Дисциплината въвежда във възникването и развитието на фолклористиката като наука; основните етапи на българската фолклористика и приносите на най-видните ѝ представители; различните класификации на дяловете и жанровете на фолклора, техните основни характеристики, специфичното им значение и връзка с други науки. Поставен е акцент върху ролята на фолклорните текстове (в широкия смисъл) като извор за етнологията; обсъжда се общото и специфичното в обекта и предмета на фолклористиката и етнографията/етнологията/антропологията.

Предварителни изисквания: добри познания за основните характеристики на българското традиционно общество и култура, ежедневие и празник, обичай, обред ритуал, светогледни представи и пр.; за изворите и методологията на етнографията и етнологията.

Очаквани резултати: В края на обучението студентите трябва да правят ясно разграничение между фолклор и фолклористика; да умеят да представят ясно както общото, така и различното в научните полета на фолклористиката и етнографията/етнологията/антропологията; да усвоят методите за ползване на фолклорни текстове (в широкия смисъл) като извори на етнологията и антропологията.

Арнаудов М., Очерци по български фолклор, С., 1934, Т. 1-2. (С., 1968-1969).

Динеков П., Български фолклор, С., 1959 (1972, 1980, 1990).

Живков Т. Ив., 1. Народ и песен. Проблеми на фолклорната песенна традиция. С., 1977.

Папучиев, Н., Фолклор и национална култура, София, 2012.