Код на дисциплината: З007
ICTS: 6
З
Българска етнология ч. 2 /Социална и нормативна култура/
Семестър | Седмична заетост |
---|---|
ІІ | 3+2 ч. |
Общо | Лекции | Семинарни упражнения | Практически упражнения |
---|---|---|---|
180 | 45 | 30 |
Преподаватели
Форма на изпит
-
Анотация
Курсът запознава студентите с историята на българската етнология от нейното възникване до началото на 21ви век. Разгледани са нейни основни представители, история на ключовите институции (периодични издания, институти, учебни заведения, музеи), където се формира дисциплината и подбрани текстове.
Основната цел на упражненията е да надградят натрупаните от лекциите и научната литература знания с умения за откриване на връзките човек – природа – общество, от една страна, традиционна – съвременна култура – народопсихология, от друга. Основен акцент е поставен върху ролята на свързващ елемент в първата група връзки на народния светоглед, а във втората – на модела на предаване на традициите (от типа „образец-повторение).
-
Предварителни изисквания
За лекциите: Няма
За упражненията: Добри познания по история на България и Стопанска история; умения за структуриране и типологизиране на явления от историята и културата, за комуникация и за водене на дебат.
-
Очаквани резултати
За лекциите: Студентите да се запознаят с историята на дисциплината, нейните институции и основни издания. Да навлязат в спецификите на работа в библиотека, четене на специализиран етнологичен текст, отделяне на данни от интерпретация на автора, фиширане на етнографски данни.
За упражненията: Обвързване на историческите познания с такива по българска народна култура, а на теоретичната подготовка и конкретните знания с умения за наблюдаване и изследване на културни феномени. Добиване на познания за основните характеристики на българското традиционно общество и семейство, както и за историческите и модернизационни процеси, започнали от Възраждането.
-
Учебно съдържание
№ Тема: Хорариум 1 Поява и развитие на етнологията в България до Освобождението. 8 2 Развитие на етнологията в България от Освобождението до Първата световна война. 4 3 Развитие на етнологията в България в междувоенния период. 4 4. Етнологията в България 1947 – 1989 година 10 5. Етнологията в България след 1989 година 4 -
Учебно съдържание
№ Тема: Хорариум 1 Поява и развитие на етнологията в България до Освобождението. 8 2 Развитие на етнологията в България от Освобождението до Първата световна война. 4 3 Развитие на етнологията в България в междувоенния период. 4 4. Етнологията в България 1947 – 1989 година 10 5. Етнологията в България след 1989 година 4 -
Конспект за изпит
№ Въпрос 1 Юрий Венелин и началото на българската етнология 2 Организиране и популяризиране на етнологията средата на 19ти век 3 Етнологията и борбите на българите. Братя Миладинови и Марко Цепенков 4. Г.С. Раковски и рисковете на историческата реконструкция 5. Веда Словена и най-дългият спор в българската наука. Правила на научния дебат. 6. Етнография и литература по примера на семейството. Любен Каравелов, П.Р. Славейков, Елин Пелин, Йордан Йовков, Георги Караславов 7. Етнографски описания. Димитър Маринов и Кузман Шапкарев 8. Етнологията като академичен текст. Константин Иречек, Марин Дринов, Михаил Драгоманов. 9. Иван Шишманов и модерната българска етнология 10. Михаил Арнаудов и сравнителния метод 11. Успоредни траектории – филолози, географи, антропогеографи. 12. Етнодемографски изследвания. Христо Гандев 13. Градски изследвания. Георги Георгиев. 14. Изследвания на материалната култура. Христо Вакарелски 15. Етнологически изследвания в ЕИМ и Института за фолклор през 70-те години на 20ти век 16. Изследвания на етнически групи и малцинства през втората половина на 20-ти век 17. Многотомната „Етнография на България” – проблеми и съдържание 18. Етнологически изследвания през 21 век. Етнографи, фоклористи, етнолози и антрополози. -
Препоръчителна литература
Основна:
Арнаудов, М., “Очерци по българския фолклор”, т.1, С 1968 (2 изд.), със студията “Наченки и разцвет на проучванията по българския фолклор” и текстовете върху Раковски, Димитър Матов и Иван Шишманов.
Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди.Т.І-ІІ.С., 1970-1972.
Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1977.
Генчев, Ст. 1984. Народна култура и етнография. С.
Генчев, Ст.Очерци по българска етнография. Велико Търново, 1996.
Георгиева, И. Българска народна митология. С., 1983.
Георгиева Б., Николов Ив., Димитрова С. Българската селска къща. С., 1987.
Динеков, П., “Върху историята на българската фолклористика”, в: Български фолклор, С. 1980 (трето издание), сс. 79 – 168.
Етнография на България. Т. І-ІІІ. С., 1980-1989.
Живкова, В. Българското село през вековете. С., 1978.
Иванова, Р. Българската фолклорна сватба. С., 1984.
Ковачева, В. Български народни занаяти. С., 1995.
Маринов, Д. Избрани произведения. Т. І-ІІ. С., 1981-1984.
Попов, Р. Светци близнаци в българския народен календар- С., 1991.
Попов, Р., Светци и демони на Балканите. С., 2002.
Стоилов Кр. Българско традиционно жилище /18-19 в./ – Векове, № 2, 1985, с. 3-13.
Тодоров, Д., “Българската етнография през Възраждането”, С. 1989.
Хлябът в славянската култура. С., 1997.
Допълнителна:
Арнаудов, М. “Васил Априлов. Живот, дейност, съвременници”, С. 1935
Арнаудов, М. “Раковски като фолклорист”, в: Очерци по българския фолклор, т. 1 (2 изд.) С. 1968, сс. 235 – 301
Арнаудов, М. “Веркович и Веда Словена”, в: СбНУ, т. 52, С. 1968
Арнаудов, М. “Л. Каравелов като фолклорист”, в: “Сборник в чест на проф. Иван Д. Шишманов”, С. 1920, сс. 182 – 196
Беновска, М. “Михаил Арнаудов като изследвач на българската обредност”, в: Български фолклор, 1978, кн. 4 (или 3?), сс. 16 – 27
Вакарелски, Хр. “Г. С. Раковски като етнограф”, в: “Сборник Г.С.Раковски. Възгледи, живот, дейност”, т.1, С. 1964, сс. 189 – 212
Василева, М. “Димитър Маринов. Житейски и творчески път”, в: Българска етнология, 1996, кн. 3, сс. 5-12
Велева, М. “Етнографското проучване на СЗ България от Димитър Маринов”, в: Д. Маринов, Избрани произведения, т.2, С. 1984, сс. 7-42
Христо Гандев: “Българската народност през 15 век”, С. 1972
Генчев, Ст. “Началото. Ю. И. Венелин и неговото упътване”, в: Стоян Генчев, “Теренното етнографско проучване”, ВТУ, В. Търново, 1989, сс. 10 -16
Генчев, Ст. “Етнографските интереси на Марко Цепенков”, в: Стоян Генчев, “Очерци по българска етнография”, Унив. изд. “Св. Св. Кирил и Методий”, В. Търново, 1996, сс. 42 – 52
Генчев, Ст. “Показалец… от Г.С. Раковски. Етнографското изследване в неговата цялост”, в: Стоян Генчев, “Теренното етнографско проучване”, ВТУ, В. Търново, 1989, сс. 16 – 22
Георгиев, Георги, “София и софиянци”, С. 1983
Динеков, П. “Един от големите майстори – Марко К. Цепенков”, в: Български фолклор, 1980, кн. 1, сс. 5-12
Динеков, П. “Писма на проф. Ив. Д. Шишманов до Христо Вакарелски”, в: Български фолклор, 1978, кн. 1, сс. 41 – 49
Захариев, Йордан “Упътване за антропогеографски изучавания на България”, (прил. към Училищен преглед, кн. 6, 1928), С. 1928
Иванова, Е. “Юрий Ив. Венелин като етнограф”, в: ИБИД, кн. 36, 1984, сс. 209 – 215
Миков, Л. “Наблюдения върху народоведския принос на П.Р.Славейков”, в: Български фолклор, 1979, кн.1, сс. 47 – 56
Пенчев, Вл. “Константин Иречек и фолклорът на българите: към историята на българо-чешките фолклористични контакти”, в: Български фолклор, 1992, кн. 1, сс. 57 – 63
Тодоров, И. и Н. Жечев “Мъките на фолклориста: непубликувани страници от кореспонденцията на К. Шапкарев във връзка с подготовката и издаването на неговия фолклорен сборник”, в: Български фолклор, 1984, кн.2, сс. 49 – 64
Холевич, Й. “Петко Рачев Славейков и народното поетическо творчество”, С. 1976
Холевич, Й. “Българската възрожденска интелигенция и фолклорът”, в: Български фолклор, 1989, кн. 3, сс. 76 – 78.
Шишманов, Ив. “Значение и заслуги на братя Миладинови”, в: Иван Шишманов, Избрани съчинения, т.1, БАН, С. 1965, сс. 351 – 370.
Шишманов, Ив.”Значението и задачите на нашата етнография”, в: Иван Шишманов, Избрани съчинения, т.2, БАН, С. 1966, сс. 7 – 61.