Дакова 2014: Дакова, Н. Три специфични вотивни релефа от българските земи, свързани с култа към Митра. ̶ В: Сборник с доклади от международна научна конференция “Иран и Балканите в огледалото на историята (минало, настояще и перспективи)”. София, 28-29 май 2013.
Дакова 2015: Дакова, Н. Вотивни релефи на бог Митра от територията на България (обща характеристика). ̶ В: Сборник с доклади от международна научна конференция “Иран и България в огледалото на историята (минало, настояще, перспективи)”. София, 17-ти май 2011.
17.05.2011 г. Международна научна конференция “Иран и България в огледалото на историята (минало, настояще, перспективи)”. По случай 114-тата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Иран, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, София: Участие с доклад: „Вотивни релефи на бог Митра от територията на България (обща характеристика)“.
28-29.05.2013 г. Международна научна конференция “Иран и Балканите в огледалото на историята (минало, настояще и перспективи)”. По повод 125 год. от учредяването на СУ „Св. Климент Охридски“ и 20 год. от създаването на спец. „Иранистика“, СУ “Св. Климент Охридски”, София: Участие с доклад на тема: „Три специфични вотивни релефа от българските земи, свързани с култа към Митра“.
24-29.06.2021 г. Научна конференция „Траките ̶ дух и материя“, Пловдив, „Тракарт“. Участие с доклад на тема: „Паметници на бог Митра от територията на Филипопол“ (под печат).
11-12.05.2023 г. Първа национална конференция по Тракология “Геополитика и социум в Древна Тракия“, организирана от Институт за Балканистика с Център по Тракология. Участие с доклад на тема: „Античното наследство на Перущица в района на Червената църква“ (под печат).
19-23.06.2023 г. “10th Joint Meeting of ECFN and Nomisma.org& 2nd BulgNR TOGETHER”, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, participation.
08-10.11.2023 г. Национална научна конференция по повод 70 годишнината на Регионален исторически музей-Перник „Долината на Струма – пътища и контакти“. Тема на доклада „Антични релефи на бог Митра от Пернишко“ (под печат).
11-13.04.2024 г. Международна конференция “Изследванията на Древна Тракия между традиционност и модерност: теоретични аспекти и научна методология” (участие в организацията) и Международен уъркшоп „Проект Древна Тракия в цифри“: „From MAT to DigiThrace. Research on ancient Thrace in a digital environment“, Софийски университет, с ръководител на организационния комитет проф. дин Диляна Ботева”.
16.05.2024 г. „Първи докторантски и постдокторантски четения АБРИТУС“. Участие с доклад на тема: „Вотивен паметник от могилна гробница при Строево (Пловдивско) – възможна идентификация с култа към Митра“ (под печат).
17-18.05.2024 г. Международна научна конференция „30 години българска иранистика“, слушател.
17-22.06.2024 г. Международен семинар: “Myth and Reality in Late Antiquity and Middle Ages: Ancient Origins and Modern Interpretations”. Участие с доклад на тема: “Research on a Mystery Cult. Ancient Reliefs of God Mithras found south of the Balkan Mountains” (in print).
23-28.09.2024 г. 7th International Conference on the Roman Danubian Provinces “Frontier Landscapes along the Danube”, Sofia/Vidin. Участие с доклад на тема: “A Remarcable Relief of God Mithras from Lower Moesia” (in print).
Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут. В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.
Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.
Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.
Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.
По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя
Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.
Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.
ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.
Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.
Подробни указания за разработването на всички видове студентски разбаротки в хода на обучението в ИФ можете да откриете тук: Указания за разработване на писмена работа в Историческия факултет / Образователна дейност / Исторически факултет / Факултети / Университетът / Начало – Софийски университет “Св. Климент Охридски” (uni-sofia.bg)
По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.
Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.
Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.