Исторически факултет

Нова балканска история
Проф. д.и.н. Иван Първев е специалист в областта на Новата балканска история. Неговите проучвания са в областта на Европейско-османски отношения (ХVI-XVIII век), Източният въпрос (XVIII-XIX век) и други.

Ръководител

Приемно време:

Вторник 14:00-16:00, каб. 25A

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 378

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Европейско-османски отношения, ХVI-XVIII век; История на Източния въпрос, XVIII-XIX век; Хабсбургско-османски отношения, XVIII-XX век; Германия и Югоизточна Европа, XVIII-XIX век.
  • Биография
    • 1975 – 1979 г. – Завършва 91-а немска езикова гимназия в София.
    • 1981 – 1986 г. – Следване в СУ „Св. Кл. Охридски“. Първа специалност „История“, втора – немска филология. Профил в Историческия факултет – „Балканска история“.
    • ноември 1986 г. – редовен асистент по балканска история в Катедрата по история на Византия и балканските народи към Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“.
    • октомври 1990 г. – старши асистент в същата катедра.
    • юни 1993 г. – официална защита на дисертацията „Османската империя в политиката на Хабсбургите, 1683-1739 г.“ пред Специализирания научен съвет по нова и най-нова история към ВАК. Научна степен: „Доктор по история на Софийския университет“.
    • ноември 1993 г. – главен асистент в същата катедра.
    • април 2001 г. – избран за доцент по Нова балканска история
    • октомври 2011 г. – доктор на историческите науки. Тема на дисертационния труд “Югоизточна Европа в немските политически списания от ХVIII век“
    • май 2017 г. – избран за професор по Нова балканска история
  • Административни длъжности
    • 2007-2015 г. – ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи”
  • Специализации
    • Германия (Саарбрюкен, Майнц, Берлин, Лайпциг, Бремен, Билефелд, Волфенбютел), Австрия (Виена) и Холандия (Амстердам) по линия на международни договори за научно сътрудничество на СУ, Германската служба за академичен обмен (DAAD), Австрийската служба за академичен обмен (ÖAD) и Фондация „Мелон“.
  • Членство в научни организации
  • Проекти
    • Иван Първев, ”Изграждане на Изследователски семинар ХVІІІ в. (Историческа секция)”, , Ръководител, 2011
    • Иван Първев, Университетски хуманитарен комплекс “Алма Матер”, Член, по Оперативна програма на ЕС „Развитие на човешките ресурси”, 2010
    • Иван Първев, Collegium Historicum – Програма за повишаване на научния капацитет на докторанти, пост – докторанти и млади учени в Историческия факултет на Софийския университет, Член, Оперативна програма на ЕС „Развитие на човешките ресурси” – Европейски социален фонд, 2009
    • Иван Първев, Проект за изработка на уеб сайт на специалността „Минало и съвремие на Югоизточна Европа, Ръководител, 2009
  • Публикации

    Книга

    • Иван Първев, Балканите и Източният въпрос (1688-1878), УИ “Св. Климент Охридски”, София
    • Maria Baramova, Grigor Boykov, Ivan Parvev, Bordering Early Modern Europe, ISBN:978-3-447-10402-9, Harrassowitz Verlag, Wiesbaden, Рецензирано, International
    • Maria Baramova, Grigor Boykov, Ivan Parvev, Bordering Early Modern Europe, Harrassowitz Verlag, Wiesbaden
    • Иван Първев, Мария Баръмова, Двувековният път на едно понятие. ”Балканският полуостров” (1808-2008), ISBN:978-954-07-3290-9, Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, София
    • Maria Baramova, Plamen Mitev, Ivan Parvev, Vania Racheva, Power and Influence in South-Eastern Europe, 16th-19th century, ISBN:978-3-643-90331-0, LiT Verlag , Münster-Berlin, Рецензирано, International
    • Vania Racheva, Ivan Parvev, Plamen Mitev, Maria Baramova, Power and Influence in South-Eastern Europe. 16th – 19th century. Eds. Maria Baramova, Plamen Mitev, Ivan Parvev, Vania Racheva. Berlin: Lit Verlag Dr. W. Hopf, 2010, 451 p., Lit Verlag Dr. W. Hopf, Berlin, Ref, Рецензирано, в сътрудничество с чуждестранни учени
    • Plamen Mitev, Ivan Parvev, Maria Baramova, Vania Racheva, Empires and Peninsulas. Southeastern Europe between Karlowitz and the Peace of Adrianople, 1699-1829, ISBN:978-3-643-10611-7, LiT Verlag , Münster-Berlin, Рецензирано, International
    • Plamen Mitev, Ivan Parvev, Maria Baramova, Vania Racheva, Empires and Peninsulas. Southeastern Europe between Karlowitz and the Peace of Adrianople, 1699-1829, Lit Verlag, Berlin
    • Vania Racheva, Ivan Parvev, Plamen Mitev, Maria Baramova, Еmpires and Peninsulas. Southeastern Europe between Karlowitz and the Pease of Adrianople, 1699–1829. Eds. Plamen Mitev, Ivan Parvev, Maria Baramova, Vania Racheva. Berlin: Lit Verlag Dr. W. Hopf, 2010, 280 p., Lit Verlag Dr. W. Hopf, Berlin, Ref, Рецензирано, в сътрудничество с чуждестранни учени
    • Ivan Parvev, Land in Sicht. Südosteuropa in den deutschen politischen Zeitschriften des 18. Jahrhunderts, von Zabern, Mainz
    • Иван Първев, Клио-гравитацията в международните отношения. Една интерпретационна теория на международните отношения, Кота АД, София
    • Иван Първев, Балканите между две империи. Хабсбургската монархия и османската държава, 1683-1739 г. , Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, София
    • Ivan Parvev, Habsburgs and Ottomans between Vienna and Belgrade, 1683-1739, East European monographs, no. 431, Boulder, Colorado
    • Иван Първев, Александър Батенберг. Дневник: Моите преживявания по време на войната срещу турците 1877/1978 г. , Христо Ботев , София

    Статия в научно списание

    • Ivan Parvev, Russland und die Orientalische Frage (1688–1878) Zwischen “Formal” und “Informal Power” auf dem Balkan (Russia and the Eastern Question (1688-1878) between “Formal” and “Informal Power” in the Balkans), BULGARIAN HISTORICAL REVIEW-REVUE BULGARE D HISTOIRE, issue:3-4, 2020, pages:3-21, ISSN (print):0204-8906, Ref
    • Ivan Parvev, „Following the Phases of the Moon“. Der Europa-Gedanke in Bulgarien, 1762-1939, Jahrbuch für Europäische Geschichte , том:5, 2004, стр.:113-141
    • Иван Първев, За честта на хабсбургския пагон. Загубата на Ниш и екзекуцията на генарал Доксат през 1738 г., Балканистичен форум, том:1-2-3, 2001, стр.:136-144
    • Иван Първев, Български следи в Свещената Римска империя на германската нация през XVIII в. Из активността на балканските търговци в Саксония, Балканистичен форум, том:4, 1997, стр.:31-39
    • Иван Първев, „Третият пореден опит“ в османското завоевание на Югоизточна Европа, 1354 – 1606 г., Минало, том:1, 1996, стр.:22-28
    • Иван Първев, Османското в османската династия, История, том:3, 1995, стр.:44-53
    • Иван Първев, Източният въпрос – определение и начало, Минало, том:1, 1994, стр.:27-38
    • Иван Първев, Между кралски амбиции и християнска солидарност. Бавария в хабсбургско- османските войни, 1683-1718 г. , Балканистичен форум , том:3, 1994, стр.:130-143
    • Ivan Parvev, Unbedeutend oder unterschätzt: die Orthodoxe Kirche in der osmanischen Politik der Habsburger, 1774-1775. , Балканистичен форум, том:2, 1993, стр.:37-46
    • Иван Първев, Траяна Ценова, Един съд от Чипровци, свързан с благородническия род Шонборн (края на XVII – началото на XVIII век), Известия на музеите в Северозападна България, том:20, 1993, стр.:61-76
    • Иван Първев, Хабсбургите и Османската империя в края на XVII в. Конфликтът от 1683-1699 г., Исторически преглед, том:1, 1993, стр.:3-20
    • Ivan Parvev, Die bulgarischen und die griechischen Länder in der Balkanpolitik der Habsburger, Ende des 17.-18. Jh. , Etudes balkaniques , том:2, 1992, стр.:59-66
    • Ivan Parvev, Russia, Orthodoxy in the Ottoman Empire and the Peace of Kuchuk Kainardja 1774, Bulgarian Historical Review , том:1, 1990, стр.:20-30, Ref, Web of Science
    • Иван Първев, Османската империя в Европейската система от държави, началото на XVI – XVIII в., Векове, том:3, 1990, стр.:36-47
    • Ivan Parvev, Der Aufstand von Čiprovci (1688) und die Wiener Archive, Mitteilungen des Bulgarischen Forschungsinstitutes in Österreich, том:2, 1988, стр.:63-76
    • Ivan Parvev, Die 28. Internationale Universitätswoche in Tutzing (BRD), Bulgarian Historical Review , том:2, 1988, стр.:123-125, Ref, Web of Science
    • Ivan Parvev, Mitteilungen des Bulgarischen Forschungsinstitutes in Österreich, Bulgarian Historical Review , том:4, 1988, стр.:99-101, Ref, Web of Science
    • Иван Първев, Австро-Унгария и българската балканска политика, юни-август 1913 г. , Студентски проучвания. Софийски университет. Исторически факултет, том:6, 1984, стр.:210-239

    Статия в поредица

    Статия в сборник (на конференция и др.)

    • Ivan Parvev, Geopolitics of the Eastern Question (1688-1918), Re-Imaging the Balkans. How to Think and Teach a Region. Festschrift in Honor of Maria N. Todorova, editor/s:Augusta Dimou, Theodora Dragostinova, Veneta Ivanova, Publisher:De Gruyter Oldenbourg, 2023, pages:25-33, ISBN:978-3-11-116642-1, Web of Science
    • Maria Baramova, Ivan Parvev, Plamen Mitev, Ivaylo Naydenov, Regional Networks in Context: Introduction, Regional Networks in Context Economy and Trade in the Lower Danube Balkans of the 19th Century., editor/s:Maria Baramova, Plamen Mitev, Ivan Parvev , Publisher:LiT Verlag, 2023, pages:9-19, ISBN:978-3-643-91439-2
    • Ivan Parvev, „There is no place where espionage is not used”. Habsburg Spy Networking in the Ottoman Empire, 1689-1714., Social Networking in South-Eastern Europe, 15th-19th Century., editor/s:Maria BARAMOVA, Grigor BOYKOV, Ivan PARVEV, Publisher:Berlin, LIT Verlag, 2021, pages:165-178
    • Ivan Parvev, Die fast vergessene Monarchie. Österreich als Teil der historischen Erinnerung in Bulgarien (17.-19. Jh.). , Der Donauraum als Zivilisationsbrücke. Österreich und der Balkan. Perspektiven aus der Literatur- und Geschichtswissenschaft., editor/s:Maria ENDREVA, Alexandra PREITSCHKOPF, Maria BARAMOVA, Ivan PARVEV, Publisher:Würzburg, Königshausen & Neumann, 2020, pages:7-15
    • Иван Първев, Един австрийски поглед върху България и българите от средата на XIX в., Предизвикателството: съвременна българска история. Сборник с изследвания в чест на проф. д-р Евгения Калинова., редактор/и:Искра Баева, Румяна Маринова-Христиди, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2020, стр.:429-436
    • Ivan Parvev, Südosteuropa im Spannungsfeld zwischen Wien und Moskau/ St. Petersburg (1699-1718)., Die Flucht des Thronfolgers Aleksej: Krise in der „Balance of Power“ und den österreichisch-russischen Beziehungen am Anfang des 18. Jahrhunderts., editor/s:Iskra Schwarcz, Publisher:Berlin, LIT Verlag, 2019, pages:133-142
    • Ivan Parvev, Ulrich Jasper Seetzen und seine Reise von Wien nach Konstantinopel (1802)., Die Orientreise Ulrich Jasper Seetzen und die Wissenschaften., editor/s:Detlef Haberland, Publisher:Oldenburg, Isensee Verlag, 2019, pages:147-159
    • Иван Първев, Борьба за мировое господство и Восточный кризис (1875-1878)., Славяне и Россия: Россия, Болгария, Балканы. Проблемы воины и мира. XVIII-XXI вв. (Мифы и реальность). Сб. статей., editor/s:К. В. Никифоров, Publisher:Москва, Институт славяноведении РАН, 2019, pages:137-147
    • Иван Първев, Дипломати от кариерата, кариера на дипломати. Германските генерални консули в София (1879-1887)., Централна Европа и Балканите, XIX-XX век. Сборник в памет на проф. Милчо Лалков., редактор/и:Иван Първев, Наум Кайчев, Мария Баръмова, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2019, стр.:93-102
    • Иван Първев, „От императорската армия в България се съобщава…“ Хабсбургската крепост Видин в периодичния печат на Свещената Римска империя, 1689-1690 г., Изследвания и материали за Видин и региона., редактор/и:Пламен Митев, Ваня Рачева, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:347-371
    • Ivan Parvev, Pax Austriaca auf dem Balkan. Das Gutachten Graf Jörgers über die kaiserlichen Kriegs- und Friedensziele in Südosteuropa (1689)., Theatrum Belli – Theatrum Pacis. Konflikte und Konfliktregelungen im frühneuzeitlichen Europa. Festschrift für Heinz Duchhardt zu seinem 75. Geburtstag., editor/s:Irene Dingel, Johannes Paulmann, Matthias Schnettger und Martin Wrede, Publisher:Göttingen, Vandenhoeck & Ruprecht, 2018, pages:163-178, Ref
    • Ivan Parvev, „Wenn hinten, weit, in der Türkei, die Völker aufeinander schlagen“. Das Räsonieren über die Türkenkriege in deutschsprachigen historisch-politischen Zeitschriften., Die Türkenkriege des 18. Jahrhunderts. Wahrnehmen – Wissen – Erinnern. Regensburg 2017, editor/s:Wolfgang ZIMMERMANN, Josef WOLF (eds), Publisher:Schnell & Schneider , 2017, pages:161-174
    • Иван Първев, Природни граници или граници на природата. Географският фактор в балканската политика на Виена и Санкт Петербург (1804-1878), Империи, граници, политики (XIX – началото на XX век). Сборник с материали от международна научна конференция, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. , редактор/и:Пламен МИТЕВ, Ваня РАЧЕВА , издателство:Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 2016, стр.:129-138
    • Иван Първев, Съюзното споразумение между Екатерина II и Йосиф II от 1781 г., Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на професор Мария Радева., редактор/и:Георги ЯКИМОВ, издателство:Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 2016, стр.:265-270
    • Ivan Parvev, Between „Europe“ and „Non-Europe“. The Balkans in the Plans for Peace and European Unity in the Sixteenth-Eighteenth Centuries, Bordering Early Modern Europe, редактор/и:Maria BARAMOVA, Grigor BOYKOV, Ivan PARVEV , издателство:Harrassowitz Verlag, 2015, стр.:15-20
    • Ivan Parvev, Southeastern Europe from Within: Balkan Studies at the University of Sofia, 1989-2010. Challenge and Perspectives, Southeast European Studies in a Globalizing World, редактор/и:Christian PROMITZER, Siegfried GRUBER, Harald HEPPNER , издателство:Berlin, 2014, стр.:161-169
    • Иван Първев, Едно неочаквано ”бащинство”. Аугуст Цойне и неговият ”Балкански полуостров”., Двувековният път на едно понятие. ”Балканският полуостров” (1808-2008), редактор/и:Иван ПЪРВЕВ, Мария БАРЪМОВА , издателство:Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 2014, стр.:9-18
    • Иван Първев, Знак от небесата и воля на всевишния. Завладяването на Константинопол (1453 г.) и обсадата на Виена (1683 г.). , Realia Byzantino-Balcanica. Сборник в чест на 60-годишнината на професор Христо Матанов, издателство:Тангра Таннакра , 2014, стр.:522-531
    • Ivan Parvev, „Enemy Mine“. Das osmanische Feindbild und seine Wandlung in der Habsburgermonarchie der späten Frühneuzeit, Frieden und Konfliktmanagement in interkulturellen Räumen: das Osmanische Reich und die Habsburgermonarchie in der Frühen Neuzeit., редактор/и:Arno SROHMEYER, Norbert SPANNENBERGER, Robert PECH , издателство:Franz Steiner Verlag, Stuttgart , 2013, стр.:371-384
    • Иван Първев, Османското завоевание на Балканите и идеята за европейска държавност XIV-XVIII в., Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишния юбилей на проф. д-т Искра Баева, редактор/и:Евгения Калинова, издателство:Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 2011, стр.:214-219
    • Ivan Parvev, Ein Kind, das nervt. Bulgarien in der Politik Bismarcks, 1878-1887, Kulturtransfer und Kulturkonflikt, редактор/и:Mark ARENHÖVEL, Maja RAZBOJNIKOVA-FRATEVA, Hans-Gerd WINTE, издателство:Dresden: Thelem , 2010, стр.:123-140
    • Иван Първев, “Православният кръст” на реалната политика. Руските манифести за обявяване на война на Османската империя, 1768-1877 г., Толерантният националист. Паметен сборник от приятелите на Стайко Трифонов, с който искаме да отбележим 10-та годишнина от смъртта му и да припомним 60-та годишнина от раждането му. , издателство:София, 2009, стр.:63-74
    • Ivan Parvev, Deutschland und das Problem der staatlichen Wiedergründung Bulgariens vom 16. bis zum 19. Jahrhundert, Sofioter Perspektiven auf Deutschland und Bulgarien. Studien zu Wirtschaft, Politik, Geschichte, Medien und Kultur, редактор/и:Jürgen PLÖHN , издателство:Berlin, 2006, стр.:23-39
    • Иван Първев, Информационните технологии и българската историческа наука в зората на ХХI век., Предизвикателствата на промяната. Национална научна конференция. София, 10-11 ноември 2004 г. , редактор/и:Искра БАЕВА и Пламен МИТЕВ, издателство:София, 2006, стр.:402-408
    • Иван Първев, Мустафа Алиоглу или Лудвиг Щайнман. Жизненият път на един офицер от пруската армия през ХVIII в., Studia In Honorem Professoris Virginiae Paskaleva / Bulgarian Historical Review 1-2 , издателство:Sofia, 2006, стр.:446-453, Ref, Web of Science
    • Иван Първев, Предложение и контрапредложение. Един австро-унгарски проект за ревизия на Сан Стефанския договор от 1878 г., Учител на учителите. Юбилеен сборник в чест на професор Йордан Шопов, редактор/и:Мария Радева, издателство:София, 2006, стр.:103-114
    • Ivan Parvev, „Du, glückliches Österreich, verhandle“. Militär versus Diplomatie in der habsburgischen Südosteuropa-Politik, 1739-1878., Das Osmanische Reich un die Habsburger Monarchie. Akten des internationalen Kongresses zum 150-jährigen Bestehen des Instituts für Österreichische Geschichtsforschung. Wien, 22.-25. September 2004. , редактор/и:Marlene KURZ, Martin SCHEUTZ, Karl VOCELKA und Thomas WINKELBAUER, издателство:Wien-München , 2005, стр.:539-550
    • Иван Първев, Геополитика и дипломация. Никлас Спайкмън и американската външна политика след Втората световна война, Надежди разочарования в историята. Сборник в памет на професор Милчо Лалков, издателство:Благоевград, 2005, стр.:459-466
    • Иван Първев, Българите в най-старата запазена европейска печатна книга от средата на ХV в., Civitas divino-humana. In honorem annorum LX Georgii Bakalov, издателство:София, 2004, стр.:683-692
    • Иван Първев, Югоизточна Европа в политическата публицистика на Свещената Римска империя (1700-1789), Иронията на историка. Професор Милчо Лалков, издателство:София, 2004, стр.:291-302
    • Иван Първев, Да бъде или да не бъде. Размисли за деосманизацията на Югоизточна Европа през 1789., Модерността вчера и днес, издателство:София, 2003, стр.:47-60
    • Иван Първев, През две морета в трето. Един холандски поглед върху османската държавност от началото на XVIII в., Балкански щрихи в европейското минало, издателство:София, 2001, стр.:45-71
    • Иван Първев, „Източен въпрос“ и „Балкански полуостров. Между традиция и историческа прецизност., Модерният историк. Въображение, информираност, поколения. Сборникът се посвещава на 60-годишнината на проф. д-р ист. н. Андрей Лазаров Пантев, издателство:София, 1999, стр.:251-269
    • Иван Първев, „Източна империя“ без имперска столица. Константинопол в политиката на Хабсбургите, XVI-XVIII в., Дарове и съкровища. Духовна приемственост на Балканите., издателство:Благоевград, 1998, стр.:293-305
    • Ivan Parvev, Die Habsburger auf dem Balkan, 1688-1690., Aвстро-турската воjна 1683-1699 година со посебен осврт на Карпошовото востание во Македониja (Maтериjали од Научниот собир одржан оі 5-7 октомври 1990 година во Кратово и Охрид)., издателство:Скопjе , 1997, стр.:61-82
    • Иван Първев, „Другият“ Георги Кастриоти-Скендербег (1405-1468), Другият в историята. Сборник от материалите на научната конференция 7-9 май 1992 г., гр. Кюстендил, издателство:Кюстендил, 1996, стр.:8-22
    • Иван Първев, Личността на хабсбургския пълководец в балканските военни кампании 1689-1739 г., Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята., издателство:София, 1995, стр.:25-40
    • Иван Първев, Хабсбургският „вариант“ за Балканите XVI-XVIII в., Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята., издателство:София, 1995, стр.:130-144
    • Иван Първев, Християнската коалиция срещу османците през XV в. Типология и степен на ефектиивност, Сборник материали от международната научна конференция „Културни, исторически и етнополитически отношения между християнството и исляма на Балканите XIV-XV в.“ Варна, 2-3 юли 1994 г. , издателство:София, 1995, стр.:102-111
    • Иван Първев, Балканите и войната на „Свещената коалиция“ срещу Османската империя вкрая на XVII в., Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от XIV-XVIII век. Международна научна конференция, Велико Търново, 20-22 май 1987 година., издателство:Велико Търново, 1992, стр.:268-277
    • Иван Първев, Конгресът в Немиров (1737) и възникването на Източния въпрос., Кризата в историческото развитие, издателство:София, 1991, стр.:61-87
    • Ivan Parvev, Die Position des Osmanischen Reiches im europäischen Staatensystem, Anfang des 16. – 18. Jh., Sixième congres international d’études du Sud-est européen. Sofia, 30.VIII. – 5.IX.1989. Résumes des communications. Histoire, 1., издателство:Sofia, 1989, стр.:221-222
    • Иван Първев, Римската курия и въпросът за владетелската титулатура на Симеон (893-927), II. Международен конгрес по българистика. Доклади 23. Млади българисти. Колоквиум., издателство:София, 1989, стр.:445-455
    • Ivan Parvev, Ferdinand und die Balkanpolitik der Großmächte (1887-1896)., Aspects of the Eastern Question, редактор/и:Maria Todorova , издателство:Sofia, 1986, стр.:89-103

    Статия в научно списание

    • Ivan Parvev, Russland und die Orientalische Frage (1688–1878) Zwischen “Formal” und “Informal Power” auf dem Balkan (Russia and the Eastern Question (1688-1878) between “Formal” and “Informal Power” in the Balkans), BULGARIAN HISTORICAL REVIEW-REVUE BULGARE D HISTOIRE, issue:3-4, 2020, pages:3-21, ISSN (print):0204-8906, Ref
    • Ivan Parvev, „Following the Phases of the Moon“. Der Europa-Gedanke in Bulgarien, 1762-1939, Jahrbuch für Europäische Geschichte , том:5, 2004, стр.:113-141
    • Иван Първев, За честта на хабсбургския пагон. Загубата на Ниш и екзекуцията на генарал Доксат през 1738 г., Балканистичен форум, том:1-2-3, 2001, стр.:136-144
    • Иван Първев, Български следи в Свещената Римска империя на германската нация през XVIII в. Из активността на балканските търговци в Саксония, Балканистичен форум, том:4, 1997, стр.:31-39
    • Иван Първев, „Третият пореден опит“ в османското завоевание на Югоизточна Европа, 1354 – 1606 г., Минало, том:1, 1996, стр.:22-28
    • Иван Първев, Османското в османската династия, История, том:3, 1995, стр.:44-53
    • Иван Първев, Източният въпрос – определение и начало, Минало, том:1, 1994, стр.:27-38
    • Иван Първев, Между кралски амбиции и християнска солидарност. Бавария в хабсбургско- османските войни, 1683-1718 г. , Балканистичен форум , том:3, 1994, стр.:130-143
    • Ivan Parvev, Unbedeutend oder unterschätzt: die Orthodoxe Kirche in der osmanischen Politik der Habsburger, 1774-1775. , Балканистичен форум, том:2, 1993, стр.:37-46
    • Иван Първев, Траяна Ценова, Един съд от Чипровци, свързан с благородническия род Шонборн (края на XVII – началото на XVIII век), Известия на музеите в Северозападна България, том:20, 1993, стр.:61-76
    • Иван Първев, Хабсбургите и Османската империя в края на XVII в. Конфликтът от 1683-1699 г., Исторически преглед, том:1, 1993, стр.:3-20
    • Ivan Parvev, Die bulgarischen und die griechischen Länder in der Balkanpolitik der Habsburger, Ende des 17.-18. Jh. , Etudes balkaniques , том:2, 1992, стр.:59-66
    • Ivan Parvev, Russia, Orthodoxy in the Ottoman Empire and the Peace of Kuchuk Kainardja 1774, Bulgarian Historical Review , том:1, 1990, стр.:20-30, Ref, Web of Science
    • Иван Първев, Османската империя в Европейската система от държави, началото на XVI – XVIII в., Векове, том:3, 1990, стр.:36-47
    • Ivan Parvev, Der Aufstand von Čiprovci (1688) und die Wiener Archive, Mitteilungen des Bulgarischen Forschungsinstitutes in Österreich, том:2, 1988, стр.:63-76
    • Ivan Parvev, Die 28. Internationale Universitätswoche in Tutzing (BRD), Bulgarian Historical Review , том:2, 1988, стр.:123-125, Ref, Web of Science
    • Ivan Parvev, Mitteilungen des Bulgarischen Forschungsinstitutes in Österreich, Bulgarian Historical Review , том:4, 1988, стр.:99-101, Ref, Web of Science
    • Иван Първев, Австро-Унгария и българската балканска политика, юни-август 1913 г. , Студентски проучвания. Софийски университет. Исторически факултет, том:6, 1984, стр.:210-239

    Статия в сборник (на конференция и др.)

    • Ivan Parvev, Geopolitics of the Eastern Question (1688-1918), Re-Imaging the Balkans. How to Think and Teach a Region. Festschrift in Honor of Maria N. Todorova, editor/s:Augusta Dimou, Theodora Dragostinova, Veneta Ivanova, Publisher:De Gruyter Oldenbourg, 2023, pages:25-33, ISBN:978-3-11-116642-1, Web of Science
    • Maria Baramova, Ivan Parvev, Plamen Mitev, Ivaylo Naydenov, Regional Networks in Context: Introduction, Regional Networks in Context Economy and Trade in the Lower Danube Balkans of the 19th Century., editor/s:Maria Baramova, Plamen Mitev, Ivan Parvev , Publisher:LiT Verlag, 2023, pages:9-19, ISBN:978-3-643-91439-2
    • Ivan Parvev, „There is no place where espionage is not used”. Habsburg Spy Networking in the Ottoman Empire, 1689-1714., Social Networking in South-Eastern Europe, 15th-19th Century., editor/s:Maria BARAMOVA, Grigor BOYKOV, Ivan PARVEV, Publisher:Berlin, LIT Verlag, 2021, pages:165-178
    • Ivan Parvev, Die fast vergessene Monarchie. Österreich als Teil der historischen Erinnerung in Bulgarien (17.-19. Jh.). , Der Donauraum als Zivilisationsbrücke. Österreich und der Balkan. Perspektiven aus der Literatur- und Geschichtswissenschaft., editor/s:Maria ENDREVA, Alexandra PREITSCHKOPF, Maria BARAMOVA, Ivan PARVEV, Publisher:Würzburg, Königshausen & Neumann, 2020, pages:7-15
    • Иван Първев, Един австрийски поглед върху България и българите от средата на XIX в., Предизвикателството: съвременна българска история. Сборник с изследвания в чест на проф. д-р Евгения Калинова., редактор/и:Искра Баева, Румяна Маринова-Христиди, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2020, стр.:429-436
    • Ivan Parvev, Südosteuropa im Spannungsfeld zwischen Wien und Moskau/ St. Petersburg (1699-1718)., Die Flucht des Thronfolgers Aleksej: Krise in der „Balance of Power“ und den österreichisch-russischen Beziehungen am Anfang des 18. Jahrhunderts., editor/s:Iskra Schwarcz, Publisher:Berlin, LIT Verlag, 2019, pages:133-142
    • Ivan Parvev, Ulrich Jasper Seetzen und seine Reise von Wien nach Konstantinopel (1802)., Die Orientreise Ulrich Jasper Seetzen und die Wissenschaften., editor/s:Detlef Haberland, Publisher:Oldenburg, Isensee Verlag, 2019, pages:147-159
    • Иван Първев, Борьба за мировое господство и Восточный кризис (1875-1878)., Славяне и Россия: Россия, Болгария, Балканы. Проблемы воины и мира. XVIII-XXI вв. (Мифы и реальность). Сб. статей., editor/s:К. В. Никифоров, Publisher:Москва, Институт славяноведении РАН, 2019, pages:137-147
    • Иван Първев, Дипломати от кариерата, кариера на дипломати. Германските генерални консули в София (1879-1887)., Централна Европа и Балканите, XIX-XX век. Сборник в памет на проф. Милчо Лалков., редактор/и:Иван Първев, Наум Кайчев, Мария Баръмова, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2019, стр.:93-102
    • Иван Първев, „От императорската армия в България се съобщава…“ Хабсбургската крепост Видин в периодичния печат на Свещената Римска империя, 1689-1690 г., Изследвания и материали за Видин и региона., редактор/и:Пламен Митев, Ваня Рачева, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:347-371
    • Ivan Parvev, Pax Austriaca auf dem Balkan. Das Gutachten Graf Jörgers über die kaiserlichen Kriegs- und Friedensziele in Südosteuropa (1689)., Theatrum Belli – Theatrum Pacis. Konflikte und Konfliktregelungen im frühneuzeitlichen Europa. Festschrift für Heinz Duchhardt zu seinem 75. Geburtstag., editor/s:Irene Dingel, Johannes Paulmann, Matthias Schnettger und Martin Wrede, Publisher:Göttingen, Vandenhoeck & Ruprecht, 2018, pages:163-178, Ref
    • Ivan Parvev, „Wenn hinten, weit, in der Türkei, die Völker aufeinander schlagen“. Das Räsonieren über die Türkenkriege in deutschsprachigen historisch-politischen Zeitschriften., Die Türkenkriege des 18. Jahrhunderts. Wahrnehmen – Wissen – Erinnern. Regensburg 2017, editor/s:Wolfgang ZIMMERMANN, Josef WOLF (eds), Publisher:Schnell & Schneider , 2017, pages:161-174
    • Иван Първев, Природни граници или граници на природата. Географският фактор в балканската политика на Виена и Санкт Петербург (1804-1878), Империи, граници, политики (XIX – началото на XX век). Сборник с материали от международна научна конференция, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. , редактор/и:Пламен МИТЕВ, Ваня РАЧЕВА , издателство:Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 2016, стр.:129-138
    • Иван Първев, Съюзното споразумение между Екатерина II и Йосиф II от 1781 г., Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на професор Мария Радева., редактор/и:Георги ЯКИМОВ, издателство:Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 2016, стр.:265-270
    • Ivan Parvev, Between „Europe“ and „Non-Europe“. The Balkans in the Plans for Peace and European Unity in the Sixteenth-Eighteenth Centuries, Bordering Early Modern Europe, редактор/и:Maria BARAMOVA, Grigor BOYKOV, Ivan PARVEV , издателство:Harrassowitz Verlag, 2015, стр.:15-20
    • Ivan Parvev, Southeastern Europe from Within: Balkan Studies at the University of Sofia, 1989-2010. Challenge and Perspectives, Southeast European Studies in a Globalizing World, редактор/и:Christian PROMITZER, Siegfried GRUBER, Harald HEPPNER , издателство:Berlin, 2014, стр.:161-169
    • Иван Първев, Едно неочаквано ”бащинство”. Аугуст Цойне и неговият ”Балкански полуостров”., Двувековният път на едно понятие. ”Балканският полуостров” (1808-2008), редактор/и:Иван ПЪРВЕВ, Мария БАРЪМОВА , издателство:Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 2014, стр.:9-18
    • Иван Първев, Знак от небесата и воля на всевишния. Завладяването на Константинопол (1453 г.) и обсадата на Виена (1683 г.). , Realia Byzantino-Balcanica. Сборник в чест на 60-годишнината на професор Христо Матанов, издателство:Тангра Таннакра , 2014, стр.:522-531
    • Ivan Parvev, „Enemy Mine“. Das osmanische Feindbild und seine Wandlung in der Habsburgermonarchie der späten Frühneuzeit, Frieden und Konfliktmanagement in interkulturellen Räumen: das Osmanische Reich und die Habsburgermonarchie in der Frühen Neuzeit., редактор/и:Arno SROHMEYER, Norbert SPANNENBERGER, Robert PECH , издателство:Franz Steiner Verlag, Stuttgart , 2013, стр.:371-384
    • Иван Първев, Османското завоевание на Балканите и идеята за европейска държавност XIV-XVIII в., Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишния юбилей на проф. д-т Искра Баева, редактор/и:Евгения Калинова, издателство:Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 2011, стр.:214-219
    • Ivan Parvev, Ein Kind, das nervt. Bulgarien in der Politik Bismarcks, 1878-1887, Kulturtransfer und Kulturkonflikt, редактор/и:Mark ARENHÖVEL, Maja RAZBOJNIKOVA-FRATEVA, Hans-Gerd WINTE, издателство:Dresden: Thelem , 2010, стр.:123-140
    • Иван Първев, “Православният кръст” на реалната политика. Руските манифести за обявяване на война на Османската империя, 1768-1877 г., Толерантният националист. Паметен сборник от приятелите на Стайко Трифонов, с който искаме да отбележим 10-та годишнина от смъртта му и да припомним 60-та годишнина от раждането му. , издателство:София, 2009, стр.:63-74
    • Ivan Parvev, Deutschland und das Problem der staatlichen Wiedergründung Bulgariens vom 16. bis zum 19. Jahrhundert, Sofioter Perspektiven auf Deutschland und Bulgarien. Studien zu Wirtschaft, Politik, Geschichte, Medien und Kultur, редактор/и:Jürgen PLÖHN , издателство:Berlin, 2006, стр.:23-39
    • Иван Първев, Информационните технологии и българската историческа наука в зората на ХХI век., Предизвикателствата на промяната. Национална научна конференция. София, 10-11 ноември 2004 г. , редактор/и:Искра БАЕВА и Пламен МИТЕВ, издателство:София, 2006, стр.:402-408
    • Иван Първев, Мустафа Алиоглу или Лудвиг Щайнман. Жизненият път на един офицер от пруската армия през ХVIII в., Studia In Honorem Professoris Virginiae Paskaleva / Bulgarian Historical Review 1-2 , издателство:Sofia, 2006, стр.:446-453, Ref, Web of Science
    • Иван Първев, Предложение и контрапредложение. Един австро-унгарски проект за ревизия на Сан Стефанския договор от 1878 г., Учител на учителите. Юбилеен сборник в чест на професор Йордан Шопов, редактор/и:Мария Радева, издателство:София, 2006, стр.:103-114
    • Ivan Parvev, „Du, glückliches Österreich, verhandle“. Militär versus Diplomatie in der habsburgischen Südosteuropa-Politik, 1739-1878., Das Osmanische Reich un die Habsburger Monarchie. Akten des internationalen Kongresses zum 150-jährigen Bestehen des Instituts für Österreichische Geschichtsforschung. Wien, 22.-25. September 2004. , редактор/и:Marlene KURZ, Martin SCHEUTZ, Karl VOCELKA und Thomas WINKELBAUER, издателство:Wien-München , 2005, стр.:539-550
    • Иван Първев, Геополитика и дипломация. Никлас Спайкмън и американската външна политика след Втората световна война, Надежди разочарования в историята. Сборник в памет на професор Милчо Лалков, издателство:Благоевград, 2005, стр.:459-466
    • Иван Първев, Българите в най-старата запазена европейска печатна книга от средата на ХV в., Civitas divino-humana. In honorem annorum LX Georgii Bakalov, издателство:София, 2004, стр.:683-692
    • Иван Първев, Югоизточна Европа в политическата публицистика на Свещената Римска империя (1700-1789), Иронията на историка. Професор Милчо Лалков, издателство:София, 2004, стр.:291-302
    • Иван Първев, Да бъде или да не бъде. Размисли за деосманизацията на Югоизточна Европа през 1789., Модерността вчера и днес, издателство:София, 2003, стр.:47-60
    • Иван Първев, През две морета в трето. Един холандски поглед върху османската държавност от началото на XVIII в., Балкански щрихи в европейското минало, издателство:София, 2001, стр.:45-71
    • Иван Първев, „Източна империя“ без имперска столица. Константинопол в политиката на Хабсбургите, XVI-XVIII в., Дарове и съкровища. Духовна приемственост на Балканите., издателство:Благоевград, 1998, стр.:293-305
    • Ivan Parvev, Die Habsburger auf dem Balkan, 1688-1690., Aвстро-турската воjна 1683-1699 година со посебен осврт на Карпошовото востание во Македониja (Maтериjали од Научниот собир одржан оі 5-7 октомври 1990 година во Кратово и Охрид)., издателство:Скопjе , 1997, стр.:61-82
    • Иван Първев, „Другият“ Георги Кастриоти-Скендербег (1405-1468), Другият в историята. Сборник от материалите на научната конференция 7-9 май 1992 г., гр. Кюстендил, издателство:Кюстендил, 1996, стр.:8-22
    • Иван Първев, Личността на хабсбургския пълководец в балканските военни кампании 1689-1739 г., Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята., издателство:София, 1995, стр.:25-40
    • Иван Първев, Хабсбургският „вариант“ за Балканите XVI-XVIII в., Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята., издателство:София, 1995, стр.:130-144
    • Иван Първев, Християнската коалиция срещу османците през XV в. Типология и степен на ефектиивност, Сборник материали от международната научна конференция „Културни, исторически и етнополитически отношения между християнството и исляма на Балканите XIV-XV в.“ Варна, 2-3 юли 1994 г. , издателство:София, 1995, стр.:102-111
    • Иван Първев, Балканите и войната на „Свещената коалиция“ срещу Османската империя вкрая на XVII в., Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от XIV-XVIII век. Международна научна конференция, Велико Търново, 20-22 май 1987 година., издателство:Велико Търново, 1992, стр.:268-277
    • Иван Първев, Конгресът в Немиров (1737) и възникването на Източния въпрос., Кризата в историческото развитие, издателство:София, 1991, стр.:61-87
    • Ivan Parvev, Die Position des Osmanischen Reiches im europäischen Staatensystem, Anfang des 16. – 18. Jh., Sixième congres international d’études du Sud-est européen. Sofia, 30.VIII. – 5.IX.1989. Résumes des communications. Histoire, 1., издателство:Sofia, 1989, стр.:221-222
    • Иван Първев, Римската курия и въпросът за владетелската титулатура на Симеон (893-927), II. Международен конгрес по българистика. Доклади 23. Млади българисти. Колоквиум., издателство:София, 1989, стр.:445-455
    • Ivan Parvev, Ferdinand und die Balkanpolitik der Großmächte (1887-1896)., Aspects of the Eastern Question, редактор/и:Maria Todorova , издателство:Sofia, 1986, стр.:89-103

     

Учебни дисциплини

Научно ръководство на докторанти

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар