: La Caduta di Costantinopoli. A cura di A. Pertusi, v. 1, Verona, 1976, 42 – 51.

    Ubertino Puscoli Constantinopolis. In: A. Ellisen (ed.). Analekten der Mittel und Neugrichieschen Literatur. Bd. III, Leipzig, 1857. Reprint foftipno – 1976, 1 – 83.

    Lauro Quirini. Epistola ad beatissimum Nicolaum V pontificem maximum, 15. 07. 1453. – In: Pertusi, A. Testi inediti e poco noti sulla caduta di Costantinopoli. Edizione postuma a cura di Antonio Carile. Bologna, 1983, 64 – 91.

    Допълнителна:

    Ангелов, Д. Борбите на българския народ против османската власт през първата половина на ХV в. и походите на Владислав Варненчик. – В: Варна 1444. Сборник с изследвания в чест на 525-годишнината от битката край гр. Варна, С. 1969, 9 – 50.

    Ангелов, Вл. Османците и османското нашествие през погледа на византийските историци Дука, Халкокондил и Критовул. – История, кн. 4 – 5, 2002, 9 – 23

    Ангелов, Вл.  Българите и техните съседи на Балканите във византийската историопис от XV в. С., 2007

    Ангелов, Вл. България и българите в съчинението на византийския историк Дука. Исторически преглед, 5/6, 2011,115 – 122.

    Ангелов, Вл. Образът на османците във византийската историография от ХV век. Bulgaria Mediaevalis, 1/2010, 217-235.

    Данова, П. България и българите в италианската географска книжнина (14 – 16 в.), София, 2010.

    Дуйчев, Ив. Международното положение в Европейския Югоизток в навечерието на Варненската битка от 1444 г. – В: Варна 1444. Сборник с изследвания в чест на 525-годишнината от битката край гр. Варна, С. 1969, 55 – 79.

    Иналджък, Х. Османската империя. Класическият период 1300 – 1600. София, 2002.

    История на османската империя. Под ред на Робер Мартран, София, 2011.

    Матанов, Хр., Р. Михнева. От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и Османското нашествие 1354 – 1571 г. София, 1998.

    Медведев, И. П.  Падение Константинополя в греко-итальянской гуманистической публицистике ХV в. – Византия между Западом и Востоком: Опыть исторической характеристики. СПб., 1999, 293 – 312.

    Никол, Д.,Дж. Халдън, Ст. Търнбъл. Падането на Константинопол. В. Търново, 2012.

    Попова, Ив. Енеа Силвио Пиколомини (папа Пий ІІ) и Балканите през ХV в. (Исторически етюди). В. Търново, Фабер, 2006.

    Попова, Ив. Енеа Силвио Пиколомини и падането на Константинопол 1453 г. – Във: Византия, Балканите, Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. София, 2006, (Studia Balcanica 25), 275 – 283.

    Рънсиман, Ст. Падането на Константинопол. София, 1971.

    Цветкова, Б. Обзор на основните османски източници от ХV в. за походите на Владислав Варненчик и Ян Хуниади през 1443 – 1444 г. – В: Варна 1444. Сборник с изследвания в чест на 525-годишнината от битката край гр. Варна, С. 1969, 168 – 190.

    Цветкова, Б. Паметна битка на народите. (Европейският югоизток и османското завоевание – края на ХІV – първата половина на ХV в.) Варна, 1979.

    Babinger, Fr. Mahomed II le Conquérant et son temps 1432 – 1481. Paris, 1954.

    Babinger, Fr. Mehmed the Conqueror and his Time. Princeton, 1978.

    Babinger, Fr. Von Amurath zu Amurath. Vor- und Nachspiel der Schlacht bei Varna. –  Oriens, III, 1950, 229 – 265.

    Cardini, Fr. Europe and Islam. Blackwell, 2001.

    Hankins, J. Renaissance Crusades: Humanist Crusade Literature in the Age of Mehmed II. – DOP, 49, 1995, 111 – 146 и текстове 147 – 207;

    Housley, N. The Later Crusades, 1274 – 1580. From Lyons to Alcazar. Oxford, 1992.

    Pertusi, A. Ripercussioni della Caduta di Costantinopoli: un esempio di integrazioni culturali nel sec. XV tra il Sud-Est Europeo, il mondo mediterraneo e quello pontico. Rapport – IIIe Congres international d’Etudes du Sud-Est Europeen, 1974, 1 – 83.

    Schwoebel, R. The Schadow of the Crescent: The Renaissance Image of the Turk (1453 – 1517), Nieuwkoop, 1967.

    Setton, K. M. The Papacy and The Levant (1204 – 1571), v. II, Philadelphia, 1978.

    Southern, R. W. Western View of Islam in the Middle Ages, Cambridge, Mass., 1962.

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар