Исторически факултет

Съобщения

На пресконференция в БТА беше представена предстоящата международна конференция на Европейската асоциация за библейски изследвания

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ ще бъде домакин на традиционната международна конференция на Европейската асоциация за библейски изследвания, която ще се проведе от 15 до 18 юли 2024 г. в Ректората. По този повод в пресклуба на БТА се състоя пресконференция с участието на ректора на Софийския университет проф. Георги Вълчев и представители на Организационния комитет на събитието.

Проф. Георги Вълчев посочи, че събитието е от изключително научно значение с огромен мащаб и в него ще вземат участие над 300 водещи учени в тази сфера от 39 държави, от всички големи университети и центрове, където се извършват такъв тип проучвания. Той посочи, че за организирането на конференцията Софийският университет е подпомогнат от Националната библиотека “Св. Кирил и Методий“, Регионалния исторически музей – София, Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“, Националната научна програма „Утвърждаване и развитие на българистиката в чужбина“, Музея за християнско изкуство към Националната художествена галерия, фирма АГИТПРОП ООД, Университетското издателство „Св. Климент Охридски“.

Ректорът изтъкна, че конференцията е в интердисциплинарно поле и в нея ще участват и много колеги от филологическите факултети, от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Историческия факултет, Богословския факултет на Алма матер и ще има специално участие и на студенти, млади колеги, които тепърва навлизат в тази сложна, но изключително важна проблематика.

Председателят на Организационния комитет проф. Анна-Мария Тотоманова представи останалите членове на екипа – проф. Александър Николов – председател на Асоциацията на византинистите в България, доц. Биляна Яврукова – зам.-директор на Университетската библиотека, проф. Вася Велинова – директор на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“, проф. Мира Маркова – декан на Историческия факултет, и гл. ас. д-р Симеон Хинковски – помощник декан на Факултета по класически и нови филологии и директор на Музея на Софийския университет. Проф. Тотоманова подчерта, че Европейската асоциация за библейски изследвания организира своите ежегодни конференции на принципа на изследователски групи, всяка от която прави няколко сесии върху тематиката, която е избрала за свое изследователско поле и в момента има около 30 изследователски групи и техните сесии (от една до пет) протичат едновременно. В рамките на три дни едновременно ще текат едновременно по 20 до 25 сесии на различна тематика.

Проф. Мира Маркова подчерта, че това е най-голямото научно събитие в рамките на хуманитаристиката, на което е домакин Софийският университет. За нас е чест, че факултетите – Исторически факултет; Факултетът по славянски филологии; Факултетът по класически и нови филологии; Богословският факултет и Центърът за славяно-византийски проучвания, обединиха усилията си, за да домакинстваме това изключително събитие“, отбеляза проф. Маркова и посочи, че очаква конференцията да има голям отзвук и ще бъде поставено в контекста на значението на Софийския университет като водещ в областта на висшето образование и науката в България. Тя благодари на проф. Тотоманова за усилията и посочи, че без нея всичко това не би било възможно да се случи. Проф. Маркова подчерта, че сред доброволците в конференцията са студенти и докторанти, които ще имат възможността да се докоснат до светилата на науката и това ще даде старт в рамките на тяхната научна кариера.

Проф. Александър Николов посочи, че програмата на това мащабно научно събитие обхваща огромно богатство на теми, които се простират през история, филология, езикови проучвания, семитология. По думите му това е изключително богата програма, която и хронологически започва от най-древните времена, в които са се зародили библейските текстове, и стига до съвременния свят, когато Библията оказва огромно влияние върху културните процеси, идеологиите и др. Той посочи, че българско участие ще има и в други секции, не само в славистичните, с теми, посветени на проблеми като библейски образи, които се възпроизвеждат в средновековни текстове и др. Проф. Николов подчерта, че конференцията ще представлява голям интерес за много широк кръг учени и други, изкушени в проучването на Библията.

Гл. ас. д-р Симеон Хинковски посочи, че Ректоратът е открит през 1934 г. с Четвъртия конгрес за византийски изследвания, през 2011 г. е бил двадесет и вторият конгрес за византийски изследвания, през 2023 г. се е състоял голям конгрес на Физическия факултет и всъщност всяка година се организират подобни големи събития. Той отбеляза, че в дните на научния форум в Централното фоайе на Ректората ще се организира и още една изложба във витрините, която ще представя Музея на Софийския университет.

Откриването на конференцията ще се състои на 15.07.2024 г. от 17.30 часа в Аулата на Софийския университет, а закриването е предвидено за 18 юли 2024 г. в 19.00 часа в Университетската ботаническа градина.

Галерия

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар