Средновековна българска история
Щ

проф. д-р Георги Николов

Роден на 13 юли 1957 г. в София. Завършва средно образование в Софийската 23 гимназия с разширено преподаване на латински език (1975 г.) и стенография. Завършва специалност История в ИФ на СУ Св. Климент Охридски“ (1977–1981). С отличие защитава Дипломна работа („Византийската администрация в българските земи (ХІ–ХІІ в.)“) с научен ръководител доц. Васил Гюзелев. От 1990 г. е назначен последователно за асистент, ст. асистент и гл. асистент. През 2001 г. защитава дисертация за присъждане на научна степен „доктор“. През 2011 г. е избран за доцент. През 2022 г. е избран за професор. Освен в България има научни пу¬бликации в Германия, Грузия, Гърция, Полша, Русия, Северна Македония, Сърбия, Унгария и Франция. От 2009 г. и до сега е референт за българските публикации в немското списание за византийски изследвания Byzantinische Zeitschrift (München). Основните научни интереси са в областта на средновековната българска история (централизъм и сепаратизъм; смъртта на българските владетели; история на Самуилова България.
Приемно време:

Сряда, 13–18.00 в каб. 285

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 305

Адрес:
Исторически факултет
бул. “Цар Освободител” 15
1504 София
Научни интереси:
История на средновековна България, История на Византия
  • Биографични данни

    Роден е на 13 юли 1957 г. в София. Завършва средно образование в Софийската 23 гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ с разширено преподаване на латински език (1975 г.) и стенография. Завършва специалност История в Исторически факултет на Софийски университет Св. Климент Охридски“ (1977–1981). С отличие защитава Дипломна работа на тема: „Византийската администрация в българските земи (ХІ–ХІІ в.)“ с научен ръководител доц. Васил Гюзелев. От 1986 до 1989 г. е аспирант в Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуй­чев“. След конкурсен изпит на 2 април 1990 г. е назначен за асистент в ка­тедра „История на България“ в Исторически факултет на Со­фий­ския университет „Св. Климент Охридски“. На 29 юли 1994 г. е пре­наз­на­чен за старши асистент, а на 24 март 1997 г. за главен асистент в същата ка­тедра. На 8 февруари 2001 г. защитава дисертация за присъждане на обра­зователна и научна степен „доктор“ на тема „Централизъм и ре­гио­­нализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ в.)“. С решение на Факултетен съвет от 22 ноември 2011 г. е избран за доцент. С решение на Факултетен съвет от 12 юли 2022 г. е избран за професор. През различни години е участвувал в археологически раз­копки на Кабиле, Кокалянски Урвич, Велики Преслав и Плиска. Освен в България има научни пу­бликации в Германия, Грузия, Гърция, Полша, Русия, Северна Македония, Сърбия, Унгария и Франция. От 2009 г. и до сега е референт за българските публикации в авторитетното немско списание за византийски изследвания Byzantinische Zeitschrift (München).

  • Специализации

    Езикови специализации в Солун, Гърция (1988 г.) и Лайпциг, Гер­ма­ния (1996 г.) и научни специализации в Краков, Полша (декември 2002 г.; октомври 2003 г.), Кьолн, Германия (май–юни 2003 г.).

  • Членство в научни организации
    1. Член (учредител) на Асоциациацията на византинистите и медиевистите в България от 1992 г.
    2. Член (учредител) на Международния Advisory Board of the Waldemar Ceran Research Centre for the History and Culture of the Mediterranean Basin and South–East Europe, Ceraneum (Łódź, Polska) от 13 юни 2011 г.
    3. Член на Македонския научен институт от 22 януари 2014 г.
    4. Член на Научния съвет на Македонския научен институт от април 2014 г.
    5. Член Научния съвет на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ от 4 март 2014 г.
    6. Член (учредител) на Международната асоциация по българистика от 23 април 2014 г.
    7. Член Комисията за историческа география и пространствен анализ на Византия към Международната асоциация за византийски изследвания – Виена (Commission for the Historical Geography and Spatial Analysis of Byzantium at the AIEB) от септември 2016 г.
    8. Член (учредител) на историческо сдружение „Мост през вековете“ (от юли 2020 г.)
  • Членство в редколегии
    1. Общото и специфичното в балканските култури до края на ХІХ в. Сборник в чест на 70–годишнината на проф. Василка Тъпкова–Заимова. София 1997. [Преиздаден в София 1999]. [Член на редколегията].
    1. Тангра. Сборник в чест на 70–годишнината на акад. Васил Гюзелев. София 2006. [Член на редколегията. Съвместно с Милияна Каймакамова, Христо Темелски, Илия Илиев, Лиляна Симеонова].
    1. Българско средновековие: общество, власт, история. Сборник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова. София 2013. [Отговорен редактор и съставител].
    1. Средновековният българин и „другите“. Сборник в чест на проф. дин Петър Ангелов. София 2013. [Съставител, съвместно с Ангел Николов].
    1. Eвропейският югоизток през втората половина на X – началото на XI век. История и култура. Международна конференция София, 6–8 октомври 2014 г. София 2015, 799 c. [Съставител, съвместно с Васил Гюзелев].
    1. Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014–2014). София 2015, 262 с. [Научна редакция, съвместно с Васил Гюзелев].
    1. Лѣтописецъ ѹчитель самодръжецъ. Сборник в чест на Васил Гюзелев по случай неговата 80-годишнина. София 2016, 279 с., 59 ил. [Съставител, съвместно с Милияна Каймакамова].
    1. История и цивилизации. 6 клас. [Издателство:] „Институт за образователни политики Архимед и Диоген“. София 2017, 143 с. [Научен редактор съвместно с Красимир Сашков Кръстев].
    1. ΑΓΓΕΛΟΣ. Сборник в памет на акад. Димитър Ангелов (1917–1996). Том ІІ. Спомени от и за Димитър Ангелов. София 2018, 215 с. [Отговорен редактор].
    1. Св. Климент Охридски в културата на Европа. София 2018, 889 с. [Член на редколегията. Съвместно със Светлана Куюмджиева, Анна-Мария Тотоманова, Вася Велинова, Светлина Николова, Славия Бърлиева].
    1. Природа и общество. Интердисциплинарни четения 1. София 206 с. [Научна редакция, съвместно с Никола Ботушаров и Веселин Тончев].
    1. Виолета Нешева. Мелник. МанастирСвета Богородица Пантанаса“. Последен пристан и мемориал на деспот Слав от българската царска династия на Асеневци. Том 3. София, 2020. [Рецензент.]
    1. Кракра 1. София – Перник, 2020, 271 с. [Научен редактор. Съвместно с Венцислава Крумова].
    1. Редколегия на списание Минало [Член-учредител на редколегията от 1994 г.].
    1. Редколегия на списание Palaeobulgarica [Член на редколегията от септември 2011 г.].
    1. Редколегия на списание Инициjал. Часопис за средњовековне студиjе [Член-учредител на редколегията от 2012 г.].
    2. Редколегия на списание Македонски преглед [Член на редколегията от 9 юли 2014 г.; Главен редактор от 16 от септември 2020 г.].
    1. Редколегия на списание Дриновски сборник/ Дриновськи збірник [Член на редколегията от 2019 г.].
    1. Редколегия на Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет. Т. 103 (2018). [Отговорен редактор].
    1. Редколегия на Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет. Т. 104 (2019). [Отговорен редактор].
  • Проекти
    1. Проект „Е-Medievalia (Електронни ресурси за дистанционно обучение по медиевистика)” (ВG 051РО001-4.3.04-0004/2012) от договор за безвъзмездна финансова помощ между МОМН на Р България и СУ „Св. Климент Охридски“/ завършен 2014 г.
    2. Научен проект наNCN решение № DEC-2014/14/M/HS3/00758. 2015–2018. Grant Narodowego Centrum Nauki (program Harmonia 6, panel HS) pt. “Państwo bułgarskie w latach 927–969. Epoka cara Piotra I Pobożnego”, realizowany w Centrum Ceraneum przez zespół pod kierunkiem dr. hab. prof. UŁ M. Leszki we współpracy z Uniwersytetem Sofijskim (Bułgaria) = „Българското царство в периода 927–969. Епохата на цар Петър I Благочестиви“. Полски Национален научен център (Narodowe Centrum Nauki)/ завършен през 2018 г.
    3. Проект „ДокЦент“ №BG05M2OP001-2.009-0013 „Докторантски център „Св. Климент Охридски“ /завършен 20.07. 2019 г.
  • Избрани публикации

    МОНОГРАФИИ

    1. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.). София, 2005: Академично издателство „Марин Дринов“, 232 с.
    2. Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.). София, 2011: ИК Гутенберг, 255 с.+18 ил.
    3. Българският цар Самуил. София, 2014: Българско сдружение на родовете от Македония (Малка македонска библиотека № 4). 95 с.+13ил.
    4. Цар Самуил. София, 2016: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил.
    5. The Bulgarian state in 927–969. The epoch of Tsar Peter (Byzantina Lodziensia XXXIV). Łódź – Kraków, 2018: Jagiellonian University Press. XI+679 s. [Съавтори: Mirosław J. Leszka, Kirił Marinow, Zofia A. Brzozowska, Nikolaj Hrissimov, Jan M. Wolski, Angel Nikolov, Miliana Kaymakamova.]
    6. За официалния език на Република Северна Македония. София, 2020: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. 61 с. [Съавтори: Ана Кочева, Анна Чолева-Димитрова, Ваня Мичева, Лиляна Василева, Лучия Антонова-Василева, Наум Кайчев, Пламен Павлов, Славия Бърлиева, Славка Керемедчиева, Спас Ташев, Татяна Александрова.]
    7. Самуилова България в българската историопис. Библиография (1945–2000) (Македонска библиотека № 54). София, 2020: Македонски научен институт, 135 с.+5 ил. [Съавтор: Силвия Аризанова.].
    8. On the official language of the Republik of North Macedonia. Sofia, 2020: Prof. Marin Drinov Publishing House at the Bulgarian Academy of Sciences. 89 p. [Съавтори: Ana Kocheva, Anna Choleva-Dimitrova, Vanya Micheva, Lilyana Vasileva, Luchia Antonova-Vasileva, Naoum Kaytchev, Plamen Pavlov, Slavia Barlieva, Slavka Keremidchieva, Spas Tashev, Tatyana Aleksandrova.]

    СТУДИИ И СТАТИИ

    1. Военнополитическа история на средновековния град Боруй. – Военноисторически сборник 50/3 (1981), с. 34–44.
    2. Политико–административно и църковно развитие на град Ниш /IV–VI век/. – ГСУ НЦСВП 1 (1987), с. 181–197.
    3. Венгры в Болгарском царстве в ХІІІ–ХІV веках. – In: Byzance et ses voisins. Mélanges à la mémoire de Gyula Moravcsik à l’occasion du centième anniversaire de sa naissance. Acta Universitatis de Attila József nominatae. Opuscula byzantina IX. Generalia. Szeged, 1994, c. 77–85.
    4. Имперската алтернатива в политическия живот на Българското царство през ХІІІ–ХІV в. – В: Личността в историческото раз­­витие. Алтернативата в историята. София, 1995, с. 104–129.
    5. Прабългарската традиция в християнския двор на средновековна България /ІХ–ХІ в./. Владетел и престолонаследие. – В: Бог и цар в българската история. Пловдив, 1996, с. 124–130.
    6. Жени на Света гора през Средновековието. – В: Светогорска обител Зограф ІІ. София, 1996, с. 25–44.
    7. Българските държави в края на ХІV в. – В: Османската инвазия на Балканите и краят на средновековната българска държава (ХІV–ХV в.). Доклади от международната научна конференция, проведена във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (19–21 май 1993 г.). Велико Търново 1996 (= ТВТУ ИФ 32/3, 1994), с. 89–100.
    8. Един средновековен мотив в поезията на Андрей Германов. – В: Човек и време. Сборник в памет на Сабина Беляева. София, 1997, с. 295–303.
    9. Испанско сведение за Света гора от началото на ХV в. – В: Общото и специфичното в балканските култури до края на ХІХ в. Сборник в чест на 70–годишнината на проф. Василка Тъпкова–Заимова. София, 1997, с. 221–225. [Преиздадено в София през 1999 г.].
    10. Концепцията на Петър Мутафчиев за сепаратизма в Българското царство през Средновековието. – В: Професор Петър Мутафчиев познат и непознат. София, 1997, с. 57–67.
    11. ΤΟΝ ΠΟΛΩΝ ΒΟΥΛΓΑΡΟΝ. – В: Проблеми на прабългарската история и култура.Т. 3. Четвърта среща по прабългарска археология и история. Шумен, 17–19 септември 1996 г. Шумен, 1997, с. 67–75.
    12. Historical notes about a Bulgarian princess in Constantinople in the 14th century. – Еtudes balkaniques 33/1–2 (1997), p. 183–199.
    13. „Die vielen Bulgaren“ in den Inschriften aus der ersten Hälfte des Jahrhunderts. – Еtudes balkaniques 33/3–4 (1997), S. 138–143.
    14. Българите завладяват новата си родина: Европа. – Минало 5/1 (1998), с. 90–92.
    15. История и етнически облик на Западните Родопи през Средно­ве­ко­вие­то (ІV–ХІV в.). – В: Армъните в България. Историко–етнографско из­след­ване. София, 1998, с. 50–67.
    16. Власите в средновековна България. – В: Армъните в България. Ис­то­ри­ко–етнографско изследване. София, 1998, с. 68–88.
    17. Средновековни реликти сред днешните армъни. – В: Армъните в Бъл­га­рия. Историко–етнографско изследване. София 1998, с. 89–94.
    18. „Българин родом…“. – В: Светогорска обител Зограф ІІІ. София, 1999, с. 72–82.
    19. Властта на сепаратистите в България през втората половина на ХІІІ в. – ГСУ ЦСВП 90/9 (2000), с. 219–228.
    20. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.). Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“. София, 2000, 32 с.
    21. The Bulgarian aristocracy in the war against the Byzantine Empire (971–1019). – In: Byzantina et Slavica Cracoviensia III. Byzantium and East Central Europe. Cracow, 2001, p. 141–158.
    22. Хан и кавхан в България през VІІІ в. – В: Българи и унгарци – 1000 години заедно. Bolgárok és magyarok – 1000 éve együtt. Будапеща, 2002, с. 38–46.
    23. Български царици от Средновековието в „ангелски образ“. – ГСУ ЦСВП 93/12 (2003) (= Международна научна конференция „Манастирската култура на Балканите“ по случай 230–годишнината от основаването на Девическия манастир „Покров Богородичен“ в град Самоков. Самоков, Боровец, 29 септември – 1 октомври 2002 г.). София, 2005 с. 299–315.
    24. Едно сведение за българската история: Ioannes Scylitzes (cod. Ambr. C. 279). – В: CIVITAS DIVINO–HUMANA. In honorem annorum LX Georgii Bakalov. София, 2004, с. 335–338.
    25. Кратки бележки за Десислава – монахиня Девора и браковете на цар Иван Шишман. – В: Образ и слово. ΕΙΚΟΝΑ ΚΑΙ ΛΟΓΟΣ. Юбилеен сборник по случай 60 годишнината на проф. Аксиния Джурова. София, 2004, с. 285–288.
    26. Сепаратизмът в Българския северозапад и Сръбското кралство в края на ХІІІ в. – В: България и Сърбия в контекста на византийската ци­ви­ли­за­ция. Сборник статии от българо–сръбски симпозиум, 14–16 септември 2003, София. София, 2005, с. 101–110.
    27. Българска принцеса в цариградска тъмница. – PBg 29/2 (2005), с. 65–84.
    28. Етапи на сепаратизма в Българското царство (краят на ХІІ–началото на ХІV в.). – В: Българските земи през Средновековието (VІІ–ХVІІІ в.). Меж­дународна конференция в чест на 70–годишнината на проф. Алек­сан­дър Кузев. Варна, 12–14 септември 2002 г. (=Acta Musei Varnaensis ІІІ–1). Варна, 2005, с. 71–78.
    29. Родова организация на властта в Българското ханство. – История 13/4 (2005), с. 7–12.
    30. Carstwo Bułgarskie a zdobycie Konstantynopola w 1204 r. – In: IV Krucjata. Historia, reperkusje, konsekwencje. Praca zbiorowa pod redakcją Zdzisława J. Kijasa OFMConv i Macieja Salamona. Kraków 2005, s. 139–147.
    31. Българите и Византийската империя (август–ноември 1185 г.). – В: Тангра. Сборник в чест на 70–годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006, с. 597–617.
    32. Observations on Separatism in Bulgarian Lands (end of 12th–mid 15th). – Bulgaria Pontica Medii Aevii IV–V2 (2006), p. 413–459.
    33. Войните на средновековната българска държава (VІІ–ХІV в.). – В: Мир и конфликти в Югоизточна Европа (=Кюстендилски четения 2005 г.). Кюстендил, 2006, с. 34–42.
    34. Бележки за появата и началното развитие на апанажни владения в Българското царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.). – В: България на Балканите и с Европа. Минало, настояще и бъдеще. Т. І. Секция „История“. Сборник материали от научна конференция проведена в УОБ на УНСС – с. Равда на 27–30 октомври 2005 г. София, 2007, с. 17–22.
    35. Bułgarzy i ogień grecki (VІІ–ХІ w.). – In: Byzantina Europea. Księga jubileuszowa ofiarowana profesorowi Waldemarowi Ceranowi, red. M. Kokoszko, M. J. Leszka. Łódź 2007 [Byzantina Lodziensia XI], s. 449–455.
    36. Appearance and Initial Development of Appanages in the Bulgarian Tsardom (late 12th – mid 13th century). – In: Byzantium, New Peoples, New Powers: The Byzanino–Slav Contact Zone, from the Ninth to the Fifteenth Century (=Byzantina et Slavica Cracoviensia, V). Ed. By M. Kaimakamova, M. Salamon, Smorąg Różycka. Cracow, 2007, p. 259–265.
    37. За появата на средновековните власи и днешните аромъни. – В: Етнически и културни пространства на Балканите. Сборник в чест на проф. д.и.н. Цветана Георгиева. Част І. Миналото – исторически ракурси. Съставител доц. д–р Светлана Иванова. София, 2008, с. 71–76.
    38. Вътрешнополитическото развитие на възобновеното Българско царство (края на ХІІ – края на ХІІІ век): фактори и проблеми. – Зборник радова Византолошког института 46 (2009), с. 167–176.
    39. “Greek” fire and the Bulgarians in the Early Middle Ages. – Bulgaria Mediaevalis 1 (2010), p. 51–57 (резюме на български – с. 58).
    40. Византийската империя и сепаратизмът в Българското царство (края на ХІІ–края на ХІV в.). – In: Proceedings of the 22nd International Congress of Byzantine Studies. Sofia, 22–27 August 2011. Vol. III. Abstracts of free communications. Sofia, 2011, p. 251–252.
    41. История на България (1019–1241 г.). – В: История на света. Т. 7. Бернар Гимен. Пробуждането на Европа (1000–1250 г.). София, 2012, с. 293–342.
    42. Die Lateiner in Konstantinopel und der bulgarische Despot Aleksij Slav. – Bulgaria Mediaevalis 3 (2012), 417–429.
    43. Die Christianisierung der Bulgaren und das Mönchtum in der Familie des Khans Boris I. Michail im–10. Jahrhundert. – In: Rome, Constantinople and Newly–Converted Europe. Archaeological and Historical Evidence. Vol. I. Kraków – Leipzig – Rzeszów – Warszawa, 2012, S. 91–100.
    44. Едно испанско сведение за езика на българите от 1243 г. – В: Българско средновековие: общество, власт, история. Сборник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова. София 2013, с. 61–65.
    45. Образът на трима сепаратисти в произведенията на Никита Хониат. – В: Средновековният българин и „другите“. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов. София, 2013, с. 249–262.
    46. Vorwärts nach Konstantinopel! Die Entstehung der Idee über die Eroberung der byzantinischen Hauptstadt durch die Bulgaren. – Зборник радова Византолошког института 50 (2013), 113–122.
    47. Българската идея за завладяването на Цариград през Средновековието. – В: Трети Международен конгрес по българистика, 23–26 май 2013 г. Кръгла маса „Златният век на цар Симеон: политика, религия и култура“. София, 2014, с. 80–102.
    48. Българският цар Самуил и неговото време. – В: Цар Самуил († 1014) в битка за България. София 2014, с. 7–28 [Същото на английски език: Bulgarian Tsar Samuil and His Time. – In: Tsar Samuil († 1014) in battle for Bulgaria. Sofia, 2014, p. 7–28].
    49. Епохата на великия български цар Самуил. – Македонски преглед 37/3 (2014), с. 7–28.
    50. Печено на въглища в Перник (ХІ в.). – В: Средновековният човек и неговия свят. Сборник в чест на 70-та годишнина на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Велико Търново, 2014, с. 669–671.
    51. Последният поход на византийски император срещу столицата на Българското царство – Търново (1190 г.). – Bulgaria Mediaevalis 4–5 (2013–2014), с. 439–451.
    52. Сведения за стопанския напредък на българите през ХІІ в. – In: Realia Byzantino-Balcanica. Studia in honorem LX annorum professoris Christi Matanov. Сборник в чест на 60-годишнината на професор Христо Матанов. София, 2014, с. 351–360.
    53. (Пра)българската държавна традиция в Самуилова България (краят на Х – началото на ХІ в.). – В: Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014–2014). София, 2015, с. 107–121.
    54. За датата на покръстването на кан Борис І Михаил. – В: България в европейската култура, наука, образование, религия. Част 1. Материали от Четвъртата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 14–16. 2014 година. Шумен, 2015, с. 11–22.
    55. Българският цар Гаврил-Роман Радомир (1014–1015). – Македонски преглед 38/3 (2015), с. 35–62.
    56. Гибелта на българския цар Йоан-Владислав (1015–1018). – Bulgaria Mediaevalis 6 (2015) (= Studies in honour of Professor Iliya G. Iliev), c. 331–338.
    57. Убийството на българския цар Гаврил-Роман Радомир (1014–1015). – Епохи 23/2 (2015), с. 321–329.
    58. Теодор-Петър, Асен-Белгун и Йоаница-Калоян – обновители на Българското царство (1185–1207). – Във: Великите Асеневци. Сборник с доклади от конференция, посветена на 830 години от въстанието на братята Петър и Асен, началото на Второто българско царство и обявяването на Търново за столица на България и 780 години от легитимното възобновяване на Българската патриаршия. Велико Търново, 2016, с. 34–46+ 2 ил.
    59. Българите в Средна Европа и на Долния Дунав през Ранното Средновековие (ІV–ІХ в.) според писмените исторически извори. – В: Златното съкровище от Надсентмиклош. София 2017, с. 58–76 [Същото на английски език: Bulgars in Central Europe and along the Lower Danube in the early middle ages (4th–9th) according to written historical sources. – In: The Nagyszentmiklós gold treasure. Sofia, 2017, p. 58–76.].
    60. Смъртта на българския цар Борис ІІ (969–971, † 978). – В: Изследвания в памет на проф. д-р Георги Бакалов (1943–2012). София, 2017, с. 250–257.
    61. 1018 г. – последната година от историята на ранносредновековното Българско царство. – Македонски преглед 41/2 (2018), с. 27–44.
    62. Бдин, 1002 г. – В: Изследвания и материали за Видин и региона. Том ІІ. София, 2018, с. 289–294.
    63. Битката при р. Ахелой (20 август 917 г.) в историческите извори и историографската традиция. – В: Симеонова България в историята на Европейския югоизток: 1100 години от битката при Ахелой. ІІ. Велико Търново, 2018, с. 13–32.
    64. Византийско коварство и българско предателство, 1015–1018 г. – В: Коварство и предателство в историята [= Кюстендилски четения 22 (2016)]. София, 2018, с. 71–88.
    65. Мечтата на българите за завладяването на Цариград през Средновековието. – Плиска – Преслав. Т. 13. В памет на професор Тотю Тотев (1930–2015). София, 2018, с. 517–529.
    66. Самуилова България в светлината на нови извори и исторически изследвания. – В: Югозападна България – нови изследвания и проучвания. Сборник с доклади от научна конференция. Регионален исторически музей – Благоевград, 28–29 септември 2017. Благоевград, 2018, с. 36–56.
    67. State organisation and power hierarchy in the Bulgarian Empire (927–969). – In: The Bulgarian state in 927–969. The epoch of Tsar Peter (Byzantina Lodziensia XXXIV). Łódź – Kraków, 2018, p. 257–268.
    68. „Винаги това, което е минало, е по-добро!“ Подбрани извори за стопанския подем в българските земи през ХІІ в. – В: Интердисциплинарни четения 1. Природа и общество. София 2019, с. 125–141.
    69. Сведения о Грузии и грузинах в древнеболгарской литературе. – В: ლიტერატურათმცოდნეობის თანამედროვე პრობლემები Contemporary Issues of Literary Criticism. XIII. XX საუკუნის 80–90-იანი წლების პოლიტიკური მოვლენები და ლიტერატურული დისკურსი საერთაშორისო სიმპოზიუმის მასალები. Political Events of 1980–1990s and Literary Discourse Proceedings of International Symposium. ნაწილი Part II. Tbilisi, 2019, с. 363–371.
    70. Цар Самуил († 1014) в историческата памет на българите през ХІІІ–ХІV в. – В: Памет и забрава в историята. Кюстендилски четения 24 (2018). София, 2019, с. 29–43.
    71. Die Farbe der Frösche. Beispiele aus der Geschichte von Niketas Choniates. – In: Byzantina et Slavica. Studies in Honour of Professor Maciej Salamon. Krakow 2019, S. 283–291.
    72. From Khanat to Tsardom. The titles and appelatives of the Bulgarian rulers during the Early Middle Ages (7th–11th c.) according to historical sources. – In: State and Empire. Proceedings of the 6th International Symposium “Days of Justinian I”, Ohrid, Resen, 23–24 November, 2018. Edited by Mitko B. Panov. Skopje, 2019/ Држава и империjа. Зборник на трудови од Шестиот меѓународен симпозиум „Денови на Jустиниjан I”, Охрид, Ресен, 23–24. 11. 2018. Уредник Митко Б. Панов. Скопиjе 2019, p. 26–40.
    73. «Nus sont les peoples dépourvus de livres»: L’écriture slave et les Bulgares. – Zora. Le magazine bulgare. Strasbourg, automne 2019, p. 7–12.
    74. Кракра – защитникът на Перник и неговата роля в българската история в началото на ХІ в. – В: Кракра София – Перник, 2020, с. 9–25.
    75. Маски, магии и други чудесии от ранносредновековна България. – В: Делниците и маските. Сборник с доклади от научната конференция, проведена в рамките на ХХVІІІ Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ – Перник 2019. Перник, 2020, с. 29–36.
    76. Периодизация на българската средновековна история. – История 28/2 (2020), с. 111–133.
    77. Самуилова България в изследванията на проф. Василка Тъпкова-Заимова. – В: Балканистиката е моят живот. (Не)познатата проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съставителство и редакция проф. д. и. н. Рая Заимова. (= Studia Balcanica 34). София, 2020, с. 123–130.
    78. Съдбата на българския цар Роман-Симеон († 997). – В: Владетел, държава и църква на Балканите през Средновековието. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов. Част 1 (= Acta Mediaevalia Magnae Tarnoviae, Tomus I.). Велико Търново 2020, с. 564–576.
    79. Цар Самуил в оценките на българската медиевистика. – В: Георги Н. Николов, Силвия Аризанова. Самуилова България в българската историопис (1945–2020) (Македонска библиотека № 54). София 2020, с. 125 –135.
    80. Тексткритичното издание на строителния надпис от Битоля (1016 г.) и неговото значение за историческата наука. – В: Й. Заимов. Битолски надпис на Иван Владислав самодържец български. Старобългарски паметник от 1015/1016 година. В. Заимова. Иван Владислав и неговият надпис. Фототипно допълнено издание. София 2021, с. ХІІ–ХVІ.

    РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ

    1. Нов исторически труд. – в. Софийски университет ХХVIII, бр. 4 (326), 15 април 1982, с. 2. [Отзив за: Васил Гюзелев. Сре­дно­ве­ков­на България в светлината на нови извори. София 1981, 260 с.].
    2. Научен симпозиум за 80–годишнината от рождението на академик Иван Дуйчев. – Исторически преглед 43/8 (1987), с. 120–122.
    3. Кръгла маса „Хиляда години от покръстването на Киевска Ру­­сия“. –ГСУ НЦСВП 82/2 (1988), с. 265–270.Българо–гръцки симпозиум. – В: Научен център за славяно–визан­тий­ски проучвания „Иван Дуйчев“ към Софийския уни­­­верситет „Климент Охридски“. София, 1988, с. 16–18.
    4. Византийският държавнополитически и културен модел и рецепцията му в средновековна България. – Palaeobulgarica 12/3 (1988), c. 133–135.
    5. Страницы культуры средневековой Болгарии. – ИБ МАИРСК 18 (1988), с. 51–53. [Отзив за: Иван Дуйчев. Пътеки от утрото. Очерци за среднове­ковната българска култура. София, 1985, 253 с.].
    6. Новое издание грамоты царя И. Шишмана. – ИБ МАИРСК, 19 (1988), с. 65–67. [Отзив за: Иван Дуйчев. Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година. София, 1986, 70 с.].
    7. Научная встреча, посвещенная тысячелетию крещения Киевской Руси. – Bulgarian Historical Review 17/3 (1989), c. 114–120.
    8. Българо–сръбски научен симпозиум. – ГСУ НЦСВП 83/3 (1989), с. 278–285.
    9. В. П. Степаненко. Византия в международных отношениях на Ближнем Востоке (1071–1176). (Byzantium in International Relations in the Near East (1071–1176). Свердловск, Издательство Уральского университета, 1988, 240 р. – Bulgarian Historical Review 18/3 (1990), p. 100–109.
    10. Bulgarian–Yugoslav Symposium on the Occasion of the 600th Anni­versary of the Battle of Kosovo. – Etudes balkaniques 27/1 (1991), p. 141–144.
    11. Ако искате да ви приемат в Университета, не купувайте „Шанс за успех“. – в. Аз Буки І, бр. 8, 12 юни 1991, с. 7. [Съавтори:  Алек­сандър Антонов, Валери Колев, Пламен Митев].
    12. Християнството – идеи и история. (Тотьо Коев, Георги Бакалов. Въведение в християнството. Издателство Булвест 2000. София 1992, 207 с.). – История 2/4 (1993), с. 52–53.
    13. Основите на българската духовна култура през ХІІІ–ХІV век (V. Gjuzelev. Bulgarien zwischen Orient und Okzident. Die Grundlagen seiner geistigen Kultur vom 13. bis zum 15. Jahrhundert. Böhlau Verlag: Wien–Köln–Weimar, 1993, 311 S.). – Минало 1/1 (1994), c. 86–87.
    14. Средновековна България между Изтока и Запада. – в. „Начало“ V, бр. 3 (141), 20–27 януари 1994, с. 6. [Отзив за: V. Gjuzelev. Bulgarien zwischen Orient und Okzident. Die Grundlagen seiner geistigen Kultur vom 13. bis zum 15. Jahrhundert. Böhlau Verlag: Wien–Köln–Weimar, 1993, 311 S.].
    15. Srdžan Pirivatrič. Самуилова држава. Обим и карактер. Beograd, Српска Акад. Наука и Уметности 1997. 227 S., 1 Karte. – Byzantinische Zeitschrift 91/2 (1998), S. 574–575.
    16. Историята на едно присъствие. Международна научна кон­фе­рен­ция „Българите в Унгария“. – Исторически преглед 54/5–6 (1998), с. 254– 259.
    17. Българите в Унгария – минало и съвременност. – Българистика и българисти 3/1 (1998), с. 33–34. [Съавтор: Тодор Димов].
    18. Ново изследване върху Българското царство и Балканите през Х–ХІ в. Срђан Пириватриħ. Самуилова држава. Обим и карактер. Београд, 1997. 227 с.+1 карта. – Palaeobulgarica 23/2 (1999), с. 116–118.
    19. Нова книга за историята на средновековна Македония. Христо Димитров. История на Македония през Средновековието. София 2001, Издателство „Гутенберг“, 207 с., с резюме на англий­­ски език (с. 193–207) + 23 фотоснимки и 1 карта. – Македонски преглед 24/2 (2001), с. 157–162.
    20. Paul Meinrad Strässle, Krieg und Kriegführung in Byzanz. Die Kriege Kaiser Basileos’ II. gegen die Bulgaren (976–1019). Köln, Weimar, Wien: Böhlau Verlag 2006. 578 S., Abb., ISBN 978–3–412–17405–7, € 119,– – Südost–Forschungen 67 (2008), S. 424–427.
    21. Vassil Gjuzelev, Кавханите и ичиргу боилите на Българското ханство–царство (VІІ–ХІ в.) [Kavkhans and ichirgu boilas in the Bulgarian Khanate–Tsardom, 7th–11th centuries] (СБ 1) Plovdiv, Bulgarian Historical Heritage Foundation 2007, VIII, 243 p., 13 ill., ISBN 978–954–91983–1–7. – Bulgaria Mediaevalis 1 (2010), p. 453–455.
    22. Филологически принос за проучването на институционалното развитие в ранносредновековното Българско ханство–царство. Т. Славова. Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти. С., ПАМ Пъблишинг Къмпани ООД, 2010, 342 с. – Palaeobulgarica 34/4 (2010), с. 97–101.
    23. Furtum manifestum. Александър Антонов, Валентина Антонова. История на България от древността до наши дни. София, Издателство Май, sine anno, 119 с. – Минало 17/1 (2010), с. 75–95.
    24. State and Church: Studies in Medieval Bulgaria and Byzantium, ed. Vassil Gjuzelev–Kiril Petkov, Sofia, American Research Center in Sofia 2011, XI, 300 p., 13 ill., ISBN 978-954-92571-2-0. – Bulgaria Mediaevalis 3 (2012), 607–608.
    25. Апология на Средновековието. Ново българско списание [Bulgaria Mediaevalis, 2010, Vol. 1. Sofia: Bulgarian Historical Heritage Foundation. XI+485 p.; ISSN 1314-2941; Bulgaria Mediaevalis, 2011, Vol. 2. XIII+781 p.; Bulgaria Mediaevalis, 2012, Vol. 3. XIII+615 p.]. – в. За буквите. Кирило-Методиевски вестник 35/бр. 41 (2013), с. 11.
    26. По стъпките на св. Кирил и Методий. Библиографски принос на чешката и словашката славистика. Lubomíra Havlíková, Peter Ivanič, Martin Hetényi. Po stopách sv. Cyrila a Metoda. Výberová bibliografia českých a slovenských prác za roky 1945–2011. Nitra, 2013, 238 s. – Palaeobulgarica 38/2 (2014), с. 117–120.
    27. В памет на великия български цар Самуил († 1014). – Македонски преглед 37/3 (2014), с. 147–148. [Съавтор: Симеон Хинковски].
    28. Онзи прочут Самуил, който още е в устата на българите. 1000 години от смъртта на българския цар Самуил (997–1014). – Българистика/Bulgarica. Информационен бюлетин 29 (2014), с. 61–75.
    29. Überlegungen zur Ergänzung der Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. Zweite Abteilung (867–1025). Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. Zweite Abteilung (867–1025). [Bd. 1–7] Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns erstellt von Ralph-Johannes Lilie, Claudia Ludwig, Thomas Pratsch, Beate Zielke, unter Mitarbeit von Harald Bichlmeier, Bettina Krönung, Daniel Föller, sowie Alexander Beihammer, Günter Prinzing. 1. Bd.: A..i… (# 20001) – Christophoros (# 21 278). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-016666-8; 2. Bd.: Christophoros (# 21 279) – Ignatios (# 22712). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 771 S. ISBN 978-3-11-016667-5; 3. Bd.: Ignatios (# 227123) – Lampudios (# 24268). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 772 S. ISBN 978-3-11-016668-2; 4. Bd.: Landenolfus (#24269) – Niketas (# 25701). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-016669-9; 5. Bd.: Niketas (# 25702) – Sinapes (# 27088). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-016670-5; 6. Bd.: Sinko (# 27089) – Zuhayr (#28522). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-020635-7; 7. Bd.: Anonyma (# 30001) – Anonymus (# 32071). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 810 S. ISBN 978-3-11-027020-4; 8. Bd.: Nachwort, Abkürzungen und Indices von Ralph-Johannes Lilie, Claudia Ludwig, Beate Zielke. Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. XVII+677 S. ISBN 978-3-11-027547-6. – Scripta & e-Scripta 13 (2014), 253–285.
    30. Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. Zweite Abteilung (867–1025). Prolegomena. Berlin / New York 2009, XXXI, 346 S. [Bd. 1–7] Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns erstellt von Ralph-Johannes Lilie, Claudia Ludwig, Thomas Pratsch, Beate Zielke, unter Mitarbeit von Harald Bichlmeier, Bettina Krönung, Daniel Föller, sowie Alexander Beihammer, Günter Prinzing. 1. Bd.: A..i… (# 20001) – Christophoros (# 21 278). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-016666-8; 2. Bd.: Christophoros (# 21 279) – Ignatios (# 22712). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 771 S. ISBN 978-3-11-016667-5; 3. Bd.: Ignatios (# 227123) – Lampudios (# 24268). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 772 S. ISBN 978-3-11-016668-2; 4. Bd.: Landenolfus (#24269) – Niketas (# 25701). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-016669-9; 5. Bd.: Niketas (# 25702) – Sinapes (# 27088). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-016670-5; 6. Bd.: Sinko (# 27089) – Zuhayr (# 28522). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-020635-7; 7. Bd.: Anonyma (# 30001) – Anonymus (# 32071). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 810 S. ISBN 978-3-11-027020-4. 8. Bd.: Nachwort, Abkürzungen und Indices von Ralph-Johannes Lilie, Claudia Ludwig, Beate Zielke. Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. XVII+677 S. ISBN 978-3-11-027547-6. – Byzantinische Zeitschrift 107/2 (2014), 914–918.
    31. Принос в изворознанието за историята на Самуилова България. Василка Тъпкова-Заимова. Комитопулите, цар Самуил и неговите потомци според историческите извори и историографската традиция. Второ допълнено и преработено издание. Акад. „Проф. Марин Дринов“ С., 2014. 328 с. + 28 ил. – Наука 25/3 (2015), с. 80.
    32. Tausendstes Todesjahr des grossen bulgarischen Zaren Samuil (997–1014). – Etudes balkaniques 51/2 (2015), S. 139–144.
    33. Ново изследване върху историята на Цариградската патриаршия през ІХ в. Предраг Коматина. Црквена политика Византиjе од краjа иконоборства до смрти цара Василиja I (= Посебна издања Византолошког институт САНУ. Књ. 43). Београд, 2014. 382 с. – Palaeobulgarica 39/4 (2015), с. 92–104.
    34. С академик Васил Гюзелев в света на средновековието. Васил Гюзелев. Съчинения в пет тома. Издателство „Захарий Стоянов“. С., 2013–2015. – Наука, 26/5 (2016), с. 77–78.
    35. Историята и културата на Самуилова България в българската научна книжнина от 2014–2016 г. – Старобългарска литература 53–54 (2016), с. 253–283.
    36. Изследвания в памет на проф. д-р Георги Бакалов (1943–2012). Съставител: Васил Гюзелев. София: Издателска къща Гутенберг, 2017, 489 с. 8 ил. ISBN 978–619-176-091-6. – Българистика/Bulgarica. Информационен бюлетин, 34 (2017), с. 113–119.
    37. Зряло изследване за антилатинската религиозна полемика през Средновековието. Ангел Николов. Между Рим и Константинопол. Из антикатолическата литература в България и славянския православен свят (ХI–ХVІІ в.). София, Фондация „Българско историческо наследство“, 2016. VІІІ+353 с.+10 ил. – Palaeobulgarica 41/3 (2017), c. 97–106.
    38. Българо-сръбски научен сборник. Средновековните Балкани като световен кръстопът: контакти и обмен (= Studia Balcanica, 32). Съст. и ред. Л. Симеонова, Л. Тасева. София, Институт за балканистика с Център по тракология – БАН, Издателска къща „Тендрил“, 2017. 326 с. – Palaeobulgarica 41/4 (2017), c. 93–100.
    39. Д. И. Полывянный. Культурная идентичность, историческое сознание и книжное наследие средневековой Болгарии. Центр гума­нитарных инициатив. Серия Mediaevalia. Москва – Санкт Петер­бург, 2018, 511 с. ISBN 978-5-98712-846-6. – Българистика/ Bulgarica, 41 (2020), с. 133–135.

    БИО–БИБЛИОГРАФИИ

    1. Костас Кирис. – ГСУ НЦСВП 82/2 (1988), с. 257–258.
    2. Яков Николаевич Любарский. – ГСУ НЦСВП 82/2 (1988), с. 258–259.
    3. Петр Иванович Жаворонков. – ГСУ НЦСВП 82/2 (1988), с. 259–260.
    4. Петер Шрайнер. – В: Научен център за славяно–византийски про­учвания „Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Климент Охридски“. София 1988, с. 19–20.
    5. Биобиблиография на Васил Гюзелев. София 1996, 64 с. [Съавтор: Паулина Тепавичарова].
    6. Васил Гюзелев: Curriculum vitae et cursus honorum. – Минало, 3/3 (1996), с. 5–10.
    7. Анета Илиева. – ИПр 53/5–6 (1997), c. 255–259.
    8. In memoriam. Aneta Ilieva 1959–1997. – Ekklesiastikos Pharos, 79/2 (1997), (N.S. 8) p. 253–255. [Съавтор: Искра Генчева].
    9. Mit dem Schutzheiligen der Bulgaren. Anläßlich des 65. Geburtstages von Prof. Dr. Vassil Gjuzelev, Korrespondierendes Mitglied der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften. – Etudes balkaniques, 37/4 (2001), S. 174–179.
    10. Био–библиография на акад. Васил Гюзелев. – В: Тангра. Сборник в чест на 70–годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006, с. 23–55.
    11. Библиография на писаното от акад. Васил Гюзелев за историята на Родопите през Средновековието.– Rhodopica 4/1 (2007), с. 269–272.
    12. Библиография на изследванията на акад. Васил Гюзелев, посветени на Несебър (Месемврия), Черноморието и Средиземноморието.– In: Bulgaria Pontica medii aevi VI–VII. Mesemvria pontica. Международен семинар Несебър, 28–31 май 2006 год. Studia in honorem professoris Vasil Guzelev. Бургас, 2008, с. 369–375.
    13. Publications of Vassil Gjuzelev: Addenda (2006–2011). – Bulgaria Mediaevalis, 2 (2011), p. 779–781.
    14. Проф. д-р Милияна Василева Каймакамова. Curriculum vitae et cursus honorum. – В: Българско средновековие: общество, власт, история. Сборник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова. София, 2013, с. 13–16.
    15. Библиография на трудовете на проф. д-р Милияна Каймакамова. – В: Българско средновековие: общество, власт, история. Сборник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова. София, 2013, с. 17–25.
    16. Per amicitiam. Людмил Станчев на 60 години. – История, 22/5 (2014), с. 533–534.
    17. Publications of Vassilka Tăpkova-Zaimova (2007–2014). – Bulgaria Mediaevalis, 4–5 (2013–2014), p. 595–599.
    18. Академик Васил Гюзелев на 80 години. – Списание на БАН, 129/6 (2016), с. 71–74.
    19. Академична зрялост (Академик Васил Гюзелев на 80 години). – Наука, 26/5 (2016), с. 69–71.
    20. Биобиблиография на академик Васил Тодоров Гюзелев. – В: Лѣтописецъ ѹчитель самодръжецъ. Сборник в чест на Васил Гюзелев по случай неговата 80-годишнина. София, 2016, с. 15–95.
    21. Проучванията на Васил Гюзелев за историята на Македония през средните векове (V–ХV в.). По повод на неговата 80-годишнина. – Македонски преглед, 39/3 (2016), с. 115–128.
    22. Сърджан Пириватрич на 50 години. – Българистика/Bulgarica, 33 (2016), с. 109–114.
    23. Ex fontibus ad veritatem. Vassil Gjuzelev’s contribution to Slavic and Balkan Medieaval studies. – Studia Slavica et Balcanica Petropolitana /Петербургские славянские и балканские исследования, (2016), № 2 (20), с. 193–197. [Съавтор: Dmitry Polyvyanny].
    24. Академик Васил Гюзелев на 80 години. – Списание на БАН 129/6 (2016), с. 71–74.
    25. Академична зрялост (Академик Васил Гюзелев на 80 години). – Наука, 26/5 (2016), с. 69–71.
    26. Биобиблиография на академик Васил Тодоров Гюзелев. – В: Лѣтописецъ ѹчитель самодръжецъ. Сборник в чест на Васил Гюзелев по случай неговата 80-годишнина. София, 2016, с. 15–95.
    27. Проучванията на Васил Гюзелев за историята на Македония през средните векове (V–ХV в.). По повод на неговата 80-годишнина. – Македонски преглед, 39/3 (2016), с. 115–128.
    28. Сърджан Пириватрич на 50 години. – Българистика/Bulgarica, 33 (2016), с. 109–114.
    29. Ex fontibus ad veritatem. Vassil Gjuzelev’s contribution to Slavic and Balkan Medieaval studies. – Studia Slavica et Balcanica Petropolitana /Петербургские славянские и балканские исследования, (2016), № 2 (20), с. 193–197. [Съавтор: Dmitry Polyvyanny].
    30. Склонившись над источником: восемьдесят лет действительному члену Болгарской АН Василу Гюзелеву. – Византийский временник, 100 (2016), с. 335–337. [Съавтор: Д. И. Полывянный].
    31. Хумористични стихове от един византолог. По повод 100-годишнината от рождението на акад. Димитър Ангелов. – Македонски преглед 40/4 (2017), с. 127–132.
    32. Проф. Дмитрий Поливянний на 65 години. – Българистика/Bulgarica, 36 (2018), с. 95–101.
    33. Vasilka-Tăpkova-Zaimova (7. 8. 1924 – 9. 9. 2018). – Byzantinische Zeitschrift, 112/1 (2019), S. 272–273.
    34. Библиография на научните трудове на проф. Василка Тъпкова-Заимова за периода 1951–2019 г. – В: Балканистиката е моят живот. (Не)познатата проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съставителство и редакция проф. д. и. н. Рая Заимова (= Studia Balcanica 34). София, 2020, с. 250–310. [Съавтори:  Иван Звънчаров, Рая Заимова].
    35. Милияна Каймакамова на 70 години. – Българистика/Bulgarica, 41 (2020), с. 103–105.
    36. Самуилова България в българската научна книжнина от края на Втората световна война до днес. Библиография. – В: Георги Н. Николов, Силвия Аризанова. Самуилова България в българската историопис. Библиография (1945–2000) (Македонска библиотека № 54). София, 2020: Македонски научен институт, с. 11–103. [Съавтор: Силвия Аризанова].
  • Участие в научни конференции

    1980

    1. ІІ. International archaeological student conference. Szeged, 3–7 November 1980. Доклад: „Некоторые стороны болгаро-византийской культурной симбиози ХІІІ–ХІV вв.“

    1992

    1. Национална научна конференция „Християнската традиция и царската институция в българската история“. Шумен, 2–5 май 1992. Доклад: „Прабългарската традиция в християнския двор на средновековна България (ІХ–ХІ в.)“.
    1. Moravcsik Gyula születésének évfordulója tiszteletére “Bizanc és szomszédai”. Symposium. Budapest, 1992. május 20–21. Доклад: „Венгры в Болгарском царстве в ХІІІ–ХІV веках“.

    1993

    1. Международна научна конференция „Османската инвазия на Балканите и краят на средновековната българска държава (ХІV–ХV в.)“. Велико  Търново, 19–21 май 1993. Доклад: „Българските държави в края на ХІV в.“
    1. Международна научна конференция в памет на професор Петър Мутафчиев (1883–1943). София, 2–4 ноември 1993. Доклад: „Концепцията на Петър Мутафчиев за сепаратизма в Българското царство през Средновековието“.

    1995

    1. ІІ Научна конференция “Светогорска обител Зограф”. София, 2–3 ноември 1995. Доклад: „Жени на Света гора през Средно­ве­ко­вие­то“.

    1996

    1. ІІІ Конференция „Светогорска обител Зограф“. София, 17–18 октомври 1996. Доклад: „Българин родом…“

    1997

    1. Научна конференция „Българи в Унгария“. Будапеща, 9–10 ноември 1997. Доклад: „Ролята на унгарците и Унгарското кралство в историята на средновековна България“.

    1998

    1. International summer school “Balkans between East and West”. Охрид, 8–27 юни 1998. Доклад: “The Woman in the Middle Ages (Examples from Bulgaria)”.
    1. Научен собир “Македонската историска наука –достигања и проблеми“. Скопие, 17–19 ноември 1998. Доклад: „Българското ханство и Македония (VІІ–средата на ІХ в.)“. 2000
    1. Conference of Byzantine studies “Byzantium and East Central Europe”. Cracow, 24–26th September 2000. Доклад: ”The Bulgarian Aristocracy in the War against the Byzantine Empire (971–1019)”.
    1. “Bolgárok és magyarok – 1000 éve együtt”. Budapest, 2000. november 8–9-én. Доклад: „Хан и кавхан в България през VІІІ в.“

    2001

    1. Летен семинар по народно изкуство. Залаегерсег (Унгария), 25 юли – 4 август 2001.

    2002

    1. Međunarodni simpozijum o vlasima-rumunima na Balkanu. Zaječar, 6 april 2002. Доклад: „Средновековните власи и днешните аромъни“. [Поради политизирания характер на симпозиума, авторът не публикува доклада си в Сърбия.]
    1. Българските земи през Средновековието (VІІ–ХVІІІ в.) Историко-археологически проучвания. Международна научна конференция в чест на 70-годишнината на проф. Александър Кузев. Варна, 12–14 септември 2002. Доклад: „Етапи на сепаратизма в Българското царство (края на ХІІ– началото на ХІV в.)“.
    1. Манастирската култура на Балканите. Международна научна конференция. Боровец, 29 септември – 1 октомври 2002. Доклад: „Български царици и принцеси в „ангелски образ“.

    2003

    1. Българо-сръбски симпозиум „България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация“. София, 14–15 септември 2003. Доклад: „Сепаратизмът в Българския северозапад и Сръбското кралство в края на ХІІІ в.“

    2004

    1. IV Krucjata historia – reperkusje – kosekwencje. Kraków, 6 kwietnia 2004. Доклад: “Carstwo Bułgarskie a czwarta krucjata (1204 r.)”.

    2005

    1. Научна конференция с международно участие „Мир и конфликти на Балканите“. Кюстендил, 27–29 май. Доклад: „Войните на средновековната българска държава (VІІ–ХІV в.)“.
    1. „България на Балканите и с Европа – минало, настояще и бъдеще”. Равда, 27–30 октомври 2005. Доклад: „Апанажните владения в Българското царство (края на ХІІ–края на ХІV в.)“.

    2006

    1. Byzantium and New Countries – New Peoples on the Frontier of Byzantinе–Slavonic Area (9th –15th Centuries). Kraków, 6–8 April 2006. Доклад: “The Appanages in Mediaeval Bulgarian Tsardom (12th–14th с.)”.

    2007

    1. Кюстендилски четения 14. Научна конференция с международно участие. „Заедно или разделени. Европа на съюзите, личностите и регионите“. Кюстендил, 1–3 юни 2007. Доклад: „Деспот Алексий Слав и латините“.

    2008

    1. Кюстендилски четения 15. Научна конференция „Заговорите и превратите в историята”. Кюстендил, 30 май – 1 юни 2008. Доклад: „Превратите във възобновеното Българско царство (1196–1331 г.)“.
    1. Трећи српско-бугарски научни симпозијум „Српско-бугарска узајамност у византијском свету XIII века“. Београд, 30. октобар – 2. новембар 2008. Доклад: „Вътрешнополитическо развитие на възобновеното Българско царство (края на ХІІ – края на ХІІІ в.): фактори и проблеми“.
    1. „България 100 години юридически независима държава“. Равда, 30 октомври – 1 ноември 2008. Доклад: „Стопанският напредък на българите през ХІІ в.“

    2010

    1. Rome, Constantinople and Newly-Converted Europe: Archaeological and Historical Evidence. Cracow, 21–25 September 2010. Доклад: „Християнизация болгар и монашество в семье хана Бориса І – Михаила (ІХ–Х вв.)“.

    2011

    1. 22nd International Congress of Byzantine Studies. Sofia, 22–27 August 2011. Доклад: „Византийската империя и сепаратизмът в Българското царство (края на ХІІ – края на ХІV в.)“.

    2013

    1. Трети международен конгрес по българистика. София, 23–26 май 2013 г. Доклад на Кръгла маса „Златният век на цар Симеон: политика, религия и култура“: Българската идея за завладяването на Цариград през Средновековието.

    2014

    1. Научна конференция „Средновековна България в контекста на балканската и европейската история и култура“. В чест на 90-годишнината на проф. д-р Василка Тъпкова-Заимова. София, 28 февруари 2014. Доклад: „Последният поход на византийски император срещу столицата на Българското царство – Търново (1190 г.)“.
    1. Четвъртата национална конференция „Пътуване към България“. „България в европейската култура, наука, образование, религия“. Шумен, 14–16 май 2014. Доклад: „За датата на покръстването на кан Борис І – Михаил“.
    1. Международна научна конференция „Европейският югоизток през втората половина на Х – началото на ХІ век. История и култура“. София, 6–8 октомври 2014. Доклад: „Цар Самуил по стъпките на цар Симеон. Българските походи през Х в. срещу Солун, в Тесалия, Елада и Пелопонес в светлината на малко познати извори“.
    1. Международна научна конференция „Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил“. Петрич, 9 октомври 2014. Доклад: „(Прото)българската държавна традиция през Х–началото на ХІ в.“
    1. 2nd Intеrnational scientific symposium Days of Justinian I. Special thematic strand for 2014 “Samuel State and Byzantium: History, Legend, Tradition, Heritage”. Skopje 17–18 October 2014. Доклад: „The Bulgarian Tsardom, 10th–11th Centuries: State Traditions and Change“. [Организаторите не публикуваха представения за печат доклад.]
    1. Бъдеще в миналото: извори за българската история нарастват online. Семинар за учени и архивисти. София, 30 октомври 2014. Доклад: „Издаването на средновековните български грамоти и други документи“.
    1. Заключителна конференция. Е–Medievalia (Електронни ресурси за дистанционна обучение по медиевистика). София, 17 декември 2014. Презентация: „Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България“.

    2015

    1. Научен семинар „Траянови врата – вход към миналото“. Костенец, 13–14 май 2015. Доклад: „Проходът „Траянови врата“ и българската история“.
    1. „Царевград Търнов и Второто Българско царство в средновековния свят“. Международна научна конференция по случай 830 години от въстанието на братята Петър и Асен, началото на Второто българско царство и обявяването на Търново за столица на България и 780 години от легитимното възобновяване на Българската патриаршия. Велико Търново, 26–28 октомври 2015. Доклад: „Теодор-Петър, Асен-Белгун и Йоаница-Калоян – обновители на Българското царство (1185–1207)“.

    2016

    1. Пета национална конференция „Пътуване към България по история, археология и културен туризъм. Писменост, книжовници, книги: българската следа в културата на средновековна Европа. Шумен, 26–28 април 2016. Доклад: „Смъртта на българския цар Симеон († 27 май 927) според византийските извори и съвременната историография“.
    1. ΙΙ Международна научна конференция „Цвят и език“. София, 1 юни 2016. Доклад: „Цветът на жабите. Два примера от Историята на Никита Хониат“.
    1. Международна научна конференция „Културни мостове. Минало и съвремие“, посветена на 30-годишнината на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. София, 2–4 юни 2016. Доклад: „Наказанието ослепяване в средновековна България“.
    1. Кюстендилски четения 22. „Коварство и предателство в историята“. Кюстендил, 3–5 юни 2016. Доклад: „Византийско коварство и българско предателство, 1018 година“.
    1. Национална научна конференция „Македония и македонския въпрос след Втората световна война“. София, 20 юни 2016. Доклад: „Българската история в Средновековна Македония и днешната ѝ интерпретация“.
    1. 23rd International Congress of Byzantine Studies. Belgrade, August 22–27, 2016. Доклад: „Смерть болгарских владетелей в византийских источниках“.
    1. Международна научна конференция „Българо-византийски отношения през Ранното Средновековие (VІІ–ХІ в.)“. Велико Търново, 28–29 октомври 2016. Доклад: „Тервел и Кормесий“.
    1. Международна конференция „Св. Климент Охридски в културата на Европа“. София, 25–27 ноември 2016. Доклад: „Св. Климент Охридски и св. княз Борис І“.

    2017

    1. Міжнародної наукової конференції. Освітньо-культурний простір Центрально-східної Европи: національні моделі та західні впливи. XVII Кирило-Мефодіївські читання. Харків, 11–12 травня 2017 р. Доклад: „Св. Климент Охридски и цар Симеон Велики“.
    1. Кюстендилски четения 23. „Историята между еволюцията и революцията“. Кюстендил, 2–4 юни 2017. Доклад: „Възходи и падения в средновековна България. Размисли“.
    1. „Югозападна България – нови изследвания и проучвания“. Благоевград, 28–29 септември 2017. Доклад: „Историята на Самуилова България в светлината на нови извори и исторически изследвания“.
    1. VІІ Международен симпозиум „Пауталия–Велбъжд–Кюстендил и прилежащите им територии през вековете“. Кюстендил, 4–6 октомври 2017. Доклад: „Смъртта на българския цар Михаил ІІІ Шишман († юли 1330 г.)“.
    1. Международна конференция „Симеонова България в историята на Европейския югоизток: 1100 години от битката при Ахелой, 917–2017“. Поморие, 25–28 октомври 2017. Доклад: „Битката при р. Ахелой (20 август 917 г.) в историческите извори и историографската традиция“.

    2018

    1. Кюстендилски четения „Памет и забрава в историята“. Кюстендил, 1–3 юни 2018. Доклад: „Цар Самуил († 1014) в историческата памет на българите през ХІІІ–ХІV в.“
    1. Flüsse verbinden, Flüsse trennen. Das Gewässernetz Ostmittel- und Osteuropas und seine Bedeutung während des Mittelalters. Zum 1000. Jubiläum der siegreichen Schlacht von Bolesław dem Tapferen am Bug. Die Červenischen Burgen – der goldene Apfel der polnischen Archäologie. Seminar Nr. 6. Hrubieszów, Polen 27–29. 06. 2018. Доклад: „Das bulgarische Zarenreich und das byzantinische Reich im Jahre 1018“
    1. Изнесен обучителен семинар „Природни ресурси, климатични промени и социално-икономическата им значимост в исторически план“. Боровец, 12–14 октомври 2018. Доклад: „Стопански подем в българските земи през ХІІ век“.
    1. Международна научна конференция „Залезът на ранносредновековното Българско царство, 1018. Перник през вековете – история, археология и култура“. Перник, 18–20 октомври 2018. Доклад: „Кракра и неговата крепост в историята на българо-византийската война от началото на ХІ в.“
    1. Международна научна конференция в чест на 60-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов. „България, българите и светът. Владетел, Държава и църква в Средновековните Балкани“. Велико Търново, 26–28 октомври 2018. Доклад: „Съдбата на българския цар Роман († 997)“.
    1. 6th International symposium “Days of Justinian I”. State and Empire. Ohrid, 23–24 November 2018. Доклад: “From Khanat to Tsardom. The titles of the Bulgarian rulers during the Early Middle Ages (7th–11th c.) according to historical sources”.

    2019

    1. ХХVІ Международна научна конференция „Делниците и маските“. Перник, 25 януари 2019. Доклад: „Магии, маски и други чудесии от Средновековна България“.
    1. Кръгла маса „Цар Гаврил Радомир в българската история“. Радомир, 29 март 2019. Доклад: „Гибелта на цар Гаврил-Роман Радомир (†1015 г.) според историческите извори“.
    1. Международна научна конференция „1000 години от учредяването на Българската автокефална архиепископия в Охрид“. София, 10–12 май 2019. Доклад: „Цар и патриарх в Самуилова България. Титли и апелативи в историческите извори“.
    1. Интердисциплинарен семинар „Води и биоразнообразие – основни предпоставки за устойчиво развитие на човешкото общество от древността до днес“. Кюстендил, 17–19 май 2019. Доклад: „Реките в историята на Самуилова България (971–1018 г.)“.
    1. Gjergi Kastrioti Skanderbeg, stories of an Albanian collection. Exhibition of books and antiquaries from the fund of the National Library of Bulgaria. София, 3 юни 2019. Слово: „550 години от смъртта на Георги Кастриоти – Скенедербег“.
    1. Кюстендилски четения 25. „Градът в историята. Кюстендил през вековете“. Кюстендил, 7–9 юни 2019. Презентация: „25-ти Кюстендилски четения: поглед назад, поглед напред“. [Съавтор: Валентин Дебочички]
    1. International Conference Readings in Bulgarian Studies/ Международна научна конференция „Българистични четения“. Szeged 13–14 június 2019. Доклад: „Българо-унгарски историко-езикови успоредици“.
    1. XIII საერთაშორისო სიმპოზიუმი, ლიტერატურათმცოდეობის თანამედროვე პრობლემები. 1980–90 -იანი წლების პოლიტიკური მოვლენები და ლიტერატურული დისკურსი [XIII International Symposium Contemporary Issues of Literary Criticism. Political Events of 1980–1990s and Literary Discourse]. სექტემბერი 25–27, 2019.  თბილისი / Tbilisi, 25–27 September 2019. Доклад: “Bulgarian-Georgian relations during Middle Ages”.
    1. Международна научна конференция „Култура и литература на етническите българи в Сърбия“. Цариброд, 31 октомври 2019 г. Доклад: „Селища от Западните покрайнини в грамотите на византийския император Василий ІІ Българоубиец“.
  • Заемани административни длъжности
    1. Заместник-декан на Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от 3 ноември 2015 г. до 5 ноември 2019 г.
    2. Член на Факултетния съвет на Исторически факултет от 3 ноември 2015 г. и до сега.
    3. Председател на Издателския съвет на Исторически факултет от 3 декември 2015 г. до 5 ноември 2019 г. (ВРИД до 30 юни 2020 г.)
    4. Член (заместник-председател) на Управителния съвет на Македонския научен институт от 22 март 2017 г. до 29 юли 2020 г.
    5. Председател на Управителния съвет на Македонския научен институт от 29 юли 2020 г.
  • Научно ръководство на докторанти
    1. Румен Славчев Йорданов (зачислен на 1 февруари 2015 г.; тема: „Съпротивата на българите срещу византийската власт от 1018 до 1185 г.“). Отчислен с право на защита (2018 г.).
    2. Петьо Пламенов Иванов (зачислен на 1 юли 2015 г; тема: „Войска и въоръжение в средновековна България (VІІ–ХІV в.).“). Отчислен с право на защита (2019 г.).
    3. Явор Кирилов Митов – научно ръководство съвместно с проф. дин Иван Йорданов (зачислен на 1 февруари 2016 г.; тема: „Военно-административното устройство на българските земи под византийска власт (971–1018).“). Защитил на 10 януари 2020 г.
    4. Радостин Григоров (зачислен на 1 февруари 2019 г.; тема: „Цариградската патриаршия и българите (ХІV – средата на ХV в.)“.).
    5. Анита Валентинова Вълова (зачислена на 1 февруари 2019 г.; тема: „Реките в историята на средновековна България (VІІ–ХІV в.“).

Учебни дисциплини

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури