Исторически факултет

Интернет страница на Исторически факултет

Новини

Новини

Теренна практика „История и география на България“

Софийският университет е домакин на международна конференция на Европейската асоциация за библейски изследвания

Изложба “Македония в европейската етническа картография” гостува във Филиала на Софийския университет в Бургас

Удължаване на срока за кандидатстване по Национална програма за „Млади учени и постдокторанти-2“

Прием на магистри в Исторически факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ за учебната 2024 – 2025 година

Конкурс за студенти и докторанти за участие в Смесена интензивна програма по Програма Еразъм+ на тема “European Universities’ Diplomacy”

Студентите от МП “Дипломация и разузнаване на Балканите” успешно защитиха своите дипломни работи

Студентите от третия випуск на специалност “История и геополитика на Балканите” успешно защитиха своите дипломни работи

На пресконференция в БТА беше представена предстоящата международна конференция на Европейската асоциация за библейски изследвания

Първо класиране на кандидат-студентите за учебната 2024/2025 г. в Софийския университет

За факултета

Четенията по история започват със създаването на Софийския университет през 1888 г. като висш педагогически курс към Първа мъжка софийска гимназия. От 1904 г. Висшето училище в София става Университет и специалността История се изучава в Историко-филологическия факултет. През 1951 г. с преструктуриране на университета е обособен Философско-исторически факултет с три основни катедри – История, Философия и Педагогика. През 1972 г. Историческият факултет се отделя като самостоятелно звено.

Софийският университет е главното и почти единствено средище за изучаване, преподаване и разпространение на исторически знания в страната до средата на ХХ век. Преподаватели в него са били изтъкнати представители на няколко поколения български историци.

Спорт

Древната мъдрост гласи “Здрав дух в здраво тяло“. Научно е доказано, че за спорен интелектуален труд спортът е от ключова важност. Затова препоръчваме на всички наши студенти да се възползват от предложенията на Департамента по спорт.

Еразъм+

Всички наши студенти могат да станат част от програмата Еразъм+, предлагаща обучение и стажове в над 200 университета на континента и отвъд него.

Образование

Историческият факултет на Софийски университет „Свети Климент Охридски“ има дългогодишни традиции в обучението. Той е и първият такъв в страната. Факултетът предлага множество бакалавърски, магистърски и докторантски програми. Освен класическите „История“, „Археология“, „Етнология“, и „Архивистика и документалистика“, само тук в страната се предлагат бакалавърските програми „История и геополитика на Балканите“ и „Хебраистика“. Специалностите като „История и география“, „История и философия“ и „История и чужд език“ са предимно насочени към обучението на учители в съответните области. Магистърските програми предлагат чудесна възможност за продължаване и надграждане на висшето образование, освен на български език, такива се предлагат и на английски, което увеличава възможностите за професионална реализация още повече. Докторантските програми предлагат чудесна възможност за старт на академична кариера. Университетът е на първо място в професионално направление „История и археология“ през 2016, 2017, 2018, 2019 и 2021 година.

Професионална реализация

Студентите на Исторически факултет са най-добре подготвените кадри в областта на хуманитарните науки в страната. Нашите възпитаници са реализирани успешно учители по история в средните училища, музейни уредници, изследователи, специалисти в министерства, държавни агенции, неправителствени организации и органи на държавната власт, където прилагат на практика придобитите по време на обучението си специални знания и умения.

За факултета

Софийският университет е най-старото висше учебно заведение в България, което в началния си етап е Висш педагогически курс с единствено Историко-филологическо направление. Създаването на Университета изпълва една назряваща нужда на наскоро освободеното българско общество – стремежът за модернизация на новосъздадената държава и на образованието. Огромен финансов принос за построяването на сградата на сегашния Ректорат имат Евлоги и Христо Георгиеви, чиито статуи днес могат да се видят пред парадния ѝ вход.

Четенията по история започват през 1888 г. и съпътстват Университета през целия му вече над 130-годишен път. През 1904 година е утвърден Закона за Университета, когато е обособен Философско-исторически факултет. Разбира се, през годините има множество промени в структурата на институцията, защото държавната политика играе голяма роля в развитието ѝ, но то никога не би било постигнато без духа, носен от преподавателите и студентите – личностите, които се борят за университетския просперитет.

Още в самото начало основна цел е интеграцията на прохождащата българска наука с европейските научни постижения. През годините се правят множество реформи и промени в образованието в институцията, за да може тя да бъде в крак с новаторските тенденции. Канят се чужденци преподаватели, които освен със знанията си, обогатяват учащите с различните си методи на преподаване. В началото на XX в. са записани и първите студентки в институцията – тенденция, повлияна от световната модернизация. Учредява се и стипендията „Марин Дринов“, позволяваща на отличили се студенти да специализират в чужбина, за да обогатят познанията си, да опознаят чуждите култури и нрави, да усвоят нови методи за обучение.

През тези начални години Университетът се изгражда на стабилни правила и основи, които му помагат да се справи успешно с Университетската криза от 1907 г., както и с последиците от войните след това, защото множество студенти и преподаватели са мобилизирани или са доброволци на фронта, немалко от тях загиват по бойните полета. Академичният състав и прогресивните среди се борят сплотено за установяването на автономия на Университета от държавата, защото има ясно съзнание, че наука се гради чрез свобода на мислене и изказване. В резултат, Софийският университет се обособява като водещ научен, преподавателски и изследователски център в страната. С усъвършенстването на структурата на Университета до първоначалните няколко науки – филологическа, историческа и педагогическа – с годините се нареждат още математическата, юридическата, медицинската и пр.

След 1944 г. историческата наука се превръща в средство за идеологическо възпитание, проведена е чистка, която засяга несправедливо много от талантливите студенти и преподаватели на Университета. Осигурява се привилегирован прием на партизани, фронтоваци, сираци от съпротивата и войната. През 1951 г. се извършва преструктуриране и историческата наука попада във Филофско-историческия факултет. Извършени са редица промени в катедрите и се приема нов учебен план на специалност „История“. Откриват се специализации, което разширява възможностите на студентите да опознават миналото. През 1972 г. е обособен самостоятелен Исторически факултет. Постепенно се разширява кръгът от студенти, идващи или отиващи на обмен в чужбина, обособяват се бригади и практики за работа в селското стопанство и производството.

Политическите промени след 1989 г. коренно променят атмосферата както в цялата страна, така и в Университета. Започват реформи в образованието, а академичната общност играе голяма роля в динамичните обществени процеси в страната. Отново се обсъжда автономията на висшите училища, има чести промени в тяхната структура, учебни планове и програми. Динамичните промени в съвременността налагат бързи промени и в нашия Университет.

Историческият факултет има над седемстотин студенти и докторанти, реномиран академичен състав, част от него с международни отличия. Предлага бакалавърски, магистърски и докторантски програми.

През бурното си минало, историческото направление в Софийския университет претърпява множество промени и бивайки сред първите в институцията, изиграва важна роля за цялостното развитие на Университета. Множество именити личности, възпитаници на факултета, са известни като отлични специалисти или са участвали активно в променящия се политически и социален живот на България.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар