Представяне на книгата „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“

В Заседателна зала 1 в Ректората на Софийския университет се проведе премиерата на книгата „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ на проф. Веселин Янчев. Изданието представиха проф. дин Петър Стоянович и проф. дин Милко Палангурски.

Монографията „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ продължава изследването на нормативната уредба и практическото използване на българската армия за гарантиране на реда и сигурността в периода 1923 – 1924 г. Тя предлага нови документи и нова интерпретация на събитие, продължаващо да разделя и противопоставя българското общество, и представлява своеобразна рекапитулация на вече вековния политически и историографски дебат.

В своето изказване проф. Петър Стоянович заяви, че се представя една забележителна книга, посветена на събитията от септември 1923-та година, които според него са един от крайъгълните камъни на новата българска история. „Те, според мен, по-скоро по един трагичен, отколкото величав начин бележат цялото развитие на нашата страна – и в средата на 20-те години, и в средата на 30-те години, и в средата на 40-те години, и в последващия период до промените в 90-те години. По някакъв интересен начин всичко в България започва накъде там – в началото на 20-те години“, отбеляза проф. Стоянович.

По думите му събитията от септември 1923 г., ако можем да го кажем малко по-артистично, са най-голямото рекламно-маркетингово мероприятие на българската политическа действителност. Мероприятие, успяло да обясни не само един напълно провален опит за въстание, но да обясни този атентат от 1925 г. като справедливо възмездие, да обясни после и държавния преврат от 1944 г. като едва ли не освобождение, като ново начало и т.н.

Мисля си, че основният въпрос, на който отговори проф. Янчев, е констатацията, че не може една лъжа да бъде поправена от лъжците. И затова в някаква степен голямата му заслуга е това, че той даде един отговор, който мисля, че много дълго време ще остане сред нас в гилдията и много се надявам да остане близък и особено до по-младите поколения, които не само бъркат Балтийските републики с Балканските, бъркат септември и май, те не знаят, че септември ще бъде май и никога няма и да го научат, може би за добро, но рано или късно трябва и за самите тях да се дават отговори на въпроси, които нас ни измъчват, а за тях тези отговори са задължителни, за да могат да си обяснят света, в който живеят“, каза проф. Стоянович.

Проф. Милко Палангурски отбеляза, че с книгата се демитологизират много интерпретации на събитията от септември 1923 г., присъстващи в българската историография преди 1989 г. Митовете се борят само с документи, посочи проф. Палангурски, а конструкциите от партийно-политически аспект могат да бъдат демитологизирани само с истинските факти. Според проф. Палангурски чест на автора проф. Веселин Янчев е, че там, където има преминаване на границата от страна на армията, полицията и местните власти, той го е посочил абсолютно точно и на място. „Защото сблъсъкът го има, преминават се границите и от двете страни. По този начин картината става плътна“, отбеляза проф. Палангурски.

Той подчерта, че българската историческа наука се развива, върви напред и книгата е крачка напред в нашата историография и първата голяма демитологизация и че се радва, че в залата са хора, които не са отстъпвали от тези позиции и са успели да придвижат историографския процес напред, създали са нови тенденции и дискусии.

Според проф. Палангурски това изследване е събитие за него като книжно тяло и като историографско постижение. Той благодари на проф. Янчев за неговия професионализъм и упоритост.

Впечатленията си от книгата изказаха още колеги и гости на проф. Янчев – проф. Евгения Калинова, доц. Владимир Станев и доц. Светослав Живков от Историческия факултет на Софийския университет.

Проф. Веселин Янчев отбеляза в изказването си, че Софийският университет е територия на свободата и това е много вдъхновяващо и едновременно с това - много задължаващо. Той благодари на своите преподаватели, които са го учили да разчита единствено и само на документите и да се отнася критично към тях. Проф. Янчев се обърна и към всички свои колеги, приятели и съмишленици от Историческия факултет на Софийския университет, от Великотърновския университет, от Пловдивския университет, от Нов български университет, от Югозападния университет, с които години на ред са се срещали по различни научни форуми и са били ценни за него със своята съпричастност и съдействие.

Той отбеляза признателността си и към гилдията на архивистите и библиотекарите, които правят възможни тези научни изследвания. Проф. Янчев посочи още, че книгата не би била възможна без екипа на Университетското издателство, които в кратки срокове са извършили една отлична професионална работа. Той изказа своята благодарност към доц. Георги Вълчев – заместник-ректор на Алма матер, помогнал книгата да излезе в по-голям тираж от първоначално предвидения, на Милета Милчева, благодарение на която книгата е на нивото на езиковите и стилистични изисквания на съвременния български език, на доц. Мария Баръмова за цялостното оформление и предпечатната подготовка на книгата. Проф. Веселин Янчев благодари и на своето семейство – на съпругата, децата и брат си, които винаги са го подкрепяли.

Галерия

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар