Исторически факултет

Код на дисциплината: З110
ICTS: 5+5
З

Археология на Югоизточна Европа (І хил. пр. Хр.): Ранножелязна, Класическа и Елинистическа епоха

СеместърСедмична заетост
III3+2 ч.
IV2+2 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
3007560

Преподаватели

Форма на изпит

Устен изпит през лятната сесия на съответната учебна година
  • Анотация

    Цел на този основен курс от първата степен на обучението в специалност Археология

    е да се изградят у студентите основни представи за резултатите от прехода от

    културата на бронза към културата на желязото в Егейско-Анатолийската област, Югоизточна и Централна Европа. Отделните тематични цикли от лекции са фокусирани и върху характеристиката на основните компоненти на културното развитие на обособените региони в изучавания ареал през Ранно-, а за някои региони и Късножелязната епоха.

    Особено внимание в лекциите и най-вече в семинарните занятия е отделено на характеристиката на културното развитие на древна Тракия през I хил. пр. Хр., в географската ѝ

    цялост – от Егейско море до Карпатите, на фона на контактите и взаимодействието със съседните области на Балканите, Анатолия, Източна и Централна Европа.

    Програмата на лекциите и семинарите предвижда балансирано усвояване на теорията и фактологията в проблематиката на епохата, както и основни практически познания върху археологически комплекси и паметници от Тракия и съседните региони.

  • Препоръчителна литература

    Агре, Д. 2011. Голямата могила край Маломирово и Златиница. Авалон Пъблишинг, София, 2011.

    Aндреев, Ю. 1987. Греция на пороге железного векал – КСИА, 192.

    Андреев, Ю. 1976. Раннегреческий полис, 1976.

    Антонов, Д. 2007. Изделия от благороден метал в Северна Тракия – технологичен анализ и локализация на местни ателиета за производство, Враца, 2007.

    Атанасов, Г. (съст.) 1995. Въоръжение от Древна Тракия. Каталог на изложба. Шумен, 1995.

    Балабанов, П. 1999. Тракийски ритуални ями край с. Дебелт, Бургаска област. – Археология, 1999, 3-4, 62-76.

    Балканска, А. 1998. Тракийското светилище при “Демир баба теке”(втората половина на първото хилядолетие пр. Хр). , “Сборяново” т. II, С., 1998.

    Божкова, А. 2017. Антична керамика между Хемус, Родопа и Евксинския Понт (VII – I в. пр. Хр.). Характеристика, разпространение и употреба. Велико Търново, 2017.

    Божкова, А., П. Делев (ред.) 2002. Копривлен. Т. І, София, 2002.

    Бонев, Ал., Г. Александров 1996. Багачина. Селище от късната каменно-медна епоха и тракийски култов център (ІІІ-І хил. пр. Хр.). Монтана, 1996.

    Бориславов, Б. 1999. Южна Тракия в края на Бронзовата – началото на Ранножилязната епоха. Проблеми на прехода. Автореферат на докторска дисертация, С. 1999.

    Буюклиев, Х. 1985. Тракийски върхове на копия от ранножелязната епоха в българските земи. – Археология, 1985, 2, 27-35.

    Буюклиев, Х. 1991. Използването на лъкът и стрелата в древна Тракия през ранно- желязната епоха. – ИМЮИБ, ХIV, 1991, 7-22.

    Василев, В. 1980. Производство на тракийски шлемове в Родопите. – Археология, 22, 3, 1-18.

    Василева, М. 2012. Фибули от късножелязната епоха в древна Тракия (V-І в. пр. Хр.). Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен ,,доктор”. София, 2012.

    Венедиков, И. 1961. Панагюрското златно съкровище. С.

    Венедиков, И. 1996. Тракийското съкровище от Летница. С.

    Венедиков, И., Т. Герасимов. 1973. Тракийското изкуство. С.

    Владимирова, В. 1994. Състав и предназначение на апликациите към конска сбруя в Тракия V-III в. пр. Хр. – Анали, 1994, 1, 45-59.

    Вълева, Ю. 1994. Тракийски и македонски монументални гробници – ПрИ, кн. 3.

    Георгиева, Р. 1979. Югозападна Тракия през ранната желязна епоха. Автореферат. София, 1979.

    Георгиева, Р. 1991. Обредни ями в Тракия (края на II-Iхилядолетие пр. н. е.). – Археология, 1991, 1, 1-11.

    Гергова, Д. 1977. Тракийските накити в българските земи през старожелязната епоха (ХI-VI в.пр.н.е.). Автореферат. С.

    Гергова, Д. 1982. Произход, характер и датировка на съкровището от Бързица (б. Шеремет), Варненски окр. – Археология, кн. 3-4.

    Гетов, Л. 1988. Мъглижката гробница. С.

    Гетов, Л. 1995. Амфори и амфорни печати от Кабиле (IV-II в.пр.н.е.). С.

    Гинев, Г. 1983. Съкровището от Кралево. С.

    Гинев, Г. 1998. Тракийска крепост при с. Кралево, Търговищко. – Археология, 1-2, 1-7.

    Гинев, Г. 2000. Тракийски могили при село Кралево, Търговищко. Варна, 2000.

    Гоцев, А. 1990. Културата през ранножелязната епоха в Югоизточна Тракия. Автореферат. С.

    Гоцев, А. 1992. Проучвания върху селищната система през ранножелязната епоха в Североизточна България – Хелис 1.

    Граков, Б. 1977. Ранний железный век. М.

    Делев, П. 1982. Проблеми на тракийските мегалитни паметници. В: Мегалитите в Тракия, ч.2, т.III. София. 398-430.

    Дзис-Райко, Г., Т. Черняков 1981. Золотая чаша Вылчетрынского типа из Северо-Западного Причерномарья. – СА, 1981, 1, 151-162.

    Димитров, Д. 1966. За датата на стенописите на тракийската гробница при Казанлък – Археология, кн. 4.

    Димитрова, Д. 2015. Гробницата на цар Севт ІІІ в могилата Голяма Косматка. София, 2015.

    Димитрова, М. 1989. Обеци с лъвски глави от елинистическата епоха (по материали от България). – Археология, 1989, 3, 1-14.

    Домарадски, М. 1984. Келтите на Балканския полуостров. С.

    Домарадски, М. 1990. Тракийската култура през късножелязната епоха в Родопите и горните поречия на Марица, Места и Струма – Тракийската култура в Родопите и горните поречия на р. Марица, Места и Струма. Смолян

    Домарадски, М. 1991. Западна крепостна стена на Кабиле. – Кабиле. С. 1991, Т. 2, 54-82.

    Домарадски, М. 1992. Тракийската култура през късножелязната епоха в Североизточна Тракия. Селищен и етнически облик – Хелис 1.

    Домарадски, М. 1995. Емпорион Пистирос. т. I. Трако-гръцки търговски отношения. С.

    Домарадски, М. 2002. Тракийските култови места (втората половина на ІІ – І хилядолетие пр. Хр.). В: Studia Archaeologica 2. Сборник изследвания в чест на проф. Атанас Милчев. С. 2002, 57-85.

    Домарадски, М., И. Карайотов, А. Гоцев 1992. Керамика от ранножелязната епоха от крепостта Малкото кале при с. Равадиново, общ. Созопол. – Археология, 1992, 4, 29-41.

    Домарадски, М., В. Танева 1998. Емпорион Пистирос, II, Тракийската култура в прехода към елинистическата епоха. Септември.

    Домарадски и др. 1999. Паметници на тракийската култура по горното течение на река Места. – Разкопки и проучвания, 26, 1999.

    Емилов, Ю. 2014. Елинистическа Тракия и латенският свят. Културни контакти и взаимодействия през ІV-І в. пр. Хр. Автореф. на дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“. София, 2014.

    Злато и бронз. Съставители С. Александров, Я. Димитрова, Хр. Попов. София, 2018.

    Иванов, Д. 1975. Сребърното съкровище от с. Борово – Изкуство, кн. 3-4

    Иванова, М. 1988. Ювелирството в Тракия през елинистическата епоха. Автореферат.

    Илиева, П. 2006. Егейска Тракия мужду Бистонското езеро и Пропонтида (8-6 в. пр. Хр.). Автореф. на дис. за придобиване на образователна и научна степен д-р.

    Илинская, В., А. Тереножкин. 1983. Скифия VII-IV вв. до н.э. Киев.

    Кабиле, т. I. С.1982.; т. II. С.1991.

    Кисьов, К. 2004. Тракийската култура в региона на Пловдив и течението на р. Стряма през втората половина на І хил. пр. Хр. София, 2004.

    Кисьов, К. 2005. Тракия и Гърция в древността. Могилни гробници от класическата епоха в община Калояново. Пловдив 2005.

    Кисьов, К. 2009. Погребални практики в Родопите (ІІ-І хил. пр. Хр.). Пловдив 2009.

    Китов, Г. 1989. Куполните гробници при Равногор в Родопите – Археология, кн. 3.

    Китов, Г. 1993. Тракийските могили – Thracia 10.

    Китов, Г. 1994. Тракийски гробнично-култов комплекс в могилата Оструша край Шипка – ПрИ, кн. 4

    Китов, Г. 2000. Панагюрското златно съкровище отблизо. – Анали, 2000, 1-2, 4-116.

    Китов, Г. 2002. Тракийски култов комплекс в Старосел. Варна, 2002.

    Китов, Г. 2005. Долината на тракийските царе. Варна, 2005.

    Кратка енциклопедия тракийска древност. 1993. С.

    Лазарова, С. 1993. Златен съд от Белене – ИМСЗБ 20, 261-263.

    Лозанов, И. 2006. Кабиле през късноелинистическата и римската епоха: проблеми на селищното развитие – ІІ в. пр. Хр. – IV в. сл. Хр. – Поселищен живот в Тракия. IV международен симпозиум. Ямбол 2006, 145-176.

    Маджаров, К. 2013. Некрополите като извор за културното развитие на Североизточна Тракия в периода VІ-ІІІ в. пр. Хр. Афтореферат на докт. дисертация, София, 2013.

    Маразов, И. 1978. Ритоните в Тракия. С.

    Маразов, И. 1979. Съкровището от Якимово. С.

    Маразов, И. 1980. Наколенникът от Враца. С.

    Маразов, И. 1981. Тракийски тип начелници – ПрИ, кн. 1.

    Мегалитите в Тракия. Тракийски паметници, т. I. 1976. С.; т. II. 1983. С.

    Мелюкова, А. 1979. Скифия и фракийский мир. М. 1979.

    Миков, В. 1958. Златното съкровище от Вълчитрън. София, 1958.

    Нехризов, Г. 1994. Принос към изучаването на скалните гробници в Източните Родопи. – Минало, 1994, 2, 5-11.

    Нехризов, Г. 2006. Глинени печати за украса на керамика от ранната желязна епоха в Тракия. – Хелис V. Гетите – култура и традиции. 20 години проучвания на Свещарската гробница и резервата „Сборяново. 2006, 298 – 312.

    Ников, К. 2000. Културни контакти на Южна Тракия с Егейския свят през Ранната желязна епоха по данни на керамиката. Автореферат на докторска дисертация, София, 2000.

    Ников, К. 2005. За една група сиви съдове от Югоизточна България. Към въпроса за появата на сивите амфори в Тракия. В: Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubae Ognenova-Marinova. 2005, 331-347.

    Ников, К. 2012. Сивата монохромна керамика от Аполония. Към въпроса за нейния произход и първоначална поява (кр. на VII-VI в. пр. Хр.). Велико Търново.

    Никулицэ, И. 1987. Северные фракийцы в VI-I вв. до н.э. Кишинев

    Огненова-Маринова, Л. 1976. За централния сюжет и за авторството на стенописите на Казанлъшката гробница – МПК, кн. 2.

    Перник, т. I., С.1981.

    Попов, Х. 2002. Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия през VI-I век пр. Хр., София, 2002.

    Попов, Х. 2008. Крепостта на хълма Кракра – изключение или често срещан селищен модел в Тракия? – Известия на Регионален исторически музей Перник, Т 1, 2008, 29-44.

    Попов, Х. 2009. Куш кая. Характеристики на обитаването през КБЕ и РЖЕ. – Археология 2009, 1-2, 21-39.

    Рабаджиев, К. 2002. Елински мистерии в Тракия. Опит за археологически прочит. София,  2002.

    Свешников, И. 1968. О символике вещей Михалковских кладах – СА, кн. 1

    Североизточна България – древност и съвремие, т. I. 1985; т. II. 1988 (=Terra Antiqua Balcanica 3); т. III. 1990 (=Terra Antiqua Balcanica 4)

    Севтополис, т. I. 1984. С.

    Станчева, М. 1973. Тракийски златен съд от София – МПК, кн. 3

    Стоянов, Т. 1991. За интерпретацията на каничка №155 от Рогозенското съкровище – Археология, кн. 4

    Стоянов, Т. 1992. Погребалните обичаи в Североизточна Тракия през ранножелязната епоха в светлината на новите проучвания – Хелис 1

    Стоянов, Т. 1997. Могилен некропол от ранножелязната епоха. Сборяново I. С.

    Стоянов, Т. 1998. Съкровището от Борово в археологически и исторически контекст – Сборник в чест на акад. Г. Кацаров. С.

    Стоянов, Т. 2000. Контакти на Североизточна Тракия с Анатолия, Кавказ и Източното Средиземноморие преди колонизацията. – ИНМ Бургас, III, 2000, 50-61.

    Стоянов, Т. 2003. За произхода и развитието на фиалите с антропоморфна пластична декорация. – В: Сб. в памет на П. Горбанов, ГСУ ИФ, Studia Archaeologica, Suppl. 1, 2003, 80-98.

    Стоянов, Т. 2004. Панагюрското съкровище – изобразителна програма и принадлежност. – В: “Панагюрското съкровище и тракийската култура”, Доклади от Втори международен симпозиум, Панагюрище 1999. София, 2004, 11-30.

    Стоянов, Т. 2006. Кабиле, Севтополис и Хелис – три варианта на урбанизма в ранноелинистическа Тракия. – В: Поселищен живот в Тракия. IV международен симпозиум. Ямбол 2006, 79-96.

    Стоянов, Т. 2006. Селищният модел в Североизточна Тракия през Елинистическата епоха в контекста на проучванията в Сборяново. – В: „Селищен модел в Североизточна Тракия”. V Есенни четения „Сборяново”, 26-27 октомври 2006, Славена, Варна, 20-42.

    Стоянов, Т. и др. 2006. Гетската столица в Сборяново. Двадесет години проучвания. София 2006.

    Стоянов, Т. 2008. За изобразителната програма на гробницата от Александрово. – Археология 2008, 1-4, 57-67.

    Стоянов, Т. 2008. За обсадната и отбранителна техника в Ранноелинистическа Тракия. – В: „Проблеми и изследвания на тракийската култура”, Казанлък 31.08-1.09.2007, „Ирита”, Казанлък, 2008, 46-63.

    Стоянов, Т. 2008. Бележки за въоръжението и снаряжението представени в люнета на царската гробница при Свещари. – В: „Погребални практики и ритуали”. Есенни четения Сборяново 2007, „Славена”, Варна, 59-77.

    Стоянов, Т., К. Ников 2003. Спасителни разкопки на три тракийски обекта в землището на с. Рогозиново, Харманлийско. – ГСУ-ИФ, Археология, 2, 1995-1996 (2003), 7-92.

    Стоянова, Д. 2002. “Гръцката врата” в Тракия. – В: Pitye. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов, София 2002, 494-505.

    Стоянова, Д. 2002. Монументална архитектура в Тракия V-ІІІ в. пр. Хр. Строителни материали, техники, конструкции, ордери. Автореферат за присъждане на обр. и научна степен доктор, София, 2002.

    Стоянова, Д. 2008. За хронологията на гробницата в могила Голяма косматка. В: Проблеми и изследвания на тракийската култура. Т ІІІ, 2008.

    Стоянова, Д. 2008. Гробници с полуцилиндричен свод в Североизточна Тракия. В: Светът на гетите. Конференция 20-21 септември 2007, Русе (=Известия на Регионалния историчекси музей Русе XII, 2008, 115-135).

    Стоянов, Т. 2015. (ред.) Тракийският град. Градоустройство. Укрепителна система. Архитектура. Сборяново, ІІІ, София, 2015. (бълг. / англ.)

    Стоянов, Т., К. Маджаров, А. Божкова, 2017. Икономическите връзки  на гетската столица Хелис по данни от амфорната тара. Част 1. Амфорни печати. (Сборяново, т. ІV.1), София 2017. (бълг./англ.)

    Стоянов, Т. Б. Бориславов 2018. Моделът на преход към културата на желязото в Тракия. – В: S. Alexandrov, Y. Dimitrova, H. Popov, B. Horejs, K. Chukalev (eds.) Gold and Bronze. Metals, Technologies, and Imnterregional Contacts in the Eastern Balkans during the Bronze Age. Sofia, 2018, 287-297 (билингва бълг/англ.).

    Тачева, М. 1987. История на българските земи в древността, ч. II. С.

    Теодосиев, Н. 1994. Тракийски могилни гробници при Панагюрище – Археология, кн. 3-4.

    Теодосиев, Н. 1998. Северозападна Тракия през V-I в.пр.Хр. Автореферат. С.

    Тонкова, М. 2002. Аристократични накитни украси от V в. пр. Хр. в Тракия. – В: Pitye. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов, София 2002, 494-505.

    Тонкова, М. 2002. Новооткрит тракийски център от ранноелинистическата епоха при извора Халка бунар в землището на с. Горно Белево. – ГАИМ, II, 148-196.

    Тонкова, М. 2003. Произведения на тракийската ювелирна школа от втората половина на ІV в. пр. Хр. – In: ПЪТЯТ. Сборник научни статии, посветени на живота и творчеството на д-р Георги Китов , Sofia 2003, 216-224.

    Тонкова, М., А. Гоцев 2008. Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. С., 2008.

    Торбов, Н. 2000. Тракийско въоръжение и снаряжение от късножелязната епоха между Дунава и Балкана (III-I в. пр. Хр.). Автореферат на докторска дисертация, София, 2000.

    Торбов, Н. 2005. Могиланската могила във Враца. Враца.

    Тракийската култура през елинистическата епоха в Казанлъшкия край. 1991. Казанлък

    Филов, Б. 1934. Надгробните могили при Дуванлий, Пловдивско. С.

    Филов, Б. 1937. Куполните гробници при Мезек – ИБАИ т. ХІ.

    Фол, А. 1988. Преглед на книжнината върху Рогозенското съкровище между януари 1986 и април 1987 – Векове, кн. 3.

    Фол, А. 1990. Политика и култура в древна Тракия. С.

    Фол, А., Т. Спиридонов. 1983. Историческа география на тракийските племена до III в.пр.н.е. С.

    Фол, А., Б. Николов и др. 1988. Тракийското съкровище от Рогозен. С.

    Фрако-скифские културные связы. 1975 (=Studia Thracica 1).

    Ханджийска, В. 2007. Традиции и тенденции в производството на керамика на ръка в днешна ЮИ България през 6-1 в. пр. Хр. Автореферат. С.

    Ханджийска, В., И. Лозанов 2010. Кабиле през елинистическата епоха. В: Югоизточна България през ІІ-І хилядолетие пр. Хр. Варна 2010, 247-270.

    Ханджийска, В. 2017. Трапезна керамика от елинистическия град Кабиле. Велико Търново, 2017.

    Хелис 1. Гетските земи през бронзовата и желязната епоха. 1992; Хелис 2. Сборяново – проучвания и перспективи. 1992; Хелис 3/1. Култура и религия в Североизточна Тракия. 1994

    Христова 2018. Колективни находки и метални комплекси по  Долния Дунав през Късната бронзова епоха. – В: S. Alexandrov, Y. Dimitrova, H. Popov, B. Horejs, K. Chukalev (eds.) Gold and Bronze. Metals, Technologies, and Imnterregional Contacts in the Eastern Balkans during the Bronze Age. Sofia, 2018, 161-169.

    Цанова, Г., Л. Гетов. 1973. Тракийската гробница при Мъглиж – Археология, кн. 2

    Цанова, Г., Л. Гетов. 1983. Тракийската гробница при Казанлък. С.

    Чичикова, М. 1968. Керамиката от старожелязната епоха в Тракия – Археология, кн. 4

    Чичикова, М. 1970. Севтополис. С.

    Чичикова, М. 1974. Проучвания върху тракийската култура през старожелязната епоха – Археология, кн. 4

    Чичикова, М. 1980. Тракийското съкровище от Луковит. С.

    Чичикова, М. 1985. Тракийският град (по археологически данни) – Terra Antiqua Balcanica 2.

    Чичикова, М. 1988. Свещарската гробница – архитектура и декорация – Североизточна България – древност и съвремие, т. II (=Terra Antiqua Balcanica 3).

    Чичкова, М. 2004. Тракийската керамика, работена на колело. Годишник на археологически музей Пловдив. т. 11, кн. 2, 2004, 194-211.

    Чичикова, М., Д. Стоянова, Т. Стоянов, 2013. Царската гробница с кариатиди. София 2013.

    Akman, M. 1997. Megalitforschung in Thrakien. – Ist. Mitt., 47, 1997, 151-178.

    Akurgal, E. 1961. Die Kunst Anatoliens. Berlin.

    Alexandrescu, P. 1983 et 1984. Le groupe de trésors thraces du Nord des Balkans (P. I et P. II) – Dacia 27 et 28

    Andronicos, M. 1984. Vergina: the Royal Tombs and the Ancient city, Athens 1984.

    Andronikos, M. 1994. Vergina II.  The ‘Tomb of Persephone’.  Athens, 1994.

    Archibald, Z. 1998. The Odrysian Kingdom of Thrace. Oxford.

    Aslan, C. P. Hnila 2015. Migration and Integration at Troy from the End of the Late Bronze Age to theIron Age. In N. Stampolidis, Ç. Maner,  K. Kopanias (eds) Nostoi: Indigenous Culture, Migration and Integration in the Aegean Islands and Western Anatolia During the Late Bronze and Early Iron Age. Istanbul, 185–209.

    Aslan, C. 2019. The West Sanctuary at Troy in the Protogeometric,Geometric, and Archaic Periods. – in: C. Brian Rose, Kathleen Lynch, and Getzel Cohen (eds.) The West Sanctuary I: Iron Age—Classical. Troy Excavation Project. Final Reports. Studia Troica Monographien 10, 2019, 28-279.

    Baslieia. Die Paläste der hellenistischen Könige, Internationales Symposion in  Berlin vom 16.12.1992 bis 20.12. 1992. 1996.

    Becks, R. 2003. Troia VII: the Transition from the Late Bronze Age to the Early Iron Age. In Identifying Changes: The Transition from Bronze to Iron Ages in Anatolia and its Neighbouring Regions, edited by B. Fischer, H. Genz, E. Jean, and K. Köroğlu, 41–53. Istanbul. Berciu, D. 1974. Contribution à l’étude de l’art thraco-géte. Bucuresti

    Blegen, C. et al. 1958. Excavations conducted by the University of Cincinati 1932-1938. Settlements VIIa, VIIb and VIII. Vol. IV, Princeton.

    Borza, E. N. 1990. In the Shadow of Olympus: the Emergence of Macedon. 1990.

    Borza, E. N., Olga Palagia 2007. The Chronology of the Macedonian Royal Tombs at Vergina. – Jahrbuch des Deutschen Archäologischen Instituts 122 (2007) 81-126.

    Bouzek, J., M. Domaradzki, Z. Archibald (eds.) 1996. Pistiros I. Excavations and Studies. Prague, 1996, 43-46.

    Bouzek, J., M. Domaradzki, Z. Archibald (eds.) 2002. Pistiros II. Excavations and Studies. Prague.

    Calligas, P. 1988. Hero-cult in Early Iron Age Greece. – In: Early Greec Cult Practice. Proceedings of the Fifth Intern. Symposium of the Swedish Institute at Athens. June 1986. Stocholm, 1988, 229-234.

    Cambridge Ancient History. Vol. III,1. The Prehistory of the Balkans, and the Middle East, and the Aegean World, 10th to 8th Century BC. 1982; Vol. IV. Persia, Greece, and the Western Mediterranean c. 525 to 479 BC. 1982.

    Chemsseddoha A.-Z. 2014. Quelques observations sur les thématiques funéraires en Macédoine à l’âge du Fer : le cas de la nécropole de Vergina. – In: Pallas : Revue d’études antiques 94-2014 L’objet dans la tombe en Grèce et en Grande-Grèce à l’âge du Fer.

    Coldstreame, J. 1977. Geometric Greece. London.

    A Companion to Ancient Thrace. Chichester-Malden, 2015.

    Crişan, J. 1969. Ceramica daco-getica. Bucuresti.

    Der thrakische Silberschatz aus Rogosen Bulgarien. 1988-1989.

    De Vries, K. 1987. Phrygian Gordion Before Midas. – Ist International Symposium on Anatolian Iron Age, Izmir 1984.

    Dickinson, O. 2006. The Aegean from bronze to Iron Age. Continuity and change between the twelfth and eighth centuries BC. Routledge, London & New York.

    Domaradski, M. 1986. Sanctuaries thraces du IIe – Ier mill.av.n.è – Acta Archaeologica Carpathica 25.

    Domaradzki, M. 1994. Les lieux du culte thraces (deuxieme moitie du IIe – Ier mill. av. J.-C.) – Helis 3/1.

    Drougou, S. et al, eds.  Vergina.  The Great Tumulus, 2nd ed.  Thessaloniki, 1996.

    Fol, A., M. Chichikova, T. Ivanov, T. Teofilov. 1986. The Thracian Tomb near the Village of Sveshtari. Sofia.

    Gergova, D. 1987. Früh- und ältereisenzeitlichen Fibeln in Bulgarien – PBF XIV/7

    Gergova, D. 1989. Thracian Burial Rites of the Late Bronze and Early Iron Age – Thracians and Mycenaeans. Leiden – Sofia.

    Ginouvès, R. (ed.) 1994. Macedonia from Philip II to the Roman Conquest. Princeton 1994.

    Guma, M. 1995. The End of the Bronze Age and the Beginning of the Early Iron Age in South-western Romania, Eastern Serbia and North-western Bulgaria. A short review. – Thraco-Dacica, 16, 1-2, 1995, 99-137.

    Guzowska, M., I. Kuleff, E. Pernicka, and M. Satır. 2002. “On the Origin of Coarse Wares of Troia VII.” In Troia and the Troad. Scientific Approaches, edited by G.A. Wagner, E. Pernicka, and H.−P. Uerpmann, 233–49. Heidelberg.

    Hänsel, B. 1976. Beiträge zur regionalen und chronologischen Gliederung der älteren Hallstattzeit an der Unteren Donau. Bonn.

    Hnila, P. 2009. “The pottery of Troy VIIb. Chronology, Classification, Context and Implica- tions of Trojan Ceramic Assemblages in the Late Bronze Age/Early Iron Age Transition.” Ph.D. diss., Tübingen University (published online in 2012 at https://nbn-resolving.de/urn:nbn:de:bsz:21-opus-62293 ).

    Hoddinott, R. 1981. The Thracians. London

    Hochstetter, A. 1984. Kastanas. Ausgrabungen in einem Siedlungshuegel der Bronze- und Eisenzeit Makedoniens 1975-1979. Die Handgemachte Keramik. Schichten 19 bis 1. Praehistorische Archaeologie in Suedosteuropa, Bd.3, Berlin.

    Ilieva, P. 2006. Funerary rites in the EIA Aegean Thrace: problems and perspectives of research: problems and perspectives of research. – In: Ozbek, O. (ed.) Funeral Rites, Rituals and Ceremonies from Prehistory to Antiquity. Proceedings of International Symposium Troas and its neighbors II, 2-6.10.2006, Canakkale, 97-114.

    Ilieva, P. 2009. ’G 2−3 Ware’ and the Non−Greek Populations on the North Aegean Coast (Some Preliminary Notes on its Distribution Patterns and Contextual Characteris-tics). In Z. I. Bonias, and J. Y. Perreault (eds.) Greeks and Thracians in Coastal and Inland Thrace During the Years Before and After the Great Colonization, Thasos, 109–22.

    Ilieva, P. 2018 Between Thrace and the Aegean: Notes on some aspects of the archaeology of Aegean Thrace in the Late LBA and the EIA. In Stephanos Archaeologicos ad 80 annum professoris Ludmili Getov (SAUS, Suppl. VI), 2018, 59-76.

    In Search of Celtic Tylis in Thrace (III c. BC). Proceedings of the interdisciplinary colloquium arranged by the National Institute of Archaeology with Museum (NIAM), Bulgarian Academy of Sciences, and the Welsh Department, Aberystwyth University, 8 May 2010, Sofia, NOUS, Sofia, 2010

    Keneth Sams, G. 1973. Schools of Geometric Painting in Early Iron Age Anatolia. – AJA, 77.

    Kohler, E.L. 1995. Gordion II: The Lesser Tumuli, 1, The Inhumations. (University Museum Monograph 43, Philadelphia 1995.

    Kolarova, V., M. Bospatchieva. The Fortress Walls on the Nebettepe, Plovdiv, before the Establishment of Roman Rule in Thrace. In: The Culture of the Thracians and their Neighbors. BAR, IS 1350, 2005, 69-83.

    Koppenhöfer, D. 1997. “Troia VII−Versuch einer Zusammenschau einschliesslich der Ergebnisse des Jahres 1995.” Studia Troica 7:295–353.

    Körte, G., A. Körte 1904. Gordion.  Ergebnisse der Ausgra bung im Jahre 1900, JdI-EH 5, Berlin 1904.

    Koukouli-Chrysantaki, Ch. 1994. I proimi epohi tou siderou stin Anatoliki Makedonia. – In: Ancient Macedonia, Fifth Intern. Symposium Thessaloniki 1989, Thessaloniki, 1994, vol. I, 679-735.

    Kurtz, D., J. Boardman. 1971. Greek Burial Customs. London.

    Lane Fox, R. J. (ed.) Brill’s Companion to Ancient Macedon. Studies in the Archaeology and History of Macedon, 650 BC–300 AD. Leiden – Boston 2011.

    Liebhart, R., G. Darbyshire, E. Erder, B. Marsh 2016. A Fresh Look at theTumuli of Gordion. In Tumulus as Sema, Berlin-N.-Y., 627-636.

    Macedonia and Greece in Late Classical and Early Hellenistic Times – Studies in the History of Art 10. National Gallery of Art. 1982.

    Magna Grecia, Epiro e Macedonia. Atti del XXIV Convegno di Studi sulla Magna Grecia, Taranto 1985.

    Mazarakis-Ainian, A. 1997. From Rulers’ Dwellngs to Temples. Architecture, Religion and Society in Early Iron age Greece (1100-700  B.C.). SIMA, CXXI, Jonsered, 1997.

    Mellink, M. J. 1980. Archaic Wall Paintings from Gordion. – in: DeVries (ed.), From Athens to Gordion (University Museum Papers 1, Philadelphia 1980),  91-99.

    Miller, S. 1993. The Tomb of Lyson and Kallikles, Mainz 1993.

    Morris, I. 1987. Burial and ancient cosiety. The rise of the Greek city-state.Cambridge University Press, 1987.

    Morris, I. 1996. Greece in the Iron Age. – In: Proceedings of the XIIIth Congress of the UPPS, section 12, Forli, 1996, 127-43.

    Moscalu, E. 1983. Ceramica thraco-getica. Bucuresti.

    Müller-Karpe, H. 1959. Beiträge zur Chronologie der Urnenfelderzeit nördlich und südlich der Alpen. Berlin.

    Muscarella, O.W. 1967. Phrygian Fibulae from Gordion. Colt Archaeological Institute, Monograph Series, 4) London 1967.

    Nielsen, I. 1994.  Hellenistic Palaces: Tradition and Renewal. (Studies in Hellenistic Civilization vol. V) Aarhus University Press, 1994.

    Nikov, K. 1999. Aeolian” Bucchero in Thrace? – In: Archaeologia Bulgarica, 2, 1999, 31-42.

    1. R. Osborn Greece in the Making 1200-479 BC. Routledge

    Özdogan, M. 1998 Early Iron Age in Eastern Thrace and the megalthic monuments. – In: N. Tuna, Z. Aktüre, Symposium on the Archaeology, History and Ancient Languages of Thrace and Phrygia. Ankara 1995, Ankara, 1998, 29-40.

    Pleiner, R.1980. Early Iron Metallurgy in Europe. – In: T. Wertime, J. Muhly (eds.) The Coming of the Age of Iron in Europe, New Haven: Yale University Press, 1980, 375-415.

    Pleiner, R. 2000. Iron in Archaeology. The European Bloomery Smelters. Praha, 2000.

    Radt, W. 1974. Die Früheisenzeitliche Hgüelnekropole bei Vergina in Makedonien. – In:Bei-träge zur italiscken und griechischen Bronzefunden. PBF. Abt. IX, Bd. 1, München, 1974, 98-147.

    Roisman, J., I. Worthington (eds.) 2010. A Companion to Ancient Macedonia. Chichester, Blackwell Publishing.

    Roller, L. E. 1991. The Great Mother at Gordion: The Hellenization of an Anatolian Cult. –JHS, 111, 1991.

    Rose, C. B. (ed.) The Archaeology of Phrygian Gordion, Royal City of Midas. Gordion Special Studies 7, University Museum Monograph 136. Philadelphia: University of Pennsylvania Museum of Archaeology and Anthropology.

    Shalganova, T., A. Gotzev 1995. Problems of Research on the Early Iron Age. – In: D. Bayly & I. Panayotov (eds.) Prehistoric Bulgaria. Monographs of World Archaeology, No 22, 1995, 327-343.

    Simpson, E. 2012. Royal Phrygian Furniture and Fine Wooden Artifacts from Gordion. In The Archaeology of Phrygian Gordion, Royal City of Midas, edited by C.B. Rose, 149–64. Gordion Special Studies 7, University Museum Monograph 136. Philadelphia: University of Pennsylvania Museum of Archaeology and Anthropology.

    Sherratt, A., T. Taylor 1989. Metal Vessels in Bronze Age Europe and the Context of Vulchetrun – Thracians and Mycenaeans. Leiden – Sofia, 1989.

    Snodgrass, A. 1971. The Dark Age of Greece. Edinburg.

    Snodgrass, A. 1989. The coming of the Iron Age in Greece: Europe’s earliest Bronze /Iron transition. – In: The Bronze Age – Iron Age Transition in Europe. – BAR International series, 483 (i), 1989, 22-35.

    Stanceva, M.1974. Une coupe d’or de Sofia. – Thracia, III, 1974, 221-241.

    Stoia, A. 1989. The Beginning of Iron Technology in Romania. – In: The Bronze Age – Iron Age Transition in Europe. BAR, International series, 483(I), 1989, 43-67.

    Stoyanov, T. 2003. On the spurs’ development in Thrace, Macedonia and Illyria during the Early Hellenistic times. – In: ПЪТЯТ. Сборник научни статии, посветени на живота и творчеството на д-р Георги Китов , Sofia 2003, 198-203.

    Stoyanov, T. 2005. The Mal-tepe Complex at Mezek. – In: The Culture of Thracians and their neighbours. Proceedings of the International Symposium in memory of M. Domaradzki, Kazanlak 1999, Oxford, BAR Archaeopress, International Series. 2005, 123-128.

    Stoyanov, T. 2015. Warfare. – In: Julia Valeva, Denver Graninger, and Emil Nankov (eds.) A Companion to Ancient Thrace. Wiley-Blackwell, 2015, 426-442.

    Stoyanov, T., Z. Mihaylova. 1996. Metalworking in the Getic City ai Sboryanovo locality near Isperih, NE Bulgaria. – Ephemeris Napocensis, VI, 55-77.

    Stoyanova, D. 2011. Vault and Dome in Thracian Funerary Architecture. In: Interdisziplinäre Forschungen zum Kulturerbe auf der Balkanhalbinsel (Hrsg. V. Nikolov, K. Bacvarov, H. Popov), Sofia 2011, 335-355.

    Studia Troica, I – , Tuebingen, 1990 – .

    Südosteuropa zwischen 1600 und 1000 v.Chr. (B. Hänsel ed.). 1982. Berlin.

    I Symposium Illyro-thrace. Tribus paleobalcaniques entre la mer Adriatique et la mer Noire de l’epoque hellenistique. Sarajevo-Belgrade, 1991.

    The Bronze Age – Iron Age Transitions in Europe. Aspects of Continuity and Change in European Societies c. 1200 to 500 BC. 1989. Oxford (=BAR – International Series 483/1.

    The Rogozen Treasure. Papers of the Anglo-Bulgarian Conference. 1989. London

    Themelis, P. G. and G. P. Touratsoglou.  Oi Taphoi tou Derveniou.  Athens, 1997.

    Theodossiev, N. 1998a. Sanctuaries and Cult Places in Northwestern Thrace during the 1st Millenium BC – Archaeologia Bulgarica 2/2

    Theodossiev, N. 1998b. Two Silver Vessels with Dionysiac Scenes from Thrace – Antiquaries Journal 78.

    Theodossiev, N. 2000. North-Western Thrace from the Fifth to First Centuries BC, BAR, int. series 859, Oxford, 2000.

    Thracians and Mycenaeans. Proceedings of the 4th International Congress of Thracology. 1989. Leiden – Sofia.

    The Thracian World at the Crossroads of Civilizations. Vol I. Poseedings of the Seventh International Congress of Thracology 1996, Bucarest 1997.

    Sevin, V. 1991. The Elazig Region and the Problem of the Mushkians. – AnSt, XLI, 1991.

    Toffolo M. B. et al. 2013. Towards an Absolute Chronology for the Aegean Iron Age: New Radiocarbon Dates from Lefkandi, Kalapodi and Corinth. – PLOS ONE, vol. 8, issue 12, e83117 www.plosone.org

    Tonceva, G. 1980. Chronologie du hallstatt ancien dans la Bulgarie de nord-est – Studia Thracica 5.

    Tonkova, M. 1997. Traditions and Aegean Influences on the Jewellery of Thrace – Archaeologia Bulgarica 1/2.

    Tonkova, M. 2003. Late Iron Age Pit-sanctuaries in Thrace: the Contribution of the Studies at Gledachevo. Thracia XV. In honorem annorum LXX Alexandri Fol. S., 2003, 479-504.

    Tylcote, R. 1992. А History of Metallurgy. London, 1992 (2nd ed.). Ch. 5. The Early Iron Age. (47-61).

    Vassileva M. 2014. Phrygian Bronzes in the Greek World: Globalization through Cult?. – In M.J.Geller (ed.) Melammu.The Ancien tWorld in an Age of Globalization. Berlin, 217-234.

    Vasileva, M_2016. Royal Tombs in Balkan-Anatolian Context. Representations of Status. In Tumulus as Sema, Berlin-N.-Y., 637-648.

    Venedikov, I. 1987. The Vulchitrun Treasure. Sofia.

    Voigt, M., Robert C. Henrickson 2000. Formation of the Phrygian State: The Early Iron Age at Gordion. AnSt, Vol. 50 (2000), 37-54.

    Vokotopolulou, Y. 1985. La Macedoine de la prothistoire à l’époque archaïque. – In :  Magna Grecia, Epiro e Macedonia nell’eta del bronzo. Atti del XXIV Convegno di Studi sulla Magna Grecia. Taranto 1984, 1985, 133-166.

    Vulpe, A. 1985. Der Goldschatz von Radeni, Jud. Neamtz, аn der Westmoldau, Rumänien. – PZ, Bd. 60, Hft. 1, 1985, 47-67.

    Walbaum, J. 1978. From Bronze to Iron: The Transition from the Bronze Age to Iron Age in the Eastern Mediterranean. Gøteborg, 1978.

    Wardle, K., M. Newton, P. Kuniholm 2007. Troy VIIb2 Revisited. The Date of the transition from Bronze to Iron Age in the Northern Aegean. – In: H. Todorova, M. Stefanovich, G. Ivanov (eds.) The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. Proceedings of the International Symposium „Strymon Praehistoricus“, 2004, Sofia, 2007, 481-497.

    K.A. Wardle, D. Wardle 2007. Assiros Toumba. A brief history of the settlement.  – In: H. Todorova, M. Stefanovich, G. Ivanov (eds.) Strymon Praehistoricus, Sofia 2007, 451-479.

    Webber, Ch. 2001. The Thracians, 700 BC – 46 AD. (= Osprey Men-at-arms Series, 360). Oxford 2001.

    Young, R. S. 1981. Three Great Tumuli. The Gordion Excavations Final Reports, Vol. I, Univ. of Pensilvania.

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар