Магистърска програма „Модерна България: държава и общество (края на XIX – началото на XXI в.)“ е насочена към придобиване на задълбочени познания за някои от основните исторически процеси и събития в България, настъпили след Освобождението през 1878 г. до наши дни.
Магистърската програма има за цел: да доразвие уменията на студентите за самостоятелна и критична работа с изворовия материал, за анализ и синтез на значимите исторически процеси, протичащи в следосвобожденска България (1878 г.) до наши дни; да създаде необходимата подготовка на магистрите за успешно кандидатстване и реализация в третата научно-образователна степен „доктор“. Освен академични и изследователски компетентности, програмата цели да формира определени професионални практики за работа в книгохранилища, архиви, обществени и научни институции.
Проверката на знанията се осъществява посредством писмени семестриални изпитни тези, защитата на които обикновено преминава в семинарни дискусии. Придобиването на образователно-квалификационната степен „магистър“ става след успешна защита на магистърска теза (дипломна работа) пред държавна комисия, съставена от хабилитирани университетски преподаватели. До защита се допускат магистри, които успешно са положили изпитите, заложени в учебния план.
Условия за кандидатстване: Кандидатите да притежават образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“. Кандидатстващите за обучение срещу заплащане трябва да имат успех от дипломата за завършено висше образование не по-нисък от Добър. Те не полагат изпит, а се класират по диплома. Бакалаври, които са завършили специалностите: История, Етнология и културна антропология, Архивистика и документалистика, История и география, История и философия, История и чужд език, История и геополитика на Балканите – се водят „магистри-специалисти“, за разлика от бакалаври, завършили други специалности, които се водят „магистри-неспециалисти“. И за едните, и за другите, обучението е 2 семестъра по един и същи учебен план, но магистрите-неспециалисти слушат допълнително лекции по общите двусеместриални курсове по Нова българска история и Съвременна българска история, преподавани в бакалавърските програми на ИФ.
Конкурсният изпит се състои в събеседване по избран от кандидата аспект от приложените по-долу теми в секция “Информация”.
Завършилите Магистърската програма „Модерна България: държава и общество (кр. на ХІХ – нач. на ХХІ в.)“ могат да намерят професионална реализация в следните по-важни направления: да продължат своята научно-образователна квалификация в различните форми на докторантурата; да започнат научно-преподавателска работа във висшите училища и институтите на БАН; да бъдат привлечени на работа в публичния сектор и в структурите на обществено-политическите организации; да се ориентират към журналистическа работа в средствата за масова информация; да участват в различни проекти у нас и в чужбина; да се заемат с редакторска и издателска дейност; да се насочат на работа в отделните звена на Главно управление на архивите при Министерския съвет, ведомствените архиви и областните дирекции на архивите; да постъпят като учители по история в средните училища в страната; да бъдат назначени като уредници в различните музеи (централни и регионални).
История на България, БАН, Т. 7-9, С., 1991-2012.
Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1944, Македонски научен институт, Т. 1-3, С., 1994-1997.
Изследвания по история на социализма в България 1944-1989. Съст. Е. Кандиларов. С., 2010.
История на българите. Т. III. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). Под ред. на Георги Марков. С., 2009.
История на Народна Република България. Режимът и обществото. Под ред. на Ивайло Знеполски. С., 2009.
Калинова, Е., И. Баева. Българските преходи 1939-2010. С., 2011.
НРБ от началото до края. Под ред. на Ивайло Знеполски. С., 2011.