Магистърската програма Музеология има подчертано практически и професионален характер – подготовка на висококвалифицирани кадри за нуждите на културните институти, музеите и музейните комплекси в страната.
Културното наследство е съвкупност от нематериални и материални движими и недвижими културни ценности. То има ключово значение за съхраняването на културната и националната идентичност на обществото, но е и важен икономически ресурс. Неговото управление изисква високо квалифицирани специалисти. Музеите, музейните комплекси и сродните културни институции са важен елемент от опазването и управлението на културното наследство в най-широк смисъл и основен медиатор в комуникацията между културните ценности и обществото (публиката).
Магистърската програма дава възможност както за придобиване на допълнителна широкопрофилна и интердисциплинарна подготовка в областта на музеологията, опазването и управлението на културното наследство, така и за допълнителна фундаментална научно-теоретична и специализирана подготовка на студентите в областта на специалността придобита в бакалавърска степен.
Приемът в магистърската програма се осъществява след събеседване с кандидатите, което има за цел да установи научния интерес на кандидатите и мотивацията за работа в конкретна проблематика на културното наследство и музеологията и нивото на базисната подготовка. Кандидатите трябва да притежават завършено висше образование (бакалавър или магистър).
До събеседване се допускат лица с общ успех от завършено висше образование не по-нисък от Мн. добър 4, 5. Приемът се провежда всяка година през м. септември.
За обявените места за обучение срещу заплащане кандидатите се класират по документи.
Магистрите по Музеология могат да намерят професионална реализация в музеи, в научни и културни институти, висши училища, в сферата на културния туризъм, да заемат експертни и други длъжности в областта на проучването и опазването на културното наследство в държавни и общински организации и ведомства, в частни и държавни фирми, както и в неправителствения сектор.
Програмата е разработена във варианти за редовно и задочно обучение, държавна поръчка и срещу заплащане.
Учебният план включва дисциплини с теоретичен, методологичен и практически характер в сферата на културното наследство и музейното дело.
Програмата предлага блок задължителни дисциплини, свързани с управлението и опазването на културното наследство, музеите и музеологията и избираеми дисциплини, посветени на конкретни страни от културното наследство и специфични музейни форми. Предлагат се и курсове от сферата на археологията, историята, етнологията, документалистиката, история на изкуството и други хуманитарни дисциплини, които традиционно присъстват в музеите.
Студентите имат право да избират от целия списък с дисциплини, според техните желания и нужди, по две дисциплини в първия (общо 6 кредита) и две дисциплини във втория семестър (общо 6 кредита).
Списъкът с предлаганите избираеми дисциплини, задължителни и избираеми, е отворен и ежегодно може да бъде актуализиран и допълван. Студентите имат право да избират и лекционни курсове от други магистърски програми в Исторически факултет при съответствие на хорариум и кредити, които се признават за избираеми.
Триседмичният музеен стаж има за цел студентите да придобият практическа представа и опит в конкретен музей. Стажът се осъществява в музеи и други културни институции, с които ИФ е в договорни отношения (Национални и регионални исторически и археологически музеи, Етнографски музеи, Център за подводна археология и др.). Ако студентът вече работи в музейна или сродна институция, това може да му бъде служебно зачетено като музеен стаж в рамките на магистратурата.
В Преддипломен магистърски практикум се дискутира изборът на темите и оформянето на магистърските тези. Предлагат се теоретични и практически насоки, свързани със структурата и съдържанието на разработките, с принципите на научно-изследователската работа, необходима за успешното реализиране на магистърската теза.
Курсът на обучение е два семестъра и завършва със защита на магистърска теза.
Завършилите магистърската програма придобиват не само познания и умения за изследователска и научна дейност, а и подготовка за справяне с различни дейности от организационен, административен, управленски характер в сферата на културното наследство и музейната практика.
Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут. В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.
Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.
Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.
Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.
По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя
Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.
Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.
ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.
Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.
Подробни указания за разработването на всички видове студентски разбаротки в хода на обучението в ИФ можете да откриете тук: Указания за разработване на писмена работа в Историческия факултет / Образователна дейност / Исторически факултет / Факултети / Университетът / Начало – Софийски университет “Св. Климент Охридски” (uni-sofia.bg)
По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.
Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.
Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.