Съвременна балканска история
Щ
Главен асистент доктор Петър Добрев е преподавател в Софийски университет “Свети Климент Охридски”. Неговите изследвания са в областта на социалната история на Балканите.
Приемно време:

вторник 14.00-16.00 в каб. 32

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 343

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Социална история на Балканите, история на аграрния въпрос, история на Добруджа, леви движения на Балканите
  • Биографични данни
    • 2004 г. – средно образование в I Езикова гимназия, Варна
    • 2013 г. – магистър по история в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“
    • от 2015 г. редовен докторант към катедра „История на Византия и балканските народи“ в ИФ на СУ „Св. Кл. Охридски“. Тема на дисертацията: „Чифликчиите Холевич в Османската империя, България и Румъния (XIX-XX век)”
    • от 2016 г. асистент по Съвременна балканска история в катедра „История на Византия и балканските народи“ към ИФ на СУ „Св. Кл. Охридски“
    • 2019 г. – доктор по история
  • Участие в редколегии
    • Петър Добрев, Конфликтите в историята. Сборник с доклади от студентските четения “Конфликтите в историята” (5 април 2017), Участие в редколегия
    • Петър Добрев, Паметта за прехода: Гласове от няколко български градове, Участие в редколегия
  • Проекти
    • 2010- 2013 г. „Преходът: гласове, образи и памет“
    • 2011 г. „Наука у транзициjи: историja и параисториja“ – заедно с Философски факултет на Белградския университет
    • 2016-2017 г. „Държавата в икономиката на Балканите (1856-1914) по примера на България, Гърция и Сърбия“
  • Избрани публикации

    Дисертация

    • Петър Добрев, Чифликчиите Холевич в Османската империя, България и Румъния (XIX-XX век), Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Ръководител:Иван Илчев Димитров

    Статия в научно списание

    • Петър Добрев, Добруджа през 1940 – между освобождението и преселението, Форум, брой:6, 2021, стр.:26-32, ISSN (print):2367-9271
    • Петър Добрев, Димитър Григоров, Другото лице на националноотговорния предприемач: опиумните търговци на Балканите в края на XIX и началото на XX в, Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания,, том:VI, 2021, стр.:363-374, ISSN (print):2534-9244, ISSN (online):ISSN 2603-3526, Ref
    • Петър Добрев, Крайовският договор и българските чифлици в Добруджа, Добруджа, том:34, 2021, стр.:446-454, ISSN (print):0205-2210
    • Petar Dobrev, Dimitar Grigorov, Opium, Bonito and Olive Agents: States and Drugs in the Balkans (Beginning of the 19th Century — 1940s), Humanističke studije, issue:7, 2020, pages:109-132, ISSN (online):2337–0718, Ref, др.(CEEOL, Index Copernicus, Google Scholar)
    • Петър Добрев, “Най-важните двигатели на развитието на една страна” – ролята на Окръжните съвети като институция в Севроизточна България (до 1912 г.), Известия на центъра за стопанско-исторически изследвания, том:3, брой:Институциите и българското стопанско развитие , 2018, Ref
    • Петър Добрев, Архивът на чифликчийското семейство Холевич (1834-1950 г. ), Форум, брой:3, 2018, стр.:41-46
    • Петър Добрев, Тиквата и феодализмът – из болестите по българското земеделие : Или как евросубсидиите спомогнаха феодализирането на българското село, dВерсия, том:Борби без време, т. III, 2018, стр.:157-173, ISSN (print):ISSN 2367-8690
    • Международните връзки на българските чифликчии – случаят Холевич и Вакаро, Известия на центъра за стопанско-исторически изследвания, том:2, 2017, Ref
    • Петър Добрев, Родът Холевич и Котел – от протоиндустрия към земеделие, Известия на центъра за стопанско-исторически изследвания, том:1, 2016, Ref
    • Petar Dobrev, De mediarevolutie van Bulgarije , Ablak. Tijdschrift over Midden-Europa en de Balkan, брой:4, 2009

    Статия в сборник (на конференция и др.)

    • Петър Добрев, Българските чифликчии в Добруджа като посредници в дипломатическите конфликти между България и Румъния (1918–1940 г.) , България и Балканите през ХХ в. Външна политика и публична дипломация, редактор/и:Евгения Калинова, издателство:Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2021, стр.:127-136
    • Петър Добрев, Котленски мрежи на влияние в края на XIX в., Котел и Старопланинският регион – икономика, миграции, общество, редактор/и:Иван Русев, Петър Добрев, Гергана Георгиева, Николай Тодоров, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2020, стр.:105-119, ISBN:978-954-07-5009-5
    • Петър Добрев, Сходни модели, различни мащаби – икономически мрежи на Георгиеви, Холевич и Русович през 60-те години на XIX в., Дарителство и предприемачество на Балканите през ХІХ в., редактор/и:Пламен Митев, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2020, стр.:93-103, ISBN:9789540750385
    • Петър Добрев, “Ямма”-промени в аграрната собственост в Добруджа в първите години след 1878 г., Балканите и Европа в източната криза 1875-1881 г, редактор/и:Пламен Митев, Тина Георгиева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2019, Ref
      Петър Добрев, Димитровград – от утопията към неудобното наследство, dВЕРСИЯ, Година I, 2016
    • Петър Добрев, “Заради чифчиликът ако питати“: семейство Холевич и създаването на един български чифлик в османска Добруджа, Добруджа – политика, общество, стопанство и култура (XIX- XX в.) Сборник с изследвания, 2015
    • Петър Добрев, С носталгия по Живков, в очакване на Левски, Преходът в България – памети и рефлексии, 2013

    Редактор на сборник

    • Петър Добрев, Котел и Старопланинският регион – икономика, миграции, общество, Редактор на сборник

    Превод на статия

    • Петър Добрев, Антония Йънг. Жени, които стават мъже. Албанските заклети девици.
  • Участие в научни конференции
    • Секционен доклад, Петър Добрев, Братя Георгиеви като „мошиери“ – търговска мрежа и икономически практик, 2022
    • Секционен доклад, Петър Добрев, Bulgarian landowners and the Romanian administration (1918-1940), 2021
    • Секционен доклад, Петър Добрев, Димитър Григоров, Другото лице на националноотговорния предприемач: опиумните търговци на Балканите в края на XIX и началото на ХХ в., 2021
    • Секционен доклад, Петър Добрев, Дебатът за чифлиците и българската историография, 2021
    • Секционен доклад, Петър Добрев, Българските чифликчии в Добруджа и присъединяването на областта към Румъния (1918-1940 г.), 2021
    • Секционен доклад, Петър Добрев, Търговските мрежи на братя Евлоги и Христо Георгиеви 1837-1878 г. по документи от НА-БАН, 2020
    • Секционен доклад, Петър Добрев, Крайовският договор и българските чифлици в Добруджа, 2020
    • Секционен доклад, Петър Добрев, Добруджа през 1940 г. – между освобождението и преселението, 2020
    • Секционен доклад, Петър Добрев, Сходни модели, различни мащаби – икономически мрежи на Георгиеви, Холевич и Русович през 60-те години на XIX в., 2019
    • Секционен доклад, Петър Добрев, Котленски мрежи на влияние в края на XIX в., 2019
    • Секционен доклад, Петър Добрев, Българските чифликчии в Добруджа като посредници в дипломатическия възел между България и Румъния (1918–1940 г.), 2018
    • Секционен доклад, Петър Добрев, Котленските колонизатори на Добруджа – из личностите на Новото време, 2018
    • Секционен доклад, Петър Добрев, “Най-важните двигатели на развитието на една страна” – ролята на Окръжните съвети като институция в Североизточна България (до 1912 г.), 2018
    • Секционен доклад, Петър Добрев, Добруджа и Освобождението
    • Секционен доклад, Петър Добрев, “ЯММА“ – ПРОМЕНИ В АГРАРНАТА СОБСТВЕНОСТ В ДОБРУДЖА В ПЪРВИТЕ ГОДИНИ СЛЕД 1878 Г., 2018
    • Секционен доклад, Петър Добрев, “Международните връзки на българските чифликчии – случаят Холевич и Вакаро.”
    • Секционен доклад, Петър Добрев, Димитър Григоров, Opium, Bonito And Olives Agents: States And Drugs On The Balkans (Beginning Of 19th Century – 1940s), 2017
    • Секционен доклад, Петър Добрев, “Българското земеделие през ХХ в.: от „зелената революция“ към нов феодализъм?”, 2017
    • Секционен доклад, Петър Добрев, Bulgarian agriculture in 21st century – the road towards a new “feudalization”, 2017
    • Секционен доклад, Петър Добрев, „Родът Холевич и Котел – от протоиндустрия към земеделие“, 2016
    • Секционен доклад, Петър Добрев, „From Traders to Politicians: the Holevich Family (1834-1950)“, 2016
    • Секционен доклад, Петър Добрев, „Никола Холевич и зараждането на земеделското движение в България.“, 2016
    • Секционен доклад, Петър Добрев, „Архивът на чифликчийското семейство Холевич (1830-1950 г.) Опит за микроистория.“
    • Секционен доклад, Петър Добрев, The city of Dimitrovgrad: from utopia to ‘inconvenient heritage’, 2015
    • Секционен доклад, Петър Добрев, „Заради чифчиликът ако питати“: семейство Холевич и създаването на един български чифлик в османска Добруджа“, 2015
    • Секционен доклад, Петър Добрев, “Архивът на Холевич (1830-1950 г.) : опит за микроистория на предприемачеството”, 2015
    • Секционен доклад, Петър Добрев, „С носталгия по Живков, в очакване на Левски”, 2013

Учебни дисциплини

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури