Код на дисциплината: ИС02
ICTS: 2
И

История на Самуилова България (края на Х – началото на ХІ в.)

СеместърСедмична заетост
VIII15 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
6015

Преподавател

Форма на изпит

Курсова работа

Учебният специализиран курс предвижда студентите в бакалавърска степен да се запознаят с политическата и църковната история на Българското царство от втората половина на Х и първите две десетилетия на ХІ в. Предвижда се изучаването на историческите извори за тази епоха, както и на историографските постижения за нея. Основен акцент в курса е българо-византийската война от 967–1018 г., както и съпътстващите я политически събития и процеси: походите на киевския княз Светослав, българо-унгарските и българо-сръбските отношения. Специално място се отделя на вътрешнополитическото развитие на България – столиците на царството, държавната уредба, децентрализацията на военно-политическата система, запазването на елементи от (пра)българската държавна система. Отделя се внимание и на историята на Българската църква в периода 927–1025 г. Представят се археологическите открития, свързани със Самуилова България от последните 50 години.

П. Ангелов. Цар Самуил и неговите наследници през погледа на византийците. – МПр, 19/2 (1996) с. 141–154.

Ив. Божилов. Българската архиепископия ХІ–ХІІ век. Списъкът на българските архиепископи. София, 2011.

С. Георгиева. Брачният живот на Гаврил Радомир – любов или политика. – ИПр 69/1–2 (2013) с. 3–19.

В. Гюзелев. Българската епопея в дву­боя срещу Византийската империя в края на Х – първите две десетилетия на ХІ в. – В: България 681–1981. София, 1981, с. 107–114.

В. Гюзелев. Българските пратеничества при германския император Отон І в Магдебург (965) и в Кведлинбург (973). – В: CIVITAS DIVINO–HUMANA. In honorem annorum LX Georgii Bakalov. София 2004, с. 385–396.

В. Гюзелев. Сведения за българите в Житието на свети Фантино Млади от Х в. – PBg 36/2 (2012), с. 31–38.

Добавки на епископ Михаил Деволски от 1118 г. към „Исторически свод” на Йоан Скилица (ХІ в.). – В: В. Гюзелев. Извори за средновековната история на България (VІІ–ХV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. Т. І. София1994, с. 45–57.

Европейският югоизток през втората половина Х – началото на ХІ век. История и култура. Международна научна конференция, София, 6–8 октомври 2014 г. Съставители: акад. Васил Гюзелев, доц. Георги Н. Николов. София, 2015.

Й. Заимов. Битолски надпис на Иван Владислав самодържец български. Старобългарски паметник от 1015/1016 година. В. Заимова. Иван Владислав и неговият надпис. София, 1970, Фототипно допълнено издание. София, 2021.

В. Н. Златарски. История на българската държава през средните векове. Т. 1. Ч. 2. София, 1927, 19942.

Цв. Комитова. Самуилова крепост при Беласица – история и археология. София, 2015.

Г. Н. Николов. Българският цар Самуил. София, 2014.

Г. Н. Николов. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.). София, 2005.

Г. Н. Николов, С. Аризанова. Самуилова България в българската историопис. Библиография (1945–2000) (Македонска библиотека № 54). София, 2020.

С. Пириватрич. Самуиловата държава. Обхват и характер. София, 2000.

Ив. Снегаров. История на Охридската архиепископия. Т. 1. София, 1995.

В. Тъпкова-Заимова. „Българи родом…“ Комитопулите, цар Самуил и неговите потомци според историческите извори и историографската традиция. Второ допълнено и преработено издание. София, 2014.

Т. Томов. Ключ 1014 г. София, 2015.

Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014–2014). София, 2015.

Цар Самуил († 1014) в битка за България. София, 2014.

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури