Код на дисциплината: И002
ICTS: 3
И
Византия-Италия. Интелектуални взаимодействия през епохата на Ренесанса
Семестър | Седмична заетост |
---|---|
V/VII | 2 ч. |
Общо | Лекции | Семинарни упражнения | Практически упражнения |
---|---|---|---|
90 | 30 |
-
Анотация
Лекционният курс проследява интелектуалните контакти между Късна Византия и Ренесансова Италия през периода ХІV – ХV в.
В предлагания курс се разглежда първоначалният етап на проникване на гръцкия език и елитната култура на Византия в Ренесансовата култура. В този смисъл са разгледани и византийските интелектуалци, които пренасят знанията от Византия, съхранила античните културни достижения, към ренесансова Италия, т.е. в основните центрове на гръцка образованост – Флоренция, Венеция, Рим. Не са обект на изследване взаимодействията в изобразителното изкуство, архитектурата, и т.н. С термина интелектуални взаимодействия в курса се определя дейността на византийските интелектуалци в следните основни направления – превод, преподаване, събиране и съхраняване на ръкописи, лично творчество, издателска дейност, както и цялата им останала дейност в неразривно свързаните й елементи (политически, дипломатически, полемически), формиращи онова културно единство, което се нарича „Европейски хуманизъм“.
Целта е да се представят пред студентите интелектуалните контакти между Византия и Италия, представени чрез личността и творчеството на някои от най-значимите фигури Варлаам Калабрийски, Леонций Пилат, Димитър Кидонис и Мануил Хризолорас, Йоан Аргиропулос, Георги Трапезундски, Теодор Газа. Чрез тях най-ярко могат да бъдат проследени взаимните влияния между средновековната латинска и новата ренесансова култура, от една страна, и късновизантийската култура и образованост, пазеща и предаваща традициите и достиженията на Античността, от друга
-
Препоръчителна литература
Культура Византии ХIII–ХV вв. Т. 3. М., 1991.
Культура Возрождение и Средние века. М., 1993.
Культура Возрождения и общество. М., 1986.
Культура и общество Италии накануне нового времени. М., 1993.
Памятники византийской литературы IХ–ХIV веков. Отв. ред. Л. А. Фрейберг. М., 1969.
Сочинения итальянских гуманистов эпохи Возрождения (ХV в.). Под ред. Л. М. Брагина. М., 1985.
Баткин, Л. М. Итальянские гуманисты – стиль жизни и стиль мышления. М., 1978.
Бицилли, П. Европейската култура и Ренесансът. Избрани студии. С., 1994.
Брагина, Л. М. Итальянский гуманизм (Эстетические учения XIV–XV веков). М., 1977.
Бърк, П. Ренесансът. С., 1996.
Бургхарт, Я. Култура и изкуство на Ренесанса в Италия. С., 1987.
Гарэн, Е. Проблемы итальянского возрождения. М., 1986.
Корелин, М. С. Ранный итальянский гуманизм и его историография. Т. 1–2. М., 1892.
Кочев, Н. Цв. Византия, Балканите и Западът. Проблеми на културата през XIII–XV век. С., 1998.
Медведев, И. П. Византийский гуманизм ХIV–ХV вв. Л., 1976.
Поляковская, М. А. Общественно-политическая мысль Византии (40–60-е гг. ХIV в.). Сверд., 1981.
Поляковская, М. А. Портреты византийских интеллектуалов. Три очерка. Екатеринбург, 1992.
Попова, И. Византия–Италия. Аспекти на културните взаимодействия през XIV–XV век. В. Търново, 2004.
Попова, И. Translatio Antiquitatis. Византийските учени – емигрaнти в ренесансова Италия. – В: JUBILAEUS II. Юбилеен сборник в памет на проф. Христо Данов. С., 1999, 183–186.
Попова, И. Латинофилският кръг на късновизантийските интелектуалци. Кръстопът на идеи: Изток–Запад. – В: Средновековните Балкани. Политика, религия, култура. С., 1999, 151–156.
Фойгт, Г. Возрождение классической древности. Т. 1–2. СПб., 1884–1885.
Хартман, Г. М. Значение греческой культуры для развития итальянского гуманизма. – ВВр., 15, 1959, 100–124.
Geanakoplos, D. G. Constantinople and West. Essays on the Late Byzantine (Palaeologan) and Italian Renaissance and Byzantine and Roman Churches. Madison, 1989.
Geanakoplos, D. G. Greek Scholars in Venice. Studies in Dissemination of Greek Learning from Byzantium to Western Europe. Cambridge, 1962.
Geanakoplos, D. G. Interaction of “Sibling” Byzantine and Western Culture in the Middle Ages and Renaissance (330 – 1600). New Haven – London, 1976.
Gill, J. Byzantium and Papacy 1198 – 1400. New Brunswick, New Jersey, 1979.
Harris, J. Greek Émigrés in the West (1400–1520). Camberly, 1995.
Hay, D. The Italian Renaissance and its Historical Background. Cambridge, 1961.
Knös, Börje. Un ambassadeur de l’hellénisme – Janus lascaris et la tradition greco-byzantine dans l’humanisme français. Uppsala, Paris, 1945.
Loenertz, R. – J. Byzantina et franco-graeca. v. 1-2. – Storia e letteratura, Raccolta di studi e testi, v. 118, 145, Roma, 1970, 1978.
Matschke, Kl.-P., Fr. Tinnefeld. Die Gesellschaft im Späten Byzanz. Gruppen, Strukturen und Lebensformen. Köln–Weimar–Wien, 2001.
Nicol, D. M. Byzantine East and Latin West: Two Words of Christendom in Middle Ages and Renaissance. (Studies in Ecclesiastical and Cultural History). Oxford, 1966.
Nicol, D. M. Byzantium and Venice: a Study in Diplomatic and Cultural Relations, Cambridge, 1988.
Nicol, D. M. Byzantium: its Ecclesiastical History and Relations with the Western World, Collected Studies, VR., London, 1972.
Runciman, St. The Last Byzantine Renaissance. Cambridge, 1970.
Weiss, R. Medieval and Humanist Greek Collected Essays. Padova, MCMLXXVII.
Wilson, N. G. Scholars of Byzantium. London, 1983.