От 2022/2023 академична година започна прием и обучение в изцяло новата магистърска програма Обучението по гражданско и интеркултурно образование в средното училище. Тя беше част от проект „Модерн-А“ на МОН за модернизиране на българското образование и е отговор на нуждата от задълбочаване на знанията и уменията на преподавателите по предмета гражданско образование в горния гимназиален курс.
Програмата е насочена към усъвършенстване на методическата подготовка на педагогическите специалисти и към задълбочаване на теоретичните им познания чрез запознаване със съвременните достижения в областта на гражданското и интеркултурното образование.
Интердисциплинарна по своята същност, програмата акцентира върху:
• Развитието на водещите политически концепции на трансатлантическата философия;
• Сблъсъка на демокрации и диктатури в съвременната епоха с произтичащите за съвременните общества последици;
• Защитата на правата на човека;
• Функционирането на съвременните демократични политически системи;
• Ролята на медиите в съвременното гражданско общество;
• Процесът на глобализация и променящата се геополитика в началото на новото хилядолетие;
• Принципите и нормите на конституционното право;
• Политиките и институциите на Европейския съюз
• Основите и принципите на интеркултурното образование в България
• Културни специфики на отделните етнически и конфесионални общности и групи в страната в план интеркултурно образование
• Социо-културна компетентност на учителя
• Етнопедагогически модели за работа в интеркултурна образователна среда
Особено място е отделено на актуалните проблеми на: концепцията за гражданството, интеркултурния диалог и толерантността, традиционните и нови политически идеологии, хуманитарното право, екологията и др.
Програмата се реализира от екип от утвърдени и млади преподаватели.
За обучение в програмата могат да кандидатстват специалисти с придобита професионална квалификация „учител“.
Приемът се осъществява чрез събеседване върху проблемите на гражданското и интеркултурното образование в училище.
Успешно завършилите магистърската програма притежават необходимите знания и компетенции, отговарящи на съвременните обществени нужди за висококвалифицирани кадри в образованието. Те могат да се реализират в образователната сфера като учители по гражданско образование в средните училища, но също така и като специалисти в административни звена на различно равнище на централно и местно управление, както и в неправителствения сектор.
Събеседване за проверка на мотивацията и отношението към проблеми на гражданското общество и етноконфесионалното многообразие.
Обучението е двусеместериално и включва 8 задължителни дисциплини и 4 избираеми дисциплини. Задължителните дисциплини осигуряват общо 33 кредита, а избираемите – 8.
В учебния план са включени също така и 2 задължителни практики, носещи общо 4 кредита, както и една факултативна дисциплина. В хода на обучението има възможност за осъществяване на международна мобилност по програмата „Еразъм“ на ЕС.
За да завършат обучението си, студентите разработват и защитават дипломна работа. Първата държавна изпитна сесия е през месец септември, а втората – през месец февруари.
Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут. В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.
Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.
Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.
Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.
По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя
Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.
Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.
ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.
Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.
Подробни указания за разработването на всички видове студентски разбаротки в хода на обучението в ИФ можете да откриете тук: Указания за разработване на писмена работа в Историческия факултет / Образователна дейност / Исторически факултет / Факултети / Университетът / Начало – Софийски университет “Св. Климент Охридски” (uni-sofia.bg)
По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.
Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.
Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.