Исторически факултет

Нова балканска история

Кирила Атанасова

Кирила Атанасова е докторант в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В своята дисертация тя изследва темата за политическата, социалната и културната роля на благотворителните фондации (вакъфи), които са основани от жените от османската династия на Балканите през ХVІ в. Нейните академични интереси са в областта на науките за социалния пол (gender studies), социалната история и история на жените на Балканите в османския и пост-османския период. Кирила Атанасова е била гост-изследовател/ стажант в Центъра за изследване на жените и пола към Университета „Кадир Хас“ (Kadir Has University Gender and Women’s Studies Research Center), както и в Университета „Коч“ в Истанбул, Турция. Към момента Атанасова участва в няколко изследователски проекта, сред които са „Дигитален архив на Зографската Света обител в СУ „Св. Климент Охридски“ и „Мрежи и механизми на влияние в регионалната икономика. Балканска и европейска контекстуализация на архивното наследство на братя Евлоги и Христо Георгиеви“.

Научни интереси

Социална история на Османската империя, История на съвременна Турция, История на жените, История на архитектурата (с фокус върху дейността на жените), Османско културно наследство и Изследвания на социалния пол (gender)
Електронна поща:

kirilaa@uni-sofia.bg

ОНС Доктор

Направление:
2.2. История и археология
990
(Нова и най-нова обща история - Общество и социални проблеми)
Период на докторантурата: 2017-2020

Тема на дисертациония труд

Жените от османската династия и техните вакъфи. Социална и културно-религиозна дейност на Балканите през XVI в.

Изследовател R1

Приемно време:

25А (Ректорат на СУ, Исторически факултет)

Телефон:

(02) 9308/ 378

Адрес:
Център за регионални изследвания и анализи (ЦРИА) към СУ „Св. Климент Охридски“
Биологически факултет
бул. „Драган Цанков” 8, стая 403 В
1164 София

Статус на докторанта

Отчислен с право на защита
  • Избрани публикации

    „Ролята на харема в политическия живот на Османската империя (ХVІ – ХVІІ в.). Случаите на Хюррем султан и Кьосем султан”. Времена, бр. 9 (април 2016): 70–78. (на български език)

    „Истанбулските кафенета на ХХ и ХХІ в. – между бунта, клюките и бизнеса”. Анамнеза 10: 2 (2015): 23–77. (на български език)

  • Участие в научни конференции

    Nachwuchskonferenz in GrazKonzepte und Methoden zur Erforschung für Frühneuzeit. Международна конференция, организирана от Университета в Грац, 24 – 26 юни 2021, Грац, Австроия.

    Islamic Heritage in Europe. Международно училище, организирано като част от COST (European Cooperation in Science and Technology) акцията “Islamic Legacy: Narratives East, West, South, North of the Mediterranean” (1350-1750)”, 14 – 16 януари 2020 г., Гранада и Кордоба, Испания

    Жените и мюсюлманите в Народна република България. Конференция, организира във връзка с проекта „Жените сред елита на турското население в България през втората половина на ХХ в.“, 11 декември 2019 г., СУ „Св. Климент Охридски“

    Съдбата на вакъфските имоти в България в условията на прехода от имперско към национално държавно управление. Конференция, организирана от екипа на проекта „Съдбата на вакъфските имоти в България в условията на прехода от имперско към национално държавно управление“, 11 октомври 2019 г., СУ „Св. Климент Охридски“, София, България

    Nachwuchskonferenz in SzegedKonzepte und Methoden zur Erforschung für Frühneuzeit. Международна конференция, организирана от Сегедския университет, Университета в Грац, Виенския университет и Залцбургския университет, 25 – 28 септември 2019, Сегед, Унгария

    Работилница по кодиране в XML (част ІІ), СУ „Св. Климент Охридски“, 06 – 07 октомври 2018 г., София, България

     

    Reading and analysing Ottoman manuscripts. Международно лятно училище, организирано от Анкарския университет за социални науки (ASBÜ) и други партньорски организации, 03 – 08 септември 2018, Анкара, Турция

    Encounters East/West: Byzantium – Ottoman Empire. Международна работилница, организирана от Централния институт за история на изкуството, 29 – 30 юни 2018, Мюнхен, Германия

    Работилница за кодиране в XML: Въведение в кодирането и редакторите на XML, организирано от УКХ „Алма Матер“ към СУ „Св. Климент Охридски“, 18 – 20 май 2018 г., София, България

    Историята между революцията и еволюцията. Ежегодни „Кюстендилски четения“, организирани от Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и РИМ – Кюстендил, 02 – 04 юни 2017, Кюстендил, България

    Коварство и предателство в историята. Ежегодни „Кюстендилски четения“, организирани от Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и РИМ – Кюстендил, 03 – 05 юни 2017, Кюстендил, България

    Urban Territory: Economic, Social, Architectural Aspects in Southeastern Europe, 15th – 19th centuries. Международен семинар, организиран от Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Национален университет Каподистрия – Атина, 13 май 2016, Атина, Гърция

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар