Код на дисциплината: З017
ICTS: 5
З

История на българските земи 15-17 в.

СеместърСедмична заетост
V30 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
6030

Преподавател

Форма на изпит

Комбиниран (тест и устен)

Курсът разглежда политическата, социалната, икономическата и културната история на българските земи под османска власт през периода XV–XVII в.

I. Основна:

Георгиева, Ц. България през ХV-ХVII в. – В: Георгиева, Ц., Н. Генчев. История на България през ХV-ХIХ в. Изд. Анубис. С., 1999, 5–290.

История на България. Изд. на БАН. Т.4. С., 1983.

История на Османската империя. Ред. Р. Мантран. С., 1999.

 

ІІ. Извори:

Документи за католическата дейност в България през ХVII в. С., 1993.

Дубровнишки извори за българската история. Съст., превод и коментар Й. Списаревска. Архивите говорят, т. 10. С., 2000.

Дубровнишки извори за българската история. Съст., превод и коментар Й. Списаревска. Архивите говорят, т. 70. С., 2017.

Евлия Челеби. Пътепис. Превод С. Димитров. С., 1972.

Мехмед Нешри. Огледало на света. Превод М. Калицин. С., 1987.

Петканова-Тотева, Д. Народното четиво през ХVI-ХVIII в. С., 1993.

Рико, П. Сегашното състояние на Османската империя и на гръцката църква ХVII в. Превод М. Киселинчева. С., 1988.

Сааддедин. Корона на историята. Превод М. Калицин. С., 2000.

Стара българска литература. Т. 1-5. С., 1982-1992.

Стефан Герлах, Дневник на едно пътуване до османската порта в Цариград. Превод М. Киселинчева. С., 1976.

Турски извори за българската история. Т. 1-8.

Турски извори за историята на правото в българските земи. Съст. Г. Гълъбов, Б. Цветкова. Т. 1-2. С., 1962, 1971.

Христоматия по история на България, т. 3. Съст. Ц. Георгиева, Д. Цанев. С., 1982.

Чужди пътеписи за Балканите. Т. 1-8. Състав. Б. Цветкова, П. Миятев, М. Йонов, М. Тодорова. С., 1974-1986.

 

III. Допълнителна:

Сборници:

Българският петнадесети век. Съст. Б. Райков и др. Изд. на НБКМ. С., 1993.

Българският шестнадесети век. Съст. Б. Христова и др. Изд. на НБКМ. С., 1996.

Българското общество ХV-ХVIII в. Историографски изследвания. България ХV-ХIХ в. Ред. К. Шарова и др. Т. 1. С., 1987.

Из историята на търговията в българските земи през ХV-ХIХ в. Ред. В. Паскалева и др. С., 1978.

Мюсюлманската култура по българските земи. Съст. С. Иванова и Р. Градева. С., 1998.

 

Изследвания:

Антонов, А. Възникване и развитие на османските архитектурни комплекси по диагоналния път в българските земи през ХVI-ХVII век. – В: История на мюсюлманската култура по българските земи. Състав. Р. Градева. С., 2001.

Георгиева, Ц. Антиосманската съпротива на българите през ХV-ХVII в. – Исторически преглед, 1980/3, 3–20.

Георгиева Ц. Еничарите в българските земи. С., 1988.

Георгиева, Ц. За произхода и социалната същност на чорбаджиите през ХVII в. – Годишник на Софийски университет – Исторически факултет, 68 (1974).

Георгиева, Ц. Пространство и пространства на българите ХV-ХVII в. С., 1999.

Градева, Р. Кадийският съд в българските земи (XV-XVIII в.). ­– В: Българското общество, XVXVIII в. Съст. М. Радева. С., 1999, 162–204.

Градева, Р. За немюсюлманите и техните храмове в османските владения: някои наблюдения върху процедурите по получаване на разрешения за ремонт и поправка на немюсюлманските култови сгради през пред-Танзиматския период. – В: Етнически и културни пространства на Балканите. Сборник в чест на проф. Цветана Георгиева. Съст. С. Иванова. Част 1. С., 2008, 126–163.

Граматикова, Н. Неортодоксалният ислям в българските земи. Минало и съвременност. С., 2011.

Димитров, С. Демографски отношения и проникването на исляма в Западните Родопи и долината на р. Места през ХV-ХVII в. – Родопски сборник, Т. 1. С., 1965, 65–111.

Димитров, С. Занаяти и търговия в София през ХVIII в. – В: София през вековете. Т. 1, С., 1989.

Динеков, П. Софийски книжовници през ХVI в. Поп Пейо. С., 1939.

Имбър, К. Османската империя 1300-1481. С., 2000.

Иванова, С. Институтът на колективната отговорност в българските градове през ХV-ХVIII в. – Исторически преглед, 1990/1, 33–44.

Иванова, С., Данъчното облагане на населението в българските градове и формирането на неговите институции (ХVII–ХVIII в.). – Известия на държавните архиви, 65 (1993), 67–98.

Иванова, С. Християнска и мюсюлманска благотворителност по Българските земи в ХVI-ХVIII в. (документи, участници, институции).– В: Дарителство и взаимопомощ в българското общество през ХVIII-ХIХ в. Съст. П. Митев. C., 2003, 7–110.

Иванова, С. Преди да се роди българският милет. – В: Държава и църква – църква и държава в българската история. Сб. по случай 135-годишнината от учредяването на Българската екзархия. С., 2006, 134–184.

Иванова, С. Малцинства – търговци в Румелия през ХVІІ-ХVІІІ век. – Годишник на Софийски университет – Исторически факултет, 100 (2012), 67–174.

Иналджък, Х. Епохата на султан Мехмед II Завоевателя. С., 2000.

Иналджък, Х. Османската империя. Класическият период, 1300-1600 година. С., 2002.

Кил, М. Изкуство и общество в България през турския период. С., 2002.

Кийл, М. България под османска власт. Събрани съчинения. С., 2017.

Михнева, Р. Х. Матанов. От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие, 1354–1571. С., 1988.

Мутафчиева, В. Османска социално-икономическа история. С., 1993.

Петканова, Д. История на старобългарската литература. С., 1996.

Петкова, М. Централните Балкани и османците. Демографско развитие и аграрна икономика в Източния дал на Тракийската низина през XVI век. С., 2020.

Петкова, М. Между Анатолия и Румелия: юруците и стопанското райониране на части от Централните Балкани, средата на XV средата на XVI век. С., 2021.

Протич, А. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1878 г. – В: България 1000 години. С., 1930.

Първева, С. Земята и хората през XVII – първите десетилетия на XVIII век. С., 2011.

Първева, С. Богатство и бедност сред селските общности в провинция Румелия през ХVІІ-ХVІІІ век. Изследване и документи. С., 2022.

Радушев, Е. Помаците: християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р. Места, XV 30-те г. на XVIII в. С., 2005.

Списаревска, И. Чипровското въстание и европейският свят. С., 1988.

Стайнова, М. Османски изкуства на Балканите ХV-ХVIII век. С., 1995.

Тодоров, Н. Балканския град ХV-ХIХ в. С., 1972.

Тодорова, О. Православната църква и българите през ХV-ХVIII в. С., 1997.

Тодорова, О. Домашното робство и робовладение в османска Румелия. С., 2021.

Цветкова, Б. Паметна битка на народите. С., 1979.

Цветкова, Б. Проучвания на градското стопанство през ХV-ХVI век. С., 1972.

Цветкова, Б. Хайдутството в българските земи през ХV-ХVIII век. С., 1971.

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури