Код на дисциплината: И207
ICTS: 3
И
Институции и документална памет
Семестър | Седмична заетост |
---|---|
II | 2 ч. |
Общо | Лекции | Семинарни упражнения | Практически упражнения |
---|---|---|---|
Преподавател
Форма на изпит
-
Анотация
Лекционният курс очертава връзката между институционалната парадигма и документалната памет, като се позовава на българското историческо развитие след 1879 г. Освен върху структурно-функционалния анализ, лекционният курс се опира и върху отчитането на редица фактори, определящи контекста, в който документите са създадени и се използвят и съхраняват. Сред тях са развитието на публичната култура в България, употребата на ретроспективна документна информация, колективната менталност, проблеми, породени от процесите на глобализацията и др. Специален акцент в учебната програма са институциите на паметта като медиатори в културния процес, науката, публичността. Редица от застъпените проблеми дават възможност да се представят в сравнителен план различните режими на функциониране на българските институции след 1879 г. и промените в паметта.
-
Препоръчителна литература
Кочанкова, А. Български институции. Устройствена практика и документално наследство (1878-1912). С., 2006.
Кочанкова, А. Българско документално наследство. Архиви и институции на паметта. С., 2013.
Кочанкова, А. Политическите документи: между културната политика на българската държава и грижата за обществения ред. Историческо бъдеще, 2001, №1.
Кочанкова, А. Доктрината за държавността (1944-1947). В: Държавността в историята. С., 2002.
Кочанкова, А. Институции и архиви в България – поглед от съвремието. – История, 2006, кн.1.
Кочанкова, А. Около идеята за държавен архив (1911 г.): щрих към българската държавност. – Историческо бъдеще, 2006, кн. 1-2.
Кочанкова А. Институции и документално наследство: щрих към българската културна политика (1879-1944 г.). – В: Култура и културна политика на България. 1879-1944. Пазарджик, 2009.