Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

Заместник-председател на Общото събрание на Историческия факултет

Нова и съвременна балканска история
Щ

доц. д-р Наум Кайчев

Катедра История на Византия и балканските народи
ORCID
Авторите
ResearchGate
Google Scholar
Доц. Наум Кайчев е български историк и дипломат. Роден е на 29 октомври 1970 г. в София. През 1992 г. завършва специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1994 – 1995 г. е гост-докторант в Оксфордския университет, Великобритания. От 1998 г. е доктор по история, а от 2002 година преподава Нова и съвременна балканска история в Софийския университет. От 2015 г. е доцент и ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“ в Софийския университет (2015-2023)
Приемно време:

вторник 13.00-15.00 в каб. 25 А

Електронна поща:

kaytchev@clio.uni-sofia.bg

Телефон:

(02) 9308/ 378

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Национални идентичности в Югоизточна Европа; Образователни институции и учебници в Югоизточна Европа; История на Хърватия, Сърбия и Македония, ХІХ-ХХ в.
  • Биографични данни
    • 1987–1992 г. – следва и завършва специалност „История“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, профил „История на Византия и балканските народи“. Тема на дипломната работа: „Просветният живот в Солун (1878-1908)“.
    • 1994–1995 г. – гост-докторант в Оксфордския университет, Великобритания, в колежа Сент Едмънд Хол.
    • 1994–1998 г. – докторант в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в катедра „История на Византия и балканските народи“.
    • 1998 г. – образователна и научна степен доктор
    • Тема на дисертацията: „Македония в българското и сръбското обществено съзнание: образи и представи, градени от училище и армия (1878-1912)“.
    • 2002–2004 г. – асистент и старши асистент по нова балканска история в катедра „История на Византия и балканските народи“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
    • 2004–2015 г. – главен асистент
    • 2015 – доцент в същата катедра.
  • Административни длъжности
    • 1999–2002 г. – генерален консул на Република България в Торонто, Канада;
    • 2007–2010 г. – генерален консул на Република България в Битоля, Република Македония.
    • 2015 г.-2023 г. – ръководител на катедра
    • 2018 г. – заместник-съпредседател на Съвместната екпертна мултидициплинарна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония
  • Специализации
    • Гърция: Атински университет, юни – юли 1995 г.;
    • Сърбия: Белград – Сръбска академия на науките и изкуствата, юли – септември 1997 г.;
    • Унгария: Будапеща – Централноевропейски университет – Архив на радио „Свободна Европа“, септември – октомври 1998 г.;
    • Хърватия: Загребски университет, март – юни 2005 г.
  • Членство в научни организации
  • Участие в конференции
    • Секционен доклад, Naoum Kaytchev, Life after the French Proposal: Prospects of the debate between Bulgaria and North Macedonia
    • Секционен доклад, Наум Кайчев, Илинденското въстание в паметта на потомците
    • Секционен доклад, Наум Кайчев, Делчевата фамилия след 1903 г.
    • Секционен доклад, Naoum Kaytchev, Experiences of bilateral and multilateral textbook work in Europe. Political and institutional challenges and writing narratives fostering reconciliation and cooperation in Europe for best practice examples from the Bulgarian-North Macedonian History Commission.
    • Секционен доклад, Наум Кайчев, Личността на Гоце Делчев в съвременните отношения между Република България и Република Северна Македония
    • Секционен доклад, Наум Кайчев, Българите в националните представи на Иван Кукулевич Сакцински
    • Секционен доклад, Наум Кайчев, Родът на Гоце Делчев в контекста на общата история на България и Северна Македония
    • Секционен доклад, Наум Кайчев, Освобождението на Пиринска Македония в общобалкански контекст
    • Секционен доклад, Naoum Kaytchev, Experiences with bilateralism
    • Секционен доклад, Наум Кайчев, Сборникът „Български народни песни“ като хърватски и централноевропейски феномен
    • Секционен доклад, Naoum Kaytchev, Fragmentation and centralization versus democratization? Political parties and security services of the Republic of North Macedonia after 2006
    • Секционен доклад, Наум Кайчев, Основателите на МНИ и Солунските гимназии
    • Секционен доклад, Naoum Kaytchev, Bilateral relations with the Republic of /North/ Macedonia as an element of the Bulgarian regional policy after 1989
    • Секционен доклад, Наум Кайчев, Взаимни географско-пространствени научни представи за България и Хърватия през първата половина на ХІХ век
    • Пленарен доклад, Наум Кайчев, Миграциите от Костурско, Югозападна Македония към София, Цариград и Северна Америка
    • Секционен доклад, Наум Кайчев, Публична дипломация от Студената война: Радио Свободна Европа за Югославска Македония и българо-югославските отношения
    • Секционен доклад, Naoum Kaytchev, EU Integration of the (Former Yugoslav) Republic of Macedonia in Regional Comparative Perspective
    • Секционен доклад, Наум Кайчев, Първата световна война и 1918 г. в съвременните учебниците по история на Република Македония
    • Секционен доклад, Наум Кайчев, Да картографираш Балканите от Загреб: Драгутин Селян през 1840-те години
    • Секционен доклад, Naoum Kaytchev, Illyrianist intellectual and cleric networks in 19th century Croatia
    • Секционен доклад, Наум Кайчев, Социодемографски особености на с. Черешница, Костурско в началото на ХХ в.
    • Секционен доклад, Naoum Kaytchev, Village people and the late 18th century national narratives of Croats, Serbs and Bulgarians
    • Секционен доклад, Наум Кайчев, Пространствено-географски представи на илирийците за българите и България
    • Секционен доклад, Naoum Kaytchev , From Textbooks to National Holidays: Commemoration Practices and Nation-Building in the Contemporary Republic of Macedonia

     

  • Избрани публикации

    Книга

    • Georgi Nikolov, Ana Kocheva, Anna Choleva-Dimitrova, Vanya Micheva, Lilyana Vasileva, Luchia Antonova-Vasileva, Naoum Kaytchev, Plamen Pavlov, Slavia Barlieva, Slavka Keremidchieva, On the official language of the Republic of North Macedonia. , ISBN:978-619-245-081-6, Prof. Marin Drinov Publishing House at the Bulgarian Academy of Sciences. , Sofia
    • Георги Николов, Ана Кочева, Анна Чолева-Димитрова, Ваня Мичева, Лиляна Василева, Лучия Антонова-Василева, Наум Кайчев, Пламен Павлов, Славия Бърлиева, Славка Керемедчиева, За официалния език на Република Северна Македония., ISBN:ISBN 978-619-245-042-7, Издателство на БАН “Проф. Марин Дринов”, София
    • Румяна Прешленова, Наум Кайчев, Боби Бобев, Юра Константинова, Калина Пеева, Анета Михайлова, Маски долу! Национализмът на Балканите през ХХ век, ISBN:978-954-326-344-8, Парадигма, София, Рецензирано
    • Наум Кайчев, Илирия от Варна до Вилах: хърватското национално възраждане, сърбите и българите (до 1848 г.), ISBN:978-954-326-242-7, Парадигма, София, Рецензирано
    • Н. Кайчев, Македонийо, възжелана: армията, училището и градежът на нацията в Сърбия и България (1878–1912), ISBN:954-9536-79-3, Парадигма, София, Рецензирано

    Статия в научно списание

    Статия в сборник (на конференция и др.)

    • Н. Кайчев, Македонският въпрос в българо-югославските отношения (70-80-те години на ХХ век) , България и Македония: история и политика. Втора част., издателство:Институт за исторически изследвания към БАН, Македонски научен институт, Тангра ИК, 2023, стр.:487-504
    • Н. Кайчев, Възможна ли е „История на Югославия“ за ХІХ век ? Един сръбско-хърватски спор от 70-те години на ХХ век, История, памет, промяна. Сборник в чест на проф. Ангел Димитров, редактор/и:Н. Поппетров, издателство:Институт за исторически изследвания при БАН, 2022, стр.:582-596, ISBN:978-954-2903-48-2
    • Н. Кайчев, Взаимни географско-пространствени научни представи за България и Хърватия през първата половина на ХІХ век , Българо-хърватски научни, културни и духовни връзки, редактор/и:Елдъров, Светлозар, Антоанета Балчева, Ирина Отнянова, Людмила Миндова, издателство:Институт за балканистика с Център по тракология, 2021, стр.:120-134, ISBN:978-619-7179-18-7
    • Н. Кайчев, Публична дипломация от Студената война: Радио „Свободна Европа“ за българо-югославските отношения и Югославска Македония , България и Балканите през ХХ век: външна политика и публична дипломация. , редактор/и:Калинова, Евгения , издателство:Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2021, стр.:274-284, ISBN:978-954-07-5317-1
    • Н. Кайчев, Преселвания и сдружения на бежанци от Костурско в София, Предизвикателството: съвременната българска история. Сборник с изследвания в чест на проф. д-р Евгения Калинова, редактор/и:Искра Баева, Румяна Маринова-Христиди, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2020, стр.:77-88, ISBN:978-954-07-4957-0
    • Naoum Kaytchev, Antiquization before VMRO-DPMNE Government? History Textbooks and Nation-building Practices in the Republic of Macedonia (2002–2018). , Europa Środkowa i Bałkany. Konteksty historyczne i politologiczne., editor/s:Mirella Korzeniewska-Wiszniewska, Agnieszka Kastory, Rafal Woźnica , Publisher:Wydawnictwo Uniwersytetu Jagiellońskiego, 2019, pages:209-217, ISBN:978-83-233-4495-7
    • Н. Кайчев, Да картографираш Балканите от Загреб: Драгутин Селян през 1840-те години., Bugari i Zagreb: povjest, kultura, politika (Bulgarians and Zagreb: History, Culture, Politics), editor/s:Damir Karbić, Tihana Luetić, Hrvojka Mihanović-Salopek, Publisher:Hrvarska akademija znanosti i umjetnosti, 2019, pages:1-10, ISBN:978-953-347-208-9
    • Н. Кайчев, Мартенският пленум на ЦК на БКП от 1963 г. и Македонският въпрос в българо-югославските отношения през 60-те години на ХХ век. , Централна Европа и Балканите, ХІХ-ХХ век. Сборник в памет на проф. Милчо Лалков. , редактор/и:Иван Първев, Наум Кайчев и Мария Баръмова, издателство:Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019, стр.:355-365, ISBN:978-954-07-4720-0
    • Н. Кайчев, Социодемографски особености на с. Черешница, Костурско в началото на ХХ в., Българският език – древен, съвременен, единен , издателство:Институт за български език – БАН, Македонски научен институт, 2018, стр.:85-95 Н. Кайчев, От конфликти към помирение: една българска македонска църковна община в Торонто, Канада, през 70-те и 80-те години на ХХ век, История, култура, медии. Юбилеен сборник в чест на Горан Благоев, редактор/и:Евгения Кръстева-Благоева, издателство:Книгопис, 2017, стр.:183-199 
    • Naoum Kaytchev, Children into Adults, Peasants into Patriots: Army and Nation-Building in Serbia and Bulgaria (1878–1912), Childhood in the Ottoman Empire and After, редактор/и:Fortna, Benjamin , издателство:Brill, 2016, стр.:115-140, Ref
    • Н. Кайчев, Антична или славянска Македония? Идентичностни модели в съвременните учебници по история на Република Македония, Послания на историята: Юбилеен сборник в чест на професор Мария Радева, редактор/и:Якимов, Георги, издателство:Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016, стр.:103-122
    • Naoum Kaytchev, Living on the Edge of Christendom: Some Eighteenth-century Croatian Perceptions of Europe and its Borders, Bordering Early Modern Europe, редактор/и:Maria Baramova, Grigor Boykov, Ivan Parvev , издателство:Harrassowitz, 2015, стр.:141-147
    • Naoum Kaytchev, Recent Bulgarian Historiography on the First Balkan War, Први балкански рат 1912-1913: историјски процеси и проблеми у светлости стогодишњег искуства, редактор/и: Михаило Војводић, издателство: Српска академија наука и уметности, 2015, стр.:349-358, doi:ISBN 978-86-7025-658-3
    • Н. Кайчев, Докъде се простира Велика Илирия? Пространствено-географски представи на илирийците за българите и България , Българо-хърватски политически и културни отношения през вековете. Сборник в чест на 75-годишнината на Румяна Божилова, редактор/и:Светозар Елдъров, Антоанета Балчева, Ирина Огнянова, Людмила Миндова, издателство:Парадигма, 2015
    • Н. Кайчев, Регионални особености на Илинденско-Преображенското въстание, 110 години от Илинденско-Преображенското въстание в Средните Родопи (спорни и безспорни оценки в проучванията), издателство:Зеа-Принт, 2014, стр.:5-18
    • Н. Кайчев, Още за хърватското отношение към Константин Миладинов: Август Шеноа, Григор Пърличев и Братя Миладинови: нови изследвания и прочити, редактор/и:Наум Кайчев, издателство:УИ “Св. Климент Охридски” ISBN 978-954-07-3296-1, 2011, стр.:143-154, Ref
    • Н. Кайчев, Образът на Европа в българските учебници по история (1878 – 1918) , Университетски четения и изследвания по българска история, 2008
    • Н. Кайчев, Проcтранcтвото „Македония“ в българcките и сръбcките учебници по литература (1878-1912)., Иcтория, образование, континуитет и промяна. , редактор/и: Хриcтова, Нина, издателство:Университетско издателство ЮЗУ „Н. Рилcки“, 2003, стр.:53-65
    • Ivanka Nedeva, Naoum Kaytchev, IMRO groupings in Bulgaria after the Second World War, The New Macedonian Question., редактор/и:James Pettifer, издателство:Macmillan, London, 1999, стр.:167-183, Ref
    • Н. Кайчев, “Маћедоно-српска царевина” срещу “Западното българско царство”: митът “Македония” в българските и сръбските учебници по история (1878-1912), Предци и предтечи, митове и утопии на Балканите, редактор/и: Костадин Динчев, Цветан Ракьовски, Снежана Димитрова, Маринела Вълчанова; Илия Конев, издателство:Междунар. унив. семинар за балканист. проучвания и специализации, Благоевград, 1997, стр.:396-410, Ref

    Студия в научно списание

    • Naoum Kaytchev, The Ilinden Uprising in Bulgarian History Textbooks (1944-1989) , Macedonian Review, 2023, pages:121-150, ISBN:0861-2277, Ref, др.(Historical Abstracts)
    • Н. Кайчев, Илинденското въстание в българските учебници по история (1944–1989), Македонски преглед, том:46, брой:3, 2023, стр.:135-164, ISSN (print):0861-2277, Ref, др.(Historical Abstracts)

    Студия в сборник (на конференция и др.)

Учебни дисциплини

Научно ръководство на докторанти

докт. Александар Йошевски

докт. Андони Андреев

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар