Исторически факултет

Код на дисциплината: И002
ICTS: 2
И

Култури и контракултури в съвременността

СеместърСедмична заетост
І2+0
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
6030

Преподавател

  • Анотация

    Курсът има за цел да въведе слушателите в проблемите на различните видове субкултури и контракултури, съпътстващи живота на съвременния свят. Наред с това, той си постявя за задача да въведе аудиторията в обширния теоретичен дебат за разликите между официозната култура и контракултурите, за дефинирането им и осовните им характеристики. Той се основава на базисни за общата култура на съвременния човек познания върху музикалните жанрове, мода, литература, спорт и пр., като цели да надгради тези знания и да ги проектира върху възникващите върху тях контракултурни феномени. В зависимост от интересите и спецификата на участниците, акцентът може да бъде поставен върху различни субкултури, както и да интегрира в себе си дебати, дискусии, обсъждане на книги и филми и т. н. В същината си курсът цели да подпомогне бъдещите преподаватели по гражданско и интеркултурно образование със знания, умения и компетентности, които биха разширили техните възможности за пълноценно, компетентно и интерактивно преподаване, в духа на последните достижения на дидактиката и училищното образование.

  • Предварителни изисквания

    Обща култура в областите на музиката, спорта, изкуството и пр.

  • Очаквани резултати
    • Придобиване на основни знания и компетентности в областта на съвременните култури и контракултури, техните специфики и основни характеристики
    • Разширяване на общата култура за развитието на съвременния свят
    • Формиране на умения за използването на мултимедийни презентации, филми, книги и пр. в процеса на обучение, интегрирането им в дебати и дискусии и възпитаване в култура на толерантност.
  • Учебно съдържание
    Тема: Хорариум
    1 Работни дефиниции и опит за интерпретация

    –     Култура

    –     Субкултура

    –     Контракултури и маргиналност

    –     Характеристики

    –     Интерпретативни школи

    –     Теоретични направления в изследваният на контракултури/субкултури. Чикагска социологическа школа. Бирмингамска школа (Център за съвременни културни изследвания). Постсубкултурна теория

    4 ч.
    2 Основни тенденции и школи в западната култура в ХХ в. 2 ч.
    3 Казионна публичност зад „Желязната завеса“ 2 ч.
    4 Контракултурна идентичност – форми на проявление

    –          Принадлежност към групата

    –          Външни белези и стилови характеристики

    –          Поведенчески модели

     

    2 ч.
    5.  Музикални субкултури/контракултури

    –          Хипита, битници

    –          Пънкът и неговите проявления

    –          Рокери и модове

    –          Хеви метъл и готик

    –          Ню уейв

    –          Рап

    –          Кей поп

     

    6 ч.
    6 Спортни субкултури

    –     Фрийрън

    –     Скейтъри

    –     Байкъри

    –     Спортни фенове/ултраси

    4 ч.
    7             Изкуство

    –           Графити и Street Art

    –           Аниме

    –           Косплей

    –           Геймъри

    –           Брейкденс

    2        ч.
    8             Каузи

    –          Скинхедс

    –          Националисти

    –          Еко движения

    2 ч.
    9 Българският Джулай морнинг 2 ч.
    10 Контракултурите във виртуалното пространство 2 ч.
  • Препоръчителна литература

    Основна:

    Барова, В. 2004. Младежките субкултури в България през 80-те и началото на 90-те години на ХХв.(материали от едно включено наблюдение) В: Българска етнология, 2004, кн.1, год. ХХХ.

    Барова, В. 2011. Социална стратификация и младежки субкултури след 1989 г. В:

    Българска етнология 1/ 2011.

    Барова, В. 2012. В „семейството“ на различните (Субкултурни идентичности –

    стилове, идеологии, предрасъдъци) В: Българска етнология 3-4/ 2012.

    Барова, В. 2014. Генезис на субкултурната идентичност при футболните фнове В:

    Българска етнология, 1/ 2014.

    Барова, Вихра 2017 Субкултурната идентичност: поглед отвътре навън. София: Парадигма

    Бъчварова, Р. 2008.  Увод В: Бъчварова, Р., Гълабов, А., Мирчев  М. (съст.) Различното поколение. Младежта на България на прага на Европа. София. Университетско издателство „Св. Климент Охридски.

    Буджева, Р. 2004. Теорията за субкултурите-един възможен социологически подход към феномена употреба на дрога В: Социологически проблеми 2004, кн.1-2.

    Груев, Михаил Младежките субкултури в България през 70-те и 80-те години на ХХ век. , Критика и хуманизъм, брой:1-2, 2014, стр.:49-72

    Дайнов, Евгений. 1991. Забавленията на другата половина. София: Университетско издателство „Климент Охридски

    Дичев, Ивайло и Орлин Спасов (съст.) (2011). Нови медии – нови мобилизации. Институт Отворено общество, София. Онлайн: www.osf.bg/downloads/File/2011_New/Media2011.pdf.

    Дичев, Ивайло и Орлин Спасов (съст.) (2009). Новите млади и новите медии. Институт Отворено общество, София. Онлайн: https://www.osf.bg/?cy=10&lang=1&program=1&action=2&news_id=240.

    Дичев, Ивайло 2010 Национализмът като субкултура? – Семинар БГ  4/2011

    Лангова, Соня, Шофелников, Иван, и Коен, Емил. 1988. Ние от Кравай. Lunatic.bg

    Нейкова, Н. 2010 Субкултурите – поглед “отвън”. В: Семинар Бг, Брой 3.

    Тепавичаров, И. 2000. Младежката субкултура. София

    Христов, Т. 2010 Съпротивата като лукс В: Семинар Бг, Брой 3.

    Христова, Цветелина 2013 Графити – от субкултура към културни политики и индустрии – Семинар БГ 8/ 2013

     

    Допълнителна:

    Clarke, J. 1976. Style. – Hall, S., and T. Jefferson (Еds.). Resistance through Rituals:

    youth subcultures in post-war Britain. London.

    Clarke, J. 1976. The Skinheads & The Magical Recovery of Community. – Hall, S., and

    1. Jefferson (Еds.). Resistance through Rituals: youth subcultures in post-war Britain.

    London.

    Clarke J., Hall S., Jefferson T., Roberts B. 1976 Subcultures, Cultures and Class – Hall

    1. and T. Jefferson (eds), Resistance through Rituals: Youth Subcultures in Post-War

    Britain, London: Hutchinson

    Cohen S. 2011 Folk Devils and Moral Panics The creation of the Mods and Rockers.

    Taylor & Francis e-Library. 2011

    Gueorguieva,  Valentina 2011 Subcultures as Virtual Communities– Семинар БГ  2011

    Hebdige, D. 1979 Subculture: The Meaning of Style. London: Methuen.

    Hodkinson, P. 2007 ‘Youth Cultures: A Critical Outline of Key Debates’ – Hodkinson,

    1. and Deicke, W. (eds.), Youth Cultures: Scenes, Subcultures and Tribes, New York:

    Routledge, pp. 1-23.

    Hodkinson, P. 2002 Goth : identity, style, and subculture , Oxford, Berg

    Muggleton, D. 2000. Inside Subculture: The Postmodern Meaning of Style. Oxford,

    England: Berg.

    Muggleton, D. 2005 From classlessness to clubculture A genealogy of post-war British

    youth cultural analysis – Young Nordic Journal of Youth Research May 2005 vol. 13 no. 2

    205-219

    Muggleton, David and Rupert Weinzierl (eds.), The Post-Subcultures Reader. Oxford & New York: Berg Publishers

    Thornton, S. 2005. The social logic of subcultural capital – K. Gelder and S. Thornton

    (est.) The subcultures reader. Routledge; 2 edition (November 13, 2005)

     

    Литература от:

    Керуак, Джак   По пътя

    Робърт М. Пърсиг Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет

    Уестуд, Вивиан, Кели, Иън  Вивиан Уестуд.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар