Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

Код на дисциплината: 3116
ICTS: 4+4
З

Средновековна българска история

Бакалавърски програми
Специалност “Археология”
СеместърСедмична заетост
V2+2 ч.
VІ2+2
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
24060600

Преподаватели

проф. д-р Георги Николов
гл. ас. д-р Явор Митов

Форма на изпит

Устен изпит
  • Препоръчителна литература

    Извори:

    В. Бешевлиев. Първобългарски надписи (Второ преработено и допълнено издание). София, 1992.

    Ив. Божилов. Българската архиепископия ХІ–ХІІ век. Списъкът на българските архиепископи. София, 2011.

    Венециански документи за историята на България и българите от ХІІ–ХV в. Издава В. Гюзелев. София, 2001.

    Грамоты болгарских царей. Труд Г. А. Ильинскаго. (= Древности. Труды славянской коммисии Императорскаго Московскаго археологическаго общества. Том пятый). С приложением семи фототипических снимков. Москва, 1911; G. A. Ilyinskiy. Gramoty bolgarsikh carey. With an introduction by Iv. Dujčev. VR London, 1970.

    Гръцки извори за българската история (Т. І. София, 1954; Т. ІІ. София, 1958; Т. ІІІ. София, 1960; Т. ІV. София, 1961; Т. V. София, 1964; Т. VІ. София, 1965; Т. VІІ. София, 1966; Т. VІІІ. София 1971;Т. ІХ. Част І. София 1974; Т. Х. София, 1980; Т. ХІ. София, 1983; Т. ІХ. Част ІІ. София, 1994; Т. ХІІ. София, 2015).

    В. Гюзелев. България е огромна област и многоброен народ. Земя на блажени. Средновековни географски съчинения за българските земи и българите (ІV–ХІV в.). София, 2012.

    В. Гюзелев. Извори за средновековната история на България (VII–ХV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. Пър­­­­ви том. Български, други славянски и византийски извори. София, 1994; Том втори. Италиански, латински и нем­ски из­­­вори (= Архивите говорят 9). София, 2000.

    Ив. Дуйчев. Из старата българска книжнина. ІІ. Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство. София, sine anno [1944].

    Жофроа дьо Вилардуен. Завладяването на Константинопол. Превод от старофренски Ив. Божилов. Предговор и бележки Ив. Божилов. София, 1985.

    Й. Иванов. Богомилски книги и легенди. София, 1925, 19702.

    Й. Иванов. Български старини из Македония. София, 1931, 19702.

    Ив. Йорданов. Корпус на печатите на средновековна България. София, 2001.

    Латински извори за българската история ( Т. І. София, 1958; Т. ІІ. София, 1960; Т. ІІІ. София, 1965; Т. ІV. София, 1981; Т. V. Част І. София, 2001).

    М. Москов. Именник на българските ханове (Ново тълкуване). София 1988.

    Робер дьо Клари. Завоюването на Константинопол 1204 година. Превод от старофренски език, предговор и бележки Н. А. Марков. София, 2007.

    Стара българска литература (Т. 1. Апокрифи. Съставителстово и редакция Д. Петканова. София 1981; Т. 2. Ораторска проза. Съставителство и редакция Л. Грашева. София 1982; Т. 3. Исторически съчинения. Съставителство и редакция Ив. Божилов. София 1983; Т. 4. Житиеписни творби. Съставителство и редакция Кл. Иванова. София, 1986; Т. 5. Естествознание. Съставителство и редакция А. Милтенова. София 1992).

    Христоматия по история на България. Т. 1. Ранно средновековие VІІ–ХІІ в. Т. 2. Същинско средновековие (краят на ХІІ–ХІV в.). Съставители П. Петров, В. Гюзелев. София, 1978.

    K. Popkonstantinov/O. Kronsteiner. Старобългарски надписи. Altbulgarische Inschriften 1–2. (= Die slawischen Sprachen 36, 52). Wien, 1994–1997.

    Изследвания:

    Д. Ангелов. Богомилството в България. София, 1969.

    П. Ангелов.  България и българите в представите на византийците. София, 1999.

    Г. Бакалов. Средновековният български владетел (Титулатура и инсигнии). София, 1985, 19952.

    В. Бешевлиев. Първобългарите. Бит и култура. София, 1981.

    Ив. Билярски. Институциите на средновековна България. Второ българско царство (ХІІ–ХІV в.). София, 1998.

    Ив. Божилов. Цар Симеон Велики (893–927): Златният век на средновековна България. София, 1983.

    Ив. Божилов. Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография. София, 1985, 19942.

    Ив. Божилов. История на Средновековна България. Т. ІІ. Християнска България. Sine loco, 2017.

    Ив. Божилов; В. Гюзелев. История на средновековна България VІІ–ХІV век. София, 1999, 20062.

    Ст. Ваклинов. Формиране на старобългарската култура VI–XI в. София, 1977.

    Ив. Венедиков. Военното и административното устройство на България през ІХ и Х век. София, 1979.

    Ал. Бурмов. Избрани произведения. Т. 1. София, 1968.

    В. Гюзелев. Духовната култура на средновековна България през ХІІІ–ХІV в. – В: Теория и практика на обучението по история. Кн. 1–2. София, 1979, с. 9–43; 202–274.

    В. Гюзелев. Средновековна България в светлината на нови извори. София 1981.

    В. Гюзелев. Бележки върху йерархическия статус на Българската църква и ней­ния върховен предстоятел през първия век от покръстването (865–971). – В: Религия и църква в България. София, 1999, с. 98–115.

    В. Гюзелев. Българските пратеничества при германския император Отон І в Магдебург (965 г.) и в Кведлинбург (973 г.). – В: CIVITAS DIVINO-HUMANA. In honorem annorum LX Georgii Bakalov. София, 2004, с. 385–396

    В. Гюзелев. Три етюда върху българския ХІV век. София, 2008.

    В. Гюзелев. Съчинения в пет тома. София, 2013–2014.

    А. Данчева-Василева. България и Латинската империя (1204–1261). София, 1985.

    М. Дринов. Избрани съчинения. Т. І–ІІ. Под ред. на Ив. Дуйчев. София, 1971.

    Ив. Дуйчев. Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България. София, 1972.

    Ив. Дуйчев. Избрани произведения. Т. І. Византия и славянският свят. София, 1998.

    Ив. Дуйчев. Проучвания върху средновековната българска история и култура. София, 1981.

    Ив. Дуйчев. Рилският светец и неговата обител. София, 1947.

    Eвропейският югоизток през втората половина на X – началото на XI век. История и култура. Международна конференция София, 6–8 октомври 2014 г. София 2015

    В. Н. Златарски. История на българската държава през средните векове. Т. І/ ч. 1. София, 1918; Т. І./ ч. 2. София, 1927; Т. ІІ. София, 1934; Т. ІІІ. София, 1940. (Фототипно издание: София, 1994).

    И. Илиев. Охридският архиепископ Димитър Хоматиан и българите. Монография. София, 2010.

    К. Иречек. История на българите. С поправки и добавки от самия автор. София 1982.

    История на България. Т. 2–3, София, 1981–1982.

    История на българската средновековна литература. Съставител А. Милтенова. София, 2008.

    М. Каймакамова. Българската средновековна историопис (от края на VII до първата четвърт на ХV в.). София, 1990.

    М. Каймакамова. Власт и история в средновековна България (VІІ–ХІV век). София 2011.

    Кирило-Методиевска енциклопедия Т. 1. А–З. София, 1985; Т. 2. И–О. София, 1995; Т. 3. П–С. София, 2003; Т. 4. Т–Я. София, 2003.

    П. Коледаров. Политическа гео­графия на средновековната българска държава. Първа част. От 681 до 1018 г. София, 1979; Втора част (1186–1396). София, 1989.

    Кр. Кръстев. Българското царство при династията на Тертеревци (1280–1323). Пловдив, 2011.

    Г. Литаврин.  България и Византия (ХI–ХII век). София, 1987.

    П. Мутафчиев. История на българския народ /681–1323/. София, 1986.

    П. Мутафчиев. Книга за българите. София, 1987.

    П. Ников. Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 година. Историко-критично изследване. – Сборник на БАН 11 (1920), с. 1–220.

    П. Ников. История на Видинското княжество до 1323 година. – Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет XVIIІ/8, (1922), с. 1–124.

    П. Ников. Татаробългарски отношения през средните векове с оглед към царуването на Смилеца. – Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет 15–16 (1919–1920), с. 1–95.

    П. Ников. Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци. – Известия на Историческото дружество 7–8 (1928), с. 41–112.

    А. Николов.  Политическа мисъл в ранносредновековна България (средата на IX – края на X век). София, 2006.

    Г. Н. Николов. Имперската алтернатива в политическия живот на Българското царство през ХІІІ–ХІV в. – В: Личността в историческото раз­­витие. Алтернативата в историята. София, 1995, с. 104–129.

    Г. Н. Николов. Хан и кавхан в България през VІІІ в. – В: Българи и унгарци – 1000 години заедно. Bolgárok és magyarok – 1000 éve együtt. Будапеща, 2002, с. 38–46.

    Г. Н. Николов. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.). София, 2005.

    Г. Н. Николов. Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.). София, 2011.

    Г. Н. Николов. Вътрешнополитическото развитие на възобновеното Българско царство (края на ХІІ – края на ХІІІ век): фактори и проблеми. – Зборник радова Византолошког института 46 (2009), с. 167–176.

    Г. Н. Николов. Теодор-Петър, Асен-Белгун и Йоаница-Калоян – обновители на Българското царство (1185–1207). – Във: Великите Асеневци. Велико Търново, 2016, с. 34–46

    Г. Н. Николов. Периодизация на българската средновековна история. – История 28/2 (2020), с. 111–133.

    Б. Николова. Устройство и управление на Българската православна църква (ІХ–ХІV век). София 1997; Второ разширено и допълнено издание. София, 2017.

    Д. Оболенски. Византийската общност. Източна Европа 500–1453. София, 2001.

    Сп. Палаузов. Избрани трудове. Т. І. Изследвания по история на България и Европейския югоизток през Средновековието. Под ред. На В. Гюзелев и Хр. Коларов. София, 1974.

    Р. Панова. Столичният град в културата на средновековна България. София, 1995.

    С. Пи­­­риватрич. Самуиловата държава. Обхват и характер. София, 2000.

    Д. И. Полывянный. Культурная идентичность, историческое сознание и книжное наследие средневековой Болгарии. Москва – Санкт-Петербург, 2018

    Р. Рашев. Българската езическа култура. София, 2008.

    Ив. Снегаров. Охридската архиепископия. Т. I. От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците. София, 1924,19952.

    Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съставител Д. Петканова. Велико Търново, 2003.

    Т. Събев. Самостойна народностна църква в средновековна България. София, 1987; Б. Николова. Устройство и управление на Българската православна църква (ІХ–ХІV век). Второ разширено и допълнено издание. София, 2017.

    Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014–2014). София 2015.

    Дж. Шепард. Неспокойни съседи. Българо-византийска конфронтация, обмен и съжителство през средните векове. София, 2007.

    П. Шрайнер. Многообразие и съперничество. Избрани студии за обществото и културата във Византия и средновековна България. София, 2004.

    Й. Юрукова/Вл. Пенчев. Български средновековни печати и монети. София, 1990.

    Browning. Byzantium and Bul­ga­ria. A comparative study across the early medieval frontier. Berkeley and Los Angeles, California 1975.

    Schreiner. Studia Byzantino-Bulgarica (= Miscellanea Bulgarica 2). Wien, 1986.

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар