Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

История на Русия и Източна Европа
Щ

доц. д-р Тина Георгиева

Катедра Нова и съвременна история
ORCID
Авторите
Academia.edu
Web of Science
Тина Николаева Георгиева е родена в София. Завършва Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специализация Нова и съвременна история; има втора специалност „Новогръцка филология (1995). Доктор (2004 г., дисертация „Славянският въпрос в руската обществена мисъл 30-те – 50-те години на XIX в.“; доцент (2015 г.) Научни интереси: История на идеите в Русия през XIX- XX век: национализъм и месианизъм, славянофилство, панславизъм; лавянският въпрос в руската обществено-политическа мисъл и политика. Балканската политика на Руската империя през XIX – XX век. Еволюция на обществено-политическите идеи в империята и връзката им с външната политика на Русия.
Приемно време:

Петък, 14-16 ч. в каб. 27

Електронна поща:

tinag@uni-sofia.bg

tinageorgieva@abv.bg

Телефон:

(02) 9308/ 238

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
История на Русия, Източна Европа и Евразия, история на идеите, външна политика на Руската империя, развитие на руското общество през XIX - началото на XX век. Национализъм и месианизъм, славянофилство, евразийство, панславизъм, православие.
  • Биографични данни

    Завършва Софийския Университет, Исторически факултет, специализация „Нова и съвременна история“, 1995 г.; Втора специалност „Новогръцка филология“ (ФКНФ, 1995 г.)

  • Специализации
    • Специализация в Аристотелевия Университет, Солун, Гърция; (1994 г.).
    • Специализация в Московския Държавен Университет “Михаил Ломоносов” (2000 г., 2002, 2011, 2014, 2016 г.)
  • Членство в научни организации

    БИД, Съюз на русистите в България.

  • Проекти
    • Тина Георгиева, Ранномодерна Европа. Граници и противоречия. Член, Номер на договора:80-10-70/25.03.2021 г.
    • Тина Георгиева, Вектори на историческото развитие и национална идентичност на Балканите (XVIII-XXI в.), Член, Номер на договора:КП-06-Русия/19
    • Тина Георгиева, „Солун и българите: история, памет, съвремие“., Член,
    • Тина Георгиева, Свети места на Балканите и Русия: Атон и Рилският манастир (10-началото на 20 век) , Член, , Номер на договора:25/2016
    • Тина Георгиева, Подобряване на достъпа до образование и обучение на студентите в магистърските програми на ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“ чрез развитие на електронни форми на дистанционно обучение, Член,
    • Тина Георгиева, Collegium Historicum. Програма за повишаване на научния капацитет на докторанти, пост-докторанти и млади учени в Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Член,
  • Избрани публикации

    Монография

    • Тина Георгиева, Консерватизъм и национализъм в Русия (Втората половина на 60-те – средата на 80-те години на XIX в.) , ISBN:ISBN 978-619-00-0219-3, Фабер, Велико Търново
    • Тина Георгиева, Славянската идея в Русия 30-50-те г. на XIX в. ISBN 978-954-400-053-0., Фабер, Велико Търново

    Глава от монография

    • Тина Георгиева, А А. Аникеев , Т. В. Волокитина, М.В. Белов, Н.С. Гусев, П.А. Искендеров, Ю. Константинова, К.В. Мельчакова, Р. Прешленова, О.Е. Петрунина, Движение казаков-самостийников и их деятельность в Болгарии в 30-гг.XX в. В: Балканы знакомые и незнакомые. События, личности, наративы. XVIII – XXI вв., ISSN (print):978-5-7576-0477-0, ISBN:978-5-7576-0477-0, Институт славяноведения РАН, Москва
    • Тина Георгиева, Юра Константинова, Румяна Прешленова , Йордан Желев, Гергана Дончева, Росица Градева, Мария Литина , Елеонора Наксиду, Евгения Троева-Григорова, Власис Власидис, Солун, мечтаният град , ISBN:978-619-245-1080, АИ „Проф. Марин Дринов, София
    • Юра Константинова, Румяна Прешленова, Надя Данова, Елмира Василева , Рая Заимова, Евгения Троева , Елеонора Наксиду, Тина Георгиева, Росица Градева, Алека Стрезова, Солун и българите: история, памет, съвремие., ISBN:978-619-7179-10-1, Фабер, София, Ref

    Статия в научно списание

    • Тина Георгиева, Един различен поглед към морското образование в България., История, vol:XXIX, issue:3, 2021, pages:320-323, ISSN (print):0861–3710, ISSN (online):ISSN 1314–8524, doi:doi.org/10.53656/his2021-3-7-more, Ref
    • Тина Георгиева, Сведения за Солунската мъжка гимназия “Св. св. Кирил и Методий” в руските архиви (втората половина на XIX век). , Македонски преглед, том:XLIII, брой:4, 2020, стр.:77-86, ISSN (print):0861-2277
    • Тина Георгиева, Россия и болгарская общность в Салониках во второй половине XIX в. (по материалам консульских донесений). , Славянский мир в третьем тысячелетии , vol:14 , issue:3-4, 2019, pages:7-22, ISSN (print):2412-6446, doi:DOI: 10. 31168/2412-6446.2019.14.3-4., (РИНЦ)
    • Тина Георгиева, Една неюбилейна конференция в чест на 140-годишния юбилей, История, том:XXVI, брой:2, 2018, стр.:217-218, ISSN (print):0861-3710, ISSN (online):1314-8524, Ref
    • Tina Georgieva, LES CONSULS RUSSES DANS LES BALKANS: VECTEURS OU CRÉATEURS DE LA POLITIQUE OFFICIELLE AU COURS DE LA SECONDE MOITIÉ DU XIXE SIÈCLE., “Etudes Balkaniques-Cahiers Pierre Belon”., vol:XXII, issue:1, 2017, pages:189-206, ISSN (print):1260-2116
    • Tina Georgieva, Ideja Slovanske enotnosti v Rusiji – interpretacije in razvoj v 19. Stoletju. , Slovenci in Bolgari med zahodnimi in vzhodnimi vplini. Vpogledi 15. Ljubljana 2016, брой:15, 2016, стр.:121-141, ISSN (print):2350-5656
    • Тина Георгиева, Kwestia polska a misja Rosji wśród Sƚowian. ISSN 1644-857X. e-ISSN 2450-7660., Przegląd Nauk Historycznych, том: XIV, брой:2, 2015, стр.:239-254, Ref
    • Tina Georgieva, The Idea of Slavic Unity in Russia – Interpretations and Evolutions during the 19th Century, Etudes Balkaniques, брой:3, 2015, стр.:85-110, ISSN (print):0324-1645, Ref
    • Тина Георгиева, Эволюция научных оценок русского консерватизма XIX века. ISSN 2079-8784., Электронный научно-образовательный журнал «История», том:6, брой:9 (42), 2015, doi:10.18254/S0001260-5-1
    • Тина Георгиева, Инакомислещите и властта в имперска Русия през 19 в. ISSN 1311-0144, Историческо бъдеще, брой:1-2, 2014, стр.:73-92
    • Тина Георгиева, Русский взгляд на войну 1877-1878 г. ISSN 0324-1645., Etudes Balkaniques, брой:3, 2014, стр.:40-58, Ref
    • Tina Georgieva, Le schisme Bulgaro-Grek dand le idees dе Constantin Leontiev. ISSN 0324-1645., Etudes Balkaniques,, брой:3, 2010, стр.:92-107
    • Tina Georgieva, The Crimean War and the Fate of the Balkan Peoples in Russian Public Opinion. ISSN 0354-1645., Etudes Balkaniques, брой:4, 2007, стр.:55-65
    • Тина Георгиева, Идеята за славянска федерация в плановете на Кирило-Методиевското общество в Русия. ISSN 0861-3710., История, том: XII, брой:1, 2004, стр.:42-52

    Статия в поредица

    • Тина Георгиева, Никита Гусев, Татьяна Волокитина, Петр Искендеров, Марина Фролова, Константин Никифоров, Ольга Агансон, Юра Константинова, Ольга Петрунина, Ксения Мельчакова, Памятник Александру II в Софии – история создания, Славяне и Россия, vol:Россия: взгляд на Балканы. XVIII–ХХI вв. К 100-летию со дня рождения И.С. Достян., editor/s:С.И. Данченко, Publisher:Москва, Институт славяноведения РАН, 2021, pages:383-398, ISSN (print):2618-8570, ISBN:978-5-7576-0454-1, doi:DOI 10.31168/2618-8570.2021, Ref, др.

    Статия в сборник (на конференция и др.)

    • Тина Георгиева, Between Orthodoxy and Slavdom – Russian Policy in the Balkans (Second Half of the 19th Century), Greeks and Bulgarians. Parallels and Intersections in History and Culture., editor/s:Yura Konstantinova, Eleonora Naxidou, Publisher:Institute of Balkan Studies & Centre of Thracology, Faber Publishing House, 2021, pages:193-206, ISBN:ISBN 978-619-7179-21-7
    • Тина Георгиева, Журнал „Казакия“ (София) и колаборационизм Казаков-„Самостийников“, Трагические страницы европейской истории: движения сопротивления и коллаборационизм с нацисткой Германией в годы Второй мировой войны., editor/s:Махач М. Вагабов, Publisher:Московский Политех, 2021, pages:214-220, ISSN (online):978-5-2760-2652-7, Ref
    • Тина Георгиева, Атонското монашество през погледа на руските пътешественици, Пресечни точки. Юбилеен сборник в чест на проф. Ирина Колева. , редактор/и:Виолета Коцева. , издателство:Университетско издателство Св. Климент Охридски”, 2019, стр.:271-286, ISBN:978-954-07-4873-3
    • Тина Георгиева, Руските консули на Балканите – проводници или творци на официалната политика (втората половина на XIX в.), С поглед към света и България. Сборник в чест на проф. д-р Костадин Грозев. чрин в , редактор/и:Евгения Калинова, издателство:Университетско издателство Св. Климент Охридски”, 2019, стр.:27-39, ISBN:978-954-07-4759-0
    • Тина Георгиева, Руският консерватизъм на XIX в. Историографски прочит, Краят на студената война и европейската интеграция/дезинтеграция през 90-те години на XX в. , издателство:Университетско издателство Св. Климент Охридски”, 2019, стр.:297-309, ISBN:978-954-07-4609-8
    • Тина Георгиева, Войната 1877-1878 г. в картините на Василий Верещагин, Балканите и Европа в Източната криза 1875-1881 г. , редактор/и:Пламен Митев, Тина Георгиева, издателство:Университетско издателство Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:398-412, ISBN:978-954-07-4653-1
    • Тина Георгиева, Память об Александре II в монументальном искусстве Болгарии., Александр II: два века в памяти России (1818-2018). , издателство:издательство РГПГУ им. А.И. Герцена, 2018, стр.:421-424, ISBN:978-5-8064-2638-4
    • Тина Георгиева, Априлското въстание и руското обществено мнение. , Априлското въстание 1876 г. в съдбата на българския народ. , издателство:ИК “Оборище”, Панагюрище., 2017, стр.:271-282, ISBN:978-954-6820
    • Тина Георгиева, Русское общество и война 1877-1878 г. ISBN 978-619-7084-36-8., Фабрика за история. Том III. Войни, революции, памет, издателство:София, “Камея груп”, 2017, стр.:61-72
    • Тина Георгиева, Антигерманските настроения в Русия – корени и прояви. ISBN 978-954-07-4205-2., Първата световна война век по-късно, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2016, стр.:202-214
    • Тина Георгиева, Руският консерватизъм и проблемът Изток-Запад. ISBN 978-954-07-4074-4., Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на проф. Мария Радева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2016, стр.:223-233
    • Tina Georgieva, The Young Turks Revolution and the Changes in Russia`s Balkan Policy. ISBN 978-975-428-542-0., The Young Turk Revolution and Ethnic Groups in the Balkans“, издателство: The ISIS Press, Istanbul, 2015, стр.:107-116
    • Τινα Γκεοργκίεβα, Η εικόνα του Τσάριγραντ (Κωνσταντινούπολης) στη ρωσική κοινωνία κατά τον 19ο αι. ISNB 978-960-524-437-8., Τα Βαλκάνια εκσυγχρονισμός, ταυτότητες, ιδέες., издателство:Ηράκλειο, ΠΕΚ, 2014, стр.:675-690
    • Тина Георгиева, Литература и политика: сблъсъкът „свое“ – „чуждо“ в оценката на руските писатели. ISBN 978-954-411-198-1., Класика и канон в руската литература, издателство:София, “Факел”, 2013, стр.:109-118
    • Тина Георгиева, България и Балканите в руските обществени представи през 30-50-те години на 19 в. ISBN 978-954-322-544-6., Българското възрожденско общество – проблеми, борби и постижения. Сборник в чест на проф. Маждракова, издателство:София, академично издателство “Марин Дринов”, 2012, стр.:371-382
    • Тина Георгиева, Мисията на Русия във възгледите на Константин Леонтиев., Русия, Европа и светът., издателство:Университетско издателство Св. Климент Охридски”, 2012, стр.:96-104, ISBN:978-954-07-30615
    • Тина Георгиева, Полският препъни-камък в славянската мисия на Русия. ISBN 978-954-8191-19-7., Провалите в историята. Кюстендилски четения 2010, 2012, стр.:153-167
    • Тина Георгиева, Българо-гръцката схизма в представите на Константин Леонтиев., Гърция, България, Европа. Културно-исторически връзки в Ново време, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2011, стр.:264-275, ISBN:978-654-07-3252-7
    • Тина Георгиева, Образът на Цариград (Константинопол) в руското общество през XIX в., Балканите. Модернизация, идеи, идентичности, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”., 2011, стр.:639-653, ISBN:978-954-92231-8-7
    • Тина Георгиева, България, славяните и Русия във възгледите на Михаил Погодин. ISBN 978-954-9445-09-1. , Русия и България между “филството” и “фобството” , издателство:София, ИФ-94, сдружение Анамнезис, 2009, стр.:39-58
    • Тина Георгиева, Изток-Запад в руската обществена мисъл от първата половина на XIX в. ISBN 954-953-68-74., Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива, издателство:Парадигма, 2003, стр.:396-405

    Студия в научно списание

    • Tina Georgieva, The Free Cossacks and their Activities in Bulgaria (1930s), Etudes Balkaniques, vol:LVIII, issue:4, 2022, pages:553-575, ISSN (print):0324-1645, ISSN (online):2534-8574, Ref, Web of Science

    Студия в сборник (на конференция и др.)

    • Tina Georgieva, Russian Politics and the Bulgarians in Salonica, Salonica=Solun-Thessaloniki: the Bulgarian traces , editor/s:Rossitsa Gradeva. Yura Konstantinova, Publisher:The ISIS Press, 2022, pages:255-278, ISBN:978-975-428-683-0
    • Тина Георгиева, Идеята за славянска общност в Русия и нейната еволюция през XIX век. , Русия между Изтока и Запада: политика, идеология, дипломация , редактор/и:И. Баева, Т. Георгиева, издателство:Университетско издателство Св. Климент Охридски”, 2022, стр.:37-61, ISSN (print):978-954-07-5347-8, ISSN (online):978-954-07-5404-8 pdf
    • Тина Георгиева, Българската национална революция и образът на българите в руското общество 1870-1880-те години. ISBN 978-619- 7084-38-2., Фабрика за история. Том II. Публична история. Събития. Памет. , издателство:София, “Камея груп”, 2017, стр.:74-85

    Учебно помагало

    • Ангел Николов, Тина Георгиева, Йоанна Бенчева, Русия, Атон и Рилският манастир (IX – началото на XX в.). Сборник документи. Съставителство, превод и коментар , ISBN:978-954-8536-21-9., Фондация “Българско историческо наследство” , София
  • Участие в научни конференции
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Сифилисът в Руската империя -проблеми и решения.
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Идеята за казашка нация: търсене на национална интеграция или на политическа дезинтеграция
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Чия е тази песен (и за руската връзка в появата на македонизма)
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Руският поглед към Европа – между обожанието и отрицанието
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Журнал „Казакия“ (София) и колаборационизм Казаков-„Самостийников“
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Движение казаков-самостийников и их деятельность в Болгарии (30-е годы XX века)
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, “Бессмертный полк” и възродената памет за войната
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Памятник Александру II в Софии – история создания
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Οι ρωσικές απόψεις για τον ελληνισμό και την τύχη των Βαλκανίων στο δεύτερο μισό του 19ου αιώνα (Κωνσταντίν Λεόντιεφ και Νικολάι Ντανιλεύσκι)
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Русское общество и война 1877-1878 гг. – между реальностью и мифом.
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Войната 1877 – 1878 г. в картините на В. В. Верещагин.
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Between the Orthodoxy and Slavdom – Russian policy in the Balkans (second half of the XIXth century)
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Русия и българите в Солун (края на XIX -началото на XX в.)
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Историята на един празник. Честването на 30-годишнината на руско-турската война през 1907 г.
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Изкуството като революция (Репин, Верещагин, Лев Толстой)
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Память о войне 1877-1878 гг. и русские памятники в Болгарии Секционен доклад, Тина Георгиева, Память о войне 1877-1878 гг. и русские памятники в Болгарии
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Войната 1877 – 1878 г. и руското обществено мнение.
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Меката дипломация на Русия на Балканите (втората поливина на XIX в.)
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Априлското въстание и руското обществено мнение
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Руската мека дипломация на Балканите и кризата в руско-българските отношения през 80-те години на XIX в.
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Руският спомен за Атон
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Эволюция исторических оценок о русском консерватизме XIX-го века
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Антигерманските настроения в Русия – корени и прояви
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Руският поглед към войната 1877-1878 г.
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Руските представи за Балканите -между идеологията и политиката
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Литература и политика: сблъсъкът “свое” – “чуждо” в оценката на руските писатели
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Списание “Казакия” и идиеята за казашка нация”
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Полският препъни-камък в славянската мисия на Русия
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Мисията на Русия във възгледите на Константин Леонтиев
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, The Young Turk Revolution and the Changes in Russian Balkan Policy
    • Секционен доклад, Тина Георгиева, Изток-Запад в руската обществена мисъл от първата половина на XIX в.

    Учебно помагало

    • Ангел Николов, Тина Георгиева, Йоанна Бенчева, Русия, Атон и Рилският манастир (IX – началото на XX в.). Сборник документи. Съставителство, превод и коментар , ISBN:978-954-8536-21-9., Фондация “Българско историческо наследство” , София

     

  • Участие в редколегия
    • Тина Георгиева, Албена Симова, Любомир Кръстев, Ранномодерна Европа. Граници и противоречия, Участие в редколегия
  • Научно ръководство на докторанти
    • Тина Георгиева, Аспекти на руската политика в Арктика 1996-2020 г. , дисертация д-р:Гален Симеонов Монев, 2024
    • Тина Георгиева, Политическата полиция в Русия 1861 – 1917 г. , Софийски Университет, ИФ, КНСИ дисертация д-р:Иван К. Рабаджиев, 2023

Учебни дисциплини

Научно ръководство на докторанти

докт. Гален Монев

докт. Иван Рабаджиев

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар