Римските императори срещу готите на Книва: политическа митология, исторически документи и възстановима събитийност

Времето на войнишките императори е един от най-противоречиво оценяваните периоди в историята на Римската империя. Обхваща годините от края на управлението на династията на Северите (235 г.) до идването на власт на император Диоклетиан (284–305 г.). Продължителността на периода представлява обект на дългогодишни изследвания и научни спорове. Спрямо използваните критерии отделните автори слагат различна начална точка на процесите, определящи въпросното време. Тенденцията за увеличаване на ролята на войската, заложена при управлението на Септимий Север (193–211 г.), с края на династията вече е излязла извън контрола на управляващите. Легионите са реалният хегемон на централната власт в този период. Императорът от повелител на тяхното съществуване и дейност се превръща във функция, резултат от желанието и моментните интереси на войниците. Владетелите са принудени неизменно да стоят начело на войските във военните действия по границите, тъй като войниците лесно пренасочват верността си. Със засилването на позициите на армията сенатът постепенно е сведен до фракция, домогваща се до властта. Италия губи с ускорени темпове привилегиите и ключовото си значение в имперската провинциална система. Регионализмът се засилва. Произходът вече не е решаващ фактор за развитието на личността в обществото и всеки може да стане император. Легионите постоянно издигат свои избраници за владетели. Те имат кратко управление, а и живот, защото насилието е неизменна част от тяхната смяна. Икономическата система на империята претърпява сериозни реформи, не всички от които водят до стабилност. Религиозният живот също се изменя. Християнството придобива все по-голямо значение, което има и своите политически последствия.

Изследването на Лили Грозданова е посветено на девет години от описания период, от 244 до 253 г., които на фона на общоимперската история изглеждат пренебрежимо малък отрязък от време. В случая става дума за години, в които са вписани управленията на трима императори: Филип Араб (M. Iulius Philippus) (244–249), Траян Деций (Gaius Messius Quintus Decius) (249–251), Требониан Гал (Gaius Vibius Trebonianus Gallus) (251–253) и техните съвладетели. В периода се включва и няколкомесечното управление на Емилий Емилиан (М. Aemilius Aemilianus), с когото общият брой на августите от това време всъщност нараства на осем. Тези години предоставят възможността да се изследват в зародиш процесите, доминиращи в развитието на империята през целия последвал период на войнишките императори. Очертават се и тенденции, които обосновават и подготвят прехода към същностно нова епоха – тази на Домината.

От

ISBN: 978-954-075921-0
Издание: 2024
Страници: 238

Издателство

Университетско издателство “Св. Климент Охридски”
Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Съдържание

Предговор

Увод

Част I. Въведение в проблематиката

1. Основни проблеми при изследването на периода

2. Изворите за времето от 244 г. до 253 г.

2.1. Наративни извори

2.2. Нумизматични извори

2.3. Епиграфски извори

2.4. Папирусни извори

2.5. Археологически извори

2.6. Юридически извори

3. Обобщение

Част II. Управлението на Филип Араб (244—249 г.)

1. Възстановима действителност в светлината на комплекснитеизворови данни

1.1. Идването на власт и управлението на Филип Араб и неговия син Филип Млади

1.2. Юридически документи: свидетелствата, съхранени в Codex Gregorianus, Codex Iustinianus, в наративните и епиграфски извори

1.3. Монетосеченето на императорското семейство

1.4. Краят на управлението на Филип Араб и на сина му Филип Млади. Проблемът за обстоятелствата около смъртта на двамата августи

1.5. Обобщение

2. Балканските провинции Долна Мизия и Тракия при управлениетона Филип Араб и неговия син Филип Млади

2.1. Монетните съкровища от Долна Мизия

2.2. Монетосеченето в Долна Мизия и неговата историческа информация

2.3. Епиграфските паметници от периода 244—249 г. от Долна Мизия

2.4. Обобщение на данните от епиграфския и нумизматичен материал от Долна Мизия

2.5. Монетните съкровища от Тракия

2.6. Монетосеченето в Тракия и неговата историческа информация

2.7. Епиграфските паметници от периода 244—249 г. от провинция Тракия

2.8. Обобщение на данните от епиграфския и нумизматичния материал от Тракия

2.9. Обобщение

3. Опит за реконструиране на историческата действителност през периода от февруари / началото на март 244 до септември 249 г.

Част ІII. Управлението на Траян Деций (249—251 г.)

1. Възстановимо състояние на имперските дела

1.1. Провъзгласяване на Деций за август

1.2. Управление на Деций и синовете му

1.2.1. Едикт за всеобщите жертвоприношения

1.3. Съхранени юридически сведения от периода и тяхната информативност

1.4. Монетосеченето на Деций и неговото семейство

1.5. Дециевата династия срещу готите на Книва — смъртта на Деций и Херений

1.6. Обобщение

2. Долна Мизия и Тракия при управлението на Траян Деций

2.1. Нумизматични материали от Долна Мизия и Тракия

2.2. Монетни съкровища от двете тракийски провинции

2.3. Монетосеченето в Долна Мизия и Тракия

2.4. Епиграфските паметници от Долна Мизия

2.5. Епиграфски материали от Тракия от периода 249—251 г.

2.6. Обобщение на епиграфските и нумизматични данни от провинциите Долна Мизия и Тракия

2.7. Нумизматични и епиграфски данни от съседните дунавски провинции

2.7.1. Монетосеченето на Виминациум и Дакия

2.7.2. Епиграфските паметници от Дакия, Горна Мизия и Долна Панония

2.7.3. Обобщение на епиграфските и нумизматични данни от провинциите Дакия, Горна Мизия и Долна Панония

2.8. Обобщение на нумизматичните и епиграфски сведения за периода 249—251 г.

3. Опит за реконструиране на историческата картина в периода от средата на септември 249 до юни 251 г.

Част ІV. Управлението на Требониан Гал (251—253 г.)

1. Обща характеристика на историческата действителност от периода

1.1. Идването на власт на Требониан Гал и Волузиан

1.2. Управлението на новата династия (251—253 г.)

1.3. Юридическите документи от периода и тяхната информация

1.4. Монетосеченето при управлението на Требониан Гал

1.5. Краят на управлението на Требониан Гал и Волузиан

1.6. Емилий Емилиан (М. Aemilius Aemilianus) (253 г.)

1.7. Обобщение

2. Свидетелствата за управлението на Требониан Гал и Волузиан в провинциите на империята

2.1. Нумизматичните свидетелства от Долна Мизия и Тракия за периода юни 251— юни/средата на август 253 г.

2.2. Епиграфските сведения от тракийските провинции за периода юни 251 — юни/средата на август 253 г.

2.3. Обобщение на епиграфските и нумизматични сведения от провинциите Долна Мизия и Тракия

2.4. Нумизматични извори за активността на Требониан и Волузиан в провинциите

2.5. Епиграфски сведения за политиката на Требониан и Волузиан по отношение на провинциите

2.5.1. Надгробни надписи от провинция Сирия

2.6. Обобщение на нумизматични и епиграфските сведения от имперските провинции

2.7. Обобщение на данните за периода юни 251 — юни/средата на август 253 г.

3. Опит за реконструиране на историческата събитийност презпериода от лятото на 251 г. до есента на 253 г.

Заключение

Резюме на английски език

Използвана литература

Приложение І. Каталог на папирусни свидетелства за периода 244—253 г.

Приложение ІІ. Каталог на юридическите текстовезапазени в Codex Iustinianus (CI)

Приложение ІІІ. Карти

Индекс

Календар

Календар