Курсът е в рамките на 30 лекционни часа. Той има задачата да запознае студентите със сложната етническа и национална структура на източната част от Централна Европа. Този европейския регион съществува в рамките на империите – най-вече Хабсбургската империя през ХІХ в., което оформя специфичен модел на изграждането на нации в Централна Европа. През ХХ в. се преструкткурира, което предизвиква непрекъснати преобразования – от господстващата имперска система в цяла Източна Европа, към изграждане на национални държави след Първата световна война, през увлеченията по национализма под влияние на фашизма и националсоциализма, през социалистическия експеримент, внесен от Съветския съюз и претендиращ да надживее националното, до мъчителния преход към парламентарна демокрация в края на века. В хода на тези преобразования Централна Европа изпробва различни модели на отношение към и взаимоотношения между етническите групи и националните мнозинства и малцинства. В лекционния курс ще бъде проследена еволюцията на тези отношения.

Баева, И. Балканската политика на България в началото на 20-те години на ХХ в. – Югославия, но чрез Чехословакия. – В: Мир и конфликти в Югоизточна Европа. ИФ-94, Регионален исторически музей – Кюстендил, 2006.

Баева, И. Българи в недалечната чужбина (българи в Източна Европа през първите години след Втората световна война). – В: Изследвания в чест на чл.-кор. професор Страшимир Димитров. Studia Balcanica 23, С., 2001, 746–760.

Баева, И. България и Източна Европа. С., 2010.

Баева, И. Голямата промяна през 1989 г. – чехословашки и български рефлексии. – Homo Bohemicus, Издание на Бохемия клуб, 2007, кн. 1.

Баева, И. Евреите в следвоенна Източна Европа – от участие в управлението до противопоставяне на системата. – В: Евреите в Източна Европа и Съветския съюз в годините на Втората световна война и Студената война (1939–1989). УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2013, 199–206.

Баева, И. Етнически другият в Централна Европа между двете световни войни. В: Другият в историята, Кюстендил, 1996.

Баева, И. Етническата пъстрота като политически проблем в междувоенна Централна Европа. – В: Етноси и съжителство в европейската история. Кюстендилски четения 2006. ИФ-94, РИМ – Кюстендил, С., 2009.

Баева, И. Идеята за етническите малцинства и нацията в преподаването на история на бъдеща Европа. – История, кн. 3, 1995.

Баева, И. Източна Европа през ХХ в. С., 2010.

Баева, И. Източна Европа след Сталин, 1953–1956. Полша, Унгария, Чехословакия и България. С., 1995.

Баева, И. Маршът на живите 2005. Българско участие в ХІV международен поход от Аушвиц до Биркенау. – История, кн. 4, 2005.

Баева, И. Полският март 1968: властта срещу интелигенцията. – В: Модерният историк. Въображение, информираност, поколения. С., 1999.

Баева, И. Полският март `68 като международен проблем. – Международна политика, кн. 1, 2008; Анамнезис, 2008

Баева, И. Послание на Димитър Михалчев от Прага през 1924 г. Опит за българска външнополитическа стратегия. – Известия на държавните архиви, Т. 92, 2006.

Баева, И. Последната година: България и страните от Източния блок през 1989 г. – Исторически преглед, кн. 3–4, 2008.

Баева, И. Правенето на герои и антигерои в историята на Източна Европа – на примера на Пражката пролет `68. – В: Известия на Българското историческо дружество. Т. 40, ИИ при БАН, С., 2008.

Баева, И. Президентът на Чехословакия Лудвик Свобода – военният, превърнал се в политик. – Homo Bohemicus, 2006, Кн. 3–4.

Баева, И. Ролята на етническите малцинства за прехода в Източна Европа от края на 80-те години на ХХ век. – В: Малцинствени и етнорелигиозни проблеми в Югоизточна и Централна Европа между двете световни войни, С., 2005.

Баева, И. Ролята на “Пражката пролет `68” за еманципацията на българското общество. – В: Чехи в България. Ролята на чешкото присъствие в българското национално възраждане. 19–20 май 2009 г., С. 2009.

Баева, И. Русия и славянската идея сред западните славяни през ХХ век. – В: Русия в отраженията на историята. В памет на проф. Емил Михайлов. Almanach Via Evrasia, 1, 2012, 183–196.

Баева, И. Славяните в чужда държава (Поглед към славянските малцинства в Централна Европа през ХХ в.) – Studia Balcanica, 26. Изследвания в памет на Апостолис Христакудис. БАН, Институт по балканистика. С., 2007.

Баева, И. Спасените и погубените евреи в Източна Европа през 40-те години на ХХ в. Кюстендилски четения, 2003–2004, Кюстендил, 2006.

Баева, И. Създателят на Чехословашката република Томаш Гарик Масарик – мислител, демократ и държавник. – Минало, 2/1995.

Баева, И. Томаш Гарик Масарик – идеалистът сред реалностите на историческите поврати – В: “Световност, демокрация, малки народи”. 120 години от рождението на Димитър Михалчев. 150 години от рождението на Томаш Масарик. Материали от научна конференция, 10–11 ноември 2000 г.

Баева, И. Цивилизационни аспекти на сътрудничеството между славянските държави от СИВ – 1949–1991. – In: Miedzycywilizacyjny dialog w swiecie slowianskim w XX I XXI wieku. Red. Irena Stawowy-Kawka. Krakow, 2012, 315-329.

Баева, И. Чехите в България – славянската взаимност в действие. – Във: Владимир Сис и България. Сборник статии от Националната научна конференция “Владимир Сис и България”, организирана от Института по история – БАН и проведена на 22–23 ноември 2003 в Хасково. Стигмати-Бохемия клуб, С., 2006.

Баева, И. Юзеф Пилсудски – националният революционер, който се превръща в авторитарен водач. – В: Историкии, № 12, „Фабер”, В. Търново, 2019, 96–108.

Двуликият Янус. Предизвикателствата на прехода към демокрация в Унгария. С., 2000.

Бибо, Ищван. Политика, морал, демокрация. Избрани студии 1942–1957. С., 2003.

Бобрик, М. Н. Национальный фактор восстановления в 1918 г Польского государства. В: Национнальный вопрос в Восточной Европе. Прошлое и настоящее. М., 1995.

Владикин, Любомир. Национално-авторитарната словашка държава. Архив за правни науки.1941, №5.

Готовска–Хенце, Теодоричка. Назад към изгубения трон. Последният хабсбургски император и държавите наследнички 1918–1921 г. С., 1996.

Готовска-Хенце, Теодоричка. “Нежният развод” и европейската интеграция – Демократически преглед, кн. 36, лято 98.

Готовска, Теодоричка. “Нежният развод” – развод по сметка. – Международни отношения, № 1, 1998.

Готовска, Теодоричка. 1993 – Чехословашкият кръстопът. – Международни отношения, № 5-6, 1995.

Готовска–Хенце, Теодоричка. Общество и власт. Чехословакия 1945 – 1967. С., 2002.

Гранични и етнонационални конфликти в Средна и Югоизточна Европа. Институт по балканистика. 2008.

Грас, Гюнтер. По примера на Ходовецки. Поляци и немци: докъде ще стегнете? Изток-Изток, бр. 2, 1991.

Грънчаров, Димитър. Исторически корени на една съвременна независимост. (Полша от възстановяването на независима държава до майския преврат от 1926 г.). С., 2002.

Гърдев, Костадин. България и Унгария 1923–1941. С., 1988

Дамянова, Ечка. България и Полша. 1918–1941. С., 1982

Желицки, Б. И. Венгерский демократический форум и его программа. В: Политические партии и движения Восточной Европы. Проблемы адаптации к современным условиям. М., 1993. 83-126.

Замойски, Адам. Полският път. Хилядолетната история на поляците и тяхната култура. Велико Търново – Абагар. 2005

Кирай, Золтан. Комуникацията между етносите в закона за унгарските малцинства. Проблеми на културата, кн. 2 и 3, 1994.

Контлер, Ласло. История на Унгария. Хиляда години в Централна Европа. Рива, 2009.

Коровицына, Н. В. Истоки конфликта: Послевоенная социальная история чехов и словаков. В: Национнальный вопрос…

Краткая история Чехословакии. С древнейших времен до наших дней. Москва, 1988.

Линц, Хуан. Национализъм, плурализъм и демокрация: индивидуални и колективни субекти. – Политически изследвания, кн. 4, 1994.

Международные отношения страны Центральной и Восточной Европы в период фашистской агресии на Балканах и подготовки нападения на СССР (сеньтябрь 1940-июнь 1944). М., 1992.

Национнальный вопрос в Восточной Европе. Прошлое и настоящее. Москва, 1995.

Новопашин, Ю. С. Реальньй социализм и самоопределение наций. – Советское славяноведение, № 2, 1990.

Парсаданова, В. С. Депортация населения из Западной Украины и Западной Белорусии в 1939-1941 г. Новая и новейшая история, кн. 2, 1989.

Покивайлова, Т. А.. К истории Второго Вьенского арбитража. В: Международные отношения страны Центральной и Восточной Европы..

Помогач, Бела. В периферията на запада. С., 2001.

Рихлик, Ян, Вл. Пенчев. История на Чехия. Парадигма, 2010.

Рихлик, Ян. Разделянето на Чехословакия (1989–1992). Homo Bohemicus, Издание на Бохемия клуб, 2007, кн. 1.

Рупник, Жак. Възраждането на национализмите в Централна и Източна Европа. Изток-Изток, кн. 2, 1991.

Тимовски, Михал, Ян Кеневич, Йежи Холцер. История на Полша. В. Търново, 1998.

Тодорова, Мария. Балкани, балканизъм. С., 1999.

Унгер, Матиаш, Ото Саболч. История на Унгария. С., 1968.

Фейтьо, Франсоа. Реквием за една загинала империя. История на разрушаването на Австро-Унгария. С., 2003

Хуса, Вацлав. История на Чехословакия. С., 1965.

Brown, J. F. Eastern Europe and the Communist Rule. Duke University Press, Durham and London, 1988.

Bruegel, J. W. Czechoslovakia before Munich. Cambridge, 1973.

The Columbia History of Eastern Europe in the Twentieth Century. N. Y. 1992.

Crampton, R. J. The Balkans since the Second World War. Longman, 2002.

Crampton, R. J. Eastern Europe in the Twentieth Century. London and New York, Routledge, 1995.

Eastern Europe in Revolution. ed. by Ivo Banac. Cornell University Press, 1992.

Eastern European Nationalism in the 20th Century. Еd. by Peter F. Sugar. Washington, 1995.

Garrison Walters, E. The Other Europe. Eastern Europe to 1945. Syracuse University Press, 1988.

A History of Eastern Europe. From Warsaw to Sofia, by Henry Bogdan. Pro Libertate Publishing, Santa Fe, New Mexico, 1989.

Hoensch, Joerg K. A History of Modern Hungary, 1867-1986. Longman, London and New York, 1989.

Okey, Robin. Eastern Europe 1740-1985. London, 1989.

Rothschild, Joseph. East Central Europe between the Two World Wars. A History of East Central Europe, London, 1990.

Rothschild, Joseph. Return to Diversity. A Political History of East Central Europe Since World War II. Oxford, 1989.

Todorova, Maria N. Ethnicity, nationalism, and the communist legacy in Eastern Europe. – In: The Social Legacy of Communism. Ed. by J. R. Millar and Sh. L. Wolchik. WW Center Press and Cambridge University Press, 1994.