От 3 до 7 юли 2023 г. в Рим, Италия, се проведе ХVІ Международен конгрес за изследване на ХVІІІ в., чийто фокус беше върху влиянието на Античността върху идеите на Просвещението „Antiquity and the Shaping of the Future in the Age of Enlightenment” (16th International Congress for Eighteenth-Century Studies “Antiquity and the Shaping of the Future in the Age of Enlightenment”).
Конгресът е най-голямото научно събитие, посветено на изследванията на ХVІІІ век, с над 1200 души участници от цял свят. То се провежда веднъж на всеки 5 години, като домакини на тазгодишното издание бяха университетите „Сапиенца“ и „Тор Вергата“, намиращи се в италианската столица.
Особено внимание беше обърнато на ролята на Дигиталната хуманитаристика и мястото на Международното общество за изследване на ХVІІІ в. (ISECS) в нейното популяризиране. В тази връзка и част от научната група ICT Applications for History And Language по проект SUMMIT в лицето на доц. д-р Мария Баръмова (водещ учен на научната група), проф. дин Иван Първев, доц. д-р Иван Вълчев и Кирила Атанасова изнесоха доклади, с които запознаха участниците с работата си по проекта.
Темата на доклада на Иван Вълчев бе The Ancient Heritage of the Balkans through the18th-century Travellers’ Accounts: Archaeological Monuments and Artefacts from Roman provinces of Thracia and Moesia; Мария Баръмова и Иван Първев са автори на доклада The Ancient Heritage of the Balkans through the 18th-century Travellers’ Accounts: Perceptions and Receptions; Кирила Атанасова и Мария Баръмова – The Ancient Heritage of the Balkans through the 18th-century Travellers’ Accounts: Digital Approaches and Research Possibilities.
Панелът предизвика сериозен изследователски интерес, като сред слушателите бяха проф. Харалд Хепнер, проф. Олга Кациарди-Херинг, проф. Джузепе Майно, а също така и представители на проекти в сферата на Дигиталната хуманитаристика. По време на дискусията бяха обсъдени добри практики и беше споделен изследователски опит при кодирането на документите, достъпа до архивни единици и техните авторски права, както и тенденциите за отворена наука.
Представителите на научната група взеха участие в дискусиите в редица конгресни панели и кръгли маси, посветени на Балканите през Ранното ново време и възможностите за дигитални иновации в проучването на Ранното ново време и началото на Модерната епоха.
Благодарение на участието си в този престижен форум екипът успя да направи ценни контакти с колеги, като по този начин постави началото на разговори за бъдещо партньорство с колеги от Виенския университет, Австрийската академия на науките, Техническия университет в Дармщат, Университета в Болоня и други. Също така бяха обсъдени възможности за участие и организиране на други международни научни събития.
