Исторически факултет

Връчени бяха наградите на Националния ученически конкурс „Моите родови корени от Македония и Одринска Тракия“

В Конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе тържествената церемония за връчване на наградите на Националния ученически конкурс „Моите родови корени от Македония и Одринска Тракия“.

Конкурсът се организира за втора поредна година със съдействието на Министерството на образованието и науката в партньорство между Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Българското сдружение на родовете от Македония (БСРМ) и Македонския научен институт. Той има за цел да обогати националната памет за приноса на българите от Македония и Одринска Тракия за развитието и просперитета на България чрез личния пример на предците и потомците, както и да популяризира сред учениците родолюбието на българите от Македония и Одринска Тракия през Възраждането и епохата на национално-освободителните борби, включително през Илинденско-Преображенското въстание, чиято 120-годишнина отбелязваме през тази година.

В конкурса взеха участие ученици от всички краища на България, като представените работи се отличават със задълбоченост, ангажираност и дълбока личностна позиция.

На тържеството присъстваха заместник-министърът на образованието проф. Албена Чавдарова, представители на Администрацията на президента на Република България, деканът на Историческия факултет проф. Мира Маркова, проф. Георги Николов, ръководител на Македонския научен институт, и други.

Водещ на събитието бе доц. д-р Наум Кайчев, ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи“ в Историческия факултет на Софийския университет.

Проф. Мира Маркова поздрави всички и обръщайки се към учениците, участвали в конкурса, техните учители и родители, заяви, че за нея е изключително вълнуващо да ги види в залата на Университета. „Всички ние прочетохме вашите разработки и беше много трудно да отличим онези, които да наградим. Защо беше трудно? Защото ние наистина се вълнувахме от това, че вие не сте безпаметни. Много страшно е човек да е безпаметен, да не знае кой е, а този, който не знае кой е, не знае и накъде да отиде“, каза деканът на Историческия факултет и допълни, че е щастлива, че учениците пред нея имат посоката, разбира се, подпомагани от предците си, защото уважението, което всички ние имаме към онези преди нас, на първо място е към нашите предци.

Уважението, което вие представяте с разработките си, една част дори и на научно ниво, ни дават основание след най-българския празник да си помислим, че нашата нация наистина не е изгубена“, каза още проф. Мира Маркова и изрази радостта си, че днес учениците са гости на Софийския университет и не скри надеждата си, че сред тях седят и неговите бъдещи студенти. Накрая тя благодари на участниците и заяви, че всички те са победители, защото са преодолели най-напред себе си да застанат пред белия лист и да напишат нещо наистина стойностно и значимо.

Сред подкрепящите инициативата е вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. От нейно име поздрав поднесе г-жа Милена Димитрова. В поздравителния адрес, адресиран до г-жа Елисавета Шапкарева, председател на Българското сдружение на родовете от Македония, вицепрезидентът искрено поздравява участниците в конкурса за усърдието им да съхраняват българската родова памет и нашето общо безценно наследство. „Убедихме се колко е важно посланието на конкурса, в който деца разказват семейни истории и неподправени свидетелства за миналото ни. Няма как да се подмени човешката памет. Тя е неделима и свещена“, се казва още в поздравителния адрес.

В него вицепрезидентът на Република България посочва, че нищо не оправдава враждите, омразата и провокациите към България. По думите на г-жа Илияна Йотова конкурсът отново сочи верния път, за да знае следващото поколение кървавите страници от предишните векове и за да опазим българската си чест, като не забравяме мъките и стремежите на миналото. „Няма по-верен ориентир за бъдещето от преживяната история. Няма и европейски пътища без признание и почит към заветите на предците ни“, се казва още в поздравителния адрес.

Накрая вицепрезидентът поздравява организаторите и от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и от Македонския институт за мисията да опазват автентичните спомени от миналото на Македония и Одринска Тракия като основа за по-доброто ни разбирателство и бъдеще.

В своя поздрав заместник-министърът на образованието и науката проф. Албена Чавдарова заяви, че денят на връчването на наградите следва 24 май, но тя го приема като продължение на този чудесен празник, защото какво би била българската нация, българската народност, ако не съхраняваме нашия език, нашата идентичност. Проф. Чавдарова не скри вълнението си и сподели, че нейните предци също са от Беломорска Тракия и също през 1922-1923 г. идват като бежанци в България и оставят своите домове без повече да могат да се върнат там. „Развълнувана съм, защото се връщам в годините назад, когато съм водила разговори с моите баба и дядо, именно за да съхраня тази родова памет“, каза проф. Чавдарова и призова младите хора да говорят със своите предци и да записват техните истории.

Проф. Чавдарова прочете поздрав от министъра на образованието и науката проф. Сашо Пенов, в който той заявява, че конкурсът „Моите родови корени от Македония и Одринска Тракия“, провеждан за втора година, предоставя уникална възможност за творческа изява на ученици от 5 до 12 клас. По думите му българската история е богата с много паметни събития, а младите хора днес имат шанса да ползват мъдростта и поуките на едно богато историческо и културно наследство и да защитават достойно своята европейска принадлежност. В поздравителния адрес министърът на образованието и науката поздравява и организаторите и заявява, че вярва, че има дълбок смисъл в провеждането на подобни инициативи, които напомнят за родовата памет, провокират патриотичните чувства и създават условия да се учи, помни и знае повече за родината. Накрая проф. Сашо Пенев пожелава на всички на добър час.

Елисавета Шапкарева, председател на Българското сдружение на родовете от Македония и правнучка на Кузман Шапкарев, благодари на всички за тяхната съпричастност и се надява сътрудничеството да продължи и в бъдеще. Тя се обърна към учениците и ги призова да помнят рода си и своя произход, поздрави всички участници в конкурса и изрази надеждата си връзката с тях да остане трайна през годините.

Проф. Георги Николов отбеляза, че в нашата история има много тъга и това, което учениците са изследвали, е белязано от тази тъга, но това, че те днес търсят тези корени, тези места, тези хора, означава, че въгленчето е живо, защото който търси корените на рода си, е сигурен, че ще потърси и корените на родината. Проф. Николов посочи, че силно се надява, ако не всички, то част от участниците да станат студенти в Историческия факултет на Софийския университет, защото любопитството им към миналото на техните предци означава, че са готови за историци. Той отбеляза, че искрено се надява отново да се срещат, да четат книги и един ден да пишат свои.

Събитието продължи с връчване на отличията на победителите в конкурса.

Информация

  • Наградени

    І възрастова група: от ІХ до ХІІ клас:

    Първа награда на Костадин Кантарджиев – ХІ клас, Природо-математическа гимназия „Яне Сандански“, гр. Гоце Делчев;

    Втора награда на Никол Николова – Х клас, Професионална гимназия по икономика „Иван Илиев“, Благоевград;

    Две трети награди на:

    Явор Драгосинов – ІХ клас, 91 Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, гр. София;

    Тодор Мочев – ІХ клас, 91 Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, гр. София.

    ІІ възрастова група: от V до VІІІ клас:

    Първа награда на Елена Георгиева – VІІ клас, с. Равда, община Несебър; СУ „Любен Каравелов”, гр. Несебър;

    Втора награда на Никола Попов – VІ клас, ОУ,, Св. Паисий Хилендарски“, с. Баня, община Разлог;

    Трета награда на Васил Иванов – VІІ клас, Трето основно училище “Д. Талев”, Благоевград

    ІІІ. Специални награди:

    Специална награда на Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – на Мирослава Педева, ХІ клас, Природо-математическа гимназия „Яне Сандански“, гр. Гоце Делчев

    Специална награда на Македонския научен институт – на Емил Боцев, ХІ клас, Природо-математическа гимназия „Яне Сандански“, гр. Гоце Делчев

    Специална награда на Държавна агенция „Архиви“ – на Маруся Халевачева, ІХ клас, с. Мосомища, община Гоце Делчев; Неврокопска професионална гимназия „Д. Талев“

    Специални награди на Музея на Софийския университет „Св. Климент Охридски“:

    – на Ангелина Кърчева, V клас, 1 СУ „Пенчо П. Славейков“, София;

    – на Михаил Кържилов, V клас, 1 СУ „Пенчо П. Славейков“, София;

    – на Теодор Борисов, V клас, 150. ОУ „Цар Симеон Първи“, София;

    Специална награда на Българско сдружение на родовете от Македония на Елина Власкова, ученичка от XI клас на Национална гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ – София

    Специална награда на Българско сдружение на родовете от Македония на Георги Власков, ученик от VI клас на Национална природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ – София

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар