Код на дисциплината: ИС02
ICTS: 2
И
История на Самуилова България (края на Х – началото на ХІ в.)
Семестър | Седмична заетост |
---|---|
VIII | 15 ч. |
Общо | Лекции | Семинарни упражнения | Практически упражнения |
---|---|---|---|
60 | 15 |
-
Анотация
Учебният специализиран курс предвижда студентите в бакалавърска степен да се запознаят с политическата и църковната история на Българското царство от втората половина на Х и първите две десетилетия на ХІ в. Предвижда се изучаването на историческите извори за тази епоха, както и на историографските постижения за нея. Основен акцент в курса е българо-византийската война от 967–1018 г., както и съпътстващите я политически събития и процеси: походите на киевския княз Светослав, българо-унгарските и българо-сръбските отношения. Специално място се отделя на вътрешнополитическото развитие на България – столиците на царството, държавната уредба, децентрализацията на военно-политическата система, запазването на елементи от (пра)българската държавна система. Отделя се внимание и на историята на Българската църква в периода 927–1025 г. Представят се археологическите открития, свързани със Самуилова България от последните 50 години.
-
Препоръчителна литература
П. Ангелов. Цар Самуил и неговите наследници през погледа на византийците. – МПр, 19/2 (1996) с. 141–154.
Ив. Божилов. Българската архиепископия ХІ–ХІІ век. Списъкът на българските архиепископи. София, 2011.
С. Георгиева. Брачният живот на Гаврил Радомир – любов или политика. – ИПр 69/1–2 (2013) с. 3–19.
В. Гюзелев. Българската епопея в двубоя срещу Византийската империя в края на Х – първите две десетилетия на ХІ в. – В: България 681–1981. София, 1981, с. 107–114.
В. Гюзелев. Българските пратеничества при германския император Отон І в Магдебург (965) и в Кведлинбург (973). – В: CIVITAS DIVINO–HUMANA. In honorem annorum LX Georgii Bakalov. София 2004, с. 385–396.
В. Гюзелев. Сведения за българите в Житието на свети Фантино Млади от Х в. – PBg 36/2 (2012), с. 31–38.
Добавки на епископ Михаил Деволски от 1118 г. към „Исторически свод” на Йоан Скилица (ХІ в.). – В: В. Гюзелев. Извори за средновековната история на България (VІІ–ХV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. Т. І. София1994, с. 45–57.
Европейският югоизток през втората половина Х – началото на ХІ век. История и култура. Международна научна конференция, София, 6–8 октомври 2014 г. Съставители: акад. Васил Гюзелев, доц. Георги Н. Николов. София, 2015.
Й. Заимов. Битолски надпис на Иван Владислав самодържец български. Старобългарски паметник от 1015/1016 година. В. Заимова. Иван Владислав и неговият надпис. София, 1970, Фототипно допълнено издание. София, 2021.
В. Н. Златарски. История на българската държава през средните векове. Т. 1. Ч. 2. София, 1927, 19942.
Цв. Комитова. Самуилова крепост при Беласица – история и археология. София, 2015.
Г. Н. Николов. Българският цар Самуил. София, 2014.
Г. Н. Николов. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.). София, 2005.
Г. Н. Николов, С. Аризанова. Самуилова България в българската историопис. Библиография (1945–2000) (Македонска библиотека № 54). София, 2020.
С. Пириватрич. Самуиловата държава. Обхват и характер. София, 2000.
Ив. Снегаров. История на Охридската архиепископия. Т. 1. София, 1995.
В. Тъпкова-Заимова. „Българи родом…“ Комитопулите, цар Самуил и неговите потомци според историческите извори и историографската традиция. Второ допълнено и преработено издание. София, 2014.
Т. Томов. Ключ 1014 г. София, 2015.
Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014–2014). София, 2015.
Цар Самуил († 1014) в битка за България. София, 2014.