Код на дисциплината: ИС54
ICTS: 2
И

Русия като полиетнична и мултинационална държава

СеместърСедмична заетост
VIII15 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
6015

Преподаватели

Основна цел на курса е да проследи развитието на етническите и религиозни отношения в руския имперски и съветски контекст в дългосрочен исторически период. Ще бъдат взети предвид основните теоретични дебати в интердисциплинарно поле на предмодерната и модерната идентичност. Проследява се трансформацията на имперска Русия в СССР; процесите на дезинтеграция след 1917 г. и на повторна интеграция в годините на съветска власт. Специално внимание  ще се отдели на ключови казуси, кризи и конфликти, както и на взаимовръзката религия-култура-власт.

Андерсон, Б. Воображаемые общества. М., 2001.-

Гительман, Цви. Беспокойный век: евреи России и Советского Союза с 1881 г. до наших дней. М., 2008.

Западные окрайны Российской империи. М., 2006.

Imperium inter pares: Роль трансферов в истории Российской империи (1700-1917). М., 2010.

Кадио, Жюллиет. Лаборатория империи: Россия/СССР, 1860-1940. М., 2010.

Каппелер, А. Россия- многонациональная империя. Возникновение. История. Разпад. М., 2000.

Карер д`Анкос Е. Евразийската империя. С., 2007.

Миллер, А. Империя Романовых и национализм. М., 2006.

Россия и Финландия. 1700-1917. M., 1980.

Сибирь в составе Российской империи. М., Новое Литературное обозрение, 2007.

Халфин, Н.А. Присоединение Средней Азии к России (60-90-е гг XIX в.). М., 1965.

Халфин, Н.А. Политика России к Средней Азии (1857-1868). М., 1960.

Центральная Азия в составе Российской империи. М., 2008.

Brubaker, R. Nationalism Revived. Nationhood and the National Question in the New Europe. Cambridge, Cambridge University Press, 1996.

Carr, Edward. The Russian Revolution: from Lenin to Stalin: 1917-1929. L., 1983.

Cambridge History of Russia, Vol. I-III, Cambridge University Press, 2006.

Conquest, R. Stalin: breaker of nations. Nеw York, 1991.

Dowler, Wayne. Classroom and Empire. The politics of schooling Russia`s Eastern nationalities. 1860-1917. 2001.

Hosking, Geoffrey. Russia. People and Empire (1552-1917).

Imperial Russia. New histories for the Empire. 1998.

Keller, Shoshana. Russia and Central Asia. Coexistence, conquest, convergence. University of Toronto Press, 2020..

Kirby, D.G. Finland and Russia. 1808-1920. From Autonomy to Independence. L., 1975.

Seton-Watson, H. The decline of Inperial Russia 1855-1914, Londres, 1952.

Thaden, Edward C. Russia`s western borderlands 1710-1870. 1984 (521773)

Thaden, E. Russification in the Baltic Provinces and Finland 1855-1914. Princeton, 1981.

Tishkov, V. Ethnicity, Nationalism and Conflict in and after Soviet Union. The Mind Aflame. SAGE Publ., 1997.

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури