Исторически факултет

З

Външнополитически фактори в историята на Средновековна България

Преподавател

Форма на изпит

Курсова работа
  • Анотация

    Курсът е предназначен да запознае докторантите  с външнополитическите фактори в историята на средновековна България. Предмет на лекционния курс ще бъдат проблеми от областта на политическата история, социалната история, етно-демографски проблеми. Ще бъде направен опит да се даде историческа оценка на различните външнополитически фактори в българската история.

  • Препоръчителна литература

    П. Ангелов. Българо-сръбските отношения при царуването на Иван Александър (1331–1371) и Стефан Душан (1331–1355). – ГСУ-ИФ, 72, 1978, с. 95–118.

    П. Ангелов. Средновековна България и нейните съседи. Дипломация и взаимни представи. София, 2017.

    България и Сърбия в контекста на византийската ци­ви­ли­за­ция. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум, 14–16 септември 2003, София. София 2005.

    Викингите – мореплаватели, откриватели, създатели. Материали от Международна конференция проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (15–17 май 2000). София, 2000.

    В. Гюзелев. Византийската империя и Българското царство в бран и мир. – Архив за средновековна философия и култура, 2 (1995), с. 60–68.

    В. Гюзелев. Цариград и българите през Средновековието (VІІ–ХV в.). – Исто­ри­чес­ко бъдеще (София), 2/1 (1998), с. 3–11.

    В. Гюзелев. Българските пратеничества при германския император Отон І в Магдебург (965 г.) и в Кведлинбург (973 г.). – В: CIVITAS DIVINO-HUMANA. In honorem annorum LX Georgii Bakalov. София, 2004, с. 385–396.

    В. Гюзелев. Баварци и българи през Средновековието. – В: Клио. Сборник в чест на 65-годишнината на ст. н. с. Милен Куманов. София, 2008, с. 47–54.

    В. Гюзелев. Седмокнижие за средновековната история на България (ІV–ХV век). Книга 3. Българи и другоземци от средновековното време. София, 2020.

    Б. Джонов. Българо-германски отношения през Средновековието. Отбрани съчинения. София, 2014.

    Х. Димитров. Българо-унгарски отношения през Средновековието. София, 1998.

    В. Йотов. Викингите на Балканите. Варна, 2003.

    П. Ников. Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 година. Историко-критично изследване – СбБАН, 11 (1920), с. 1–220.

    Г. Н. Николов. Българите и Византийската империя (август–ноември 1185 г.). – В: Тангра. Сборник в чест на 70–годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006, с. 597–617.

    Г. Н. Николов. Венгры в Болгарском царстве в ХІІІ–ХІV веках. – In: Byzance et ses voisins. Mélanges à la mémoire de Gyula Moravcsik à l’occasion du centième anniversaire de sa naissance. Acta Universitatis de Attila József  nominatae. Opuscula byzantina IX. Generalia. Szeged 1994, c. 77–85.

    Снори Стурлусон и корените на нордската книжовност. Материали от Международната конференция, проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (14–16 октомври 2002 г.), посветена на десетгодишнината на скандинавистиката в България. София, 2004

    V. Gjuzelev. Federico Barbarossa nei paesi bulgari. – In: Il Barbarossa e i suoi alleati liguri – piemontesi. Atti del Convegno storico internazionale a cura di G. C. Bergaglio. Gavi 1987, p. 111–

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар