Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

Нова обща история
Щ

доц. д-р Любомир Кръстев

Катедра Нова и съвременна история
Авторите
Academia.edu
ResearchGate
Преподавател по Нова история в Софийски Университет с научни интереси в европейската история през XIX в. Изследванията му са посветени главно на миналото на Великобритания и нейното място в международните отношения през XIX и нач. на XX в.
Приемно време:

вторник 14:00-16:00 в каб. 29

Електронна поща:

lckrustev@uni-sofia.bg

Телефон:

(02) 9308/ 231

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
История на Великобритания през XIX в., Британска колониална империя; Международни отношения в Новото време; Британският мандат в Палестина; Първа и Втора френска империя; история на обществените нагласи в Западна Европа през XIX в.
  • Биографични данни

    2023 г. – доцент към катедра “Нова и съвременна история”

    2017 г. – главен асистент към катедра „Нова и съвременна история“

    2017 г. – доктор по история, тема на дисертация: „Наполеон Бонапарт в британското обществено мнение, 1796-1815 г.“ с научен ръководител доц. д-р Росица Ташева

    2014-2017 г. – хоноруван асистент към катедра „Нова и съвременна история“

    2013 г. – магистър по история в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“, МП „Кризи, конфликти и дипломация в световната политика XVI-XXI в.“

    2011 г. – бакалавър по история в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“ (специализация по Нова история).

    2007 г. – Средно образование: Частна английска гимназия „Проф. Иван Апостолов“, гр. София.

  • Специализации

    2022 г. специализация в Лондон

    2021 г. специализация в Кьолн

    2018 г. специализация в Майнц

    2015 г. специализация в Лондон и Оксфорд

  • Членство в научни организации

    Член на Кралското историческо дружество

  • Проекти
    1. Минало и перспективи пред историческата наука през 21 в. (Вътрешен) Номер на договора:80-10-51 от 10. 05. 2022 г. – член
    2. Ранномодерна Европа. Граници и противоречия. (Вътрешен) Номер на договора: 80-10-70/25.03.2021 г. – ръководител
    3.  От Черната смърт до Холерата. Борбата срещу епидемиите в историческа перспектива, XIV-XIX в. (ФНИ) Номер на договора: КП-06-М50/2 от 30.11.2020 г. – ръководител
    4. Войната за историята – 75 години след края на Втората световна война. (Вътрешен) Номер на проекта: 80-10-203 от 28.04.2020 г. – член.
    5. Зависимост и независимост в Латинска Америка и света. (Вътрешен) Номер на договора: 80-10-227 от 4.5.2018 г. – член
  • Избрани публикации

    Монографии:

    1. Любомир Кръстев, Кримската война (1853-1856), ISBN:978-954-515-616-8, Millenium, София, Рецензирано, 2023
    2. Любомир Кръстев, Наполеон Бонапарт в британското обществено мнение, 1796-1815 г., ISBN:978-954-07-5647-9, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано, 2023
    3. Любомир Кръстев, Войната на Палмерстън. Великобритания, Кримската война и балансът на силите., ISBN:978-954-07-5619-6, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано, 2022

    Статия в научно списание:

    1. Любомир Кръстев, Кримската война в дневниците на кралица Виктория., История, vol:Vol. XXX, issue:2, 2022, pages:184-199, ISSN (print):0861 – 3710, ISSN (online):1314 – 8524, doi:https://doi.org/10.53656/his2022-2-4-vic, Ref, 2022
    2. Любомир Кръстев, Размисли за русофобията във Великобритания през първата половина на XIX в., История, том:XXIX, брой:4, 2021, стр.:371-385, ISSN (print):0861 – 3710, ISSN (online):1314 – 8524, Ref, 2021
    3. Krastev, Lubomir, THE CONFLICT BETWEEN CATHOLICS AND ORTHODOX TO PROTECT THE HOLY PLACES IN PALESTINE ON THE EVE OF THE CRIMEAN WAR, ISTORIYA-HISTORY, vol:27, issue:4, 2019, pages:355-371, ISSN (print):0861-3710, ISSN (online):1314-8524, Ref, 2019
    4. Любомир Кръстев, КОНФЛИКТЪТ МЕЖДУ КАТОЛИЦИ И ПРАВОСЛАВНИ ЗА ПОКРОВИТЕЛСТВО НА СВЕТИТЕ МЕСТА В ПАЛЕСТИНА В НАВЕЧЕРИЕТО НА КРИМСКАТА ВОЙНА, История, брой:4, 2019, стр.:355-371, ISSN (print):0861 – 3710, ISSN (online):1314 – 8524, Ref, 2019
    5. Krastev, Lubomir, DELINQUENCY OR ENLIGHTENMENT? THE WORKS OF MARQUIS DE SADE, ISTORIYA-HISTORY, vol:26, issue:3, 2018, pages:239-246, ISSN (print):0861-3710, ISSN (online):1314-8524, 2018
    6. Krastev, Lubomir, THE TREACHEROUS TESTIMONY OF MARY ANN CLARK AND THE DUKE OF YORK SCANDAL, 1809, ISTORIYA-HISTORY, vol:24, issue:4, 2016, pages:421-427, ISSN (print):0861-3710, ISSN (online):1314-8524, 2016
    7. Любомир Кръстев, Престъпление или Просвещение? За творчеството на маркиз Дьо Сад., История, брой:3, 2018, стр.:239-246, ISSN (print):0861 – 3710, ISSN (online):1314 – 8524, Ref, Web of Science, 2018
    8. Любомир Кръстев, Коварното свидетелство на Мери Ан Кларк и аферата с Йоркския херцог през 1809 г., История, брой:4, 2016, стр.:421-428, ISSN (print):0861 – 3710, ISSN (online):1314 – 8524, Ref, Web of Science, 2016
    9. Любомир Кръстев, Наполеон Бонапарт в британската преса., История, 2011, стр.:11-22, ISSN (print):0861 – 3710, Ref, Web of Science, 2011

    Статия в сборник (от конференция и др.):

    1. Любомир Кръстев, Опити за сътрудничество между радикалния ционизъм и Третия райх в годините на Втората световна война, Войната за историята. 75 години от края на Втората световна война., редактор/и:Искра Баева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2023, стр.:75-83, ISBN:978-954-07-5670-7, 2023
    2. Любомир Кръстев, Холерата сред съюзническите войски по време на Кримската война, 1853-1856 г., От Черната смърт до холерата. Борбата срещу епидемиите в историческа перспектива, XIV-XIX в., редактор/и:Албена Симова, Анелия Стоянова, Любомир КРъстев, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2023, стр.:138-148, ISBN:978-954-07-56-37-0, 2023
    3. Любомир Кръстев, Епидемиите в Новото време и поуките от тях, Публичното управление след 2020: Какво знаем, когато не знаем нищо? Доклади от Пета международна конференция по публична администрация, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, редактор/и:Красен Станчев, Симеон Петров, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2022, стр.:300-309, ISBN:978-954-07-5484-0, 2022
    4. Любомир Кръстев, Епидемиите като всекидневие в Ранномодерна Европа., Ранномодерна Европа. Граници и противоречия., редактор/и:Тина Георгиева, Албена Симова, Любомир Кръстев, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2022, стр.:145-153, ISBN:978-954-07-5425-3, 2022
    5. Любомир Кръстев, Посещението на император Николай I във Великобритания през 1844 г., РУСИЯ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА. ПОЛИТИКА, ИДЕОЛОГИЯ, ДИПЛОМАЦИЯ. СБОРНИК В ЧЕСТ НА ДОЦ. ДИМИТЪР ВЕЧЕВ, редактор/и:Тина Георгиева; Искра Баева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2022, стр.:17-29, ISBN:978-954-07-5347-8, 2022
    6. Любомир Кръстев, Британското обществено мнение и Кримската война, 1854–1856 г., ИМПЕРИИ И ИМПЕРСКО НАСЛЕДСТВО НА БАЛКАНИТЕ, редактор/и:Димитър В. Димитров, Симеон Кацаров, Русалена Пенджекова-Христева, Дамян Борисов, 2019, стр.:1-14, ISBN:978–954–8536–33–2, Ref, 2019
    7. Любомир Кръстев, Британските радикали срещу държавната доктрина на Уилям Пит-младши(1799-1815), Държавната идея в модерната епоха, редактор/и:Искра Баева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:36-49, ISBN:ISBN 978-954-07-4559-6, 2018
    8. Lubomir Krastev, Napoleon, British Public Opinion, and the Abolition of the Slave Trade., Slavery. Past, Present and Future. Oxford, 2016, стр.:13-21, ISBN:978-1-84888-399-4, Ref, 2016
    9. Любомир Кръстев, Между „Суданската машина“ и „Ефективният реформатор“. Назначаването на британски държавен секретар по войната през август 1914 г., Първата световна война век по-късно., 2016, стр.:61-67, ISBN:ISBN 978-954-07-4205-2, Ref, 2016

    Студия в научно списание:

    1. Любомир Кръстев, Епидемията от едра шарка и Френско-пруската война (1870-1871), Годишник на Софийския Университет “Св. Климент Охридски”, том:104, 2019, стр.:73-126, ISSN (print):1312-9406, 2019

    Съставителска дейност:

    1. Любомир Кръстев, Албена Симова, Анелия Стоянова, От Черната смърт до холерата. Борбата срещу епидемиите в историческа перспектива, XIV-XIX в., ISBN:978-954-07-56-37-0, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано, 2023
    2. Любомир Кръстев, Тина Георгиева, Албена Симова, Ранномодерна Европа. Граници и противоречия., ISBN:978-954-07-5425-3, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано, 2022
    3. Светослав Живков, Любомир Кръстев, Памет и забрава в историята, ISBN:978-954-07-4812-2, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано, 2019
  • Участие в научни конференции
    1. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Бурята в Черно море от 14 ноември 1854 г. и последиците от нея за британското правителство, Кюстендил, 2023
    2. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Стратфорд Канинг и британската дипломация в навечерието на Кримската война, Кюстендил, 2022
    3. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Холерата сред съюзническите войски по време на Кримската война, София, 2022
    4. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Британската империя през XIX в. и нейното значение за историята, Пловдив, 2022
    5. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Стратфорд Канинг и британската дипломация в навечерието на Кримската война., Кюстендил, 2022
    6. Секционен доклад, Любомир Кръстев, History Lessons from Modern Times pandemics, 2021
    7. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Епидемиите като всекидневие в Ранномодерна Европа., София, 2020
    8. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Сътрудничество между радикалния ционизъм и Третия райх в годините на Втората световна война София, 2020
    9. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Обсадата на Севастопол през погледа на британците в годините на Кримската война, Кюстендил, 2019
    10. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Британското обществено мнение и Кримската война, 1854-1856 г. Пловдив, 2019
    11. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Памет и забрава за либертинството, Кюстендил, 2018
    12. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Сексът през Просвещението, Благоевград, 2018
    13. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Френската интервенция в Мексико, 1861-1867 г. София, 2018
    14. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Законите в Новото време, София, 2018
    15. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Нелоялни поданици или национални герои. Ирландските въстания и бунтовници през XIX в., София, 2017
    16. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Коварното свидетелство на Мери Ан Кларк и аферата с Йоркския херцог през 1809 г., Кюстендил, 2016
    17. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Британските радикали срещу държавната доктрина на Уилям Пит-младши, 1799-1815 г., София, 2016
    18. Секционен доклад, Любомир Кръстев, London Secret Societies. Decency and Disorder on the Two Sides of the Old River, 1789-1815. Виена, 2016
    19. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Образът на Наполеон Бонапарт във Великобритания след края на Амиенския мир, София, 2015
    20. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Napoleon, British Public Opinion, and the Abolition of the Slave Trade, Oxford, 2015
    21. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Британското обществено мнение и Амиенският мир, Велико Търново, 2015
    22. Секционен доклад, Любомир Кръстев, The British Public Opinion about Napoleon Bonaparte. Forgotten First Impressions. Грац, 2015
    23. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Между „Суданската машина“ и „Ефективният реформатор“. Назначаването на британски държавен секретар по войната през август 1914 г. София, 2014
    24. Секционен доклад, Любомир Кръстев, The Failed Peace Negotiations. The Anglo-French Peace Talks of 1806. София, 2014
    25. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Първата френска империя като фактор за развитието на германския национализъм, София, 2014
    26. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Британското обществено мнение и мирните преговори между Лондон и Париж през 1806 г., Кюстендил, 2014
    27. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Британското обществено мнение и кампанията на генерал Бонапарт в Египет. София, 2014
    28. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Влиянието на Континенталната блокада върху британската икономика, 1806-1814 г. Кюстендил, 2013
    29. Секционен доклад, Любомир Кръстев, The smallpox pandemic in Europe after the Franco-Prussian war, 1870-1871, Марбург, 2013
    30. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Едрата шарка и Френско-пруската война от 1870-1871 г. Гьолечица, 2012
    31. Секционен доклад, Любомир Кръстев, Наполеон Бонапарт в британската преса, София, 2011

Учебни дисциплини

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар