Исторически факултет

Код на дисциплината: Z015
ICTS: 5
З

Изворознание за историята на Средновековна България

СеместърСедмична заетост
ІІ3+0 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
15045

Преподавател

Форма на изпит

Курсова работа
  • Анотация

    Учебната дисциплина включва запознаването на студентите с изворите за историята на средновековна България, тяхната същност, класификация и основни издания. Изворознанието предвижда професионалното изучаване на принципите и средствата за анализиране на изворите, за тяхното осмисляне и използване за изследване на историята на средновековна България. Изворите ще бъдат представени според своя произход и език: домашни, византийски, латински и други западноезични извори, източни и славянски. Към учебния материал спада и усвояването на помощните исторически науки, като средство за изследване на историческите извори.

  • Препоръчителна литература

    В. Бешевлиев. Първобългарски надписи (Второ преработено и допълнено издание). София 1992.

    Ив. Божилов, А. Тотоманова, Ив. Билярски. Борилов синодик. Издание и превод. София 2010.

    Ив. Божилов. Българската архиепископия ХІ–ХІІ век. Списъкът на българските архиепископи. София 2011.

    Венециански документи за историята на България и българите от ХІІ–ХV в. Издава В. Гюзелев. София 2001.

    Грамоты болгарских царей. Труд Г. А. Ильинскаго. (= Древности. Труды славянской коммисии Императорскаго Московскаго археологическаго общества. Том пятый). С приложением семи фототипических снимков. Москва 1911; G. A. Ilyinskiy. Gramoty bolgarsikh carey. With an introduction by Iv. Dujčev. VR London 1970.

    Гръцки извори за българската история (Т. І. София 1954; Т. ІІ. София 1958; Т. ІІІ. София 1960; Т. ІV. София 1961; Т. V. София 1964; Т. VІ. София 1965; Т. VІІ. София 1966; Т. VІІІ. София 1971;Т. ІХ. Част І. София 1974; Т. Х. София 1980; Т. ХІ. София 1983; Т. ІХ. Част ІІ. София 1994).

    В. Гюзелев. България е огромна област и многоброен народ. Земя на блажени. Средновековни географски съчинения за българските земи и българите (ІV–ХІV в.). София 2012.

    В. Гюзелев. Извори за средновековната история на България (VII–ХV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. Пър­­­­ви том. Български, други славянски и византийски извори. София 1994; Том втори. Италиански, латински и нем­ски из­­­вори (= Архивите говорят 9). София 2000.

    В. Гюзелев. Покръстване и християнизация на българите. Извороведческо изследване с приложение. София 2006 (= В. Гюзелев. Съчинения в пет тома. Т. 1. София 2013, с. 225–502).

    В. Гюзелев. Средновековна поезия от и за българите. (= В. Гюзелев. Съчинения в пет тома. Т. 5. София 2014).

    Ив. Дуйчев. Из старата българска книжнина. ІІ. Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство. София, sine anno [1944].

    Жофроа дьо Вилардуен. Завладяването на Константинопол. Превод от старофренски И. Божилов. Предговор и бележки Ив. Божилов. София 1985.

    Й. Иванов. Богомилски книги и легенди. София 1925, 19702.

    Й. Иванов. Български старини из Македония. София 1931, 19702.

    Ив. Йорданов. Корпус на печатите на средновековна България. София 2001.

    Латински извори за българската история ( Т. І. София 1958; Т. ІІ. София 1960; Т. ІІІ. София 1965; Т. ІV. София 1981; Т. V. Част І. София 2001).

    М. Москов. Именник на българските ханове (Ново тълкуване). София 1988.

    Робер дьо Клари. Завоюването на Константинопол 1204 година. Превод от старофренски език, предговор и бележки Н. А. Марков. София 2007.

    Среднеболгарский перевод Хроники Кон­­­стантина Манассии в славянских литературах. Введение Д. С. Ли­ха­­­чева. Исследования И. С. Дуйчева и М. А. Салминой. Подготовка тек­­­­стов М. А. Салминой. Словоуказатели О. В. Творогова. София 1988.

    Стара българска литература (Т. 1. Апокрифи. Съставителстово и редакция Д. Петканова. София 1981; Т. 2. Ораторска проза. Съставителство и редакция Л. Грашева. София 1982; Т. 3. Исторически съчинения. Съставителство и редакция Ив. Божилов. София 1983; Т. 4. Житиеписни творби. Съставителство и редакция Кл. Иванова. София 1986; Т. 5. Естествознание. Съставителство и редакция А. Милтенова. София 1992).

    В. Тъпкова-Заимова, А. Милтенова. Историко-апокалиптичната кни­жнина във Византия и в средновековна България. София 1996.

    Христоматия по история на България. Т. 1. Ранно средновековие VІІ–ХІІ в. Т. 2. Същинско средновековие (краят на ХІІ–ХІV в.). Съставители П. Петров, В. Гюзелев. София 1978.

    K. Popkonstantinov/O. Kronsteiner. Старобългарски надписи. Altbulgarische Inschriften 1–2. (= Die slawischen Sprachen 36, 52). Wien 1994–1997.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар