Код на дисциплината: Z006
ICTS: 2
З
Сепаратизъм и централизъм във възобновеното Българско царство (кр. ХІІ – кр. ХІV в.)
Семестър | Седмична заетост |
---|---|
II | 3 ч. |
Общо | Лекции | Семинарни упражнения | Практически упражнения |
---|---|---|---|
60 | 45 |
-
Анотация
Учебният курс запознава студентите-магистри с редуващия се цикъл на сепаратизъм и централизъм в управлението на Българското царство в периода от края на ХІІ до средата на ХV в. Разглеждат се причините за децентрализацията на държавата. Представени са личностите, които олицетворяват центробежните процеси, териториалният обхват на владенията им, техните резиденции и система на управления. Специално внимание се отделя на апанажните владения в България и Византия през ХІІІ–ХІV в.
-
Препоръчителна литература
Ив. Божилов. Белота – български властел от началото на ХIII в. – 33/1, (1977), с. 71–81.
Ив. Божилов. Българите във Византийската империя. София, 1995.Ив Божилов. Нови данни за манастира Св. Богородица Спилеотиса в Мелник. – Историческо бъдеще 11/1–2 (2007) 138–147.
Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография. София, 1985.
Ив. Божилов, В. Гюзелев. История на Добруджа. Т. 2. Средновековие. Велико Търново, 2005.
В. Гюзелев. Момчил в светлината на един нов исторически извор. – Вести на Народния музей – Хасково, 1 (1965), с. 21–30.
В. Гюзелев. Българинът Райко: В. Гюзелев. Българинът Райко, братанец на Момчил юнак и кефалия на крепостите Търлис и Броди в Сярска област през ХІV в. – Studia balcanica 25. Византия, Балканите, Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. София 2006, с. 259–264.
В. Гюзелев. Мизиецът, чието име носи областта Добруджа (Опит за биография на деспот Добротица). – В: Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на професор Мария Радева. София, 2016, с. 153–170.
А. П. Каждан. Центростремительные и центробежные силы в византийском мире (1081–1261 гг.). – In: XVe Congrès International d’études byzantines. Rapports et co-rapports. I. Histoire. 1. Forces centrifuges et centripètes dans le monde byzantin entre 1071 et 1261. Athènes 1976, 1–28.
М. Каймакамова. Владетелите на Родопската област (Към въпроса за сепаратизма на Балканите през Средновековието). – Rhodopica 1–2 (2002) 303–333.
Хр. Матанов. Югозападните български земи през ХІV век. София, 1986.
П. Мутафчиев. Владетелите на Просек. Страници из историята на българите в края на ХІІ и началото на ХІІІ век. – СбБАН І, кл. ист.-филол. и фолк. 1 (1913), с. 1–85.
В. Нешева. Деспот-Славовите резиденции в Цепена и Мелник. – Във: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София 2006, 409–430.
Г. Н. Николов. Българските държави в края на ХІV в. – В: Османската инвазия на Балканите и краят на средновековната българска държава (ХІV–ХV в.). Доклади от международната научна конференция, проведена във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (19–21 май 1993 г.). Велико Търново 1996 (= ТВТУ ИФ 32/3, 1994), с. 89–100.
Г. Н. Николов. Етапи на сепаратизма в Българското царство (краят на ХІІ–началото на ХІV в.). – В: Българските земи през Средновековието (VІІ–ХVІІІ в.). Международна конференция в чест на 70–годишнината на проф. Александър Кузев. Варна, 12–14 септември 2002 г. (=Acta Musei Varnaensis ІІІ–1). Варна, 2005, с. 71–78.
Г. Н. Николов. Бележки за появата и началното развитие на апанажни владения в Българското царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.). – Във: България на Балканите и с Европа. Минало, настояще и бъдеще. Т. І. Секция „История“. Сборник материали от научна конференция, проведена в УОБ на УНСС – с. Равда на 27-30 октомври 2005 г. София 2007, с. 17–22.
Г. Н. Николов. Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.). София, 2011.
Палаузов, Сп. Ростислав Михайлович, руски самостоятелен княз на Дунава през XIII век. – В: Избрани трудове. Т. I. Изследвания по история на България и европейския югоизток през средновековието. София, 1974, с. 216–250.
В. Г. Прокофьев. Ростислав Михайлович, русский княз в XIII века.– В: Юбилейный сборник русскаго археологическаго общества в Королевстве Югославии. Белград 1936, с. 131–159.
Р. Радиħ. Обласни господари у Византиjи краjем ХII и у првим децениjама ХIII века. – Зборник радова Византолошког института 24–25 (1986), с. 151–283.
Bartusis. Chrelja and Momčilo: Occasional Servants of Byzantium in Fourteenth Century Macedonia. – Byzantinoslavica, 41/2 (1980), p. 201–221.
Hoffmann, Rudimente von Territorialstaaten im byzantinischen Reich (1071–1210). Untersuchungen über Unabhängigkeitbestrеbungen und ihr Verhälthis zu Kaiser und Reich. München 1974.
N. Nikolov. Observations on Separatism in Bulgarian Lands (end of 12th–mid 15th c.). – Bulgaria Pontica Medii Aevii IV–V2 (2006), p. 413–459.