Исторически факултет

Заместник-декан ОКС „магистър“, ОНС „доктор“, СДК

Средновековна обща история, История на Византия
Щ
Професор, доктор по история, История и култура на Средновековна Европа, Византия и Балканите, мултикултурни взаимодействия, хуманизъм, пътешественици

Ръководител

Приемно време:

по договаряне в каб. 39

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 321

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
История и култура на Средновековна Европа, История и култура на Византия и Балканите, мултикултурни взаимодействия, Ренесанс, Папство
  • Биографични данни

    Родена 1969 г., Средно образование в НГДЕК 1983 – 1988 г., Завършва СУ “Св. Кл. Охридски“ – специалност История, със специализация в катедра История на Византия и Балканските народи през 1995 г. Втора специалност – Културология. Докторант в Институт по Балканистика, БАН, 1996 – 1999 г. Доктор по история 2001 г.

    Започва работа като асистент в СУ, Исторически факултет през 1998 г., 2001 г. – старши асистент, 2001 – главен асистент, 2006 – 2018 г. доцент, от 2019 г. професор.

  • Специализации

    2009 юни – 2009 – април – специализация в Мюнхен, Германия, под научното ръководство на проф. Албрехт Бергер, Институт по византинистика, Философски Факултет, Университет Мюнхен

    2003 юни – 2003 април – специализация във Флоренция, Италия, Villa I Tatti – Център за Ренесансови изследвания към Харвардския Университет, стипендия от Фондация Андрю Мелън.

    2003 март – 2002 април – специализация в Кьолн, Германия, стипендия “Роман Херцог” за млади изслeдователи от фондация Херти /в програма на фондация Александър фон Хумболдт/, под научното ръковоство на проф. Петър Шрайнер (Философски Факултет, Институт по Византинистика и неогрецистика).

    2000 февруари -1999 октомври – специализация в Атина, Гърция под научното ръководство на проф. Н. Икономидис (Център за Византийски изследвания, Факултет по история и археология, Атински Университет).

  • Членство в научни организации

    Член на Асоциация на византинистите и медиевистите в България

    Члев на Българско историческо дружество

  • Проекти
    Ивайла Попова, По следите на кръстоносците в Пловдив и региона -проект по НИС на СУ, Член,
    Ивайла Попова, „МОДЕРН-А: МОДЕРНизация в партньорство чрез дигитализация на Академичната екосистема“ , Член, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове, Номер на договора:BG05M2OP001-2.016-0018 , Член, , Номер на договора:BG05M2OP001-2.016-0018
    Ивайла Попова, Mobilitas: la deplacement d’hommes, d’idees, de marchandises, de monnaies et d’objects d’art dans le monde medieval, Член,
    Ивайла Попова, Mobilitas: движение на хора, идеи, стоки, пари, изкуство в средновековния свят, Член,
    Ивайла Попова, Граници и културни модели: езичество vs християнство в контактната зона на Дунавския лимес (Малка Скития и Втора Мизия през ІV-VІІ в.)., Член, , Номер на договора:№ КП-06-Н60/10
    Ивайла Попова, Иновативно образование в хуманитарни и социални науки чрез цифрова трансформация и модернизация на учебните програми във Великотърновски университет “Св. Св. Кирил и Методий”, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Югозападен университет “Неофит Рилски” и Техническият университет в Габрово в партньорство с чуждестранни университети от Гърция, Полша и Румъния”, финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове, Член, , Номер на договора:№BG05M2OP001-2.016-0019
    Ивайла Попова, Thracica et Protobulgarica. Кръгла маса по повод 120 години от рождението на проф. Веселин Бешевлиев, Член,
    Ивайла Попова, Границата – география, общности, култури, Член,
    Ивайла Попова, Граници, култури, идентичност, Ръководител,
    Ивайла Попова, Латинското присъствие в днешна Южна България (Тракия и Родопите) през Средновековието, Ръководител, , Номер на договора:№ 80-10-50 от 19.04.2017 г.
    Ивайла Попова, Комплексни и иновативни методи за диагностика и изследване на материалното и нематериално културно наследство на Централна и Източна Странджа в условията на миграции и демографски отлив, Член, , Номер на договора:№ ДН 10/16 от 21. 12. 2016 г.
    Ивайла Попова, Търново като православен център през XIII–XIV в. в светлината на най-новите проучвания , Член, , Номер на договора:№ 150 от 12.04. 2016
    Ивайла Попова, Европейският поглед върху регионите на Видин, Варна, Пловдив през Средновековието, Ръководител, , Номер на договора:№ 83 от 08.05.2014 г.
    Ивайла Попова, Етноконфесионални взаимоотношения на Балканите – поглед отвън и отвътре , Ръководител,
    Ивайла Попова, Мултикултурното пространство на Балканския град по Долен Дунав и Via Diagonalis, Ръководител, , Номер на договора:N33/05.04.2012
    Ивайла Попова, Подобряване на достъпа до образование и обучение за студенти в магистърските програми на Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ чрез развитие на електронни форми на дистанционно обучение, Член, ОП „Развитие на човешките ресурси 2007- 2013“
  • Избрани публикации
    Книга
    Албена Миланова, Ивайла Попова, Георги Атанасов, Цветелин Степанов, Александър Иванов, Цветозар Йотов, Йото Йотов, Граници и културни модели: езичество vs християнство в контактната зона на Дунавския лимес (Малка Скития и Втора Мизия през IV-VII век). Избрана тематична библиография, ISBN:978-619-92636-0-0, София
    Ивайла Попова, Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (14 – 15 в.), издание на КМНЦ при БАН, ISBN 978-954-9787-35-1, ISBN: ISBN 978-954-9787-35-1, издание на КМНЦ при БАН, София,, Ref, Рецензирано
    Ивайла Попова, Енеа Силвио Пиколомини (Папа Пий ІІ) и Балканите през ХV в. (Исторически етюди)., ISBN:ISBN-10:954-775-602-8 ISBN-13:978-954-775-602-1, Фабер, В. Търново
    Ивайла Попова, Византийската дипломация и Западът (1391 – 1425). , ISBN:ISBN 954-775-470-X, Фабер, В. Търново
    Ивайла Попова, Византия – Италия. Аспекти на културните взаимодействия през ХІV – ХV век., ISBN:ISBN 954-775-359-2, Фабер, В. Търново
    Статия в научно списание
    Ивайла Попова, Изследване на Балканите през Комниновата епоха/EXPLORATION OF THE BALKANS DURING THE COMNINE AGE – История, 32/1, 2024, 89 – 95. https://doi.org/10.53656/his2024-1-5-kom, История/History, том:32, брой:1, 2024, стр.:89-95, ISSN (print):0861-3710, doi:https://doi.org/10.53656/his2024-1-5-kom, Ref, Web of Science Quartile: Q3 (2024)
    Ивайла Попова, Ivayla Popova, Ново изследване за феодализма на Балканите/The Angevin possessions in the Balkans (13th-14th centuries)– История, т. 30, кн. 5, 2022, 545 – 549. https://doi.org/10.53656/his2022-5-7-nar, История/ISTORIYA-HISTORY, том:30, брой:5, 2022, стр.:545-549, ISSN (print):0861–3710 , ISSN (online):1314–8524, doi:https://doi.org/10.53656/his2022-5-7-nar, Ref
    Ивайла Попова, Жените и всекидневието на Балканите според западни пътешественици (XIV–XIX в.), – Bulgaria Mediaevalis, 11 (за 2020) 261-268. ISSN 1314-2941, Bulgaria Mediaevalis, 2020, стр.:261-268, ISSN (print):1314-2941, Ref
    Ivayla Popova, Culture, Languages and Customs in the Balkans seen through the Eyes of Western Travelers of the 15th Century. – ÉTUDES BALKANIQUES, 2019, LV, 3, 517 – 534., ÉTUDES BALKANIQUES, vol:LV, issue:3, 2019, pages:517-534, ISSN (print):ISSN 0324-1654, Ref
    Ивайла Попова, Османците и ситуацията на Балканите отразени в писмото на Бартоломео де Яно “За жестокостта на Турците” (1438 г.) – Историческо бъдеще, 2019, 1-2, год. 23, 158 – 165., Историческо бъдеще, том:23, брой:1-2, 2019, стр.:158-165, ISSN (print):1311-0144, Ref
    Ивайла Попова, РЕЦЕНЗИЯ – БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов. София, 2018. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 845 с. ISBN 978-954-07-4490-2, История, том:27, брой:2, 2019, стр.:198-206, ISSN (print):0861-3710, Ref
    Ивайла Попова, България и Балканите в представите на западноевропейците през XIV – XV в., Bulgaria Mediaevalis, том:Studies in honour of Professor Vassilka Tapkova-Zaimova, брой:4-5, 2014, стр.:203-216, Ref, Web of Science
    Ивайла Попова, Реликви и мощи в Истрия и Далмация през 15 в. – В: Етноконфесионални взаимоотношения на Балканите – поглед отвън и отвътре. , Mediaevalia, том:7, 2014, стр.:34-46
    Ивайла Попова, Изборът на папа през Средновековието – случаят на папа Пий II, 1458 г. , Mediaevalia, том:6, 2013, стр.:53-58
    Ivaila Popova, The Balkans in the Eyes of Fifteenth-century West-European Pilgrims. , Études Balkaniques, брой:1, 2012, стр.:120-141, Ref, Web of Science
    Ивайла Попова, Германският поклонник Бернард фон Брайденбах и сведенията му за Балканите през 15 в. . – В: „Мултикултурното пространство на балканския град в прехода от Средновековие към Модерност (30.09.2011)“, Mediaevalia, том:4, 2012, стр.:177-186
    Ивайла Попова, Балканите през погледа на трима западни пътешественици от края на ХV век., Bulgaria Mediaevalis, том:1, 2010, стр.:417-435
    Ivayla Popova, Sources de référence aragonaises à propos des diplomates byzantins en Occident au début du XVe siecles , Études Balkaniques, брой:2, 2004, стр.:150-158
    Ивайла Попова, Бойка Михайлова, Политическата история на Средновековна България през погледа на Георги Д. Баласчев , Годишник на Софийския Университет “Св. Климент Охридски”, Исторически факултет , том:т. 91 – 92, 2003, стр.:49-77
    Ивайла Попова, Бойка Михайлова, Георги Димитров Баласчев – био-библиография. , Минало, брой:3, 2002, стр.:61-70
    Ivayla Popova, Some Aspects of the Intellectual Interaction between Byzantium and Italy 14th – 15th Century. , Études Balkaniques, брой:2, 2000, стр.:127-131
    Ивайла Попова, Византийският ерудит и дипломат Мануил Хризолорас (1350 – 1415) и неговата Сюнкрисис. , Годишник на Софийския Университет “Св. Кл. Охридски”. Център за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”, том:90 (9), 2000, стр.:441-447
    Ивайла Попова, Мисията на Григорий Цамблак на събора в гр. Констанц (1414 – 1418) – за или срещу уния между Западната и Източната Църква. , Българска историческа библиотека, брой:1, 2000, стр.:39-44
    Ивайла Попова, По пътя към уния: византийските пратеници на Констанцкия събор (1414 – 1418). , Историческо бъдеще, брой:1-2, 1999, стр.:64-70
    Ivayla Popova, Manuel Chrysoloras (1350 – 1415), erudit et diplomate byzantin, et sa Syncrisis , Études Balkaniques, брой:3-4, 1998, стр.:153-158
    Ivayla Popova, Some letters as a Source on Intellectual life in Byzantium in the 14th – 15th century , Études Balkaniques, брой:1-2, 1998, стр.:140-143
    Ивайла Попова, Приносът на Мануил Хризолорас в италианския хуманизъм , История, брой:2-3, 1998, стр.:1-13
    Ивайла Попова, Мануил Хризолорас и хуманистичните повеи в неговите произведения , Минало, брой:3, 1995, стр.:38-41
    Статия в поредица
    Ивайла Попова, Няколко любопитни пътеписни бележки за Добруджа XVI – XVIII в. В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент охридски“ – Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“. Т. 103 (22). Граница, периферия, военна зона: пространствени и културни измерения (Материали от Кръгла маса с докторантски семинар, СУ „Св. Климент Охридски“, 30–31 март 2023 г.). Съст. Цв. Степанов, А. Миланова. София, 2023, с. 191 – 202, (ISSN 1311-784X). , Годишник на Софийския университет „Св. Климент охридски“ – Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, том:Граница, периферия, военна зона: пространствени и културни измерения (Материали от Кръгла маса с докторантски семинар, СУ „Св. Климент Охридски“, 30–31 март 2023 г.), брой:103 (22), редактор/и:Цветелин Степанов, Албена Миланова, издателство:УИ “Св. Кл. Охридски”, 2023, стр.:191-202, ISSN (print):ISSN 1311-784X
    Ivayla Popova, Some aspects of traveling across and along the Balkans in the 14th-15th centuries.– In: Mobilitas: Движение на хора, идеи, стоки, пари, изкуство в Средновековния свят. По случай 35 години от създаването на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“. Годишник на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, том 102(21), Ред. колегия доц. Албена Миланова (отговорен редактор), проф. Ивайла Попова, проф. Вася Велинова, Цветозар Йотов (техническа редакция), София, 2021, 39 – 48., Годишник на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, том 102(21),, vol:Mobilitas: Движение на хора, идеи, стоки, пари, изкуство в Средновековния свят. По случай 35 години от създаването на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“. , issue:102 (21), editor/s:доц. Албена Миланова (отговорен редактор), проф. Ивайла Попова, проф. Вася Велинова, Цветозар Йотов (техническа редакция), Publisher:Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, 2021, pages:39-48, ISSN (print):ISSN 1311-784X, Ref
    Ивайла Попова, Симон Семеонис и сведенията му за Балканите през XIV в. – В: Studia Balcanica 35. Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти. Съставителство и редакция Лора Тасева и Пенка Данова. София, 2021, ISBN 978-619-7179-17-0, 189 – 199. , Studia Balcanica, том:Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти, брой:35, редактор/и:Лора Тасева и Пенка Данова, издателство:Институт за Балканистика с център по тракология, БАН, 2021, стр.:189-199, ISBN: 978-619-7179-17-0, Ref
    Ивайла Попова, Магическото на Балканите, отразено в текстовете на Западни пътешественици от 14 – 15 век. – В: Mirabilia: Чудесно и магическо, Studia Balcanica, 33. София, 2020, ИБЦТ, БАН, ISBN 978-619-7179-05-7, 165 – 171., Studia Balcanica, том:Mirabilia: Чудесно и магическо, брой:33, редактор/и:проф. д. изк Ваня Лозанова – Станчева, проф. дин Валерия Фол, издателство:ИБЦТ, БАН, 2020, стр.:165-171, ISBN:978-619-7179-05-7, Ref
    Ивайла Попова, Различните култури на Балканите през погледа на Западни пътешественици от 15 в. – В: Граници, култури, идентичност.Годишник на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, том 100(19), София, 2019, 97 – 104. ISSN 1311-784X, Годишник на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, том 100(19), vol:Граници, култури, идентичност. Международна научна конференция, посветена на 130 години от създаването на Софийския унивреститет и 110 години от установяването на дипломатически отношения между България и Франция., issue:100(19), editor/s:проф. Вася Велинова, проф. Ивайла Попова, доц. Мира Маркова, доц. Албена Миланова, Publisher:Издателство на СУ “Св. Кл. Охридски”, 2019, pages:97-104, ISSN (print):1311-784X, Ref
    Ивайла Попова, Контакти и взаимодействия между Балканите и Западна Европа през XIV – XV в. според пътеписни свидетелства. – Studia Balcanica 32, Средновековните Балкани като световен кръстопът – контакти и обмен. София, 2017, 185 – 191. , Studia Balcanica 32, том:Средновековните Балкани като световен кръстопът – контакти и обмен. София, 2017, брой:32, 2017, стр.:185-191, Ref
    Ивайла Попова, Истрия и части от Далмация в разказите на западни поклонници от ХV в. , Studia Balcanica 27, том:Щрихи към балканското средновековие. Изследвания в памет на проф. Николай Кочев, брой:30, 2009, стр.:219-227
    Ивайла Попова, Енеа Силвио Пиколомини и падането на Константинопол 1453 г. , Studia Balcanica 25, том:Византия, Балканите, Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова, 2006, стр.:275-283
    Ивайла Попова, Някои аспекти на интелектуалните взаимодействия между Византия и Италия (ХІІ – първата половина на ХІV в.). , Studia Balcanica, том:Сборник в чест на проф. Страшимир Димитров, брой:23, 2002, стр.:119-133, Ref, Web of Science
    Статия в сборник (на конференция и др.)
    Ivayla Popova, Constantinople Before and After 1453 Through the Eyes of the Western Travelers. – In: Abstracts of the Free Communications, Thematic Sessions, Round Tables and Posters. The 24th International Congress of Byzantine Studies, Venice and Padua, 22-27 August 2022. Edizioni Ca’Foscari, Editorial Supervisors Luca Farina and Eleftherios Despotakis. Venezia, 2022. ISBN 978-88-6969-634-3 [ebook], p. 225. http://doi.org/10.30687/978-88-6969-634-3, Abstracts of the Free Communications, Thematic Sessions, Round Tables and Posters. The 24th International Congress of Byzantine Studies, Venice and Padua, 22-27 August 2022., editor/s:Editorial Supervisors Luca Farina and Eleftherios Despotakis, Publisher:Edizioni Ca’Foscari, 2022, pages:225-225, ISSN (online):ISBN 978-88-6969-634-3 [ebook], doi:http://doi.org/10.30687/978-88-6969-634-3, Ref
    Ивайла Попова, Тодор Тодоров, Николо Сагундино и образът на Мехмед II в произведенията му (De Otthomanorum Familia и Ad serenissimum principem et invictissimum regem Alphonsum Nicolai Sagundini oratio). – В: Късносредновековните Балкани. Сборник в чест на доц. д-р Снежана Ракова. София, 2022, ISBN 978-619-92254-1-7, 307 – 325., Късносредновековните Балкани. Сборник в чест на доц. д-р Снежана Ракова, editor/s:Елена Азманова-Рударска, Калин Йорданов, Publisher:Вундеркамер, 2022, pages:307-325, ISBN:978-619-92254-1-7, Ref, PhD
    Albena Milanova, Ivayla Popova, Parallèles et intersections culturelles et historiques entre la Bulgarie et la Grèce du Nord: le cas de l’αναστεναρια. In: Greeks and Bulgarians. Paralles and intersections in History and Culture. Edited by Yura Konstantinova and Eleonora Naxidou, Sofia, 2021, ISBN 978-619-7179-21-7, 323 – 342., Greeks and Bulgarians. parallels and intersections in history and culture, editor/s:Y. Konstantinova, E. Naxidou, Publisher:Faber Publishing House, 2021, pages:323-342, ISBN:978-619-7179-21-7, Ref
    Ivayla Popova, Culture, Languages and Customs in the Balkans seen through the Eyes of Western Travelers of the 15th Century. – In: Abstracts of the 12th INTERNATIONAL CONGRESS OF SOUTH-EAST EUROPEAN STUDIES BUCHAREST, 2-6 SEPTEMBER 2019. Political, Social and Religious Dynamics in South-Eastern Europe/Dynamiques politiques, sociales et religieuses dans le Sud-Est europée. Bucharest, 2019, p. 144., Abstracts of the 12th INTERNATIONAL CONGRESS OF SOUTH-EAST EUROPEAN STUDIES BUCHAREST, 2-6 SEPTEMBER 2019. Political, Social and Religious Dynamics in South-Eastern Europe/Dynamiques politiques, sociales et religieuses dans le Sud-Est europée, 2019, pages:144-0, ISBN:978-606-93841-1-4, Ref
    Ivayla Popova, The Ottoman Turks Seen Through the Eyes of Western Travelers of the 15th Century. – In: AU NORD ET AU SUD DU DANUBE/NORTH AND SOUTH OF THE DANUBE. Dynamiques politiques, sociales et religieuses dans le passé /Political, Social and Religious Aspects of the Past. Recuel d’étude en l’honneur d’Anca Popescu et Penka Danova, 39 – 48., AU NORD ET AU SUD DU DANUBE/NORTH AND SOUTH OF THE DANUBE. Dynamiques politiques, sociales et religieuses dans le passé /Political, Social and Religious Aspects of the Past. Recuel d’étude en l’honneur d’Anca Popescu et Penka Danova, editor/s:Sous la direction de / edited by Snezhana Rakova et Gheorghe Lazăr, Publisher:Editura Istros, Braila, 2019, pages:39-48, ISBN:978-606-654-334-7, Ref
    Ивайла Попова, Западните Балкани (земите на Албания) през ХV век в текстовете на западни пътешественици.- В: Балканите – език, история, култура. Шеста международна научна конференция, Велико Търново, 26 – 28 октомври 2017 г. Т. VІ, 386 – 395, Балканите – език, история, култура. Шеста международна научна конференция, Велико Търново, 26 – 28 октомври 2017 г. Т. VІ., редактор/и:Красимира Мутафова, Стела Дерменджиева, Анастасия Петрова, Ценка Иванова, Надежда Христова, издателство:УИ “Св. св. Кирил и Методий”, 2019, стр.:386-395, doi:DOI: https://doi.org/10.54664/TBGK9563, Ref
    Ивайла Попова, Крайморска Странджа според сведенията на пътешественици от XVI – XIX век. – В: Културното Наследство на Странджа. Богатство, рискове, предизвикателства. Съст. Ангел Николов, ред. колегия Албена Миланова, Ангел Николов, Ивайла Попова, Мира Маркова. Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, София, 2019, , Културното Наследство на Странджа. Богатство, рискове, предизвикателства. Съст. Ангел Николов, ред. колегия Албена Миланова, Ангел Николов, Ивайла Попова, Мира Маркова. София, 2019, , издателство:Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2019, стр.:121-135, ISBN:ISBN 978-954-07-4881-8, Ref
    Ивайла Попова, Реликви и мощи в Истрия и Далмация през XV в. – В: Изследвания в памет на проф. д-р Г. БАКАЛОВ (1943 – 2012). София, 2017, 380 – 393. , Изследвания в памет на проф. д-р Г. БАКАЛОВ (1943 – 2012). София, 2017, 2017, стр.:380-393
    Ивайла Попова, Църкви, манастири, свети мощи и реликви в Константинопол според сведенията на западни поклонници от 14 – 15 в. – В: ΚΡΑΤΙΣΤΟΣ. Сборник в чест на проф. Петър Делев. София, 2017, 658 – 667. , ΚΡΑΤΙΣΤΟΣ. Сборник в чест на проф. Петър Делев. София, 2017, 2017, стр.:658-667
    Ivayla Popova, The Image of the Other – Byzantium and the Balkans through the Eyes of Western Travellers of the 14th and 15th Centuries. – In: Proceedings of the 23rd International Congress of Byzantine Studies, Belgrade, 2016, 808-809, Proceedings of the 23rd International Congress of Byzantine Studies, editor/s:Dejan Dželebdžić, Stanoje Bojanin, 2016, pages:808-809, ISSN (print):978-86-83883-23-3
    Ивайла Попова, Антични паметници на Балканите през погледа на западни пътешественици от 15 в. – В: ΣΥΜΠΟΣΙΟΝ. Сборник в памет на проф. Димитър Попов. София, 2016, 303 – 315., ΣΥΜΠΟΣΙΟΝ. Сборник в памет на проф. Димитър Попов. София, 2016, 2016, стр.:303-315
    Ивайла Попова, Балканите и българите през погледа на Западния човек XIII -XV в. – В: Трети международен конгрес по българистика, 23 – 26 май 2013., София, Секция „История и археология“, подсекция „Българите през Средновековието“, София, 2014, 293 – 317., Трети международен конгрес по българистика, 23 – 26 май 2013., София, Секция „История и археология“, подсекция „Българите през Средновековието“, София, 2014, 2014, стр.:293-317
    Ивайла Попова, Балканите и Западът – примери за взаимодействия и конфликти от XIV – XV в. – случаят на Модон (Метони) – , „Балканите и светът: Modus concurrandi“ Studia Balcanica, 30,, издателство:Институт по Балканистика, БАН, 2014, стр.:167-174, Ref, Web of Science
    Ивайла Попова, Балканите през погледа на западни пътешественици от 14 – 15 в. , Realia Byzantino-Bulgarica. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Хр. Матанов, 2014, стр.:435-453, Ref
    Ивайла Попова, Германският поклонник Бернард фон Брайденбах и сведенията му за Балканите през ХV век. , „Пътища и пътеки на европеизма на Балканите“, издателство:Институт по Балканистика, БАН, 2014, стр.:95-106
    Ivayla Popova, Fifteenth-Century Istria and Dalmatia in Four Memoirs of Western Pilgrims. , Renaissance Studies in Honor of Joseph Connors, v. II, ed. by M. Israëls and L. A. Waldman, Villa I Tatti, The Harvard University Center for Italian Renaissance Studies, 29, Florence, 2013, стр.:255-262, Ref, Web of Science
    Ивайла Попова, Модон (Метони) в края на XV в. през очите на западни пътешественици. , QUOD DEUS VULT! Mediaevalia. Специално издание. Сборник в чест на проф. Дин Красимира Гагова, съст. И. Попова, Ал. Николов, Н. Дюлгеров., 2013, стр.:374-394
    Ивайла Попова, Николо да Мартони и неговото описание на Атина от края на ХІV в., Средновековният българин и „другите“. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов, 2013, стр.:331-336
    Ивайла Попова, Трима германски поклонници от ХІV в. и сведенията им за Балканите. , Българско Средновековие: общество, власт, история. Сборник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова, 2013, стр.:87-96
    Ivayla Popova, Aeneas Sylvius Piccolomini (Pope Pius II) and the Balkans. , CENTERS AND PERIPHERIES IN EUROPEAN RENAISSANCE CULTURE. Essays by East-Central European Mellon Fellows. Ed. by György E. Szönyi and Csaba Maczelka, Szeged, редактор/и:Ed. by György E. Szönyi and Csaba Maczelka, 2012, стр.:47-57
    Ивайла Попова, Някои любопитни данни на западни пътешественици от 15 в. за градовете по Via Diagonalis. – В: „Мултикултурното пространство на Балканския град по Долен дунав и Via Diagonalis”, Мултикултурното пространство на Балканския град по Долен дунав и Via Diagonalis, Mediaevalia, 5, , 2012, стр.:74-87
    Ivayla Popova, The Image of the 14th and 15th Century Balkans and Byzantium in the Texts of Western Travelers and Pilgrims. , Proceedings of the 22nd International Congress of Byzantine Studies, Sofia, 22 – 27 August 2011. Sofia, 2011, v. III Abstracts of Free Communications, 2011, стр.:260-261
    Ивайла Попова, Някои интересни сведения на западни пътешественици за балканското население през ХV в. , Mediaevalia. Специално издание. Сборник в памет на доц. Д-р Георги Сотиров, 2011, стр.:348-363
    Ивайла Попова, Превратностите при пътуване през Средновековието. , ХV ЮБИЛЕЙНИ КЮСТЕНДИЛСКИ ЧЕТЕНИЯ. Заговори и преврати в историята,, 2010, стр.:66-71
    Ивайла Попова, Образът на Мехмед ІІ и на османските турци в произведенията на Енеа Силвио Пиколомини. – В: Етнически и културни пространства на Балканите. Част 1. Миналото – исторически ракурси. Сборник в чест на проф. Цветана Георгиева, 105 – 125., Етнически и културни пространства на Балканите. Част 1. Миналото – исторически ракурси. Сборник в чест на проф. Цветана Георгиева, 2008, стр.:105-125
    Ивайла Попова, Ренесансовото папство и битката при Варна през 1444 г. От Никопол до Виена 1396 – 1683 Съставители: Христо Матанов, Дьордь Арато, София, 2008, 97 – 105 , От Никопол до Виена 1396 – 1683 Съставители: Христо Матанов, Дьордь Арато, София, 2008., 2008, стр.:97-105
    Ивайла Попова, Историко-географските знания на Енеа Силвио Пиколомини за българите. – В: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност. По случай 200 години от рождението на Джузепе Мацини (1805 – 1872). , Le lotte secolari di italiani e bulgari per la creazione di uno stato indipendente. In occasione del bicentenario della nascita di Giuseppe Mazzini., 2006, стр.:20-40
    Ивайла Попова, Литературните кръгове на късновизантийските интелектуалци – неформалното образование. , Учител на учителите. Юбилеен сборник в чест на професор Йордан Шопов, 2006, стр.:99-102
    Ивайла Попова, Рагуза (Дубровник) в края на ХV в. през погледа на миланския поклонник Пиетро Казола. , Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев, 2006, стр.:185-192
    Ивайла Попова, Един византийски дипломат на Запад – Мануил Хризолорас. , CIVITAS DIVINO-HUMANA. В чест на проф. Георги Бакалов. София, 2004, стр.:283-297
    Ивайла Попова, Историко-философската представа за времето през късната античност. , JUBILAEUS V. Сборник в чест на проф. Маргарита Тачева. София, 2002, стр.:323-328
    Ивайла Попова, Византийското културно наследство и италианският хуманизъм. , Византийското културно наследство и Балканите” 6 – 8 септември, 2001.Пловдив, 2001, стр.:130-139
    Ивайла Попова, Загиващата държавност в писмата на византийския император Мануил II Палеолог (1391 – 1425). , Държавността в историята. Доклади от научна конференция, проведена на 6 – 8 ноември 1998 г. в Гьолечица. София, 2001, стр.:254-260
    Ивайла Попова, Полихисторът Максим Планудис и ролята му в културата на Палеологова Византия, JUBILAEUS IV. Сборник в памет на чл. кор. Веселин Бешевлиев, 2000, стр.:83-93
    Ивайла Попова, Translatio Antiquitatis. Византийските учени – емигрaнти в Ренесансова Италия., JUBILAEUS II. Юбилеен сборник в памет на проф. Христо Данов, 1999, стр.:183-186
    Ивайла Попова, Латинофилският кръг на късно-византийските интелектуалци. Кръстопът на идеи – Изток – Запад. , Средновековните Балкани. Политика, религия, култура, 1999
    Ивайла Попова, Някои наблюдения върху дара в средновековната балканска дипломация (на основата на българо-византийските дипломатически контакти) , арове и съкровища – духовна приемственост на Балканите. Благоевград, 1998, стр.:264-270
    Студия в научно списание
    Ивайла Попова, Дипломатическата активност между Византия и Запада/Папството в навечерието на кръстоносния поход на Владислав III Ягело и Ян Хуниади от 1443-1444 г./ Diplomatic activity between Byzantium and the West/Papacy on the eve of the crusade of Vladislav III Jagello and Jan Hunyadi in 1443-1444. – История, 32/3, 2024, 275-298. https://doi.org/10.53656/his2024-3-4-dip, История/History, том:32, брой:3, 2024, стр.:275-298, ISSN (print):0861-3710, doi:https://doi.org/10.53656/his2024-3-4-dip, Ref
    Ивайла Попова, Тодор Тодоров., Ранната османска история, представена от Николо Сагундино в Liber de ottomanorum familia. Годишник на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Исторически факултет, т. 106, 2021-2022, София, 2023, 111 – 135, Годишник на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Исторически факултет, том:106, 2023, стр.:111-135, ISSN (print):1312-9406, PhD
    Студия в сборник (на конференция и др.)
    Албена Миланова, Ивайла Попова, Αναστεναρια: делници и празници на една мигрирала култура от Странджа (въз основа на теренно проучване в Северна Гърция през май 2017 година). В:Делниците и маските, Перник, 2020, 149-168, Делниците и маските, редактор/и:Геор Краев и Петко Христов, издателство:ОК “Дворец на културата”, Перник, 2020, стр.:149-168, ISBN:978-954-8944-87-8, Ref
    Ивайла Попова, Пътуването през Странджа според свидетелствата на пътешественици от XVI – XIX век. – В: Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. Ант. Балчева, ред. колегия Елена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку, София, ИБЦТ, БАН, София, 2020, , Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. Ант. Балчева, , редактор/и:ред. колегия Елена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку, издателство:ИБЦТ, 2020, стр.:56-79, ISBN:ISBN: 978-619-7179-13-2, Ref
    Учебник
    Георги Н. Николов, Ивайла Попова, Веско Обрешков, Красимир С. Кръстев, История и цивилизации 6. клас. София, 2017, ISBN:978-619-7271-08-9, Институт за образователни политики Архимед & Диоген, София, Рецензирано
  • Редакторска дейност
    Редактор на издание (нереферирано)
    Ивайла Попова, Mediaevalia 7, Редактор на издание нереферирано
    Редактор на издание (реферирано)
    Ивайла Попова, Mobilitas: Движение на хора, идеи, стоки, пари, изкуство в Средновековния свят. По случай 35 години от създаването на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“. ГСУ „Св. Кл. Охридски“. ЦСВП „Иван Дуйчев“, т 102(21),Ред. колегия доц. А. Миланова, проф. И. Попова, Редактор на издание реферирано
    Ивайла Попова, Граници, култури, идентичност. Международна научна конференция, посветена на 130 години от създаването на Софийския унивреститет и 110 години от установяването на дипломатически отношения между България и Франция. ГСУ, ЦСВП “Проф. Иван Дуйчев”том 100(19),, Редактор на издание реферирано
    Редактор на сборник
    Ивайла Попова, Културното Наследство на Странджа. Богатство, рискове, предизвикателства. Съст. Ангел Николов, ред. колегия Албена Миланова, Ангел Николов, Ивайла Попова, Мира Маркова. Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, София, 2019, 121 – 135. ISBN 978-954-07, Редактор на сборник
  • Участие в научни конференции
    Секционен доклад, Ивайла Попова/IVAYLA POPOVA, Духовникът-хуматист Кристофоро Гаратоне и дипломатическата му дейност във Византия в навечерието на Фераро-Флорентинския събор/The cleric-humatist Cristoforo Garatone and his diplomatic activity in Byzantium on the eve of the Council of Ferrara-Florence
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Византийският дипломат и папски агент Йоан Торцелос/Джовани Торчело – като пример за двойна лоялност в международната политика още от ХV век
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Cultural Patterns: Christianity vs Islam – The Last Christian Centuries of the New Rome (viewed from Western Eyes)
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Управлението и образът на Мехмед Завоевателя, отразени в Recollecta на Якопо Промонторио де Кампис, 1475 г.
    Секционен доклад, Ivayla Popova, The Unsuccessful Crusade at Varna 1444 and the Balkan Societies
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Дипломатическата активност между Византия и Запада/Папството в навечерието на кръстоносния поход на Владислав III Ягело и Ян Хуниади от 1443-1444 г./Diplomatic activity between Byzantium and the West/Papacy on the eve of the crusade of Vladislav III Jagello and Jan Hunyadi in 1443-1444
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Търговските контакти между Флоренция и Мехмед II Завоевателя / Commerce contacts between Florence and Mehmed II Fatih
    Секционен доклад, Ивайла Попова, България и българите видяни от западноевропейците през 14 – 15 век
    Секционен доклад, Ivayla Popova, Constantinople before and after 1453 through the eyes of the Western travelers
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Още веднъж за българина Йосиф II, патриарх на Константинопол, 1416 – 1439
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Никола дьо Николе и Османските Балкани от средата на 16 век
    Секционен доклад, Ивайла Попова, НЯКОИ АСПЕКТИ НА ПЪТУВАНИЯТА ПРЕЗ И ПОКРАЙ БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ 14-15 В.
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Тодор Ив. Тодоров, Ранната османска история представена от Николо Сагундино в Liber De Otthomanorum Familia
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Някои данни за монетното обръщение в Далмация през 14 в. отразени в Итинерара на Симон Семеонис/Some data on the coinage in Dalmatia in the 14th century reflected in the Itinerary of Symon Semeonis
    Секционен доклад, Ивайла Попова, ЖЕНИТЕ И ЕЖЕДНЕВИЕТО НА БАЛКАНИТЕ СПОРЕД ЗАПАДНИ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ 15 – 19 в.
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Симон Семеонис и сведенията му за Балканите през 14 век.
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Религиозните институции в София и региона според свидетелствата на западни пътешественици от 15 – 16 в.
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Османският Константинопол през погледа на Никола дьо Николе, 1551 г.
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Тракия в сведенията на Западни пътешественици през 15 век
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Константинопол преди и след 1453 г. през очите на Западни пътешественици
    Секционен доклад, Ivayla Popova, Culture, Languages and Customs in the Balkans seen through the Eyes of Western Travelers of the 15th Century
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Крайморска Странджа според сведенията на пътешественици от 16 – 19 в.
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Албена Миланова, Parallels and intersections in culture and history between Bulgaria and Northern Greece: the case-study of the anastenaria
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Делниците и празниците на Балканите в някои пътеписни свидетелства на европейски пътешественици от 15 в.
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Историческата памет за Балканите според пътеписни свидетелства от 14 – 15 в.
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Различните култури на Балканите през погледа на западни пътешественици от 15 в.
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Магическото на Балканите, отразено в текстовете на западни пътешественици от 14 – 15 в.
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Пътуването през Странджа според свидетелствата на пътешественици от 15 – 19 в.
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Западните Балкани (земите на Албания) през ХV век в текстовете на Западни пътешественици
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Теренна практика в Тракия и Родопите
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Anestenaria – една мигрирала локална култура от Странджа (въз основа на теренно проучване в Северна Гърция през май 2017 г.)
    Секционен доклад, Ивайла Попова, The Image of the Other – Byzantium and the Balkans through the Eyes of Western Travellers of the 14th and 15th Centuries
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Контакти и взаимодействия между Балканите и Западна Европа през XV в. според пътеписни свидетелства
    Секционен доклад, Ivayla Popova, SOUTH-EASTERN EUROPE IN THE 15TH CENTURY – PART OF EUROPE OR NO? ASPECTS OF SIMILARITY AND DIVERSITY (BASED ON WESTERN TRAVELERS’ ACCOUNTS)
    Секционен доклад, Ivayla Popova, WESTERN TRAVELERS AND PILGRIMS ABOUT THE BALKANS IN 14TH AND 15TH CENTURY
    Секционен доклад, Ивайла Попова, България и Балканите в представите на западноевропейците през 14 – 15 в
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Сведения за войната и мира с османците на Балканите в Западните пътеписи от 15 век
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Константинопол и османците в очите на Запада – преди и след 1453 г.
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Реликви и мощи в Истрия и Далмация през 15 в.
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Балканите и българите през погледа на Западния човек 13 -15 в.
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Западните пътешественици от 14 – 15 в. за вкуса на балканските ястия
    Секционен доклад, Ивайла Попова, CULTURAL INTERACTIONS IN THE BALKANS DURING THE 15TH CENTURY –THE VIEW OF THE WESTERN TRAVELERS
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Балканите и Западът – примери за взаимодействия и конфликти от XIV – XV в. – случаят на Модон (Метони)
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Историческата памет за Балканите през 14 -15 век
    Секционен доклад, Ивайла Попова, Някои любопитни данни на западни пътешественици от 15 в. за градовете по Via Diagonalis
  • Заемани административни длъжности

    Заместник декан от 2019 г.

  • Научно ръководство
    Ивайла Попова, Падането на Константинопол и идеите за обединението на Европа, СУ Св. Кл. Охридски дипломна работа:Елена Гончарова
    Ивайла Попова, Религиозни аспекти и последствия от “Черната смърт” в Средновековна Западна Европа (14 – 15 в.), ИФ на СУ дипломна работа:Божин Павлинов Дончев
    Ивайла Попова, Наемничеството в Западна Европа през 14 – 15 век, СУ “Св. Кл. Охридски” дисертация д-р:Любомир Георгиев Рачев
    Ивайла Попова, Завладяването на Константинопол от османците 1453 г. през погледа на Барбаро и Дукас, дипломна работа:Николай Желев
    Ивайла Попова, Градски светци – патрони в Далмация през Средновековието, дисертация д-р:Стефан Енев Колев
    Ивайла Попова, Образът на османските турци в творбите на Николо Сагундино и Теодоро Спандунджино, дипломна работа:Тодор Тодоров
    Ивайла Попова, Политиката на Юстиниан I Велики в диоцеза Тракия, дипломна работа:Красимир Коилов
    Ивайла Попова, Градовете в Южна Италия между Изтока и Запада – XI – XIIвек, дисертация д-р:Георги Николов Димов
    Ивайла Попова, Хусизмът – предшественик на Реформацията 14 – 15 в., дипломна работа:Трендафил Розов
    Ивайла Попова, Германските ордени в Прибалтика 12 – 13 в. (Представата за “другите”), СУ “Св. Климент Охридски”, ИФ дисертация д-р:Александър Димитров Заралиев

Учебни дисциплини

Научно ръководство на докторанти

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар