История на Русия и Източна Европа
Щ
Тина Николаева Георгиева е родена в София. Завършва Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специализация Нова и съвременна история; има втора специалност „Новогръцка филология (1995). Доктор (2004 г., дисертация „Славянският въпрос в руската обществена мисъл 30-те – 50-те години на XIX в.“; доцент (2015 г.) Научни интереси: История на идеите в Русия през XIX- XX век: национализъм и месианизъм, славянофилство, панславизъм; лавянският въпрос в руската обществено-политическа мисъл и политика. Балканската политика на Руската империя през XIX – XX век. Еволюция на обществено-политическите идеи в империята и връзката им с външната политика на Русия.
Приемно време:

Петък, 14-16 ч. в каб. 27

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 238

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
История на Русия, Източна Европа и Евразия, история на идеите, външна политика на Руската империя, развитие на руското общество през XIX - началото на XX век. Национализъм и месианизъм, славянофилство, евразийство, панславизъм, православие.

Завършва Софийския Университет, Исторически факултет, специализация „Нова и съвременна история“, 1995 г.; Втора специалност „Новогръцка филология“ (ФКНФ, 1995 г.)

Специализация в Аристотелевия Университет, Солун, Гърция; (1994 г.).

Специализация в Московския Държавен Университет “Михаил Ломоносов” (2000 г., 2002, 2011, 2014, 2016 г.)

БИД, Съюз на русистите в България.

  1. “Светите места на Балканите и Русия: Атон и Рилският манастир“, договор № договор № 25/2016 г.
  2. „Солун и българите: история, памет, съвремие“. Фонд „Научни изследвания“, 2017-2019 г. № ДН 10/13 от 17.12.2016 г.
  3. „Векторы исторического развития и национальная идентичность на Балканах ( XVIIII – XXI вв.)“. Фонд „Научни изследвания“, № К П-06-Русия/19.

МОНОГРАФИИ:

  1. Славянската идея в Русия 30-50-те г. на XIX в. Велико Търново, издателство Фабер, 2009 г, 300 стр. ISBN 978-954-400-053-0.
  2. Консерватизъм и национализъм в Русия (Втората половина на 60-те – средата на 80-те години на XIX в.) Велико Търново, издателство Фабер, 2015 г., 312 стр. ISBN 978-619-00-0219-3.

СТАТИИ И СТУДИИ:

  1. Изток-Запад в руската обществена мисъл от първата половина на XIX в. – Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива. София, изд. Парадигма, 2003, с. 396-405. ISBN 954-953-68-74.
  2. The Crimean War and the Fate of the Balkan Peoples in Russian Public Opinion. – Etudes Balkaniques, 2007, № 4, стр. 55-65. ISSN 0324-1645.
  3. Le schisme Bulgaro-Grek dans le idees dе Constantin Leontiev. – Etudes Balkaniques, 2010, № 3, стр. 92-107. ISSN 0324-1645.
  4. Полският препъни-камък в славянската мисия на Русия. – Провалите в историята. Кюстендилски четения 2010. София, 2012 г., стр. 153-167. ISBN 978-954-8191-19-7.
  5. България и Балканите в руските обществени представи през 30-50-те години на 19 в. – Българското възрожденско общество – проблеми, борби и постижения. Сборник в чест на проф. Маждракова. София, Академично издателство Марин Дринов, 2012 г., стр. 371-382. ISBN 978-954-322-544-6.
  6. Литература и политика: сблъсъкът „свое“ – „чуждо“ в оценката на руските писатели. – Класика и канон в руската литература. София, изд. Факел, 2013, с. 109-118. ISBN 978-954-411-198-1.
  7. Русский взгляд на войну 1877-1878 гг. – Etudes Balkaniques, 2014, № 3, с. 40-58. ISSN 0324-1645.
  8. Инакомислещите и властта в имперска Русия през 19 в. – Историческо бъдеще. 2014, Кн. 1-2, стр. 73-92. ISSN 1311-0144.
  9. Η εικόνα του Τσάριγραντ (Κωνσταντινούπολης) στη ρωσική κοινωνία κατά τον 19ο αι. – Τα Βαλκάνια εκσυγχρονισμός, ταυτότητες, ιδέες. Συλλογή κειμένων προς τιμήν της καθηγήτριας Νάντιας Ντάνοβα, Ηράκλειο, ΠΕΚ, 2014, σ. 675-690. ISBN 978-960-524-437-8.
  10. The Idea of Slavic Unity in Russia – Interpretations and Evolutions during the 19th – Etudes Balkaniques, 2015, № 3, р. 85-110. ISSN 0324-1645.
  11. The Young Turks Revolution and the Changes in Russia`s Balkan Policy. – В: „The Young Turk Revolution and Ethnic Groups in the Balkans“. Vol. III, Isis Press, Istanbul, 2015, 107-116. ISBN 978-975-428-542-0. ISBN 978-975-428-545-1.
  1. Эволюция научных оценок русского консерватизма XIX века // Электронный научно-образовательный журнал «История», 2015. T.6. Выпуск 9 (42), http://history.jes.su/s207987840001260-5-1л . DOI: 10.18254/S0001260-5-1. ISSN 2079-8784.
  2. Kwestia polska a misja Rosji wśród Sƚowian. – In: Przegląd Nauk Historycznych. Lodz, 2015, Rocznik XIV, Nr 2, s. 239-254. ISSN 1644-857X
  1. Антигерманските настроения в Русия – корени и прояви. – В: „Първата световна война век по-късно“. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С., 2016, стр. 202-214. ISBN 978-954-07-4205-2
  2. Ideja Slovanske enotnosti v Rusiji – interpretacije in razvoj v Stoletju. – In: Slovenci in Bolgari med zahodnimi in vzhodnimi vplini. Vpogledi 15. Ljubljana 2016, s. 121-141. ISSN 2350-5656.
  3. Русия, Атон и Рилският манастир (XI- началото на XX в.). Сборник документи. Съставителство, превод и коментар А. Николов, Т. Георгиева, Й. Бенчева, фондация „Българско историческо наследство“, София, 2016. ISBN 978-954-8536-21-9.
  4. Априлското въстание и руското обществено мнение. – В: „Априлското въстание 1876 г. в съдбата на българския народ“. ИК „Оборище“, Панагюрище, 2017, с. 271-282. ISBN 978-954-682-066-2.
  5. Българската национална революция и образът на българите в руското общество 1870-1880-те години. – В: Фабрика за история. Том II. Публична история. Събития, Памет. София, издателство „Камея груп“, 2017, с. 74-85. ISBN 978-619- 7084-38-2.
  6. Les CONSULS RUSSES DANS LES BALKANS: VECTEURS OU CRÉATEURS DE LA POLITIQUE OFFICIELLE AU COURS DE LA SECONDE MOITIÉ DU XIXE SIÈCLE. – In: “Etudes Balkaniques-Cahiers Pierre Belon”, 2017/1 n° 22, p. 189-206. ISSN 1260-2116.
  7. Войната 1877 – 1878 г. в картините на Василий Верещагин. – В: Балканите и Европа в Източната криза 1875- 1881 г.“. София, Университетско Издателство Климент Охридски“, 2018, стр. 398-412. ISBN 978-954-07-4653-1.
  8. Руската политика и българите в Солун – В: Солун и българите: история, памет, съвремие (колективна монография). София, 2019, стр. 400-436. ISBN 978-619-7179-10-1.
  9. Россия и болгарская общность в Салониках во второй половине XIX в. (по материалам консульских донесений). – Славянский мир в третьем тысячелетии . 2019. Том. 14, № 3-4, стр. 7-22. ISSN 2412-6446. // DOI: 10. 31168/2412-6446.2019.14.3-4.
  10. Атонското монашество през погледа на руските пътешественици. – В: Пресечни точки. Юбилеен сборник в чест на проф. Ирина Колева. София, Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, 2019, с. 271-286. ISBN 978-954-07-4873-3. Съст. и ред. В. Коцева.

2008 г., октомври – Солун. „The Legacy of Young Turk Revolution“.

2012 г., 17-18 март. София. „Глобализация, историческа памет и национална идентичност“. Доклад „Списание „Казакия“ и идеята за казашка нация“.

2012 г., ноември, – София. „Канон и класика в руската литература. Чуждият поглед“.

2013 г., 27- февруари-3 март – София, научна конференция „135 години по-късно: България, Русия, Евразия“.

2013 г., ноември, София. Национална среща по балканистика „Балканите пред предизвикателството на паметта и употребите на миналото“.

2014 г., ноември, София. „Първата световна война век по-късно: кризи, конфликти и дипломация в голямата война“.

2016 г., 14-15 април, Панагюрище. „Априлското въстание 1876 г. в съдбата на българския народ“.

2017 г., 2-4 юни, Кюстендил. Историята –между революцията и еволюцията“. Доклад „Изкуството като революция“ (Репин, Верещагин, Толстой)“.

2017 г., 24 ноември 2017 г., Курск. Международна конференция „Историко-правовой опыт сохранения воинских захоронений в Российской федерации и за рубежом“. Доклад: „Память о войне 1877-1878 гг“ и русские памятники в Болгарии“.

2018 г., 23-24 ноември, София. Национална среща по балканистика „Делници и празници на Балканите“. Доклад: Историята на един празник. Честването на 30-годишнината на руско-турската война през 1907 г.

2018 г. 2-4 март – София. „„Балканите и Европа в Източната криза 1875-1881 г.“

2018 г., 18-19 май 2018, Пловдив. „Градската култура на Балканите“. Доклад „Русия и българите в Солун края на XIX- началото на XX в.“

2018 г., 12-14 октомври, Комотини. – “Greece and Bulgaria: Parralels and intersections in history and culture”. Доклад „Between the Ortodoxy and Slavdom -Russian policy in the Balkans (second half of the XIX th century).

2019 г., 2 февруари, Москва. „Русско-турецкая война в истории и судьбе Восточной Европы“. Доклад „Русское общество и война 1977-1878 гг. – между реальностью  и мифом“.

2019 г., 22-24 ноември, Комотини. Ελληνισμός και Βαλκάνια – αμφίδρομες σχέσεις: γλώσσα, ιστορία, λογοτεχνία, πολιτισμός (1453-2019). 4ο Συνέδριο των Νεοελληνιστών των Βαλκανικών Χωρών.

2020 г., 2-3 декември, София.  „Войната за историята – 75 години от края на Втората световна война. Доклад „Бессмертный полк и възродената памет за войната“.

2020 г., 8-9 декември, Москва. „X Никитинские чтения. Славяне и Россия. Россия: взгляд на Балканы: XVIII-XXI вв.“. Доклад „Памятник Александру II в Софии: история создания“.

Учебни дисциплини

Научно ръководство на докторанти

Тема на дисертационния труд: Аспекти на Руската външна политика в Арктика и Далечния Север (1996-2020 г.)
Срок на докторантурата: 2021-2024
Тема на дисертационния труд: Политическата полиция в Русия 1861 г. – 1917 г.
Срок на докторантурата: 2020-2023

Календар

Календар

Образци на документи
Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.