Четения в памет на проф. д.и.н. Цветана Георгиева: История и антропология

Местонахождение

Уважаеми колеги,

Историческият факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" Ви кани да участвате в научна конференция Четения в памет на проф. д.и.н. Цветана Георгиева, която ще се проведе между 26 и 28 октомври 2023 г.  Конференцията ще се проведе в СУ „Св. Климент Охридски“. Не се изисква такса за участие. Командировъчните разходи са за сметка на  участниците. Програмата ще бъде обявена през месец септември.

Регистрация за участие в конференцията до 31 юли 2023 г. на адрес:
https://forms.gle/QJ4qXwq7WZw57e326

Продължителност на докладите: 15 мин.
Срок за предаване на докладите за публикация: 20 януари 2024 г.
За контакти: historical.anthropology@uni-sofia.bg

Информация

  • Тематични кръгове
    • Учителят, учениците, школата
      Акцентът в този тематичен кръг пада върху живота, делото и наследството на проф. Цветана Георгиева, както и върху методологията на историческата антропология като научно поле, за чието навлизане и утвърждаване в България тя има основна заслуга.  Докладите биха могли да разглеждат различни аспекти на нейната научна дейност, на ролята ѝ във формирането и развитието на университетските курсове по история на българските земи през XV–XVII в., етнология, методика на обучението по история и др.  Приветстват се разработки, които се фокусират върху методологически въпроси, свързани с посочените и други близки дисциплини както в тяхната обособеност, така и в мултидисциплинарен план.
    • Извори, митове, интерпретации
      В рамките на този тематичен кръг ще бъдат дискутирани методологически проблеми в разкриването и проучването на разнообразната изворова база за историята и етнологията на българските земи през Късното средновековие, Ранното ново време и Възраждането. Няма ограничения по отношение на езика, произхода и естеството на изворите – архивни документи, наративни, епиграфски, фолклорни, материални, нумизматични източници и др. В докладите могат да бъдат разисквани както
      традиционни методологически въпроси в изворознанието и архивистиката, така и нови способи за обработка и интерпретация на източници.
    • Пространството: български, балкански и османски измерения
      Този тематичен кръг се основава на широко застъпената в изследванията на проф. Цветана Георгиева концепция за пространството и пространствата – хоризонтални и вертикални, реални и въобразени – като ключови категории за функционирането и разбирането на човешките общества. Тук могат да бъдат подложени на дискусия историко-географски понятия като „български земи“, „османски Балкани“, „Румелия“ и др., както и въпроси по методологията в изследването на корелацията човекпространство, историческата демография, поселищната история, история на природата и климата и др., в т.ч. нови методи за пространствени проучвания от сферата на дигиталната хуманитаристика. С интерес ще бъдат посрещнати разработки от различни научни полета като история, етнология и културна антропология, археология, история на архитектурата и изкуството, езикознание, литературна история и др.
    • Идентичност и общество
      В рамките на този тематичен кръг ще се търсят отговори на разнообразни въпроси относно идентичностите – етнически, културни, религиозни, социални – и тяхната роля във функционирането на социалната тъкан на Балканите през посочените периоди и в по-ново време. Как се формират и се проявяват тези идентичности? Как си взаимодействат? Може ли да се говори за „българско“, „балканско“, „османско“ общество през периода от втората половина на XIV до началото на XX в. или през различните му етапи? Приемат се и разработки върху модерните историографски, социални и политически рефлексии на тези въпроси, в т.ч. изследвания върху мястото на „османския“ период във формирането на съвременните идентичности в региона.
  • Покана за конференцията
    Loader
    Loading...

    EAD Logo
    Taking too long?

    Reload Reload document

    |

    Open Open in new tab

    Изтегляне

Местонахождение

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти