Код на дисциплината: Z006
ICTS: 2
З

Сепаратизъм и централизъм във възобновеното Българско царство (кр. ХІІ – кр. ХІV в.)

СеместърСедмична заетост
II3 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
6045

Преподавател

Форма на изпит

Курсова работа
  • Анотация

    Учебният курс запознава студентите-магистри с редуващия се цикъл на сепаратизъм и централизъм в управлението на Българското царство в периода от края на ХІІ до средата на ХV в. Разглеждат се причините за децентрализацията на държавата. Представени са личностите, които олицетворяват центробежните процеси, териториалният обхват на владенията им, техните резиденции и система на управления. Специално внимание се отделя на апанажните владения в България и Византия през ХІІІ–ХІV в.

  • Препоръчителна литература

    Ив. Божилов. Белота – български властел от началото на ХIII в. – 33/1, (1977), с. 71–81.

    Ив. Божилов. Българите във Византийската империя. София, 1995.Ив Божилов. Нови данни за манастира Св. Богородица Спилеотиса в Мелник. – Историческо бъдеще 11/1–2 (2007) 138–147.

    Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография. София, 1985.

    Ив. Божилов, В. Гюзелев. История на Добруджа. Т. 2. Средновековие. Велико Търново, 2005.

    В. Гюзелев. Момчил в светлината на един нов исторически извор. – Вести на Народния музей – Хасково, 1 (1965), с. 21–30.

    В. Гюзелев. Българинът Райко:   В. Гюзелев. Българинът Райко, братанец на Момчил юнак и кефалия на крепостите Търлис и Броди в Сярска област през ХІV в. – Studia balcanica 25. Византия, Балканите, Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. София 2006, с. 259–264.

    В. Гюзелев. Мизиецът, чието име носи областта Добруджа (Опит за биография на деспот Добротица). – В: Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на професор Мария Радева. София, 2016, с. 153–170.

    А. П. Каждан. Центростремительные и центробежные силы в византийском мире (1081–1261 гг.). – In: XVe Congrès International d’études byzantines. Rapports et co-rapports. I. Histoire. 1. Forces centrifuges et centripètes dans le monde byzantin entre 1071 et 1261. Athènes 1976, 1–28.

    М. Каймакамова. Владетелите на Родопската област (Към въпроса за сепаратизма на Балканите през Средновековието). – Rhodopica 1–2 (2002) 303–333.

    Хр. Матанов. Югозападните български земи през ХІV век. София, 1986.

    П. Мутафчиев. Владетелите на Просек. Страници из историята на българите в края на ХІІ и началото на ХІІІ век. – СбБАН І, кл. ист.-филол. и фолк. 1 (1913), с. 1–85.

    В. Нешева. Деспот-Славовите резиденции в Цепена и Мелник. – Във: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София 2006, 409–430.

    Г. Н. Николов. Българските държави в края на ХІV в. – В: Османската инвазия на Балканите и краят на средновековната българска държава (ХІV–ХV в.). Доклади от международната научна конференция, проведена във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (19–21 май 1993 г.). Велико Търново 1996 (= ТВТУ ИФ 32/3, 1994), с. 89–100.

    Г. Н. Николов. Етапи на сепаратизма в Българското царство (краят на ХІІ–началото на ХІV в.). – В: Българските земи през Средновековието (VІІ–ХVІІІ в.). Меж­дународна конференция в чест на 70–годишнината на проф. Алек­сан­дър Кузев. Варна, 12–14 септември 2002 г. (=Acta Musei Varnaensis ІІІ–1). Варна, 2005, с. 71–78.

    Г. Н. Николов. Бележки за появата и началното развитие на апанажни владения в Българското царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.). – Във: България на Балканите и с Европа. Минало, настояще и бъдеще. Т. І. Секция „История“. Сборник материали от научна конференция, проведена в УОБ на УНСС – с. Равда на 27-30 октомври 2005 г. София 2007, с. 17–22.

    Г. Н. Николов. Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.). София, 2011.

    Палаузов, Сп. Ростислав Михайлович, руски самостоятелен княз на Дунава през XIII век. – В: Избрани трудове. Т. I. Изследвания по история на България и европейския югоизток през средновековието. София, 1974, с. 216–250.

    В. Г. Прокофьев. Ростислав Михайлович, русский княз в XIII века.– В: Юбилейный сборник русскаго археологическаго общества в Королевстве Югославии. Белград 1936, с. 131–159.

    Р. Радиħ. Обласни господари у Визан­тиjи краjем ХII и у првим децениjама ХIII века. – Зборник радова Византолошког института 24–25 (1986), с. 151–283.

    Bartusis. Chrelja and Momčilo: Occasional Servants of Byzantium in Fourteenth Century Macedonia. – Byzantinoslavica, 41/2 (1980), p. 201–221.

    Hoffmann, Rudimente von Territorialstaaten im by­zan­tinischen Reich (1071–1210). Untersuchungen über Unabhängigkeit­bestrеbungen und ihr Verhälthis zu Kaiser und Reich. München 1974.

    N. Nikolov. Observations on Separatism in Bulgarian Lands (end of 12th–mid 15th c.). – Bulgaria Pontica Medii Aevii IV–V2 (2006), p. 413–459.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар