Съобщения

Д-р Зозан Тархан получи наградата за най-добър млад учен на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за 2023 г.

Д-р Зозан Тархан получи наградата най-добър млад учен на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ за 2023 г. Тя завършва четири програми в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“: бакалавърска специалност „Археология“ (2016); паралелно следваните две магистърски програми: „Античност и средновековие“ (2018 с магистърска теза „Отношения и взаимодействия на Асирия с Урарту и Новохетските царства в епохата на Ашурназирпал II и Салманасар III (883–824 г. пр.Хр.)“) и „Археология“ (2019 с магистърска теза „Източно влияние в Елада през IX–VI в. пр.Хр.“); докторска програма „Стара история“ (2019 – 2021).

Семейната история и осъзнатото още в детството желание да се занимава с асириология, мотивира решението на Зозан Тархан да се запише веднага след завършване на гимназията за факултативната дисциплина „Акадски език и клинописно писмо“ към Центъра за източни езици и култури към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет, като впоследствие тя се оказва сред малцината завършили успешно този курс.

Фактът, че асириологията е световна наука, но без традиции за нейното изучаване и изследвания по нейната проблематика в България, определя решението на Зозан Тархан да търси възможности за специализации в различни международни академични центрове. Поради това, по време както на бакалавърската програма, така и на магистратурата, тя специализира по програмата „Еразъм+“ с цел обучение в Тракийския университет на Одрин, департаменти „Протоистория и археология на Предна Азия“ и „Класическа археология“ (септември 2015 – януари 2016), както и във Варшавския университет, департаменти „Археология на Древния Близък Изток“ и „Класическа археология“ (септември 2017 – февруари 2018). В резултат на тези специализации тя не само придобива широки познания за археологията на Древния Близък Изток и класическата археология, но с блестящото си представяне създава надеждни научни контакти и печели уважението на колегите в съответните институции към студентите на Софийския университет.

Като редовен докторант в програма „Стара история“ на Исторически факултет на Софийския университет Зозан Тархан осъществява поредната специализация по програмата „Еразъм+“. В този случай акцентът е върху филологическата подготовка, като в Департамент „Древни близкоизточния изследвания“ на Университет „Юлий Максимилиaн“ във Вюрцбург тя завършва успешно множество курсове по акадски език (различни диалекти) и клинописни текстове при проф. д-р Даниел Швемер, проф. д-р Клаус Амбос и доц. Далиа Шехата (октомври 2019 – юли 2020). Веднага след това (август – септември 2020) Тархан се възползва и от възможностите на програмата „Еразъм+“ с цел практика – в Департамент „Древни близкоизточния изследвания“ на Университет „Юлий Максимилиaн“ във Вюрцбург и в Martin von Wagner Museum на същия университет, където участва в авторитетен изследователски екип в подготовката на дигитални учебни материали за студенти в сферата на Древния Близък Изток и в провеждането на различни музейни инициативи.

По време на докторантурата Зозан Тархан е и двукратен стипендиант на Ryoichi Sasacawa Young Leaders Fellowship Fund Program (през 2020 и през 2021). През януари 2022 Зозан Тархан защитава дисертацията „Власт и идеология в Ранната новоасирийска империя (934–745 г. пр.Хр.)“ преди изтичането на тригодишния срок на докторантурата и придобива докторска степен.

Дисертационният труд е оценен високо от научното жури, което включва и асириолог със световно признание – д-р Клаус Амбос (професор в Университет „Юлий Максимилиaн“, Вюрцбург). Още през февруари 2022 дисертационният труд е публикуван в монографичен вид и се явява първото мащабно асириологично изследване върху историческото и културно развитие на Древна Асирия на български език. Предстои публикуването му и на английски език в чужбина.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар