Исторически факултет

Код на дисциплината: 3017
ICTS: 4
З

Въведение в международните отношения

СеместърСедмична заетост
ІV2+0 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
1203000
  • Анотация

    Лекционният курс „Въведение в международните отношения” има за цел да запознае студентите от специалността “История е геополитика на Балканите” с основните принципи и механизми в развитието на междунаодните отношения, както и с основните моменти от историята на международните отношения от древността до наши дни. Ударението в лекционния курс е поставено върху международните отношения през новото време и през ХХ в., макар че достига до сложните взаимоотношения в поменящия се свят през първото десетилетие и поовина на ХХІ в. Многобройните европейски и световни конфликти водят необходимостта от изграждане на световни организации за контрол на действията и запазването на световния мир. Целта на лекционния курс е да запознае студинтите и с опитите за изграждане на нова световна система след края на Студената война и започналата война със „световния тероризъм”.

  • Препоръчителна литература

    Основна литература

    Александров, Евгени. История на международните отношения. С., 2000.

    Амброуз, Стивън. Стремеж към глобализъм. Американската външна политика от 1938 до началото на 90-е години. С., 1995.

    Баева, И. Източна Европа след Сталин 1953–1956. Полша, Унгария, Чехословакия и България. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 1995.

    Баева, И. България и Източна Европа. Парадигма, С., 2010.

    Баева, И. Източна Европа през ХХ в. Парадигма, С., 2010.

    Бояджиева, Надя. История на международните отношения (ХVІІ-ХХ в.), С., 2002.

    Ваис, Морис. Международните отношения след 1945 г. Кама, 2004.

    Гаврилов, Б. История на Новото време. Курс лекции. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2011.

    Гадис, Дж. Луис. Студената война. Нова история. С., 2007.

    Грозев, Костадин. Белият дом и Студената война. Избори и дипломация (1948-1964). С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2012.

    Кисинджър, Хенри. Дипломацията, С., 2000.

    Кисинджър, Хенри. Политиката. Към дипломацията на ХХІ в. С., 2002.

    Семков, М. Европа и фашизмът. С., 1983.

    Семков, М. Пътят към Голямата война. С., 1970.

    Burnell, E. Asian dilemma: United States, Japan, China. A special report from the center for study of Democratic institutions. Santa Barbara, 1969.

    Thomson, David. Europe Since Napoleon. Penguin Books, 1990.

    Допълнителна литература

    Аш, Тимоти Гартън. Свободният свят – Америка, Европа и изненадващото бъдеще на Запада. С., 2005.

    Баева, Искра. Пътят към Втората световна война. Мюнхенската конференция от 1938 – символ на коварство и предателство. – Международни отношения, № 4, 2018, год. XLVII, 69–80.

    Баева, Искра. Фактори и причини за избухването на Втората световна война. – Международни отношения, № 5–6, 2019, 107–128.

    Гарвалов, Иван. Деколонизацията. Най-големият успех на ООН. 2009.

    Дейвис, Норман. Европа във война 1939-1945. Няма лесна победа. В. Търново, 2007.

    Дейвис, Норман. Европа. Изток и Запад, Абагар, В. Търново. б.г. (2010)

    Джуд, Тони. След войната. История на Европа след 1945 г. Сиела, ОО, С., 2010.

    Hobsbawm, Eric. Age of Extremes. The Short Twentieth Century 1914-1991. Abacus. 1994.

    Hagstrom, L., M. Soderberg. North Korea policy. Japan and the Great Powers. New York, 2006.

    Hara, K. Cold war frontiers in the Asia-Pacific. Divided territories in the San Francisco system. Routledge. London and New York, 2007.

    Kimura, H. Conflict prevention and management in Northeast Asia: a Japanese perspective. Sweden, 2005.

    Lampton, David. Major power relations in North-East Asia. Win-win or Zero-sum game. Tokyo, 2001.

    Ryosei, Kokubun., Jisi Wang. The rise of China and a Changing East Asian Order. New York, 2004.

    Schoenbaum, T. Peace in Northeast Asia. Resolving Japan’s territorial and maritime disputes with China, Korea and the Russian federation. Massachusetts, 2008.

    Yamamoto, Yoshinobu. Globalism, Regionalism and Nationalism. Asia in searc of its role in the 21 century. Oxford, 1999.

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар