Код на дисциплината: 3011
ICTS: 4+5
З

Съвременна балканска история

СеместърСедмична заетост
V2+2 ч.
VI2+2 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
27060600
  • Анотация

    Курсът е двусеместриален и обхваща разглеждането на определени проблеми от периода, начеващ от създаването на национални държави на Балканите до началото на ХХI в. Проследяват се опитите на балканските държави да модернизират обществата си, да изградят и утвърдят държавна, обществена, политическа и икономическа структура сходна със съществуващата в Западна Европа. Събитията и процесите на Балканите са съпоставяни с процесите и явленията, протичащи в Европа и в света като цяло. По-сериозно внимание се обръща на социалната и икономическа история и на отражението на определени геополитически тенденции върху развитието на региона. В лекционния курс няма да бъдат засегнати всички въпроси от програмата. Курсът ще разчита на самоподготовката на студентите особено при проблеми, за които има достатъчно литература и не са предмет на разгорещен научен спор. Специфичен акцент цикълът лекции и семинарни занимания поставя върху връзката между студентите и преподавателя като се очаква лекциите – да не говорим за упражненията – във възможно най-голяма степен да се превърнат в дискусия.

  • Препоръчителна литература

    Аданър, Фикрет. Македонският въпрос. AMICITIA, С., 2002.

    Алтермат У. Етнонационализмът в Европа. С., 1998

    Андерсън Б. Въобразените общности. С., 1998.

    Арш Г., Ю. Иванова, О. Колпакова, Н. Смирнова. Краткая история Албании. Москва, 1992.

    Беров, Хр. Когато гръм удари … (Балкански политики за възстановяване в ситуация на глобална икономическа криза, средата на XIX в. – средата на XX в.), София, 2019

    Бобев Б., Т. Кацори. Албания. Изд. “Отворено общество”, С., 1998.

    Божилова Р. История на Хърватия. С., 1998.

    Вейга, Фр. Балканският капан. Една европейска криза в края на века. С., 1999.

    Великов, С. Кемалистката революция и българската общественост /1918- 1922/. С., 1966.

    Викърс, Миранда. Албанците. Съвременна история. “Пигмалион”, Пловдив, 2000.

    Викърс, Миранда. Между сърби и албанци. История на Косово. „Петър Берон”, С., 2000.

    Глени, М., Балканите, 1804-1999, С. 2004

    Голдсуърди, Весна. Измислянето на Руритания. Империализмът на въображението.

    „Кралица Маб”, 2004.

    Грънчаров Ст. Балканският свят. С., 2000.

    Даскалов, Г. Армъните в Гърция. С., 2005.

    Дамянов, С. България и балканските страни по време на войните 1912- 1918. С., 1986.

    Данова, Н., А. Христакудис. История на нова Гърция. Абагар, С., 2003.

    Джурич, М. Образование многонационального государства Югославии, 1918-1921. М., 1970.

    Димитров, С., К. Манчев. История на балканските народи 1878- 1918. С., 1975.

    Енчев, Велизар. Югославия. Последната балканска империя. „Ренесанс”, С., 2005.

    Еремеев Д., М. Мейер. История на Турция в средните векове и ново време. С., 1998.

    Илчев, Ив. Родината ми – права или не! Външнополитическа пропаганда на балканските страни (1821-1923), София, 1995,

    Инджикян, О. Буржуазия Османской империи. Ереван, 1977.

    История на Османската империя. под ред. На Р. Мантран. Изд. “Рива”, С., 1999.

    Йелавич, Б. История на Балканите. Т. І, ХVIII-XIX век. Т. ІІ, ХХ век. „АМАТ-АХ”, С., 2003.

    Йовевска, М. Босна и Херцеговина през ХІХ-ХХ в. Велико Търново, 1995.

    Кайчев, Наум. Македонийо, възжелана. Армията, училището и градежът на нацията в Сърбия и България (1878-1912). Парадигма, С., 2003.

    Кастелан, Ж. История на XIV-XX век, Пловдив, 2002

    Кицикис, Д. Османската империя. С., 1999.

    Клог, Р. Кратка история на Гърция. „Пигмалион”, 2003.

    Краткая история Румынии. С древнейших времен до наших дней. М., 1987.

    Кризис политической системы в странах Центральной и Юго-Восточной Европы., М., 1982.

    Кузманова, А. Балканската политика на Румъния 1933 -1939. С., 1984.

    Кузманова, А. История на Румъния. С., 2000.

    Лалков, М. Балканското националноосвободително движение през ХІХ в. /1804-1878/. С., 1982.

    Лалков, М. От надеждата към разочарованието. Идеята за федерация в Европейския югоизток 1944-1948 г., София, 1994.

    Лалков, М. Югославия /1918-1992/. Драматичният път на една държавна идея. ДУ, С., 1999.

    Лозанова, В. Гърция. С., 1999.

    Лори, Б., Балканска Европа от 1945 до наши дни, С., 2005

    Люис, Бърнард. Възникване на съвременна Турция. „Пигмалион”, Пловдив, 2003.

    Мадиевский, С. Политическая система Румынии. Последняя треть ХІХ-начало ХХ в. М., 1980.

    Мадиевский, С. Политическая система Румынии. Последняя треть ХІХ-начало ХХ в.

    Состояние прав и свобод. М., 1984.

    Манчев, Кр, В. Бистрицки. България и нейните съседи, 1931-1939. Политически и

    дипломатически отношения. С., 1979.

    Манчев, Кр. История на Сърбия. С., 1999.

    Манчев, Кр. Националният въпрос на Балканите. С., 1995.

    Манчев, Кр. История на балканските народи – Том 2: 1878 – 1918, София, 2006.

    Манчев, Кр. История на балканските народи (1918-1946). „Парадигма”, С., 2008.

    Манчев, Кр. История на балканските народи (1945-1990). „Парадигма”, С., 2003.

    Манчев, Кр. Югославия в международните отношения на Балканите 1933-1939. С., 1989.

    Мишкова, Диана. Приспособяване на свободата: Модерност и легитимност в Сърбия и Румъния през ХIХ в. С. 2001.

    Мишкова, Д., Р. Даскалов, Ч. Маринов, Ал. Везенков (ред.), Преплетените истории на Балканите, Т. 1 – Т. 4, С. 2013-2019.

    Мутафчиева, В. Турция между Изтока и Запада. С., 1998.

    Национални проблеми на Балканите: История и съвременност. АРГЕС, С., 1992.

    Никитина, Т. Греция накануне Первой мировой войны: особенности внутриполити-ческого развития. М., 1984.

    Новите Балкани: Дезинтеграция и възстановяване, София, 2006.

    Паларе, Майкъл. Балканските икономики. Еволюция без развитие. „Апострофи”, 2005.

    Палешутски, К. Македонският въпрос в буржоазна Югославия /1918- 1941/. С., 1980.

    Палешутски, К. Македонското освободително движение след Първата световна война 1918-1924. С., 1993.

    Панайотов, Л., К. Палешутски, Д. Мичев. Македонският въпрос в българо- югославските отношения. С., 1987.

    Пантев, А. Рицар или чудовище. Из историческите пътища на модерния национализъм. С., 1993.

    Парушева, Д. – Политически елити на Балканите – В: Балканите между мира и войната ХIV-XX век. С., 2002, стр. 212-225.

    Парушева, Д. Правителственият елит на Румъния и България, втората половина на XIX и началото на XX век. Социална история, София, 2008

    Питасио, А. – Нация, национализъм и национализмът на Балканите – Balkanistic Forum, 2, 1995.

    Представата за “другия” на Балканите. С., 1995.

    Проблемы истории кризиса буржоазного политического строя. Страны Центральной и Юго-Восточной Европы в межвоенный период. М., 1984.

    Протекционизъм и конкуренция на Балканите през ХХ век. Издателство на БАН, С., 1989..

    Първанова, Зорка. Между неосъществения Хюриет и неизбежната война. Националните движения в Европейска Турция и младотурския режим 1908-1912 г. С., 2002.

    Садулов, А. История на Османската империя. Faber, 2000.

    Тодоров, В. Етнос, нация, национализъм. Аспекти на теорията и практиката, София, 2000.

    Тодорова, М. Балкани. Балканизъм. С., 2001.

    Трайков, Веселин. Националните доктрини на балканските страни. Исторически и съвременен поглед. „Знание”, 2000.

    Турция, Балканите, Европа. История и култура. Изследвания в чест на професор Дженгиз Хаков. С., 2003.

    Удуърд, Сузан. Балканската трагедия. Хаосът и рзарухата след края на Студената война. CIELA, С., 2002.

    Хобсбаум, Е. Нации и национализъм от 1780 до днес. Обсидиан, С., 1996.

    Хрисимова, Огняна, – „Мирните” Балкани след Ньой. Обществото на народите като фактор на статуквото и малцинствения мир (1919-1939) – В: Балканите между мира и войната ХIV-XX век. С., 2002, стр. 267-283.

    Хьош, Е. История на балканските страни от древността до наши дни. С., 1998.

    Шеменков, К. Греция: проблемы современной истории. М., 1987.

     

    Ahmad, F. The young Turks. The Committee of Union and Progress in Turkish politics, 1908-1914. Oxford, 1969.

    Bacque-Gramont, J., P. Dumont. Economie et societes dans l’Empire ottoman. Paris, 1983.

    Balkans: A Mirror of the New International Order. Istanbul, 1995.

    Banac, I. The National Question in Jugoslavia. Ithaka and London, 1984.

    Barker, E. Macedonia: Its Place in Balkan Power Politics. London, 1950.

    Berend, I., G. Ranki. Economic Development in East Central Europe in the 19th and 20th Centuries, 1974.

    Castellan, G. Histoire de la Roumanie. PUF, 1984.

    Clogg, R. A Concise History of Greece. CUP, 1992.

    Fisher, B. King Zog and the Struggle for Stability in Albania, 1984.

    Grothusen, Klaus-Detlev /ed./ Albanien. Gottingen, 1993.

    Hall, D. Albania and the Albanians. New York, 1994.

    Heinen, A. Die Legion “Erzengel Michael” in Rumanien. Soziale Bewegung und Politishe

    Organisation. Munich, 1986.

    Heitmann, K. Das “rümanishe Phänomen”. Die frage des nationalen Spezificums in der

    Selbstbesinnung der rümanishen Kultur seit 1900 – Sudost-Forschungen, XXIX (1970)

    Hobsbaum, E. Nations and Nationalism since 1780. Programme, Myth, Reality. CUP, 1990.

    Hoffman, G. Eastern Europe: Essays in Geographic Problems. London, 1971.

    Imperial Legacy. The Ottoman Imprint in the Balkans and the Middle East. Columbia University Press, 1995.

    Ioanid, R. The Sword of the Archangel: Fascist Ideology in Romania. Boulder, Colo.: Columbia University Press, 1990.

    Issawi, C. The Economic History of Turkey, 1800-1914. Chicago, 1980.

    Jelavich, B. and C. Nationalism in the Balkans, 1804-1920. Seattle/London

    Karpat, K. Ottoman population, 1830-1914. Demographic and Social Characteristics, Madison, 1985.

    Karpat, K. Social Change and Politics in Turkey. Leiden, 1973.

    King, R. Minorities under Communism. Nationalities as a Source of Tension among Balkan

    Communist States. Harvard, 1973.

    Kitsikis, D. L’Empire Ottoman. PUF, 1985.

    Kushner, D. The Rise of Turkish Nationalism, 1876-1908. London, 1977.

    Lampe, J., M. Jackson. Balkan Economic History 1550-1950. Indiana University Press, 1982.

    Lampe, J. Yugoslavia as History. Cambridge University Press, 1996.

    Logoreci, A. The Albanians: Europe’s Forgotten Survivors. London, 1973.

    Mardin, S. The Genesis of Young Ottoman Thought. Princeton, 1962.

    Mishkova, D. Beyond Balkanism: The Scholarly Politics of Region Making, Routledge, 2018.

    Nagy-Talavera, N. The Green Shirts and the Others: A History of Fascism in Hungary and

    Rumania. Stanford, Calif.: Hoover Institution Press, 1970.

    Pawlowich, St. The Improbable Survivor – Yugoslavia and Its Problems, 1918-1988. London, 1988.

    Poulton, H. The Balkans. Minorities and States in Conflict. London, 1991.

    Ramsaur, E. The Young Turks. Prelude to the Revolution of 1908. London.

    Rothschild, J. East Central Europe Between the Two World Wars. Seattle: University of

    Washington Press, 1992.

    Roucek, J. S. Contemporary Romania and Her Problems. A Study in Modern Nationalism. New York: Arno Press, 1971 (първо изд. 1932, Stanford: Stanford University Press).

    Skendi, S. Albania. New York, 1958.

    Skendi, St. The Albanian National Awakening 1878-1912. Princeton University Press, 1967.

    Srbija u modernizacijskim procesima XX veka. Beograd, 1994.

    Stavrianos, L. Balkan Federation. A History of the Movement Toward Balkan Unity in Modern Times. Northampton, 1942.

    Stavrianos, L. The Balkans since 1453. New York, 1958.

    Swire, J. Albania. The Rise of a Kingdom. London, 1929.

    Thobie, J. Interets et imperialisme francais dans l’empire Ottoman /1895-1914/. Paris, 1977.

    Verdery, K. National Ideology Under Socialism. Identity and Cultural Politics in Ceausescu’s Romania. University of California Press, 1991.

    Villes ottomanes a la fin de l’empire. Paris, 1992.

    Wolff, R. The Balkans in Our Time. Cambridge: Cambridge University Press, 1956.

     

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури