Код на дисциплината: З007
ICTS: 2
З

Русия и СССР в международните отношения XVIII-XX в.

СеместърСедмична заетост
II2 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
6030

Преподаватели

  • Анотация

    Магистърският курс има за цел да запознае студентите с ролята на голямата източна сила на европейския континент в регионалните, континенталните и световните отношения. Представени са обособено три проявления на руското външнополитическо въздействие: специфичните отношения между Руската империя и Съединените щати през ХХVІІІ и ХІХ в.; международните проекции на руската национална идея (посредством дейността на руската емиграция) и трансформацията на Русия (Съветския съюз) в регионален и световен фактор за въздействие през ХХ в.

  • Препоръчителна литература

    Верт, Н. История на Съветския съюз. С. 2000.

    Виноградов, В.Н. Двуглавый орел на Балканах, 1683- 1914. Москва, 2010.

    История внешней политики России. Первая половина ХІХ века. М., 1999.

    История внешней политики России. Вторая половина ХІХ века. М., 1997.

    История внешней политики России. Конец ХІХ – начало ХХ века. М., 1999.

    Внешняя политика Российской Федерации 1992-1999. Москва, 2000.

    Дюлгерова, Н. Руски щрихи към Източния въпрос (1894 – 1904). София, 1999.

    Залезът на стара Европа. Сборник документи за историята на международните отношения в края на XIX и началото на XX век. 1871 – 1014. София, 1995.

    Кенеди, Пол. Възход и падение на Великите сили. Т. 1.-2. София, 1997.

    Киняпина, Н.С. Балканы и Проливы во внешней политике России в конце XIX века. Москва, 1994.

    Киняпина, Н.С. Външната политика на Русия през XIX век. София, 1980.

    Кисинджър, Хенри. Дипломацията. София, 1997.

    Кортунов, С.В. Современная внешняя политика России. Стратегия избирарельной вовлеченности. Москва, 2009.

    Прешленова, Румяна. Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София, 2017.

    Първев, Иван. Балканите и Източния въпрос (1688 – 1878). София, 2017.

    Рязановски, Н. История на Русия. Кама, 2008.

    Сивилов, Ал. Прегръдката на мечока – СССР и Латинска Америка. С., 2016.

    Тодорова, Мария. Англия, Русия и Танзиматът. София, 1980.

    Цимбаев, Николай. История на Русия XIX – началото на XX в. София, 2005.

    Bilis, Alexander. Russia and the EasternQuestion: Army, Government and Society, 1815 – 1833.Oxford, 2006.

    BridgeF., BullenR. The Great Powers and the European State System 1815-1914. L., 1980.

    Ingle, Harold. Nesselrode and the Russia Rapprochement with Britain, 1836-44. 1976.

    Jelavich, Barbara. A Century of Russian foreign policy 1814-1914. Philadelphia, 1964.

    Jelavich, Charles. Tsarist Russia and Balkan nationalism. Russian influence in the internal affairs of Bulgaria and Serbia, 1879 – 1886. Berkeley, 1958.

    Jelavich, Barbara. Russia`s Balkan Entanglement, 1806- 1914. Cambridge, 2004.

    Kaplan, Herbert. Russia and the outbreak of the Seven year war. 1968.

    Kennan, George. The fateful Alliance: France, Russia and the coming of the First World War. NY., 1984.

    Lieven, Dominik. The Russian Empire and its rivals. New Haven, 2000. – Фб, 7037.

    Linkoln Bruce. In War`s Dark Shadows (The Russian before the Great War).

    Madariaga, Isabel. Russia in the age of Catherine the Great. L., 1981.

    Malozemov, Andrey. Russian Far Eastern Policy 1881-1904 (with special emphasis on the Russo Japanese war). 1958.

    Puryear, Vernon J. England, Russia and the Straits question 1844-1856. 1965.

    Rossos Andrew. Russia and the Balkans (Inter-Balkans rivalries and Russia foreign policy 1908-14)

    Russia in the age of Enlightenment (Scott, H.M. Russia as a European Great Power). L., 1990.

    Russian foreign policy: Essays in historical perspective. Lederer, Ivo (ed.). New Haven, 1961.

    Saul, Norman E. Distant Friends. The United States and Russia, 1765-1880. 1991.

    Seton-Watson, Hugh. The Russian Empire 1801-1917. Oxford, 1967.

    Saul, N. E. Distant Friends: The United States and Russia, 1763- 1867. Lawrence, 1971.

    Stoessinger, John G. Nations on darkness: China, Russia, America. NY, 1975.

    Thaden, Edward. Russia and the Balkan Alliance of 1912. 1965.

    The new Cambridge Modern History. Vol. VI (The Rise of Great Britain and Russia 1688-1725). Cambridge., 1970.

    The Cambridge History of Russia. Vol. II – Imperial Russia.

    Weill, Herman N. European Diplomatic history 1815-1914. Documents and interpretations. NY., 1972.

    Westwood, J.N. Endurance and Endeavour. Russian History 1812-1980. Oxford., 1981.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар