ръководител катедра

Нова и съвременна балканска история
Щ
Доц. Наум Кайчев е български историк и дипломат. Роден е на 29 октомври 1970 г. в София. През 1992 г. завършва специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1994 – 1995 г. е гост-докторант в Оксфордския университет, Великобритания. От 1998 г. е доктор по история, а от 2002 година преподава Нова и съвременна балканска история в Софийския университет. От 2015 г. е доцент и ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“ в Софийския университет.
Приемно време:

вторник 13.00-15.00 в каб. 25 А

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 378

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Национални идентичности в Югоизточна Европа; Образователни институции и учебници в Югоизточна Европа; История на Хърватия, Сърбия и Македония, ХІХ-ХХ в.
  • Биографични данни
    • 1987–1992 г. – следва и завършва специалност „История“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, профил „История на Византия и балканските народи“. Тема на дипломната работа: „Просветният живот в Солун (1878-1908)“.
    • 1994–1995 г. – гост-докторант в Оксфордския университет, Великобритания, в колежа Сент Едмънд Хол.
    • 1994–1998 г. – докторант в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в катедра „История на Византия и балканските народи“.
    • 1998 г. – образователна и научна степен доктор
    • Тема на дисертацията: „Македония в българското и сръбското обществено съзнание: образи и представи, градени от училище и армия (1878-1912)“.
    • 2002–2004 г. – асистент и старши асистент по нова балканска история в катедра „История на Византия и балканските народи“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
    • 2004–2015 г. – главен асистент
    • 2015 – доцент в същата катедра.
  • Административни длъжности
    • 1999–2002 г. – генерален консул на Република България в Торонто, Канада;
    • 2007–2010 г. – генерален консул на Република България в Битоля, Република Македония.
    • 2015 г. – ръководител на катедра
    • 2018 г. – заместник-съпредседател на Съвместната екпертна мултидициплинарна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония
  • Специализации
    • Гърция: Атински университет, юни – юли 1995 г.;
    • Сърбия: Белград – Сръбска академия на науките и изкуствата, юли – септември 1997 г.;
    • Унгария: Будапеща – Централноевропейски университет – Архив на радио „Свободна Европа“, септември – октомври 1998 г.;
    • Хърватия: Загребски университет, март – юни 2005 г.
  • Членство в научни организации
  • Избрани публикации

    Книги

    • Македонийо, възжелана: армията, училището и градежът на нацията в Сърбия и България (1878-1912). С., изд.“Парадигма“, 2003, 312 с.
    • Илирия от Варна до Вилах: хърватското национално възраждане, сърбите и българите (до 1848 г.). София: Парадигма, 2015 г.

    Съставителство:

    • Григор Пърличев и Братя Миладинови: нови изследвания и прочити. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2011.

    Публикации в списания и сборници

    1. Children into Adults, Peasants into Patriots: Army and Nation-Building in Serbia and Bulgaria (1878–1912). – In: Benjamin Fortna (ed.). Childhood in the Ottoman Empire and After. Leiden: Brill, 2015, 115-140.
    2. Between Science and National Emancipation: Bulgarian Geography Textbooks on the Kingdom of Greece and Greeks (before the Crimean War). – Études Balkaniques, 2015, № 1, 47–58.
    3. Living on the Edge of Christendom: Some Eighteenth-century Croatian Perceptions of Europe and its Borders, in: Maria Baramova, Grigor Boykov, Ivan Parvev (eds.), Bordering Early Modern Europe. Wiesbaden: Harrassowitz Verlag, 2015, 141–147.
    4. Being Macedonian: Different Types of Ethnic Identifications in the Contemporary Republic of Macedonia. – Politeja (Krakow, Poland), № 30 (2014), 122–131.
    5. Българите във Вардарска Македония в двустранните отношения на България с Югославия и Република Македония (1944–2012) – Македонски преглед, 36, 2013, №3, 63–82.
    6. Политика Болгарии по отношению к обществам македонских беженцев (1944–1989). – Славяноведение [Москва], 2009. № 5, 39–50.
    7. Bugarska i Makedonski čvor: od Stanka Vraza i Konstantina Miladinova do Europske unije. – Hrvatska revija [Zagreb], 2007, br. 3, 50–54.
    8. „Гоцевият ден и Илинден у нас са популярни“: македонските бежански дружества в България и държавната политика по македонския въпрос (1944–1989). В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на професор Любомир Огнянов. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, 485–512.
    9. IMRO groupings in Bulgaria after the Second World War – in: Pettifer, James (ed.) The New Macedonian Question. London., 1999, 167-183 (в съавторство с Иванка Недева).
    10. Bulgarian Nationalism, Articulated by the Textbooks in Modern Bulgarian History. 1878-1996. – In: Internationale Schulbuchforschung [Braunschweig, Germany], 20, 1998, 51-70 (в съавторство със Снежана Димитрова).
    11. „The Happiness and Progress of the Nation are Attainable Only Provided that Not a Single Part of this Body Hurts…“: Bulgarian Historical Education and Perspectives of the National Identity. – Балканистичен форум, 1999, кн. 1-3, 56-90 (в съавторство със Снежана Димитрова).
    12. „Драга отаџбино, како си лепа“: националне идентификациjе и представе о Македониjи, стваране посредством уџбеника књижевности у Бугарскоj и Србиjи (1878-1912). – Годишњак за друштвену историjу [Белград], 1997, № 2-3, 147-177.
    13. Английски предложения за сепаративен мир с България от 1915 до 1918 година. – Военноисторически сборник, 1996, кн. 5, 7-16.
    14. Българската църква и просвета в Костурско (1900-1912). – Македонски преглед, 14, 1991, №3, 90-108.

Учебни дисциплини

Научно ръководство на докторанти

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури