История на българските земи XV-XVII в.

ас. д-р Делян Русев

Делян Русев е доктор по история и преподавател в Историческия факултет на Софийския университет в направление „История на българските земи, XV¬–XVII в.“ Научните му интереси се фокусират върху политическите, културни и идеологически процеси в хода на експанзията и установяването на Османската държава на Балканите през XIV–XV в., както и върху изучаването на историческата памет за тези процеси в християнска и ислямска среда през следващите столетия. Участвал е в редица национални и международни проекти и научни форми, а през 2018–2019 г. специализира по програма „Фулбрайт“ в Чикагския университет (САЩ).
Приемно време:

По договаряне в 28 каб.

Електронна поща:
Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
История на Балканите и на българските земи XIV–XVII в., Османска империя, Османска историопис, Междукултурни и междурелигиозни отношения в Късното средновековие и Ранното ново време, Предмодерни идентичности
  • Биографични данни

    Роден в гр. Сливен.

    2010 г. – Средно образование в ГПЧЕ „Йоан Екзарх“, гр. Варна

    2014 г. – бакалавър в програма „Минало и съвремие на Югоизточна Европа“, ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“

    2016 г. – магистър по тюркология в Хамбургския университет (Германия)

    2017–2020 г. – изследовател в ИЕФЕМ-БАН по проект „Местно производство, облекло и езиково богатство (Принос към историческата лингвистика и антропологията на облеклото)“

    2020–2021 г. – асистент в ИБЦТ-БАН, секция „Дигитално културно наследство“

    2021 г. – доктор по история в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“, Катедра „История на България“. Тема на дисертацията: „От средновековна България към османска Румелия: Нов поглед към османската историко-наративна традиция от XV – началото на XVI век“

    от 2021 г. – асистент в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „История на България“

  • Специализации

    2012 г. – Критски университет, Ретимно (Гърция)

    2015–2016 г. – Университет „Билги”, Истанбул (Турция)

    2018–2021 г. – Чикагски университет (САЩ), Департамент по близкоизточни езици и цивилизации, гост-изследовател по програма „Фулбрайт“

    2021–2022 г. – Център за академични изследвания (CAS), София

  • Членство в научни организации

    2016–2021 г. – Gesellschaft für Turkologie, Osmanistik und Türkeiforschung (GTOT)

    от 2022 г. – Comité international d’études pré-ottomanes et ottomanes (CIEPO)

  • Проекти

    2017–2020 г. – проект „Местно производство, облекло и езиково богатство (Принос към историческата лингвистика и антропологията на облеклото)“, финансиран от ФНИ (участник в екипа)

    2018–2021 г. – проект „Номадските заселвания в българските земи през Късното средновековие – история, памет и употреба“, финансиран от ФНИ по програма за фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти (участник в екипа)

    2021–2022 г. – личен изследователски проект „Програма за стипендии и академичен обмен за млади български учени и дейности на българската научна диаспора в областта на хуманитарните и социалните науки“, финансирана от МОН в Център за академични изследвания (CAS), София. Тема: Imagining One’s Own Infidel: Ottoman Muslim Accounts of Balkan Non-Muslims, 15th–17th Century

    от 2021 г. – външен научен сътрудник по проект Janissaries in Ottoman Port-Cities: Muslim Financial and Political Networks in the Early Modern Mediterranean (JaNet), финансиран от European Research Council и базиран в Института за Средиземноморски изследвания в Ретимно (Гърция)

  • Избрани публикации

    Kemālpaşazāde’s History of Medieval Bulgaria: A Sixteenth-Century Ottoman Recension of the Bulgarian Apocryphal Chronicle (Tale of the Prophet Isaiah). In: Laudator temporis acti. Studia in memoriam Ioannis A. Bozilov. Ed. by Ivan Biliarsky. Sofia: Gutenberg, 2018, 435–510.

    Османската легенда за основаването на София и на църквата „Св. София“, В: Градът на Балканите: пространства, образи, памет. Под ред. на Румяна Ил. Прешленова. София: Българска академия на науките, Институт за балканистика с Център по тракология, 2021, 197–216.

Учебни дисциплини

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури